/Поглед.инфо/ Подкрепата на СССР за Китай до официалното начало на Японо-китайската война през 1937 год.

Китай е сред първите държави, които признават СССР. Дипломатическите отношения между двете страни са установени през 1924 г., а през същата година в Москва е подписано съветско-китайското споразумение „За общите принципи за уреждане на въпросите”. В съответствие с това споразумение СССР и Китай изваждат Руско-азиатската банка (РАБ) от управлението на КВЖД и влизат в съвместна собственост върху този стратегически важен железопътен маршрут. През декември 1917 г. РАБ е национализиран от правителството на Съветска Русия.

През 30-те години съветско-китайските отношения продължават да се развиват динамично. Това е особено забележимо в областта на военното сътрудничество. Както и преди (през 1890-те), основата за това е взаимният интерес за противодействие на военните планове на Япония в Далечния изток. Тогава Япония провежда агресивна външна политика и претендира за редица далекоизточни територии на СССР и Китай. През 1930 г. Япония напада Китай, който трябва да води освободителна война.

СССР смята милитаристична Япония за основна заплаха за своята сигурност в Далечния изток. Затова предоставя на Китай значителна икономическа и военна помощ за отблъскване на японската агресия. Така през 30-те години на миналия век СССР отпуска на Китай целеви заеми в размер на 250 милиона долара. Чрез този заем Китай извършва масови покупки на различни видове оръжия и военно оборудване в Съветския съюз.

„Съветският фактор“ съдейства за създаването на Китайската комунистическа партия (ККП) през 1921 год., тъй като важна роля за нейното формиране изиграва Коминтернът (Комунистическия Интернационал), формиран по инициатива на ръководителя на Октомврийската революция и Съветската държава В.И. Ленин. Възникването на последната, оказва силно въздействие по целия свят, като особено мощно е влиянието в колониалните и полуколониалните страни, какъвто е Китай от времето на Опиумните войни до този момент.

Нужно е да се каже, че и управляващата Всесъюзна комунистическа партия (болшевики) - ВКП(б), и съветското правителство си сътрудничат както с Националистическата партия на Китай – Гоминдана, така и с китайските комунисти. Още през 1923 год. се установяват връзки със Сун Ятсен, като М. Бородин е изпратен в качеството на съветник. Постепенно броят на съветските съветници нараства до 1 000 човека, а армията се насища със съветско въоръжение. След смъртта на Сун Ятсен през март 1925 год. и съсредоточаването на властта в ръцете на Чан Кайши, отношенията се влошават и скоро мястото на съветските съветници е заето от германски такива.

Във втората половина на 20-те години на ХХ век започва втората вълна на Гражданската война/1. Като първа вълна на Гражданската война може да се приеме ситуацията създала се в резултат на Синхайската революция, когато рухва системата на манджурската империя Цин./ В страната започват сблъсъци и конфликти между различните милитаристки клики, взели властта в отделните провинции. Най-могъщите от тези военни клики са прояпонската Мукденска клика на Джан Дзуолин от една страна и проамериканската Джилийска клика, начело с Цао Кун и У Пейфу от друга., в която основно се противопоставят две сили – Гоминдана и ККП. В тази обстановка се прекратява всякакво сътрудничество между съветското правителство и това на Гоминдана.

С началото на откритата война на Япония срещу Китай, започнала с инцидента на моста Марко Поло (Лугоуцяо -卢沟桥) на 7 юли 1937 год., рязко се сменя обстановката в страната, което повлиява на Гражданската война. Тя е прекратена и между Гоминдана и ККП започва определено взаимодействие. През февруари 1938 г. се възобновява сътрудничеството между СССР и Гоминдановската администрация.Помощта на СССР на официален Китай, т.е. правителството на Гоминдана в борбата му срещу японската агресия само през периода 1938-1939 год. включва 965 самолета, 82 танка, 1317 оръдия, 14 025 картечници, милиони патрони и други.

