/Поглед.инфо/ Интервю на Мила Гешакова с проф. Михаил Мирчев
- Възможно ли евровотът у нас да завърши като изборите в Унгария, проф. Мирчев?
- Няма как да е тяхна реплика, защото в Унгария почти цялото политическо пространство е преместено вдясно. Там управляващата партия взе 45%, а фашистката "Йобик" - 18%. Това са общо 63% от гласувалите.
За разлика от унгарското българското политическо пространство, първо, е много по-балансирано между ляво и дясно. И второ, то все още е концентрирано около центъра, имаме умерено ляво и умерено дясно. Все още нямаме застрашаваща проява на крайнодясното, а и българските комунисти, ако можем да ги наречем крайноляво, са доста безпомощни. Има 2-3 формации, които в последните 10 г. не събират повече от 1%.
- Защо е толкова мощно дясното в Унгария?
- Не просто защото са десни, а защото са патриоти и националисти. Точно в този смисъл трябва да видим доминацията на дясното в Унгария. То е силно във властта въпреки съпротивата от Брюксел, защото неговите представители като националисти и
патриоти отстояват национални интереси, когато се налага - дори против европейската бюрокрация и толерираните от Брюксел монополи. В този смисъл прогнозирам, че и в България ще имат успех онези партии и лидери, които първи направят завой от космополитно европейското към патриотично национално българското. Това е граждански очаквано, това е политическата мода през изборната 2014-а.
- Украинската криза радикализира Европа. Каква ще е конструкцията на новия Европарламент?
- Никак няма да прилича на досегашния. Мое наблюдение върху 20-ина страни от ЕС показва, че патриотично-националистичните формации набъбват до около 40% в дясно и вляво. Те са доста агресивни евроскептици, искат бърза и радикална смяна на досегашния модус на ЕС и действията на ЕК. Евроскептицизъм има и сред умерените. Очаквам много от политиките на ЕС бързо да бъдат преоценени след изборите, за да се направи големият завой.
- Завой накъде?
- Към германския модел на общество. Към по-балансиран и със социална чувствителност Евросъюз. До момента Брюксел налагаше американския социален модел, който облагодетелства 1 плюс 4 плюс 5 процента от върха на обществената пирамида, а всички други застопорява или премачква надолу към обедняване и декласиране. Докато германският социален модел в максимална степен пази средната класа, не декласира интелигенцията, има грижа за интегритета на младежта, здравословно консервативен е спрямо семейството.
- Очаквате ли от Брюксел по-различно поведение към България?
- Ако този завой стане, очаквам да бъде омекотено издевателството на големите държави върху периферните. Впрочем група интелектуалци като Юрген Хабермас още през 2012 г. подписаха манифест "Европейска пролет". Негова сърцевина е идеята ЕС да служи като държавен механизъм за приближаване между малките и по-бедните държави към по-богатите и напредналите.
- Как ще завърши изборната битка между БСП и ГЕРБ, които са в "реми"?
- Няма спор, че евровотът е премерване на силите, но не толкова между двамата големи, колкото между новите и малки играчи - АБВ, "България без цензура", НФСБ, Реформаторския блок. Тези 4 формации в момента имат не повече от 2-3% гарантиран електорат. Ще им трябват по около 180 хил. гласа, за да спечелят по евромандат. За всички тях евровотът е драматично изпитание, което ще покаже кой ще влезе в бъдещ парламент и кой ще остане далеч под бариерата от 6%. Опасността е някои от тях да претърпят поражение, да се види, че са амбициозни, но граждански аутсайдери
- Височина набира единствено "България без цензура". Как ще се развие?
- В момента получава между 3 и 5%. А когато преди избори нова политическа сила като тяхната получи декларативно 3-4-5%, най-често на вота постига 1,5-2% от всички гласове. Доказва го 25-годишна изборна практика. Единствено "Атака", която през 2005 г. възникна за 45 дни, на старта си имаше 0 процента, месец преди вота набра 1,5%, 15 дни преди него те станаха 4%, а на самите избори спечели 6% от всички избиратели. Анонсирали се много преди дадени избори малки формации досега обикновено поддържат сравнително висок декларативен вот, който спада 3 до 4 пъти на изборите. Ако "България без цензура" в следващия месец не направи нещо ново и атрактивно, вероятно ще има горчива загуба.
