Македонската икономика не е готова за членство в Европейския съюз

/Поглед.инфо/ Съдържание

ЕС не е икономически еднородна интеграционна общност.
Критериите от Копенхаген.
Европейският съюз и Западните балкани.
Подготвена ли е РСМакедония за присъединяване към ЕС.

С наближаването на юни се активизираха отново разговорите по присъединяването на Северна Македония към Европейския съюз (ЕС). Аз споделям позицията на Българската Академия на Науките по този въпрос, обявена на 11 декември 2019 г. и залегнала в основата на официалната позиция на нашето Правителство. Действащите правила не допускат присъединяването на държава към ЕС, която има висящи спорове с държави, членки на съюза. Това би означавало внасяне на споровете в съюза и нарушавне на неговата стабилност с тежки последствия.

Тук няма да се занимавам с различията между нас и РСМакедония по историческите, езиковите, образователните и други аспекти на националната ни идентичност. По тях е писано и изговорено достатъчно през последните години. Остава македонската страна да измине своята част от пътя към сближаването на позициите ни, а не да разчита на насърчавания от тях задкулисен международен натиск върху нас за поредни отстъпки. Нека знаят, че по този път няма да постигнат нищо.

Пренебрегната е до сега почти изцяло една друга много важна област. Имам предвид икономическите дефекти, които правят недопустимо присъединяването на РСМакедония и останалите страни от региона към ЕС в близкото бъдеще. Най-важният ограничител за тяхната кандидатура е мизерното им научно-техническо и социално-икономическо положение и очакваното им слабо социално-икономическо развитие, което ще затрудни измъкването им от дъното на Европа. В настоящия анализ ще се спра на въпроса: отговарят ли Северна Македония и другите страни от Западните Балкани, на задължителните социално-икономически и институционални изисквания за присъединяване към ЕС, известни като КРИТЕРИИТЕ ОТ КОПЕНХАГЕН.

Настоящият анализ е наситен с числа и факти, подредени в 30 таблици. Всички таблици са съставени въз основа на последното издание на Статистически годишник на Република Северна Македония от 2021 година и частично от Статистическия годишник на РСМакедония от 2020 година. За таблица 1. използвах Евростат. Нарочно не съм ползвал никакъв друг източник на статистическа информация.

Груба грешка би било приемането на неподготвени кандидати в ЕС. Тази грешка е още по-груба, защото, първо, не са извлечени поуки от приемането на неподготвените източноевропейски страни през 2004, 2007 и 2010 година. Второ, сегашните кандидати от Западните Балкани са още по-слабо подготвени, отколкото техните предшественици: България, Румъния и другите от Източна Европа. Виж таблица 1. И трето, неподготвените за членство страни в ЕС, ще станат 17, от общо 42, т.е. 40%, с население около 110-120 млн. души. Това е твърде тежко бреме за бъдещата общност, което ще затрудни още повече положението й.

Силово разширеният ЕС ще стане още по-уязвим, с още по-противоречиви вътрешни интереси между страните членки и с още по-несигурно бъдеще. Под натиска на конкуренцията на общия вътрешен пазар ще се умножат фалитите на предприятия в новоприетите държави, ще се увеличи безработицата, ще нарастне бедността, ще се изостри доходното и имотното разслоение, ще се засили емиграцията на квалифицирани и млади хора, ще се увеличи демографското им ограбване. Ще се дестабилизира както Балканският регион, така и целият ЕС. В тези страни ще се повтори в още по-драматична форма това, което се случи в България, Румъния и други източноевропейски страни през последните 30-40 години.

Изложените аргументи ми дават основание още сега да заключа, че преждевременното присъединяване на Северна Македония и другите страни от Западните Балкани, ще бъде историческа грешка. То няма да е полезно и за самия македонски народ. Не е в интереса и на страните от региона.

Северна Македония има едва 38% БВП на човек от населението, от средното в общността. Албания и Босна и Херцеговина имат едва по 31-32% БВП на човек, т.е. почти два пъти по-малко от нас. Косово е още по-зле. Трудно ми е да разсъждавам за бъдещото икономическо развитие на тези балкански страни, като го сравнявам с нашия трагичен опит, при значително по-добри вътрешни и външни стартови позиции и по-благоприятни условия за развитие от тяхните. И се чудя на авантюризма на сегашното ръководство на ЕС! Аз съм икономист с дългогодишен национален и международен опит и знам какво говоря.

Присъединяването на България, Румъния и други слабо развити източноевропейски страни към ЕС беше много труден процес с противоречиви резултати. Преждевременното форсирано присъединяване на още по-изостаналите и по-бедни западни балкански страни ще бъде още по-сложен и по-противоречив процес, с още по-съмнителни резултати!

ЕС не е икономически еднородна интеграционна общност

В съвременните световни условия на икономическа глобализация се формират мощни интеграционни общности. Наред със съществуващите от десетилетия икономически гиганти, като САЩ, Европейския съюз и Япония, растат още няколко: Китай, Русия, Индия, Бразилия и други. Засилва се конкуренцията между тях. При равни други условия, колкото по-голяма е икономическата интеграционна общност, по-развита и по-добре интегрирана е тя, толкова по-успешно е нейното участие в световната конкуренция.

Европейският съюз в първоначалната му форма и с неговата сърцевина - Общия вътрешен пазар, беше създаден с Римските договори през 1957 г., за да се повиши способността му да участва успешно в глобалната конкуренция. Никоя отделна европейска икономика, дори и най-голямата – Германската, не може да се конкурира успешно на световния пазар със САЩ и дори с Япония. А от сега нататък и с Китай.

Мащабите на интеграционната общност са важни, но не са достатъчни. Тя може да е голяма, но ако е слабо развита и слабо интегрирана между страните членки, няма да е успешна. Със създаването на Общия вътрешен пазар се целеше засилване на интеграцията между европейските икономики чрез стимулиране на конкуренцията между тях. Европейският съюз беше замислен не за поголовно безразборно обединяване на всички бедни и богати, слаби и силни европейски икономики, а само за най-мощните и най-конкурентоспособните между тях. За създаване на своеобразен „Икономически еднороден клуб“ на средно и високо развити страни. Само за тези, които могат да се развиват в условията на лоялна конкуренция на вътрешния пазар.

Конкуренцията е важен интеграционен фактор в условията на вътрешен пазар, само ако общността е съставена от приблизително еднакво, но високо или поне средно развити икономики със сравнима конкурентоспособност. В този случай всяка страна членка ще участва в конкуренцията със сходни възможности за успех. Това ще тласка страните членки към икономическа рационализация и по-висока производителност. То пък ще повишава конкурентоспособността на цялата интеграционна общност.

Ако страните членки са разнородни: бедни и богати, силно и слабо развити, високо и ниско конкурентоспособни, резултатите ще бъдат обратни. По-развитите ще надделяват винаги над по-слабо развитите, опитните – над неопитните. Все едно, на тепиха да се борят двама души, примерно 5-годишно дете и 15-годишен юноша. 15-годишният борец винаги ще побеждава с лекота 5-годишния. Няма да му позволи да се изправи на крака. Това, пренесено към икономиката, ще означава: масови фалити на стопански субекти в по-слабите икономики. Слаборазвитите ще бъдат принудени да се ограничават в производството и износа на нискодоходни суровини и първично обработени стоки, а по-напредналите - във висококачествени, високотехнологични и по-скъпи продукти и услуги. В слаборазвитите страни ще расте безработицата, ще се разширява бедността, ще се изостря доходното разслоение. Това ще повишава икономическото, социалното и политическото напрежение в общността. В крайна сметка, слабата интеграционна общност ще се представя по-зле на световния пазар и ще се разпадне. Не по морални или нравствени, а по неумолими икономчески и социални причини.

