/Поглед.инфо/ От началото на своята история до днес човечеството се развива неравномерно, както във времето, така и в пространството на Земята, преминавайки през различни епохи и преживявайки различни катаклизми от социален и природен характер. От отделни региони в различните епохи са се формирали едни или други лидери, които заредени с пасионарност са предприемали експанзионистични опити да овладеят цялото геопространство и да наложат над него своята хегемония. С риска да пренебрегнем някой от тях такива лидери са били Македонската –елинистична империя, водена от Александър Македонски, Римската империя, Арабският халифат, Монголската империя, Османската империя, Британската империя, Третият германски райх, а днес определено това са САЩ.
Възходът, както разбира се и залезът на всяка от тези империи е ставал под формата на взрив, но който е бил подготвян в предшестващите десетилетия. Този възход винаги е бил воден от някаква месианска идея, която на свой ред се е въплъщавала в определена философия, геополитика и геостратегия. При това този възход не е започвал след краха на поредния претендент за хегемон, а много по-рано, следвайки определени етапи и учейки се от грешките на предшествениците.
Така възходът на САЩ не започна след края на “Студената война”, а още по време на Първата световна война (“Голямата война”), в която САЩ се включиха в края й, след като преди това бяха осигурили “вето” върху пространствата на континента Америка ( Доктрината “Монро”) и решиха да дадат “урок по демокрация” на грохналите от войната Европейски империи .(Уидро Уилсон). Не успяха много, защото вместо демокрации Европа беше залята от диктатури от десен и ляв тип ( нацизъм, фашизъм, болшевизъм и т.н.). Но заявката да решават европейските, а с това и световните проблеми беше направена.
Качествено нов етап в реализацията на вече изкристализиралата от мистиката на месианските идеи за “новия Йерусалим” геополитика и геостратегия и опряла се на рационалните принципи на философията на прагматизма беше Втората световна война (1939-1945), в която САЩ загубиха малко над 300 000 убити на фона на 55-те милиона на останалите страни. При това завършвайки войната с много по-мощна икономика от преди, заемайки много от пространствата на грохналата Британска империя и конфискувайки златните и валутни резерви на победените Германия и Япония, а също така привличайки голяма част от водещите им учени. Това определено направи САЩ неоспорим лидер на западния капиталистически свят. Възстановявайки обаче Европа (Западна) с плана “Маршал” и стимулирайки я към обединение САЩ в същото време се възползваха от страховете на тази Западна Европа и я вкараха в структурите на НАТО, създавайки успоредно с този военен алианс и другите инструменти за световна хегемония – Международния валутен фонд (МВФ), Световната банка (СвБ), Световната търговска организация (СТО).
Но на пътя на пълната реализация на геополитиката и геостратегията на САЩ за световната хегемония след Втората световна война застана Съветския съюз с неговите източноевропейски сателити, воден на свой ред от месианските идеи на комунизма също за световно господство. Така беше оформен двуполюсния свят, който предопредели атмосферата на конфронтация с леки “затопляния” през цялата епоха на “Студената война”( 1947- 1991).Както е известно “Студената война” приключи с рухването на държавния социализъм в СССР и в източноевропейските му сателити, сред които най-верен му беше България, поради изначални пороци в неговата конструкция.
След кратко объркване от неочаквано леката “победа” САЩ заявиха претенциите си за установяване на “нов световен ред”(Дж. Буш), което те бяха започнали с първата война (1991г.) срещу Ирак. Последва десетилетие на имплантиране на идеологията на неолиберализма (монетаризма), обявяващ фундаменталната роля на пазара и всичко за стока в страните на Европа, пребивавали дотогава в атмосферата на социалната държава и социалното пазарно стопанство (Западна Европа) и държавния социализъм в СССР и Източна Европа. Но това десетилетие (1991-2001) беше и време на въззимане на Русия след тежкия удар на разпада на Съветската империя и непознатия грабеж на мощности и ресурси от пръкналия се от старата комунистическа номенклатура нов капиталистически олигархат. И още по-категорично, това беше време на възраждане и въздигане на един от гигантите на човечеството в цялата му досегашна история – Китай. Воден от своята неоконфуцианска-комунистическа идеология за “пазарен социализъм с китайска специфика” и следвайки своята геополитика и геостратегия на откритост Китай за едно десетилетие от изостанала страна от т.нар. “Трети свят” се нареди сред лидерите на света. Нямаше причини и нямаше изгледи Китай да спре неудържимия си възход и пред идващите десетилетия на новия 21 век.
