/Поглед.инфо/ Случващото се в Гърмен и цялото породило се там етническо напрежение държи на нокти цялата българска общественост. Там сработиха колективните инстинкти за самосъхранение, които се превъплътиха в остро етническо противопоставяне. Дългогодишното поддържане на беззаконието изроди личната вина в колективна и така се насъскаха два етноса, които ако държавата си вършеше работата и ловеше закононарушителите, щяха да си живеят в абсолютно нормални взаимоoтношения.
С други думи, държавно поддържаното усещане за остра липса на справедливост, доведе до избухване на напрежение, което лесно можеше да бъде избегнато. Ако МВР, прокуратура и следствие си бяха свършили работата на време и бяха хванали тия няколко апаши, които тероризират всички в околността, нямаше да избуи етническото напрежение и в общественото съзнание нямаше да се появи невярното усещане, че всички роми са престъпници.
Според мен обаче е възможно да има и друг прочит на събитията в Гърмен. Струва ми се доста подозрително как напрежението в района дойде в навременна услуга на няколко политически фактора, които вече използват ситуацията, за да прокарат интересите си. В този смисъл, макар да не съм почитател на теориите на конспирацията, все пак се чудя дали Гърмен не падна в жертва на задкулисни партийни договорки?
Нека разгледаме фактите. След избухването на етническото напрежение се случиха няколко политически вторични труса, които смятам, че заслужават внимание. Разбира се, произволното струпване на няколко разнородни обществени фактора, не е априори доказателство за наличие на договорка в случая с Гърмен. Но въпреки това ситуацията дава достатъчно основания да опитаме да погледнем случващото се под друг ъгъл.
Първо, Патриотичният фронт, който е един от четирите крака на управленското кресло, даде знак, че ще се оттегли от властта, ако не се изпълнели някакви си техни искания, които са породени от гърменското напрежение. Ако погледнем обезстрастено и с хладен поглед, неминуемо ще видим, че на ПФ тази ситуация им идва като манна небесна. В момента те са плътно прилепнали към властта и това с всеки изминал ден изяжда от електоралната им подкрепа. Като към този факт добавим и активизирането на Волен Сидеров, сигурен съм, че амалгамата от притеснителни за ПФ фактори расте. С оглед постигането на някакви що-годе прилични изборни резултати, Патриотичният фронт има отчаяна нужда, поне до местните избори, да си придаде „опозиционен“ характер. Какво по-добро от мнимо оттегляне на подкрепата за властта чрез използването на етническата карта?
Второ, след реакцията на ПФ, забелязваме натрапчивото внушение на Лютви Местан и ДПС, че ако националистите са извън властта, то ДПС ще преосмисли отношението си към управляващите. С други думи ДПС са готови вече открито, а не както до сега завоалирано, да подкрепят властта, ако формалният повод за „разграничаване“ в лицето на националистите, вече не е фактор. Доста удобно ситуацията в Гърмен даде повод на ДПС настойчиво да предостави депутатите си в услуга на управляващите, не мислите ли?
Трето, на хоризонта се задава ревизия на Конституцията. Ако приемем, че горните две хипотези се реализират, то гласовете на ДПС биха били решаващи с оглед на приемане на псевдо-реформите. Това де факто означава, че Реформаторският блок ще се прегърне с ДПС в името на някаква имагинерна реформа. Далеч съм от мисълта, че ГЕРБ биха имали някакви кой знае какви съображения срещу ДПС, тъй като Борисов знае как да излиза сух от морето. А колкото и РБ да надига медиен вой срещу хората на Местан, ясно е, че Кънев, Кунева и Ко. няма да имат друг избор освен да се възползват от протегнатата ръка на ДПС, защото иначе ще изглежда, че сами бламират собствените си предложения за промени в Конституцията.
С оглед на това колко политически субекта инкасират печалба от случая в Гърмен, то не може ли той да е плод на инсценировка? Далеч не е толкова трудно. Още повече в този мултиетнически район. Просто се драсват няколко правилно разположени клечки, гората пламва, а печелившите после идват, за да прибират леко обгорената дървесина, чиято политическа цена е огромна. ПФ печели алиби да се дръпне от властта, ДПС печели формализиране на властовите си апетити, РБ печели в краткосрочен план чрез гласовете за конституционни промени, ГЕРБ печели властово време и политически перспективи.
Всеки печели, освен българският народ. Силно се надявам този сценарий да е просто случайно навръзване на събитията, а да не е наистина плод на задкулисни партийни пазарлъци, защото това би било пагубно за самия конструкт на и без това разклатената ни и неустойчива демокрация. Ще поживеем и ще видим.
- Петър Кичашки е номиниран за общински съветник от листата на "БСП-Лява България в Столичния общински съвет