Успешни са само икономически еднородните интеграционни общности. Икономически разнородните общности нямат бъдеще. Защото различията между тях ще растат, ще има масови фалити, масова безработица, масова бедност, масова мизерия. Ще се изостря социалната поляризация, ще се засилват вътрешните конфликти на интереси. Напрежението в обществото ще расте, развитието им ще се затруднява. Ще изпадат в социално-икономическа стагнация, във все по-остри кризи и в крайна сметка - ще се разпадат. И повтарям – не по емоционални, а по обективни и неумолими социално-икономически причини.

Това очаква и настоящия Европейски съюз в не много далечното бъдеще. Първите признаци на разпада вече са налице: напускането на Великобритания, растящото напрежение с Полша, Унгария, Словакия и други. Страхът от изискването за единодушно вземане на някои много важни решения и най-новото предложение за отмяната му. С приемането на РСМакедония и другите най-бедни държави от Западните Балкани, разнородността на ЕС ще се увеличава, опасността от вземане на противоречиви решения само с мнозинство ще нараства, но ще се засягат все повече интереси на отделни страни членки. Нестабилността в съюза ще расте, вътрешните конфликти в него ще се изострят и разпадането му ще се ускорява. А с изискването за единодушие при вземане на много важни решения се цели защита на интересите на малцинството в общността. Все едно, богати или бедни страни.

При формирането на военно-политически съюзи от държави, където няма вътрешен пазар със свободна вътрешна конкуренция и произтичащите от нея последствия, приемането на икономически разнородни страни е допустимо. Тук е важно наличието на монолитно военно-политическо единство, а не непременно социално-икономическа еднородност. Типичен пример за това е НАТО.

Както споменах по-горе, Европейският съюз беше замислен с Римските договори през 1950-те години като икономически еднородна стопанска общност - „клуб на богатите“. Той обаче започна постепенно да се изражда. От икономически еднородна започна да се превръща в икономически разнородна общност. Механичното обединяване на икономически разнородни страни е главният фабричен дефект на ЕС. Изискването за единодушие при особено важни решения до сега го неутрализира до известна степен.

Отмяната на изискването за единодушие е съдбоносно отклонение от първоначалния замисъл. Наред с високо развитите икономики в началото (Германия, Франция, Италия, Холандия, Белгия, Люксембург), впоследствие бяха приети няколко средно развити, главно от южна Европа (Гърция, Испания, Португалия), а след 2004 г. - група по-слабо развити страни от Източна Европа, между които и България.

При формирането на интеграционна общност с вътрешен пазар и свободна конкуренция между страните членки, какъвто е Европейският съюз, наличието на икономическа еднородност е задължително условие за нейния успех и за оцеляването й. Ако сега нарастват съмненията по бъдещето на ЕС и се настоява за радикални спасителни реформи, това се дължи на все по-голямото вътрешно напрежение и дори конфликти между фундаментални национални интереси в общността, главно поради изостряне на икономическата й разнородност. Досегашното изискване за единодушие блокира вземането на много важни решения, защото засяга интересите, в повечето случаи, на по-слабите страни членки. Отмяната на това изискване ще премахне този блокаж, но открива възможността за вземане на решения, които засягат много важни проблеми, в повечето случаи, в полза на по-богатите страни членки. Вътрешният климат в общността силно се усложнява.

Различната степен на икономическо развитие на страните членки формира различни национални интереси. Това е желязно правило, което никой не може да отмени или заобиколи. Така е било в миналото, така е сега, така ще е и в бъдеще. С пренебрегването на фундаменталното изискване за социално-икономическа еднородност на ЕС и едновременната отмяна на изискването за единодушие при много важни решения, сегашните негови ръководители и ръководителите на най-големите страни-членки, дестабилизират общността, изострят вътрешните противоречиви интереси и ускоряват нейното разпадане. Те извършват най-голямо престъпление срещу Европейския съюз. Волно или неволно се превръщат в ликвидатори на ЕС.

Повечето бивши ръководители на ЕС от края на миналия и началото на този век, вземали решенията по разширението на ЕС, след пенсионирането си признаваха в публичните си изявления, че приемането на групата слабо развити страни от Източна Европа е било голяма грешка. Такива изявления направи например Гюнтер Ферхойген – комисар по разширяването по времето на нашето присъединяване към ЕС в 2007 година. Докато заемаха високите си постове в Брюксел имаха друго поведение. Цената за тази грешка плащаме сега ние с тоталната разруха в нашата икономика, масовата бедност, доходната поляризация, мащабната емиграция, демографското ограбване, преждевременното закриване на атомните реактори в Козлодуй, парализираната съдебна система.

Някои хора смятат, че съсипването на нашата икономика е направено със специален заговор против нас. Трудно ми е да твърдя, че е имало класически обмислен заговор в потайни кабинети. Аз виждам главната причина за тоталната разруха в нашата икономика в авантюристичното рязко и без съответна подготовка отваряне на границите преди 30-40 години и излагането на нашатаслаба, неконкурентна, лишена от протекция икономика, на ударите на далеч по-конкурентните чуждестранни икономики.

Това не е правено на времето от никоя друга прохождаща млада икономика, когато са били на нашето сегашно равнище на развитие, каквато е България, а сега в още по-крещяща форма – икономиките на РСМакедония и другите страни от Западните Балкани. Нито от Япония и Корея, нито от западноевропейските страни (Германия, Франция, Италия, Испания и други), след Втората световна война. Те всички прилагаха силно протекционна политика за местния бизнес в продължение на 20-25 и повече години, срещу по-конкурентния външен внос, опирайки се на фундаменталния принцип за infant industry argument (аргумента за прохождащата индустрия), формулиран преди много десетилетия от големия американски икономист Александър Хамилтън, впоследствие Президент на САЩ.

Неолибералните фундаменталисти, с помощта на местните им лакеи принудиха нас в Източна Европа да го правим в духа на Вашингтонския консенсус през последните 30-40 години. Това беше равностойно на тежка хирургическа операция без упойка. Ние понесохме стотици милиарди долари загуби от тази авантюра. Сега искат да повторят този авантюристичен експеримент, почернил живота на милиони хора по света, с РСМакедония и другите бедни страни от Западните Балкани, като ги заблуждават с лъжи за щастливо бъдеще. Нищо подобно няма да се случи! Ще бъде облагодетелствано само едно жалко малцинство – новоизлюпените местни олигарси. Тези, които може би се съмняват в моите думи нека погледнат какво стана в Русия, Украйна, България, другите страни от Източна Европа, останалите бивши републики на бившия Съветски съюз.

Още по-трагично от чисто икономическа гледна точка ще бъде евентуалното ускорено присъединяване на Украйна, Грузия и Молдова, за което се говори напоследък. Това е страхотна авантюра, представяна като благоволение на богатия Запад към тези бедни страни! Правителствата и изглежда, голяма част от народите на тези страни, сега се радват на такава перспектива, без да знаят какво ги очаква. За съжаление, сега никой не предупреждава народите на тези страни какво ги чака! А и медиите играят престъпно безотговорна роля със сервилното си поведение пред златния телец. Милионите неинформирани заблудени хора ще го разберат от собствения си горчив опит след 15-20 години, но ще е твърде късно!

Критериите от Копенхаген

Тази опасност се знаеше от почтените професионални икономисти в Европа и по света преди 4-5 десетилетия. И неслучайно при създаването на Европейския съюз в различните му по-ранни форми преди десетилетия се предвиждаха мерки за постепенна подготовка и определени предварителни изисквания спрямо страните кандидати за присъединяване към общността. Не се приемаше всяка пожелала страна под натиска на общественото мнение, без контролирана подготовка. Между тях са и добре известните Копенхагенски критерии, които бяха и продължават да са, задължителни за всички страни-кандидати.

Безотговорна роля сега играят някои ръководители на Европейския съюз, като Урсула фон дер Лайен, с идеята и с действията си за начало на ускорено присъединяване на Украйна, Грузия и Молдова към Европейския съюз, още на предстоящата Юнска сесия на Европейския съвет, като награда за антируската им политика, заобикаляйки всички изисквания на критериите от Копенхаген. Това е тежко престъпление спрямо Европейския съюз. Да се надяваме, че в ръководните среди на Европа са останали и някои почтени хора, с бистри мозъци, които няма да допуснат такава авантюра!