Всичко това и съпътстващите го ефекти в геопространството принудиха САЩ към по-агресивна политика, използвайки инструмента на фундаменталния ислям, което те вече бяха започнали още в края на 70-те години на ХХ в. с финансирането и обучението на моджахедите и талибаните, от което като “джин” от бутилката излезе “Ал Кайда” (“Базата” с Осама бен Ладен). И досега в световния печат няма еднозначно и категорично обяснение за това, от кой и как беше осъществена мистерията на 11.09.2001 г., когато два самолета взривиха двете кули на Търговския център, а стоящата редом с тях на същото авеню масивна сграда, без да е ударена от когото и да било, също се срути, а пък от ударилия Пентагона самолет нямаше и следа. Но всичко това беше предостатъчен аргумент да се обяви война на тероризма и да се обяви, че светът се е качествено променил.
“Черешката на тортата” на медийната манипулация от контролираните за Западния свят средства за информация сложи Колин Паул, размахвайки някакво пликче с някакъв прашец, който беше обявен за химическо и въобще оръжие за масово поразяване, с което разполага Садам Хюсеин в Ирак , който пък бил поддържал тероризма. След инвазията на САЩ в Ирак през 2003 г. не беше открито никакво химическо и ядрено оръжие за масово поразяване. По-голямата част от манипулираните маси население бяха забравили за какво всъщност САЩ влязоха в Ирак. За разлика от всякакви платени адепти на САЩ, които приветстваха екзекутирането на диктатора Садам Хюсеин в името на демокрацията ексвеципрезидента на САЩ Ричард Чейни на въпрос на журналисти, какъв е бил всъщност проблемът на Ирак отговаря: ”Проблемът на Ирак е от четири букви ”Нефт”!
Но този реален проблем на Ирак скрит зад демагогията за “права на човека” и “демокрация” имаше като следствие над 1,6 милиона убити иракчани в хилядите терористични актове за изминалите 12 години и ... “неочакваното” създаване на структурите на “Ислямска държава”(отначало “Ислямска държава на Ирак и Леванте”) от сякаш потъналата в пясъците огромна иракска армия, без да окаже каквато и да е съпротива на американските войски през 2003 г.
В действителност последните петнадесет години от новия век и хилядолетие бяха време на разгръщане на геополитиката и геостратегията на САЩ чрез принципите на “Теорията на управлявания хаос”(Стивън Ман) за овладяване и контролиране на Големия Близък и Среден Изток, където се разполага ядрото на исляма за неговото насочване към Руския Кавказ, Средноазиатските републики на бившия СССР и Китайския Синцзян. Именно в съответствие с “Теорията на управлявания хаос” бяха предизвикани т.нар. Арабски пролети” в страните на исляма в Северна Африка (Тунис, Либия, Египет), чиято вълна стигна през 2011 г. до Сирия и тук практическото реализиране на геостратегията забуксува, защото възелът се заплете.
Защото на пътя на глобалната геополитика и геостратегия на САЩ в Близкия и Средния Изток, реализирана до това време с помощта на нейните англосаксонски васали – Великобритаиня, Канада и Австралия, а също с новопръкналите се атлантисти от Източна Европа, сред които най-старателни са Полша, Балтийските страни и отново България застана глобалната геостратегия на Русия и стоящия плътно зад нея Китай. В този сблъсък се включиха и набиралите енергия и претенции за регионално лидерство геостратегии на Турция, Иран и Саудитска Арабия.