- АБВ не успя да влезе в ролята на алтернатива на БСП, нямат такива амбиции и новите леви в интернет. Кой ще запълни вакуума вляво?
- Вижте, АБВ никога не са казвали, че искат да бъдат алтернатива на БСП. Те твърдят, че са алтернатива само на Сергей Станишев и сегашното ръководство на БСП. Това е принципно важно да бъде разграничавано. През последните месеци АБВ се стреми да отцепва цели организации - в Попово, в Монтанска област, в Перник и т.н. Но те не атакуват БСП като цяло. Това всъщност е един лидерски сблъсък между Георги Първанов, който има амбиции да се завърне начело на БСП, и Сергей Станишев, който от 13 г. е на този пост и, разбира се, между тяхното лидерско обкръжение. Стани, за да седна, падни, за да се възкача, това е сцената, която се разиграва.
- Отцепването на организации накърнява ли БСП?
- Да, по две линии. Най-оптимистичните данни за АБВ са от порядъка на 100 хил. гласа, но според мен много по-реалистична е подкрепа от 50 хил. гласа, а има риск АБВ да се окаже и под тях. Така или иначе, те ще отцепят от БСП някакви гласове, но ефектът дори не е толкова в това, че може да им препънат мандат. Проблемът е, че с публичното говорене на едните срещу другите бесепари, с изправянето на стария и безспорно авторитетен лидер на БСП срещу сегашния международно признат лидер, който в тази ситуация успява да трупа допълнителен личен престиж и авторитет, се демобилизира и демотивира някаква част от БСП симпатизантите. Причината е много проста - те имат 100-годишен рефлекс против разцепването. И когато усетят, че лидерите, вместо да обединяват партията, допускат братоубийствени действия, се настройват и срещу едните, и срещу другите. Част от симпатизантите могат да си кажат: "Ние този път може да не гласуваме. Ще ги изчакаме и да видим какво ще направят, а после пак ще гласуваме за БСП."Това е истинският риск пред процента за БСП.
- Много се изписа за кафето, което Борисов и Местан изпиха в Кърджали. Знак за какво е?
- ГЕРБ е в изолация и търси партньор, но по-голям. За тях това не е Реформаторският блок, който успешно се самоубива. Споразумение с други джуджета също не върши работа. Единственият възможен партньор, който носи обществено усещане, че ГЕРБ добавя чужда голяма сила към себе си, е ДПС. Затова Борисов започна да прави публични жестове на приятелство и се опитва да изгражда мостове към ДПС.
Обратно - ДПС е обявено за стратегически партньор на БСП от 15 г. Но ако БСП винаги са били лоялни към тях, ДПС не е отвръщало със същото. Спомнете си изказването на Ахмед Доган през 2005 г. 8 дни преди изборите. Заради него тогава БСП изгуби 200 хил. свои избиратели. Същото се е разигравало и на местни избори, лично съм им ял попарата още от 2003 г. Винаги, когато е възниквала прагматична ситуация да се откажат от БСП, това е ставало. И сега е така - все още са в едно правителство, атакуемо отвсякъде. И вместо да си крепят коалицията, отиват с единствения й прононсиран враг да пият кафета на приятелството. Това какво е, лоялност ли е?
- Ще има ли предсрочен вот?
- Засега не. Правителството се стабилизира. Ако ДПС не го издъни, поне година и половина ще си остане стабилно.
- България в момента е между руския империализъм и американската хегемония...
- Мисля, че е обратното - между американския империализъм и руската хегемония.
- Как ще ни се отрази това?
- Зле, ако вземем едната от двете страни. Затова правилният път е в умело балансиране. В този смисъл министър Вигенин допусна грешка с прибързаното си посещение в Украйна и след това с едноседмичните си декларации, че ние ще наказваме Русия за Крим. Ако иска да балансира, България категорично не трябва да прави такъв тип изказвания. Замотава се, разболява се от грип, моторът на самолета не успява да запали, той не стига до Киев. Изобщо - хитрува. Като във всяка изкусна дипломация. Нали дипломацията е изкуство на компромиса, а не на детския ентусиазъм.