България и другите страни от Източна Европа бяха приети в ЕС преди 15-20 години, без да са спазили критериите от Копенхаген. И то не по незнание. Бързаше се по стратегически геополитически причини. Целта беше по-скоро и по-сигурно да се изтласка Русия от традиционното й влияние в тази част на Европа. Без да се държи сметка за социално-икономическите последствия за народите на тези страни. В повечето от тези държави, народите им не бяха дори питани на времето за членството в НАТО и в ЕС. Тогавашното българско правителство от авантюристи отказа да проведе референдум по тези съдбоносни национални решения, въпреки настояванията на информираната и почтена общественост. Защото очакваше неприятни за него резултати.

Заслужава да се отбележи, че през последните стотина години обединеният Запад извърши много престъпления срещу народите на Източна Европа, а и на света, подтикван от грижливо маскирана пещерна омраза срещу Съветския съюз и Русия. Сега сме свидетели и жертва на върховия разгул на точно такава омраза, подплатена със солидни медийни лъжи спрямо Русия. Народите плащат с милиони човешки жертви за тази си заблуда!

Критериите от Копенхаген очертават изискванията за присъединяване към ЕС. Договорът за ЕС определя условията (член 49.) и принципите (член 6.(1) на които трябва да отговаря всяка държава - кандидат. Критериите бяха формулирани на среща на Европейския съвет през юни 1993 г. в датския град Копенхаген. Затова носят неговото име. Те включват:

Политически критерии: Стабилност на институциите, гарантиращи демокрацията, върховенство на закона, човешки права и закрила на малцинствата. Тук няма и дума за предварително членство в НАТО, както някои недобросъвестни политици се опитват да заблуждават народите;
Икономически критерии: наличие на нормално функционираща пазарна икономика, способна да издържи на конкурентния натиск и на пазарните сили в рамките на ЕС. Това са най-важните изисквания. Те са фокусът на условията за присъединяване към ЕС;
Административен капацитет: способност на страните кандидати да изпълняват задълженията, свързани с членството, включително и готовност за придържане към целта за икономическия и валутен съюз, популярно известен като Еврозона.

На Европейския съвет в Мадрид през декември 1995 г. беше въведено допълнително изискване - страните кандидати да създадат условия за интегрирането си в ЕС, чрез приспособяване на административните си структури. Това се отнасяше до способността на тези страни не само да приемат, но и да прилагат ефективно хармонизираното европейско законодателство чрез съответните административни и съдебни институции.

Посочените критерии бяха утвърдени като задължителни с договора от Амстердам през 1997 г. За да започнат преговори за присъединяване, страните кандидати трябваше да отговарят на първия критерий. Тези критерии са валидни и сега за всяка страна кандидат.

Главна цел на присъединяването ни към ЕС е подобряването на живота на хората. С мое изследване през 2017 г., публикувано в Годишния научен доклад на Икономическия институт на БАН, по случай 10-годишнината от присъединяването ни към ЕС, установих, че резултатите за България от това членство са противоречиви. При всички проучвания на българските социологически агенции по тази тема нашите граждани бяха питани „как живеете сега в ЕС“. В повечето случаи отговорите бяха, че не чувстват забележимо подобрение. По-свободното пътуване из Европа като екскурзианти или на работа и обучение, наличието на западни търговски вериги у нас с по-голям избор на стоки и някои битови подобрения, не са били достатъчни, за да чувстваме че живеем по-добре.

Има други много дълбоки причини, които определят оценките на хората. Какво да се каже за тотално разрушената ни промишленост, създавана от милиони хора от десетилетия; за съсипаното земеделие; за станалото излишно висше и средно специално образование и квалификация на няколко милиона души; за принудителната емиграция на 2,5-3,0 милиона българи по света; за демографското ограбване; за наложеното ни преждевременно закриване на ядрените реактори в Козлодуй и блокираното изграждане на атомната електроцентрала в Белене; за забраната да се договорим с Русия за изграждане на газопровода „Южен поток“ през България; за инструкциите с кого можем и с кого не можем да търгуваме; за участието ни в санкции срещу Русия от които ние губим повече; за изпращането на наши войски на хиляди километри от България и понасяните военни жертви там; за създаването на американски военни бази у нас, насочени срещу Русия и превръщането ни в цели за ответни руски удари в случай на военен конфликт; за третирането ни като второ качество членки в общността; за милитаризацията на Черно море, което ще попречи силно на нашия морски туризъм с големи загуби на работни места и доходи; за превръщането ни в държава, управлявана от чужди столици и в името на чужди интереси и т.н.

Количествено измеримите ползи и загуби от членството ни в ЕС, в МВФ, в Световната банка и в Световната търговска организация, може би (без да съм сигурен) ще се изравнят някъде през втората половина или края на това столетие. Ако прибавим неподдаващите се на количествено измерване ползи и загуби (например свободното ни пътуване из Европа, по-голямото изобилие на западноевропейски стоки в нашата търговска мрежа, отнетите ни мозъци и биологичен потенциал, ограниченията ни във външнта търговия, масовата емиграция; демографското ограбване; участието ни в санкции срещу Русия; понесените жертви на наши военни; отнетото ни национално достоинство; преиначената ни история и много други), нетните ни загуби са стотици милиарди щатски долари. Може би в порядъка на 300-350 млрд. долара. Такова национално ограбване нашата съвременна история не познава.

За да се оправдае отклонението от Копенхагенските критерии някои хора, предимно най-високопоставените политици, казваха че за момента по-важно било ограничаването на традиционното влияние на Русия в региона. Това може да е било споделяно от някои фанатични противници на Русия, но с такова избързване, с пренебрегване на обективните икономически, социални и институционални потребности, за неясната бъдеща роля на Турция и т.н., се натрупваше конфликтно напрежение, което в средно и дългосрочен хоризонт създава опасно вътрешно напрежение и несигурност за бъдещето на България. То дестабилизира ЕС и ускорява неговото разпадане.

Европейският съюз и Западните Балкани

На заседанието си в Солун на 19-20 юни 2003 г. Европейският съвет декларира решимостта си да подкрепи европейската перспектива на страните от Западните Балкани. Обещано им беше да станат неразделна част от ЕС, след като изпълнят критериите за присъединяване от Копенхаген и условията за стабилизиране и асоцииране.

Напоследък се развихря кампанията за ускорено приемане на страните от Западните Балкани в ЕС, под претекста че са изпълнили изискванията на критериите от Копенхаген. Това обаче не е вярно. Твърдя го категорично като икономист, защото познавам критериите. И работя по тази проблематика вече 20 години. Македонските власти може да са изпълнили някои геополитически и военно-политически критерии, но то важи само за приемане в НАТО, а не за ЕС.

Но тук може би е нужно едно уточнение. От формална гледна точка ЕС е политико-икономическа организация, която нито има своя армия, нито се занимава с военна дейност. В Европа обаче сега всичко се променя ежеседмично, а с това и дейността си. През последните месеци, с разширяването на войната между НАТО и Русия и с невиждания до сега поток от оръжия към Украйна, беше съобщено няколко пъти, че и ЕС предоставя стотици милиони евро за доставка на оръжия за Украинската армия. Следователно и ЕС се военнизира и сближава по характера на реалната си дейност с тази на НАТО.

Хората са дори заблуждавани, че приемането в НАТО е условие за присъединяване към ЕС. Официално това също не е вярно. Австрия, Швеция, Швейцария и Финландия не са в НАТО, но членуват отдавна в ЕС. А Турция е в НАТО, но не я приемат в ЕС. Тя чака вече около 60 години.