Всъщност с включването си активно в процесите на Близкия изток, чийто възел се оказа Сирия Русия отклоняваше фронталния удар на САЩ върху нея чрез дестабилизацията на пространството на Украина и подкрепата на антиправителствения преврат(февруари 2014 ). Изборът на тази посока за разгръщане на геостратегията на САЩ също не беше случаен, защото наред с Беларусия Украина беше не само най-близкия член на съветското семейство от предишната епоха, но също така и най-близката до изнесените на Изток позиции на НАТО. И още, държавата с най-уязвимата национална и културна идентичност. След като не успяха “ в движение” да заемат п-ов Крим като база на НАТО, т.е. като тяхна база и по този начин да нанесат удар в диафрагмата на Русия САЩ включиха своите европейски съюзници, а по същество васали в цяла серия санкции и медийна кампания срещу Русия. Но ако не беше напълно готова икономически и финансово да издържи на тези санкции поради политиката на руските неолиберали във военно отношение Русия беше във висока степен готова и тя това съзнателно демонстрира не само в многото военни мащабни учения, но и на парада на 9-ти май, в чест на 70 годишнината от победата във Отечествената война (1945).
Защото след изминалото десетилетие на позора от Елциновата епоха Русия започна решително да възстановява своето право, място и роля на велика сила, на глобален играч в новия век, в настъпващото ново хилядолетие. Вместо предишните източноевропейски сателити, които се хвърлиха в обятията на САЩ Русия търсеше нови приятели и съюзници както в постсъветското пространство, така и в Азия и другите континенти. По такъв начин върху аморфната структура на ОНД ( Организацията на независимите държави) и по-строгата структура на ОДКБ ( Организацията на договора за колективна безопасност), включваща Русия, Беларус, Казахстан, Узбекистан, Киргизстан и Таджикистан възникна Евразийския икономически съюз (ЕАИС), в който последователно през 2014 и 2015 г. се включиха наред с Русия, Казахстан, Беларус, Армения и Киргизстан. Това мощно икономическо ядро, на което принадлежат огромните запаси на нефт (15%), газ (20%) и рудни изкопаеми, водни и горски ресурси на света пронизва пространство от Запад до Изток от 20 млн. кв.клм и свързва директно Европа с Азия.
През последното десетилетие възникна и ШОС (Шанхайската организация за сътрудничество), където наред с Русия стои могъщата фигура на Китай, както и най-близките съюзници на Русия Беларус, Киргизстан и Казахстан. Към ШОС се стремят засега в качеството на наблюдатели Индия и Иран. Русия стана инициатор на новата мощна международна структура БРИКС ( Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южно Африканската република), която не само обединява едни от най-големите по население, пространство и ресурси страни на Земята с различни цивилизационни идентичности, не приемащи американската и въобще западната ценностна система, но също така предприема инициативи за освобождаване на световното пространство от институциите и организациите, поддържащи претенциите на САЩ за доминация в еднополярен свят ( Банката за развитие, освобождаване от долара и разплащане в национални валути при търговски операции помежду им и т.н.).
Всичко това, разбира се, не можеше да не тревожи САЩ, които в разгръщане на своята геостратегия за глобално господство и налагане на човечеството не само на своя политически и икономически модел на устройство, но и своите културни ценности стягаха все по-плътно обръчите на зависимост над ЕС и страните от Магриба (Африка) с прословутото Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ), което въпреки протестите на милиони европейци трябва да влезе в сила през 2016 г. и на Изток над страните от Югоизточна Азия с изкючение на Китай и Индия на друга заробваща икономическа структура –Транстихоокеанско партньорство (ТТП), за създаването на което вече има решение на Американския конгрес.