Решителна става ролята на съветския фактор за развитието на ситуацията в Китай с обявяването на война на Япония от страна на СССР. Червената Армия напълно окупира Манджурия след капитулацията на японската Квантунска армия. Наличието на съветски войски в Североизточен Китай създава изключително изгодна ситуация за китайските комунисти.До съветската окупация на Манджурия там съществуват само отделни партизански отряди. През септември 1945 г. започва прехвърлянето на около 100 000 бойци от 8-ма и 4-та Нова армии под ръководството на ККП от Северен и Източен Китай в Манджурия. Червената армия се задържа в този район до май 1946 г. Но за това време успява да обучи и въоръжи т.нар. „Обединена демократична армия“, която става ядрото на Народно-освободителната армия на Китай (НОАК). Предадени са 861 самолета, 686 танка, 43 100 оръдия и миномети, 13 000 картечници, корабите на Сунгарийската военна флотилия. Това се оказва един от решаващите фактори за победата на ККП в Третата Гражданска война срещу Гоминдана, започнала след победата над Япония. Укрепили се с помощта на СССР, получили поддръжката на огромното безимотно селско население на Китай в резултат на лозунгите и действията срещу едрите земевладелци, използвайки успешно стратегията „Винтовката ражда власт“ и „Селото обкръжава града“, силите на ККП постигат победа над тези на Гоминдана. Резултатът е създаването на КНР на 1 октомври 1949 година.

Следва да се кажат няколко думи за военното сътрудничество със съюзниците. Несъмнено военна помощ се оказва както от САЩ и Великобритания, така и от СССР. Тя се изразява в предоставяне на въоръжение, военни материали и такива с граждански цели, а също така в жива сила – най-вече пилоти на бойни самолети, военни съветници и други.

В рамките на това сътрудничество постепенно Чан Кайши се ориентира към САЩ, въпреки че Съветският съюз оказва подкрепа, както на Гоминдана-а, така и на ККП. Следва да се отбележи, че и СССР, но и САЩ са заинтересовани и осъществяват стъпки да примирят Гоминдана-а и ККП, Но тази политика не винаги успява и враждебността в отношенията между двете основни сили на антияпонската борба в Китай остава перманентно явление. Например, през юни-юли 1945 г., както японските войски, така и тези на китайските националисти провеждат наказателни операции срещу Особения район, намиращ се под командването на ККП.

Трябва да се признае, че победите на САЩ в Тихоокеанската война, включително превземането на Окинава(т.нар. „Операция Айсберг“) в края на юни 1945 г. не оказват сериозно въздействие на ситуацията на Китайския театър на военни действия. Япония е успяла да създаде в североизточната част на Китай, в марионетната държава Манджоу-го, мощна индустриална и селскостопанска база, способна да осигурява бойната готовност на войските в случай, че се изгубят контактите с метрополията и дори пропадне самата метрополия. По същество там се създава „Втора Япония“.

Междувременно събитията вървят с все по-бърз ход. Решаващата помощ на съюзниците от Антифашистката коалиция става нанасянето на поражение на милитаристка Япония. На 6 и 9 август 1945 г. са осъществени ядрените бомбардировки на Хирошима и Нагасаки. На 8 август 1945 г. СССР официално се присъединява към Потсдамската декларация на САЩ, Великобритания и Китай, и обявява война на Япония, а на 9 август започва бойни действия в Манджурия. Бързото настъпление на Червената армия в Североизточен Китай обрича на поражение Квантунската армия На 10 август главнокомандващият силите на ККП Джу Де заповядва настъпление срещу японците по целия фронт. На 11 август подобна заповед издава Чан Кайши, в която конкретно е предвидено 4-та и 8-ма армия, които са под командването на ККП, да не участват.

На 10 август Японското правителство взема решение за безусловна капитулация. На 14 август 1945 г. с Указ на императора е обявена капитулацията на Имперска Япония. На 2 септември 1945 г. в Токийския залив на борда на американския линеен кораб „Мисури“, официално е подписан акта за капитулация на Япония. 9 септември 1945 г. Хъ Инцин, представляващ правителството на Република Китай и Съюзното командване в Югоизточна Азия, приема капитулацията на командващия японските сили в Китай генерал Окамура Ясуджи. С това се слага край на Втората световна война в Азия.