През първото десетилетие на този век се повтаря допуснатата от западноевропейските правителства грешка, с масовото приемане на Източноевропейските страни в НАТО и в ЕС. Най-важната фабрична грешка през миналите десетилетия с разширяването на ЕС на изток към неподготвени за присъединяване страни, се повтаря и сега. С присъединяването тогава на групата слабо развити и неконкурентоспособни страни от Източна Европа, икономически еднородният ЕС беше превърнат произволно в механично сборище на богати и бедни, развити и слабо развити, конкурентоспособни и неконкурентоспособни страни. В неговите основи беше положена мощна дестабилизираща бомба. Той беше отслабен, зареден с още повече вътрешни противоречия на интереси и конфликти между страните членки. Цената на този произвол сега плащат милиони източноевропейци, включително и ние. Така ЕС е застрашен от саморазрушение в недалечното бъдеще, а не от някакъв външен заговор срещу него.

С прибързано присъединяване на страните от Западните Балкани, с население около 60-65 млн. души, към което ни тласкат сега некомпетентни и тесногръди европейски политици, тази грешка ще се повтори във влошен вариант. Икономически вече разнородният Европейски съюз, с присъствието на по-слабо развити страни, като България, Румъния, Хърватска, Унгария, Литва, Латвия и Естония, наред с високо развитите западноевропейски икономики, с приемането на тези още по-изостанали и бедни балкански страни, ще стане още по-разнороден, по-нестабилен, зареден с още по-остри вътрешни противоречия, с още по-непримирими вътрешни конфликти между бедни и богати страни. Тези могъщи вътрешни противоречия ще сринат Европейския съюз от вътре в недалечното бъдеще. Гробокопачите на ЕС се очертава да бъдат сегашните най-висши ръководители на Европа.

Новите кандидати за членство от Западните Балкани са по-изостанали от най-изостаналите настоящи членки на ЕС, като България, Румъния и други (виж таблица 1.). След евентуалното преждевременно приемане на най-изостаналите страни от Западните Балкани, ЕС ще се превърне в механичен сбор на икономически разнородни държави. Това ще е пародия на интеграционна общност. Други, по-изостанали от тях страни в Европа няма. Тази още по-разнородна смесица от бедни и богати страни ще засили процесите на разпад в ЕС, които вече са в ход от години. Учудващо е, че европейските политици не виждат тази голяма опасност!

На 18 октомври 2019 г. тогавашният министър-председател на Северна Македония г-н Зоран Заев заяви: „Решението на Европейския съвет за отлагане на преговорите със Северна Македония за присъединяване към общността е историческа грешка... Направихме всичко, което се изискваше от нас и всичко, което беше по силите ни“.

Той може да е прав, че са направили всичко, което е било по силите им, но трябваше да разбере, че има още много да се прави в продължение на години, за да отговарят на критериите от Копенхаген за приемане в ЕС. То очевидно засега не е по силите на РСМакедония. А това, което предстои да се прави в социално-икономическата и институционалната област, за да се отговори на изискванията на критериите от Копенхаген, е много повече от направеното до сега.

Ръководителите на ЕС и на Северна Македония и политиците, които разсъждават като тях, не са разбрали същността на критериите от Копенхаген за присъединяване към Европейския съюз и може би ги смесват с критериите за присъединяване към НАТО. Последствията от това ще бъдат много тежки – и за тях и за целия Европейски съюз. То не само че няма да укрепи настоящия ЕС. Заедно с натрупаните вече с годините други вътрешни противоречия между фундаментални национални интереси, то ще ускори разпадането на целия Европейски съюз.

Френският президент и правителствата на други западноевропейски страни, водени от свои интереси, до преди няколко години отказваха подкрепа за започване на незабавни преговори за присъединяване на страни от Западните Балкани. Освен че виждаха липсата на готовност на тези страни, според критериите от Копенхаген, те добавиха още един силен аргумент – предстоящите големи реформи в самия ЕС. И твърдяха основателно, че докато не въведат ред в собствения си дом, с предстоящите радикални реформи, не е време да добавят допълнителен хаос, бедност, беззаконие, престъпност и корупция, с приемането на най-изостаналите европейски страни от Западните Балкани. И бяха прави. Междувременно нищо не се е променило към по-добро в тези страни през последните 3-4 години. Напротив, обстановката се влоши драматично. Особено с войната в Украйна. А те, включително и френският резидент, промениха мнението си изцяло към по-голяма готовност за още по-щедро разширяване.

Подготвена ли е РСМакедония за присъединяване към ЕС?

Правителството на Бойко Борисов се залови лекомислено преди няколко години с една изключително сложна мисия – да помири за година-две враждуващите от векове държави от Западните Балкани и да ускори присъединяването им към ЕС, заедно със Северна Македония. Сигурно по заръка от новия голям задокеански брат. Преди 15 години ни приеха в ЕС „с клизма“. Сега някои наивници искат да приложат същия метод за приемане в ЕС на Северна Македония и другите страни от Западните Балкани, пренебрегвайки тотално всички правила, прилагани до сега спрямо другите страни членки. Виж таблица 1.

Таблица 1. БВП на човек от населението в ЕС и в страните кандидати

по паритетни стандарти

Страни и региони	% от средното в ЕС-27 2009 г.	% от средното в ЕС-27 2020 г.
ЕС-27	100,0	100,0
Еврозона-18	110,0	105,0
Белгия	118,0	117,0
България	44,0	55,0
Чехия	87,0	94,0
Дания	127,0	136,0
Германия	118,0	121,0
Естония	65,0	86,0
Ирландия	130,0	211,0
Гърция	95,0	64,0
Испания	101,0	86,0
Франция	109,0	103,0
Хърватия	63,0	64,0
Италия	108,0	94,0
Кипър	106,0	87,0
Латвия	53,0	72,0
Литва	57,0	87,0
Люксембург	129,0	266,0
Унгария	65,0	74,0
Малта	84,0	97,0
Нидерландия	140,0	133,0
Австрия	128,0	124,0
Полша	60,0	76,0
Португалия	83,0	77,0
Румъния	52,0	72,0
Словения	86,0	89,0
Словакия	72,0	71,0
Финландия	119,0	115,0
Швеция	126,0	123,0
Исландия	131,0	125,0
Норвегия	174,0	142,0
Швейцария	167,0	160,0
Великобритания	110,0	102,0
Страни кандидати
Черна гора	41,0	46,0
Северна Македония	35,0	38,0
Албания	28,0	31,0
Сърбия	39,0	43,0
Босна и Херцеговина	30,0	33,0
Косово	..	..
Турция	48,0	64,0

Източник: Еurostat

Таблицата показва, че това ще бъде груба грешка. Страните кандидати от Западните Балкани имат 2,5-3,0 пъти по-нисък БВП на човек от населението от средното равнище в ЕС. Това е много тревожно. Още по-тревожно е, че процесът на сближаване на изостаналите страни към напредналите е съвсем бавен. За Северна Македония през последните 11 години дистанцията намалява само с три процентни пункта или с 0,273 пункта средно годишно. Ако скоростта на икономически растеж в страните от ЕС и в Северна Македония остане такава ще са нужни 155 години за изравняване между тях. А като имаме предвид настоящата изключително сложна перспектива пред Европа и Балканите, развитието на региона през следващите 15-20 години е още по-несигурно.

При евентуално ускорено догонващо развитие на Северна Македония и на другите държави от Западните Балкани, с изключение на Черна гора и на Сърбия, на Западните Балкани ще са им нужни 10,5% средногодишен растеж на БВП за догонване на средното равнище в ЕС, ако другите страни членки се развиват със сегашните си темпове. Северна Македония и нейните съседи не могат да постигнат трайно 10,0-10,5% средногодишен темп на прираста на БВП в сегашната изключително сложна политическа, икономическа, социална, екологична, климатична, здравословна и друга обстановка в района на Балканите и в Европа, през следващите години. А футуролозите предсказват още по-сложни времена в контекста на войната в Украйна. Само Китай е постигал подобни темпове в миналото. Но разликата между потенциала на Китай и на Македония е от небето до земята.