Но обкръжаващи Евразия – Хартлендът, който от времената на Х. Макиндър (1904) е определен не просто като Оста на Земята, но и като пространството, чието владеене е условие за владеенето на цялата планета и затова от тогава до днес е главната цел на геостратегията на англо-саксите (англо-американците) САЩ вече четвърт век се стремят да разрежат това пространство по диагонала. И ако Крим е само малък участък за удар в диафрагмата на Русия, то Близкия и Средния Изток е широкия плацдарм за разгръщане на глобалната геостратегия на САЩ в овладяването на пространството на Евразия. Именно тук новите претенденти за световни господари в лицето на “уникалната империя”(Зб. Бжежински) САЩ намериха материала, който решиха да формират като инструмента, чрез който да овладеят пространствата на Хартленда (Евразия). И никак не беше трудно на фона на вопиющата икономическа изостаналост, бедност, консерватизъм, неспособност на политическите сили да модернизират обществата на исляма и демографския натиск да се активизират млади безработни мюсюлмани да сринат предишните светски режими като диктаторски, за да възстановят принципите на фундаменталния ислям в лицето на салафизма и уахабизма. Но именно фундаменталисткият ислям стана идеологията на съвременния екстремизъм и тероризъм воден под знамето на пророка. Така без да познават хилядолетните традиции на народите от Близкия изток, изповядващи различни течения на исляма и държани в подчинение в условията на диктаторските режими САЩ активизираха един спящ вулкан, натрупал колосална взривна енергия.
Именно в този момент в известна степен в синхрон и в асинхрон с геостратегията на САЩ се включиха регионалните геостратегии на Турция и Саудитска Арабия, зад която следва Катар, натрупали достатъчно икономическа мощ и самочувствие в изминалото десетилетие и преследващи своите интереси на регионални лидери. И докато САЩ гледаха глобално на североизток към Русия и Китай, то Турция и Саудитска Арабия искаха да наложат своята доминация над ислямската дъга, налагайки й своите версии на традиционния сунитски и салафитския/уахабитския ислям. На пътя на дъгата на този ислям обаче се оказа Сирия с най-светския режим на Башар Асад, намерил баланса над сирийските алавити, християни, сунити, шиити и кюрди. Под различни претексти и с различни средства Саудитска Арабия и Турция предизвикаха гражданската война в Сирия, стимулирайки десетки хиляди екстремисти от целия мюсюлмански свят да се включат срещу законното правителство на тази страна. На страната на Саудитска Арабия активно се включи Катар, на пътя на чиито амбиции да прекара газ от залива до бреговете на Средиземно море, а от там до Европа стоеше същият Башар Асад.
И тук на сцената на историята, която за пореден път избира за бойно поле тези земи, за да определи своя по-нататъшен ход, се появиха структурите на Ислямска държава, които заявиха своите глобални цели за възстановяване на Арабския халифат. Идеолозите и стратезите на “Ислямска държава”, както посочиха сериозни анализатори на реалиите на Близкия изток, се оказаха ръководителите на Спецназа от армията на Садам Хюсеин, която беше “потънала” в пясъците на пустинята, но след десет години възкръсна под политическите лозунги на салафитския/уахабитския ислям. За кратко време “Ислямска държава”, а също “Джебхат ан Нусра”, наследила “Ал Кайда” и редица други екстремистки ислямски структури, наброяващи над 80 000 бойци от целия ислямски свят (Азия, Африка), от Европа и Русия овладяха големи пространства от Ирак и Сирия, превръщайки ги в полета на зверства и смърт. А това беше големия детонатор на бежанската вълна. За това време стотици хиляди, милиони сирийци и иракчани напуснаха родните места и държавата си, за да заседнат в лагерите в Ливан, Йордания и Турция.
Единствените сили, които противостояха над добре обучените и добре въоръжени отряди на терористите от “Ислямска държава” бяха сирийската армия, кюрдското опълчение “Пешмерга” и отрядите на “Хизбула”. Почти позиционна беше войната, която водеше иракската армия срещу отрядите на “Ислямска държава”. Но колкото и да се сражаваха храбро противостоящите на “Ислямска държава” сили не можеха още дълго да устоят. Защото “Ислямска държава” имаше мълчаливата подкрепа с оръжие и обучение на бойци от Турция, Саудитска Арабия и Катар, които в своите неосманистки (Турция) и салафитски амбиции (Саудитска Арабия) , на пътя на които стоеше Башар Асад, не осъзнаваха, че държат в джоба си скорпион.