През 1945 г. СССР предоставя на Китай пряка военна помощ, побеждавайки японската армия в Манджурия (Северен Китай). Активното участие на Съветския съюз в освобождаването на Китай от японската окупация, мощната политическа, военна и финансова подкрепа на китайските комунисти от сталинското ръководство до голяма степен осигуряват идването на власт през 1949 г. на Комунистическата партия на Китай (ККП).

Съветската помощ за Китайската народна република/КНР/

След обявяването на Китайската народна република (КНР) процесът на съветско-китайско сближаване рязко се засилва. До голяма степен за това способства и дейността на лидерите на двете държави Йосиф Сталин и Мао Дзъдун за създаване на военно-политически съюз на социалистическите сили, основан на идентични държавни идеологии. От 1949 г. „съветският фактор“ започва да играе една от решаващите роли за по-нататъшното развитие на нов Китай. Може да се говори за няколко такива основни роли, а именно:

• Външнополитическата и дипломатическа роля – СССР осъществява важна задача в план външна политика и дипломация за защита на интересите на КНР в сферата на международните отношения;

• Военно-политическа и военно-техническа роля – в резултат на продължаващата подкрепа на Съветския съюз не само се модернизира и усилва НОАК, но и се формира фундаментът на военно-промишления комплекс на КНР;

• Икономическа роля – огромната помощ на СССР в тази област е дадена подробно по-долу;

• Парадигмална роля – т.е. за това, че КНР възприема като модел за своето развитие, т.нар. „съветски модел“ или по-точно казано „сталинския модел“, за което ще стане дума по-долу.

СССР и КНР – технико-икономическо сътрудничество

В основата на цялостното сътрудничество между СССР и КНР стои Договорът за дружба, съюз и взаимна помощ от 14 февруари 1950 година(中苏友好同盟互助条约), който встъпва в сила от 11 април 1950 г. Този договор е плод на срещата между Й.В.Сталин и Мао Дзъдун, но е подписан от министрите на външните работи – Андрей Вишински и Джоу Енлай.

С помощта на Съветския съюз в КНР са създадени цели нови промишлени отрасли: самолетостроене, автомобилостроене, тракторо-строене, радиотехника, различни отрасли на химическото производство; въведени са в действие значими мощности в металургията, енергетиката и други отрасли.

СССР доставя на Китай минно, нефтодобивно и нефтопреработващо оборудване, подемно-транспортни машини, енерго-технически съоръжения, екскаватори, пътно- строителни машини, прибори, лагери, инструменти, в това число комплектно оборудване за цели заводи. Съветският съюз има съществена роля за създаване на индустриалния фундамент на КНР. Със съдействието на СССР в Китай за построени 250 големи промишлени предприятия, цехове и обекти, оборудвани с най-нови съоръжения и машини. Сред тях може да се споменат Аншанския и Уханския металургични комбинати; Чанчунския автомобилен завод; Мукденския машиностроителен завод; тракторния и лагерния заводи в Луоян; електромашиностроителния, турбинния и котелния заводи в Харбин; завода за синтетичен каучук в Ланджоу, азотноторовите заводи в Гирин и Тайюан; шистопреработвателния завод във Фушун, завода за тежко машиностроене във Фулаерди, първия експериментален атомен реактор и циклотрон, редица ТЕЦ-ове и други специални обекти.

Съветският съюз не само доставя машини, комплектно оборудване и съоръжения за заводите, мините, електростанциите, но и оказва техническа помощ в монтажа и експлоатацията на горните на място, което значително ускорява промишленото строителство в Китай.

СССР предоставя на КНР техническа документация за строителство на предприятия в сферата на металургията, въгледобива, химията, машиностроенето, метало-обработката, строителството на ВЕЦ и ТЕЦ, на транспортни съоръжения, на предприятия за леката промишленост, на културно-битови и селскостопански обекти. Освен това е предоставена документация по въпросите на организацията на производството на предприятията в различните отрасли на промишлеността и управлението на тези предприятия, както и учебни планове и програми по повече от 400 специалности. За целия период от 1950 до 1960 г. Съветският съюз предава на Китай повече от 24 000 комплекта научно-техническа документации, в това число проекти за повече от 1900 големи съвременни предприятия, лицензи за производството на машини и други.