Подобни таблици за РСМакедония могат да се представят и по други икономически, финансови, институционални, образователни, здравословни, научни, социални, демографски, екологични и други показатели. Ето някои примери, формулирани изцяло по данни от официалните Статистически годишници на РСМакедония за 2020 и 2021 г.:

Таблица 2. Реален БВП на човек от населението

Години	2010	201	2012	2013	2014	2015	2016	2017	2018	2019
Растеж в %	3,4	2,3	-0,5	2,9	3,6	3,5	2,8	1,1	2,9	3,9

Източник: Statistical Yearbook of the Republic of North Macedonia, 2021.

Пояснение: Данните са в % към предходната година.

Главният извод от горната таблица е, че реалният растеж на БВП през последните 10 години е бил нисък. Със средногодишен растеж на БВП от 2,5-3,0% не е възможно ускорено догонващо развитие на изостанала страна като РСМакедония. Това я прави слаб кандидат за присъединяване към ЕС, без перспектива за поне частично смекчаване на изостаналостта й от другите страни членки, по-рано от 45-50 години.

Таблица 3. Секторна структура на македонската икономика

Сектори и отрасли	2006	2010	2015	2019
1.Земеделие	9,0	10,1	9,7	8,1
2.Добивна,преработваща, енергетика	14,8	15,5	16,8	18,1
3.Строителство	6,9	5,6	7,1	5,6
4.Търговия, ремонтни дейности	17,4	15,6	18,4	20,3
5.Информационна и комуникационна деяност	3,7	3,7	2,9	3,5
6.Недвижими имоти	13,1	12,9	11,0	9,9
7.Администрация. Научна дейност	1,6	3,1	3,2	3,8
8.Управление. Отбрана	14,3	14,8	12,4	11,9
9.Други.................

Източник: Същият

Пояснение: Структурата е представена с брутната добавена стойност. Показани са само най-значимите сектори и отрасли, а не всички.

Това е направено по настоящата официална статистическа класификация, прилагана във всички страни. А тя е по-несполучлива от действащата у нас и в страните от Съвета за Икономическа Взаимопомощ (СИВ) до 1990 г. Тук не е мястото и времето да правя подробен сравнителен анализ между тях, но призовавам читателя да сравни размера на брутната добавена стойност в такива несъпоставими сектори, като редове 2., 4., и 6. И да се опита да намери логика между тях. Аз не я намирам. Разбира се, това не е грешка на ръководството но РСМакедония.

Таблица 4. Земя използвана за органично земеделие

Година/процент	Година/процент
2009 г. -0,14	2015 г.-0,21
2010 г.-0,47	2016 г.-0,26
2011 г.-0,59	2017 г.-0,23
2012 г.-0,37	2018 г.-0,39
2013 г.-0,25	2019 г.-0,34
2014 г.-0,19	2020 г.-0,31

Източник: Същият

Пояснение: В процент от общата обработваема земя.

Делът на земята върху която се отглеждат екологично целесъобразни култури е символичен и през последните десетина години няма тенденция към подобрение. Това е един от признаците за традиционно земеделие. На РСМакедония й предстои много дълъг път в това направление.

Таблица 5. Добитък в края на годината

Години	Говеда	Свине	Овце
2016	255	203	723
2017	255	202	715
2018	256	196	727
2019	218	136	685
2020	222	164	631

Източник: Същият

Пояснение: В хиляди бройки.

И за трите породи животни тенденцията е към намаление. И в тази област на РСМакедония й предстоят големи усилия към модернизация.

Таблица 6. Производство на пшеница

Години	Между 1998 и 2003	Между 2017 и 2020
Средногодишно производство-хил.тн	между 336 и 225 хил. тн.	между 200 и 246 хил. тн.

Източник: Същият.

Пояснение: РСМакедония е малък производител на зърнени храни и засега се самозадоволява, но е на границата на самозадоволяването си.

В Европейски и още повече в световен мащаб проблемът с прехраната е остър и при всяко значимо природно или военно събитие става критичен. Сега сме в такава критична ситуация поради войната в Украйна. Желателно е РСМакедония да увеличи бързо собственото си производство, за да се предпази от евентуални изненади.

Таблица 7. Производителност на труда в индустрията

Години	2015	2019	2020
Верижни индекси-%	100	106	101

Източник: Същият

Пояснение: Освен че е много ниска, производителността на труда в РСМакедония расте много бавно и на нея не може да се разчита за бързо увеличение на производството.

РСМакедония няма съществени резерви за повишение на заетата работна сила. Населението в работоспособна възраст е било 956 хил. души през 2013 г., а в 2020 г. остава почти на същото равнище – 951 хил. души. Ако разсъждаваме за следващите 10-15 години изгледите са за ускорено намаление на работната сила поради ниската раждаемост и особено в резултат на очакваната все по-голяма емиграция към Западна Европа. За ускорен растеж на БВП може да се разчита главно на по-висока производителност на труда, но не личи как тя може да се постигне през следващите 10-15 години. Един от инструментите за това е бързото повишение на образователното равнище на младото поколение. Данните в таблица 14. за тенденциите в образованието обаче не са обещаващи. Особено като имаме предвид, че заетите в индустрията и енергетиката са около 140 хил. души.

Таблица 8. Заетост във високотехнологични отрасли

Години	2010	2011	2012	2013	2014	2015	2016	2017	2018	2019
% от общата	0,22	0,22	0,33	0,44	0,52	0,44	0,44	0,36	0,36	0,37

Източник: Същият

Пояснение: Относителният дял на работната сила, зает във високо технологичните отрасли на македонската икономика е нищожен. Главната причина за това е, че такива отрасли почти няма.

Структурата на македонската икономика е доминирана от традиционни ниско- и в по-малка степен средно технологични производства и такива на занаятчийско семейно равнище в миниатюрни по размер семейни и други фирми. Десетилетия ще са необходими за повишаване на средното технологично равнище на македонската икономика и за увеличение на относителния дял на заетите в тях, примерно до 10-12% от работната сила. Засега не може да се разчита на подобрение на структурата на икономиката, като средство за бързо ускоряване на растежа.

Таблица 9. Инвестиции в основни средства

Години	2010	2011	2012	2013	2014	2015	2016	2017	2018	2019
% от БВП	23,1	23,5	23,4	23,7	23,4	23,8	24,4	22,5	19,8	21,2

Източник: Същият.

Пояснение: Преодоляването на изостаналостта изисква високи темпове на догонващ растеж. А такъв растеж предполага норма на инвестиране в порядъка на поне 30-35% от БВП, в продължение на 20-25-30 години, при висока ефективност.

Досегашният опит на РСМакедония в областта на натрупването и икономичския растеж подсказва, че тази страна не притежава такъв потенциал. И няма изгледи да го придобие през близките 15-20 години от вътрешно натрупване. Изгледите за приток на външни инвестиции са още по-неясни при сложната обстановка в Европа.

При такова ниско равнище на вътрешно натрупване и ограничени възможности за внос на инвестиционни стоки и модерни технологии, а също и ограничени възможности за високотехнологичен и качествен износ на високи цени, не може да се очакват високи темпове на прираста на БВП в РСМакедония.

В близките години и десетилетия предстоят резки ограничения на традиционните твърди и течни енергийни източници. Перспектива ще имат страните с бърза ориентация към възобновяеми енергийни източници. Под въпрос е изобщо сигурната доставка на енергоносители поради необмислената политика на енергийни санкции на ЕС спрямо Русия. На Северна Македония й предстои да измине много труден път, поради ниския настоящ дял на възобновяемите енергийни източници в общото енергийно потребление. Виж таблица 9.