Но за доминация над ислямската дъга имаше и един друг претендент – шиитски Иран. Всъщност иракската армия удържаше позициите си и не позволи досега на джихадистите от “Ислямска държава” да заемат Багдад благодарение на помощта на Иран. Иран помагаше на Башар Асад и паралелно с това активизира своите съюзници хуситите в Йемен и шиитските племена в самата Саудитска Арабия. Може да се предполага, че силно активизиралите се кюрди в Югоизточна Турция също имат мълчаливата подкрепа на Иран. Това, както всички видяха, застави Турция вместо да воюва срещу “Ислямска държава”, както заявяваше официално, да воюва срещу кюрдите на страната на “Ислямска държава”.
По такъв начин с отчитането на повечето фактори, действащи в Близкия изток , стимулиращи или противостоящи на глобалната геостратегия на САЩ и регионалните геостратегии на Турция, Саудитска Арабия и Иран виждаме, че в Близкия изток се заплете един от най-тежките и сложни възли на съвременната история. Видимият за европейците и останалия свят ефект са видеото с отрязаните глави на “неверници”, разрушенията на древни паметници на културата )Палмира) и огромната бежанска вълна, която залива Европа по море и по суша от Близкия изток и северна Африка. Пребивавали в различните бежански лагери в Турция, Ливан и Йордания до преди година тези стотици хиляди сирийци, афганци, иракчани, пакистанци тръгват с гумени лодки или по горски пътеки, за да стигнат Европа, при това не просто Европа, а Германия. Като се погледне на тези стохилядни маси 80%, от които са млади мъже от 18 до 40 години, повечето с десетки хиляди долари и евро, с айфони не е трудно да се стигне до мисълта, че този неспирен поток също е част от действащите в пространствата на Близкия и Средния изток глобална и регионални геостратегии. За съжаление откровено казано само от Виктор Орбан и Милош Земан от лидерите на европейски държави.
В същото време ЕС се раздира от противоречия и безпомощност поради инфантилната си политика и идеологическата си обремененост да реши този проблем и да се защити. Защото перспективата е не само рухването на социалните системи на приелите тези маси население държави , но в перспектива и радикална промяна на тяхната културна и национална идентичност. Въпросът е “Кой има интерес от всичко това, което става в Близкия и Средния изток и чиито ефекти се стоварват върху Европа?” И не става ли така, както много пъти в историята, че зад фасадата на късогледите интереси на глобалния и регионалните играчи, движещи в случая реализацията на своите глобална и регионални геостратегии в пространствата на Близкия и Средния изток, се вижда зловещата муцуна на идеята за глобално господство на исляма, за глобален халифат?
Сблъсъкът на глобалната и регионалните геостратегии в пространствата на Близкия и Средния изток, пространствата на исляма, не просто създаде един чудовищен Гордиев възел, надминаващ милионократно онзи хитроумен възел от митологичния Гордий, който Александър Велики Македонски след кратко обмисляне разрязъл с меча, си, но взриви един вулкан, чиито тътен и емисии не просто разрушават държавността в това геопространство, но и заплашват останалите пространства с потоците лава и катастрофален взрив ( Трета световна война), които могат да унищожат човешката цивилизация.
За щастие досега на човешката цивилизация винаги в нейната история рано или с известно забавяне се е намирал някой Александър, който с меча си е разрязвал и най-хитроумните Гордиеви възли. Днес надеждата на народите, на всички честни и мислещи хора е обърната към Русия, към решенията и действията на президента В.В. Путин. Действията на ВКС на Русия, поразила за половин месец хиляди цели на Ислямска държава и разстроила нейните комуникации и снабдяване с оръжия, съпроводени с активна дипломатическа дейност по урегулиране на политическите въпроси в региона чрез компромис и баланс на всички заинтересувани страни, играят ролята на онзи меч на Александър Македонски в древноста. В случая глобалната геостратегия на Русия се включи активно в битката за бъдещето на човечеството.
Въпросът е, ще надделее ли разума над идеологическите амбиции на другите играчи в този сблъсък на глобални и регионални геостратегии и те ще приемат стратегическата роля на Русия като арбитър за избор на вярна посока на движението на човешката история на този етап от нейното развитие?
