/Поглед.инфо/ През последните няколко години рязко се изостри обстановката в българското общество. Засилват се противоречията и все повече зачестяват категоричните претенции на работещите хора не само за по-високи работни заплати, но и за повече права и гаранции, че няма да бъдат лишавани от работа.
Обстановката все повече се нагнетява и приема опасни измерения, заплашващи социалния мир.
Но е очевидно, от друга страна, че това, което се случва днес в страната ни, не може да бъде обяснявано с повърхностните либерални тези, измислени, за заблуждават и разчистват пътя пред властта за разправа с протести и недоволства. Защото пред очите ни сега протича истинска класова борба, дълго прикривана и дори отричана и от десни, и от леви като отживяла времето си и невъзможна в днешната структура на обществото и характера на труда и неговото възнаграждение.
А това означава, че и днес, през XXI век се потвърждава верността на учението на Маркс и Енгелс както за същността на историческото развитие като история на класовите борби, така и на съвременните противоречия в обществото като класови противоречия и класови борби. Това е очевидно и поне за левите политически субекти, анализатори, мислители и публицисти трябва да е ясно и разбираемо. И да обясняват процесите, явления и фактите не чрез неолибералните буржоазни теории, а по учението на Маркс. За да видят и покажат истината.
Класите и класовата борба са факт, дори и когато са отричани, не признавани, не забелязвани случайно или нарочно. А в това ни убеждаваха след реставрацията на капитализма доскорошни авторитети на българския марксизъм и политическата идеология на социализма. И успяха да ни излъжат, само защото класите не се бяха осъзнали в себе си и за себе си, не проявяваха съзнателно своите интереси и претенции, а действаха спонтанно и предимно когато бяха безогледно потискани от капитала и им отнемаха права. А и защото левицата се бе отказала пред своите западноевропейски и американски благодетели от цялата революционна теория, основана върху идеята за класите и класовата борба.
Но последните събития, предизвикани от решението на правителството да закрие мини и енергийни производства под циничния натиск на Европейския съюз, показаха, че социалните противоречия между труда и капитала са достигнали до ново равнище. И че е започнал процес на тяхното излизане от синдикалните искания и преминават все повече и повече в политически претенции и няма да е далеч денят, когато пролетариатът ще се осъзнае в качеството си „гробокопач на буржоазията“ и ще заяви намерението си да овладее властта. Която му принадлежи по волята на историята!
Да, намираме се в качествено нова социално-политическа обстановка, в която назряват събития и явления от бъдещето. Ако още дълго не ги усещаме, забелязваме и виждаме, те ще ни изненадат и ще предизвикат смут у нас самите, но и в цялото общество. Затова е по-добре отсега да се подготвим за времето, което ще ни донесе грандиозните промени.
Класовите отношения между пролетариата и капитала са на границата, отвъд която ще бъдат заявени претенции към властта, не защото взаимното доверие се е изчерпало, а защото силата на противоречията е породила потребност от смяна на социално-политическата и икономическата система, наречена капитализъм.
Това вече се долови в протеста на миньори и енергетици след подписване споразумението между правителството и протестиращите. Недоволните от споразумението гневно и с болка заявиха, че са измамени от „собствениците“ и от „синдикатите“. Това означава, че вече се догаждат кои са техните реални противници и накъде трябва да насочат недоволствата си. И на кого да не вярват. Те дори сега започват да осъзнават за какво протестират и към какво се стремят. Но не са още сигурни, че усещанията им са точни, за да се променят убежденията, недоволствата и думите им. Тези хора сега са на път да се осъзнаят като класа „в себе си“, т. е. като категория хора с общо или еднакво отношение към средствата за производство. На тях им нужно да идентифицират себе си и тези, с които работят заедно и заедно са експлоатирани, онеправдани, потискани. Те опознават личните си страдания в труда като страдания и на други хора, с които са заедно и заедно трябва да изискват промяна.
Това вече започва да става. Процесът ще се съпътства с промяна и в отношенията и оценките на синдикатите. Сегашните синдикати са компрадорски и не са защитници на интересите на пролетариата, поради което ще бъдат изолирани от него и заменени с истински.
Следващият важен момент е осъзнаването на пролетариата като класа „за себе си“, т. е. като субект и обект на политиката и (най-важното!) като фактор в историята, който ще я промени революционно.
Продажната и глупава власт днес е щастлива, че успя да подведе и подлъже протестиращите. Макар миньорите да продължават протестните си действия, напрежението падна и управляващите по-лесно ще се справят с недоволствата.
Това обаче ще е само „за сега“ и скоро пак ще бъдат подложени на изпитания, на които няма да издържат. Времето не работи за тях. То работи за пролетариата и за неговото самоосъзнаване. А ако се намери ляв политически субект, който да му помогне в историческото му осъзнаване и въздигане, историята чувствително ще ускори своя ход напред. И ще промени живота на всички.
Това, което наричаме недоволства, стачки, протести, е същинска класова борба!
Участващите в класовата борба по-бързо трябва да осъзнаят, че са класови борци. Колкото по-рано се случи всичко това, толкова по-добре.
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