Таблица 10. Дял на възобновяемите източници на енергия в крайното енергийно потребление

Години	2012	2013	2014	2015	2016	2017	2018	2019	2020
Проценти	18,1	18,5	19,6	19,5	18,0	19,6	18,1	17,4	19,3

Източник: Същият

Пояснение: Делът на възобновяемите източници на енергия през последните десетина години е стабилно нисък. Няма ресурси, а и не се полагат усилия за увеличението му.

Перспективите за повишение на дела на възобновяемите източници са несигурни, по-скоро песимистични. Няма научни изследвания и разработки в тази посока. РСМакедония не е богата на естествени изкопаеми източници на първична енергия. А сега в Европа се провежда интензивна кампания за развитие на зелена икономика. Засега РСМакедония може само да мечтае за такава.

При бъдещо присъединяване към ЕС РСМакедония трябва да активизира рязко дейността си за форсирано увеличение на дела на възобновяемите и екологично приемливи източници на първична енергия. А това ще се налага допълнително и от ориентацията към по-високо технологична структура на икономиката си. Ресурсите на страната в това направление са скромни. Няма изгледи за съществено увеличение на дела на възобновяемите източници на енергия през следващите 15-20 години.

Таблица 11. Производителност на труда в индустрията

Години	2015	2019	2020
Верижни индекси-%	100	106	101

Източник: Същият

РСМакедония няма съществени резерви за повишение на заетата работна сила. Населението в работоспособна възраст е било 956 хил. души през 2013 г., а в 2020 г. остава почти на същото равнище – 951 хил. души. Ако разсъждаваме за следващите 10-15 години изгледите са за ускорено намаление на работната сила поради ниската раждаемост и особено в резултат на все по-голямата емиграция към Западна Европа. За ускорен растеж може да се разчита главно на по-висока производителност на труда, но не личи как тя може да се постигне през следвашите 10-15 години. Един от инструментите за това е бързото повишение на образователното равнище на младото поколение. Данните в таблица 15. за тенденциите в образованието обаче не са обещаващи. Особено като имаме предвид, че заетите в индустрията и енергетиката са около 140 хил. души.

Таблица 12. Заетост във високотехнологични отрасли

Години	2010	2011	2012	2013	2014	2015	2016	2017	2018	2019
% от общата	0,22	0,22	0,33	0,44	0,52	0,44	0,44	0,36	0,36	0,37

Източник: Същият

Таблица 13. Разходи за изследвания и разработки

Години	2011	2012	2013	2014	2015	2016	2017	2018	2019	2020
% от БВП	1,9	2,0	1,9	2,1	2,1	2,1	2,2	2,1	2,5	2,9

Източник: Същият

Пояснение: Технологичното равнище на македонската икономика е примитивно от десетилетия. По много причини тя не е била в състояние да го модернизира.

Тази модернизация е могла да стане чрез внос на модерни машини и съоръжения, но не е осъществена поради липса на собствени финансови ресурси и слаб приток на преки чуждестранни инвестиции. Още по-трудно е било да си създаде собствена научно-изследователска, развойна и внедрителска база, за да конструира собствени новости и да ги внедрява в производството. За това ще са нужни много години и дори десетилетия и големи финансови и кадрови ресурси.

Таблица 14. Издадени строителни разрешения

Години	2016	2017	2018	2019	2020
Бройки	3377	3390	2800	2946	2837

Източник: Същият

Пояснение: Броят на издадените строителни разрешения е показател за интензивността на инвестиционната дейност.

В нашия случай тя е относително стабилна, но на ниско равнище. Има дори лека тенденция към намаление. Това не е добре, защото при голямата икономическа и технологична изостаналост на РСМакедония е необходимо ускорено догонващо развитие, а то се постига с много по-интензивна строителна активност. В РСМакедония липсва такава активност, защото ги няма предпоставките. И скоро няма да ги има.

Таблица 15. Завършили образованието си- брой

Учебни години	Основно	Средно	Висше
2015/2016	16710	21957	8100
2016/2017	20662	21577	8332
2017/2018	20554	20120	7548
2018/2019	19888	20131	7745
2019/2020	19214	16251	6777

Източник: Същият

Северна Македония има задоволително развита образователна система, като малка и бедна страна, но със стабилно намаляващи резултати, особено за средно и висше образование: През 2014/15 учебна година основно образование са завършили около 22000 души, а през 2019/20 – около 19200. През 2014/15 учебна година средно образование са завършили около 23500 души, а през 2019/20 – около 16250. През 2015/16 учебна година висше образование са завършили 8100 студенти, а през 2019/20 – 6777 студенти.

Възможно е граждани на РСМакедония да учат в чужбина. Данни за това обаче няма. А и не е известно каква част от училите в чужбина се завръщат в родината си.

Ако тази нисходяща тенденция в образованието продължи нищо добро не очаква РСМакедония. Необразованите хора не само произвеждат по-малко и по-некачествено, но от тях не може да се очаква нищо добро и в другите поприща на живота, особено в обществения живот. И на този фон да се говори, както правят американските, западноевропейските и някои наши псевдополитици, за големите постижения на РСМакедония през последните години, е повече от несериозно!

От данните в Статистическия годишник не може да се съди за качеството на образованието.

Таблица 16. Преждевременно напускащи образованието си деца

Години/Напуснали	Години/Напуснали
2010.- 15,5	2016. -9,9
2011.-13,5	2017.-8,5
2012.-11,7	2018.-7,1
2013.-11,4	2019.-7,1
2014.-12,5	2020.-5,7
2015.-11,4

Източник: Същият

Пояснение: Става дума за % от общия брой на децата от 18 до 24 години. Ако данните са верни, картината е задоволителна. В България този процент е по-висок.

Таблица 17. Раждаемост и живородени деца

Години	2016	2017	2018	2019	2020
Средно на семейство-брой	1,50	1,43	1,42	1,34	1,31
Живородени деца-брой	23002	..	..	..	19031
Живородени на 100 умрели-броя	112,6	107,1	108,1	97,1	73,9

Източник: Statistical Yearbook 2021

Пояснение: Осигуреността на македонската икономика с работна сила засега не създава проблеми. Имат дори най-високата безработица в Европа. Но при необходимото бъдещо оживление на стопанската дейност може да се стигне до относително пълна заетост и дори до дефицит на работна сила.

Раждаемостта в РСМакедония е между най-ниските в Европа и продължава да намалява Продуктивността на жените в РСМакедония намалява непрекъснато през последните години. Както е посочено в таблицата, през 2016 г. се раждат 1,50 деца, през 2017 г. – 1,43, през 2018 г. -1,42, през 2019 – 1,34 и през 2020 г.-1,31. Много показателен е последният ред на таблица 17, който илюстрира влошаващото се съотношение между родени и умрели по години.

Ако през следващите 5-10 години се вземат мерки за ускорено догонващо развитие и при продължаваща чувствителна емиграция, страната може да почувства недостиг от работна сила. За това може да допринесе и относителната стабилност, дори леко намаление на населението в работоспособна възраст: от 956 хил. души в 2013 г. на 951 хил. в 2020 г.

Таблица. 18. Жени на високи ръководни постове

Години/Постове	Години/Постове
2014.-28,8	2018.-26,2
2015.-29,5	2019.-28,2
2016.-30,4	2020.-25,0
2017.-27,9

Източник: Същият

Аз нямам особено доверие в този показател, защото вярвам в еднаквите възможности на жените и мъжете. Жените даже са повече натоварени и с домашните си грижи. Позовавам се на него, защото това е общо прието за управленски длъжности.

Таблица 19. Продължителност на живота

Години	2012	2013	2014	2015	2016	2017	2018	2019
В години	74,9	75,5	75,5	75,4	75,4	76,0	76,7	75,7

Източник: Statistical Yearbook…2021

На фона на неблагоприятната обща картина, показателите за продължителността на живота в РСМакедония, са задоволителни, ако са верни. С подобряването на общото качество на живота, а също и на здравеопазването, може да се очаква постепенно увеличение на тази продължителност през следващите години.