Важна форма на икономическа помощ от страна на Съветския съюз е финансовата поддръжка. СССР предоставя дългосрочни кредити на сума от около 2 милиарда рубли. Те се дават на изключително изгодни условия при лихва 2-3 пъти по-ниска от тази, при която се дават кредитите на международните финансови пазари. Кредитите се използват от КНР основно за закупуване в Съветския съюз на оборудване и машини, нужни за народното стопанство на Китай. Съветските кредити определено съдействат за ускоряване на темповете на икономическото строителство в Китай.

Активно се развиват и съветско-китайските търговски отношения, носещи взаимноизгоден характер. Срещу промишленото оборудване и машините изнасяни от СССР, Китай доставя цветни и редки метали, селскостопанска продукция, стоки за широко потребление.

Изключително важна роля за ускоряване темповете на икономическото развитие на КНР играят съветските специалисти, оказващи помощ на китайските организации в усвояване на оборудването и технологиите, в планирането и организацията на работата в различните отрасли и предприятия, в създаването на научно-изследователски и проектни звена, в усъвършенстване на техническата база на селското стопанство.

Съветският съюз оказва значителна помощ и в подготовката на китайски национални кадри. Той подпомага реализацията на реформа на висшето образование на КНР. Съветските преподаватели помагат само за периода от 1951 до 1957 г. в китайските ВУЗ-ове да се създадат 337 катедри и 559 лаборатории.

През целия период на активното съветско-китайско сътрудничество, който продължава до 1962 година, когато съветските специалисти са изтеглени, в КНР са командировани повече от 8 500 висококвалифицирани съветски технически специалисти (без военните) и 1 500 специалисти за оказване на помощ в сферата на науката, висшето образование, здравеопазването и културата.

Значителен е приносът на СССР в подготовката на китайски студенти, аспиранти и други. През периода 1949-1960 г. в съветски университети и институти се обучават над 11 000 китайски студенти, аспиранти и стажанти. При това съветското правителство поема 50% от разходите за обучение. Китайските специалисти, завършили съветски учебни заведения, връщайки се в КНР, разпространяват съветския опит на икономическо, техническо и културно строителство.

Не по-малък е и приносът на сътрудниците на Академията на науките на СССР, в частност, институтите по химия; органични съединения; точна механика и изчислителна техника; минералогия, геохимия и кристалохимия на редките елементи; автоматика и телемеханика; химическа физика и други.

Показателен пример за съветската поддръжка е развитието на ракетната и космическа технологии в Китай. Още след пускането на първия изкуствен спътник на човечеството, Спутник-1 от Съветския съюз на 4 октомври 1957 г., Мао решава по време на VIII Националния конгрес на ККП на 17 май 1958 г. да направи Китай равен с великите сили ("我们 也 要搞 人造 卫星 "- „Ние също трябва да направим изкуствен спътник“). Влиза в действие т.нар. „Проект 581”, чиято цел е пускане на спътник в орбита през 1959 год. в чест на 10-годишнината от основаването на КНР.

През периода 1957-1962 год. на основата на съветско-китайския договор за сътрудничество, СССР се ангажира в съвместна програма за трансфер на ракетни технологии с КНР. Първата китайска ракета е построен през октомври 1958 г. чрез копиране на съветската „Р-2”, представляваща балистична ракета с малък обсег. Самата ракета е подобрена версия на немската Фау-2(V-2) ракета от края на Втората световна война. Обхватът ѝ е 590 км, тя е с тегло 20,5 тона и се задвижва с течен кислород и алкохол.

Следва да се подчертае, че работата на съветските специалисти в Китай е високо оценена от министър-председателя на Държавния съвет на КНР Джоу Енлай, който на споменатия вече VIII конгрес на ККП подчертава, че те осъществяват значим принос в социалистическото строителство в страната.

Кулминацията на съветско-китайското сближаване от този период е съвместното участие на СССР и КНР във войната на Корейския полуостров (1950-1953) на страната на КНДР /Северна Корея/ срещу южнокорейската армия, подкрепена от Съединените щати и техните съюзници.

В края на 50-те години но ХХ век с идването на власт в СССР на Н.С. Хрущов Влошаването на отношенията започва, а през 60-те години те навлизат в етапа на политическа конфронтация.

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, защото има опасност да ни блокират във Фейсбук заради позициите ни:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?