1. Аз не разбирам защо Националната служба за охрана трябва въобще да охранява партиен форум. Партиите получават субсидии от парите на българските данъкоплатци, да си наемат фирми, да си се грижат за сигурността. Няма защо допълнително да се преливат средства от българските данъкоплатци към партиите чрез обгрижването и обслужването на форумите им от НСО.
2. Аз не разбирам защо НСО трябва да охранява Ахмед Доган, който е 1 от 240 депутати! НСО трябва да охранява хора на висшите постове в държавата – президент, вицепрезидент (добре, съгласен съм!), председател на Народното събрание, заместник-председатели на Народното събрание (за тях съм съгласен със стискане на зъби), премиер, вицепремиери и министри, главен прокурор, председатели на Конституционния съд, Върховния административен съд, Върховния касационен съд. И толкова! Какъв е този разгул на охранявани телеса, надхвърлящи 5 пъти размаха на УБО!
3. НСО трябва най-сетне и незабавно да мине към правителството, президентът няма нито административен капацитет, нито професионален капацитет да я управлява, контролира и администрира.
4. Час по-скоро трябва да се приеме Закон за НСО, който да регламентира дейността на НСО, да я постави под граждански контрол, да я девоенизира и да я минимизира като обхват на дейност (какво е това, например, всички конституционни съдии да са контингент на НСО – най-охраняваните синекури в родината!).
5. Необходими са спешни кадрови промени в НСО на най-високо равнище, НСО се нуждае от много по-компетентно и дори по-умно, по-интелигентно ръководство.
6. НСО трябва да престане да е обслужваща структура за политическия елит, за партийните бонзи и олигарси; да престане да пазарува, да разхожда кучета, да вози любими и любовници, да води децата на обгрижваните на училище, на уроци по пиано и на занимания по тенис и плуване.
7. Трябва да се повиши материалният статут и защитеността на редовите служители в НСО – момчетата са затънали в дългове и кредити, работят ненормирано, под пълен стрес и са абсолютно неуважавани от обгрижваните, които ги третират като слуги и прислужници.
8. Крайно време е да се разбере, че НСО не може да гарантира 100% избягване на всички атентати. НСО, като всяка съвременна структура в системата за национална сигурност основно би трябвало да управлява рисковете от атентати, което означава да се стреми да минимизира случването на атентати и да минимизира щетите, ако атентатите се случат. И нищо повече от това, така че не бива НСО да се смята за панацея от всички деструктивни и свързани с насилие събития.
9. България винаги поставя каруцата пред коня, а в системата за национална сигурност конят е все по-дръглив, а каруцата е на трупчета. Трябва да се приеме Закон за (системата) за национална сигурност, който да регламентира структурата, взаимодействията, координацията, финансирането и контрола над тази система, така че всяка структура да си знае мястото, отговорностите, правата и задълженията. Иначе ще имаме все същата работа на парче и управление на базата на импровизацията и юруша Дайте да дадем!
10. След като политиката и мениджмънтът на България генерират постоянно несигурност и рискове за националната ни сигурност, след като чрез тази политика и подобен мениджмънт се рушат държавата и държавността, то политиците трябва да знаят, че тяхната отговорност, тяхната несигурност и рисковете за техния живот и здраве нарастват. Рано или късно възмущението и мерникът на народното недоволство ще се насочат там, където трябва – към виновниците за перманентната катастрофа на държавата и държавността. Ето защо, след като политиците смятат, че може да водят такава политика и да осъществяват подобен мениджмънт на държавата, то те трябва да са готови и да плащат за делата си. Те не могат да генерират несигурност и рискове, а пък друг да плаща за това! Така че – щом си позволяват такава политика и подобен мениджмънт, да си дадат сметка, че политиката не е само лапане и папане, ползи и облаги; че те повишават своята несигурност и своята уязвимост до опасни величини и мащаби, че плодят маргинали, аутсайдери, психически болни хора и социопати. И в този случай – да взема мерки за себе си, да си наемат охранители, да се крият зад бронирани стъкла и дебели огради – но за това да си плащат те самите, а не да натоварват с тази грижа само и единствено НСО. НСО не може да бъде отговорна за начина, по който се управлява България и не бива да се превръща в защита на безотговорните управляващи от страдащите управлявани. Тежко е да се произнасят такива думи, но в теорията и практиката на управлението на рисковете и сигурността при навлизането в рисковото общество на серийно произвежданите несигурности, този, който произвежда рискове и несигурност носи най-голямата отговорност за това и става приоритетен обект и потърпевш от рисковете и несигурността, които произвежда. Така че нека не караме НСО да „го отнася" за дълбоки системни и структурни дефекти на начина, по който се управлява България и за безхаберието и безотговорността на нейния политически елит.