Таблица 20. Структура на потреблението на домакинствата - %

Разходи/ години	2005 г.	2010 г.	2015 г.	2018 г.	2019 г.
Общо	100%	100%	100%	100%	100%
Храни	27,8%	27,9%	28,6%	27,9%	27,6%
Безалкохолни напитки	3,2%	3,6%	3,4%	3,5%	3,5%
Алкохолни напитки	0,9%	1,8%	2,2%	2,3%	2,1%
Тютюн	4,1%	3,6%	3,2%	2,9%	2,8%
...................	...........	...........	.............	...........

Източник: Statistical Yearbook…2020, 2021

Пояснение: Представени са само няколко позиции от тази традиционна таблица на домакинските бюджети, която характеризира най-пряко бедността на съответната страна.

В най-богатите страни делът на храните в домакинските бюджети, с безалкохолните и алкохолните напитки и тютюна е около 6-10%; в средно богатите – около 15-20% и в бедните – 30-40 и повече процента. В РСМакедония е 36%. Само тези няколко реда са достатъчни, за да се заключи, че Северна Македония е между най-бедните страни в Европа. При ограничените й възможности за висок догонващ растеж, тя ще остане бедна и с неконкурентна икономика още дълги години. Мястото на такава страна не е в Европейския съюз в сегашния му вид, с богати страни и открит вътрешен пазар. Нейната слаба икономика ще бъде смазана от конкуренцията на този пазар, с всичките драматични икономически и социални последствия. Съществуващата вече бедност в тази страна ще се изостри още повече. В още по-драматичен вариант ще се повтори това, което стана у нас и в други източноевропейски страни.

Същото се потвърждава и от таблица 20:

Таблица 21. Живеещи в сериозни материални затруднения

2012 г.-40,9%	2016 г.-30,0%
2013 г.-37,7%	2017 г.-31,1%
2014 г.-35,7%	2018 г. -30,5%
2015 г.-30,4%	2019 г. -30,4

Източник: Същият

От таблицата личи, че 38-40% от македонското население живее в бедност. Като се има предвид колко условни са тези изчисления, може да се заключи, че около половината, а може би и по-голямата част от населението на тази страна живее в голяма бедност. Дори по-голяма от бедността в България. При неконкурентна икономика и отворен вътрешен пазар, ще има много фалити на предприятия, повече безработни и още по-голяма бедност. А това състояние много трудно се преодолява. Следователно поредната много бедна европейска страна кандидатства за членство в ЕС. И с това допринася за повишаване на икономическата му разнородност и нестабилност. А западноевропейски и американски политици се надпреварват да хвалят РСМакедония за големите й успехи в социално-икономическото развитие! Това са груби лъжи на недобросъвестни политици. Съдете сами каква е истината по данните във всички таблици.

Таблица 22. Външна търговия на РСМакедония – млн. долара

Показатели/Години	2015	2016	2017	2018	2019	2020
Внос на продукти	6400	6757	7723	9050	9471	8709
Износ на продукти	4490	4787	5668	6911	7189	6633
Внос на услуги	1119	1156	1183	1397	1418	..
Износ на услуги	1515	1598	1628	1844	1811	..

Източник: Statistical Yearbook of North Macedonia. 2020.

От таблицата личи, че външнотърговският обмен на РСМакедония расте с добри темпове. Износът за Сърбия през този период е около 8,5% от общия им износ, а за България е едва 4,9%. Вносът от Сърбия е около 7,1%, от Гърция е 8,5%, а от България едва 4,3% от общия им внос.

Такава е била картината и в миналото. По официални данни на македонската статистика през 2009 г. 12,5% от общия им износ е бил за Сърбия, а вносът – 7,9% от общия им внос. През същата година 8,7% от износа им е бил за Гърция и 7,9% от вноса им. България не е спомената в статистическата справка за този период. Това се прави, когато числото на наблюдавания процес е незначително и не заслужава статистическо внимание.

Мащабите на трите съседни на РСМакедония страни (Гърция, България и Сърбия) са съпоставими. Бие на очи, че относителният дял както на износа, така и на вноса към и от България е близо два пъти по-малък, в сравнение с този за Сърбия и Гърция. Разбира се, върху обема на търговския обмен между РСМакедония и България влияят и други фактори, но след като относителният му дял остава стабилно нисък дълго време, може да се заключи, че търговските потоци между Македония и България са най-малките, в сравнение с другите съседи.

Това може да се дължи на не особено подходящите структури на българската и македонската икономика, липсата на взаимна допълнимост между тях, незаинтересоваността на търговските партньори от двете страни, липсата на подходяща търговска политика на двете правителства и т.н. Очевидно интересът на македонските партньори да търгуват с България е по-слаб. В продължение на много години македонското правителство съзнателно затрудняваше стремежа на български и македонски частни фирми за търговия. Сключеният на 1 август 2017 г. договор за добросъседство между двете страни не личи да е съдействал за активизиране на търговско-икономическите връзки между тях.

Македонското правителство твърди многократно, че ние нарушаваме добросъседските отношения между нашите страни, в това число и договора от 2017 г. Първо, това не е вярно. То не е доказано с никакви факти. Второ, добросъседските отношения се изразяват, наред със сладкодумни лицемерни декларации, още повече и още по-истински в активни икономически, финансови, социални, културни и други отношения. В това число и във външнотърговски връзки за продължителен период от време. Такива ли са нашите търговски отношения със РСМакедония?

Таблица 23. Дял на екологичните данъци в общите данъчни приходи

Години	2016	2017	2018	2019
Дял в %	6,7	6,6	6,9	7,2
Източник: Същият

Пояснение: Дялът в % е спрямо общите данъчни приходи.

Горната таблица показва, че дялът на екологичните данъци е съвсем нисък. От това може да се съди, че се полагат недосттъчни грижи за опазвне на природата от екологични увреждания. В това отношение на РСМакедония предстои много работа през следващите години.

Таблица 24. Посещения на чуждестранни туристи

Години	2016	2017	2018	2019	2020
Брой туристи – хиляди.	856,8	999,0	1127,0	1185,0	468,0

Източник: Същият

Пояснение: Броят на чуждестранните туристи в РСМакедония е значителен, но е и силно колеблив, поради чувствителността му на неблагоприятни събития. Така е и в другите европейски страни.

РСМакедония има благоприятни географско-климатични условия и привлекателни исторически паметници, които я правят привлекателна за чуждестранни туристи. Вътрешният потенциал на страната за развитие на международния туризъм е голям и при по-активно сътрудничество със съседните страни могат да привлекат повече и по-стабилен поток от туристи..

Таблица 25. Бюджетен дефицит

Години	2012	2014	2016	2018	2020	2021
Проценти	-3,8	-4,2	-2,6	-1,8	-8,1	-5,4

Източник: Statistical Yearbook…2021

Таблица 26. Стратегия за бюджетния баланс

Години	2020	2021	2022	2023	2024	2025	2026
Бюджетен баланс -%	-8,1	-4,9	-4,3	-3,5	-3,5	-2,5	-2,2

Източник: Същият

Пояснение: Макар че прогнозираният бюджетен баланс е негативен за всички години до 2026 г., при рязко усложнената социално-икономическа и международна обстановка в Европа, поради войната в Украйна, действителният бюджетен баланс ще бъде още по-негативен. Прецизно прогнозиране сега не е възможно. Сигурно е едно – бюджетните дефицити ще са все по-големи през следващите години.

Таблица 27. Държавен дълг - % от БВП

2008 г.-20,5%	2015 г.-38,1%
2009 г.-23,6%	2016 г.-39,9%
2010 г.-24,1%	2017 г.-39,4%
2011 г.-27,7%	2018 г.-40,4%
2012 г.-33,7%	2019 г.-40,7%
2013 г.-34,0%	2020 г.-51,2
2014 г.-38,1%

Източник: Същият

Държавният дълг на РСМакедония набра скорост в своя растеж още преди вирусната епидемия в Европа. С негативните проинфлационни последици от войната в Украйна този растеж на дълга не само ще продължи, но навярно ще се ускори през следващите години.

Таблица 28. Преки чуждестранни инвестиции в РСМакедония

Показатели/Години	2017	2018	2019
Постъпления – млн. дол.	205	725	365
Налични ПЧИ – млн. дол.	5634	6077	6350

Източник: . Statistical Yearbook of North Macedonia 2020.

Последните години на вирусната криза и настоящите с войната в Украйна и свързаната с това по-голяма несигурност, намаляват рязко притока на преки чуждестранни инвестиции. Остава да се разчита на някакъв приток от международните институции: Световната банка, МВФ и други финасови институции. Близките перспективи обаче не са оптимистични. Още по-малко за РСМакедония.

Таблица 29. Индекс на чувство за корупция

Години	2013	2014	2015	2016	2017	2018	2019	2020
Ниво на индекса	44	45	42	37	35	37	35	35

Източник: Statistical Yearbook of North Macedonia. 2021

Пояснение: При резултат „0“ корупцията е висока, а при „100“ – няма корупция.

Таблицата показва намаление на чувството за наличност на корупция в обществото. Добре би било ако наистина е така. Ако съдя от общите настроения в нашия регион на Европа, а и в България, не съм сигурен, че има такова рязко подобрение. По-правдоподобно е престъпността и корупцията да растат в такава сложна обстановка.

Таблица 30. Индекс на чувство за независимост на правната система

Години	2017	2018	2019	2020	2021
Ниво на индекса	22	35	30	39	21

Източник: Същият

Пояснение: Тълкуването е както при горната таблица.

Данните за обществените настроения в тази таблица изглеждат малко по-правдоподобни в сравнение с таблица 29. Макар че рязкото подобрение за 2021 г. е твърде голямо, за да му повярваме. Като съдя и по моята страна, по-правдоподобно е да има влошаване.

Макар и скромни по размери, преките чуждестранни инвестиции в Македония не са за подценяване. Освен това, както посочих по-горе, вътрешното натрупване за инвестиции там е твърде ниско – едва около 18-20% от БВП. А те биха могли да потърсят и международно финансиране – от ЕС, от Световната банка, от Европейската инвестиционна банка и други. Можеха, но не го направиха за изграждане на инфраструктура към България.

Доизграждането на още неизградената железопътна линия до Кюстендил на нашата граница ще струва около 600 млн. евро, преобладаващата част от които следва да се осигурят безвъзмездно от ЕС и частично от заеми. Това е доста голям и сложен проект през труден терен. Завършването му вероятно ще отнеме няколко години усилена работа.

Ще са нужни средства и за подобряване на съществуващия път между Петрич и Струмица, а също и за изграждане на магистрала между Благоевград и Скопие. Даже преди това двете правителства следва да се погрижат съвместно за магистрала между двете столици: София и Скопие. Някои специалисти дори смятат, че такава магистрала е по-полезна от авиолиния.

Премиерът Зоран Заев заяви преди време „Ако имаме положително решение ще бъде добре за Северна Македония, за България, за цяла Европа и за целия балкански регион. В противен случай ще имаме споделен провал за всички“. Това е емоционално изказване, което не почива на реални факти. Всяко избързване с приемането на Македония и на другите страни от Западните балкани може да се налага от западните страни по военно-политически съображения, но ще бъде провал за тях самите, за користните им интереси. Това обаче ще повиши икономическата разнородност на ЕС (големите различия между бедни и богати страни членки), ще изостри вътрешните противоречия на интереси, ще засили вътрешните конфликти от масови фалити при наличие на вътрешен общ пазар и ще ускори разпадането на ЕС в сегашния му вид. Нима това е от общ интерес!

Бедната Македония, изложена на жестоката конкуренция на вътрешния пазар, с масови фалити на предприятия, я чака още по-голяма безработица, още по-масова бедност, още по-остра пропаст между бедни и богати. С други думи, това което се случи с България, Румъния, прибалтийските страни и други страни от Източна Европа, след тяхното необмислено присъединяване към ЕС и отварянето на националните им пазари за внос на чужди стоки. Подхранваните сега илюзии за благоденствие от членството в ЕС бързо ще се изпарят. Както се случи у нас и в другите източноевропейски страни. Тогава народът на СРМакедония ще съжалява, че преди години е повярвал на лъжите на своите и западните политици.

Допълнителните таблици от 2. до 30. потвърждават същото, което показва Таблица 1. за растежа на БВП. И подкрепят с повече конкретика тоталната изостаналост на РСМакедония и другите балкански страни. Чудя се на какво основание някои политици в Америка и Западна Европа хвалят напоследък Северна Македония и Албания за големите успехи в социално-икономическото им развитие. Те или са подведени от техните съветници или съзнателно заблуждават общественото мнение в Европа, в името на стратегичеките си користни политикански интереси срещу Русия и Китай. Като изключим Турция, страните от Западните Балкани, заедно с нас, заемат последните места във всички европейски класации за позитивно развитие и първите места по негативните показатели. За преодоляване на тази изостаналост ще са нужни много десетилетия. Може да звучи тъжно в нечии уши, но такава е суровата житейска истина. Защото чудеса в икономиката няма! А и доказателство, че Европа сега няма мъдри лидери от калибъра на тези, непосредствено след Втората Световна Война!

Някой може да каже, че през следващите години ЕС ще вземе мерки за ускоряване развитието на най-изостаналите си членове, за повишаване на тяхната конкурентоспособност, за смекчаване на вътрешните им противоречия и конфликти. Добре е ако наистина се вземат такива мерки. Но у нас и в Източна Европа, въпреки обещанията, това не беше направено след нашето присъединяване. По-скоро – обратното. Ние бяхме допълнително обезкръвени икономически и кадрово. Като съдя по непремерените безотговорни изказвания на настоящите европейски лидери, натам вървим и сега със Западните балкани.

Къде е гаранцията, че това няма да сполети и тях след присъединяването? Особено след опустошителната братоубийствена война в Украйна. Рано или късно, тази война ще приключи. Следвоенна Украйна обаче ще бъде една огромна купчина от развалини, напусната от цвета на своите най-квалифицирани кадри, която ще трябва да се възстановява. Сегашните украински власти заявяват, че ще са им нужни около 600 млрд. щатски долара за възстановяване. Допускам, че може да са и повече. А кой ще ги даде? И при какви условия?

Представете си, пред какви предизвикателства ще бъдат изправени в бъдеще ръководствата на Украйна и на Европейския съюз. Как ще трябва да разпределят ограничените ресурси от бюджетите на Украйна и на общността, че да помагат на бедстващия народ на Украйна и на бедните народи на СРМакедония и другите страни от Западните Балкани.

Европейският Съюз може и трябва да помага на тези страни, като подбере най-подходящите за това методи. Членството в ЕС сега не е между най-ефикасните методи. По-скоро обратното. Съседна Турция го потвърждава. Без да е член на ЕС, Турция се развива през последните десетилетия по-успешно от редица източноевропейски страни - членки на ЕС.

Досегашното развитие на ЕС и на нашата страна показва, че догонващото икономическо развитие като член на ЕС е много сложна задача. Защото такова развитие не винаги е възможно. Горните таблици го потвърждават за последните десет и повече години, даже за най-развити европейски страни (виж таблица 1.: Белгия, Испания, Франция, Италия, Нидерландия, Австрия, Финландия, Швеция, Норвегия, Швейцария, Великобритания).

Македонското правителство твърди многократно, че ние нарушаваме добросъседските отношения между нашите две страни, в това число и договора от 2017 г. Първо, това не е доказано с никакви факти. Второ, добросъседските отношения се изразяват, наред със сладкодумни лицемерни декларации, още повече и още по-истински в активни икономически, финансови, социални, културни и други отношения. В това число и във външнотърговски връзки за продължителен период от време. Такива ли са нашите търговски отношения със РСМакедония през последните дсетилетия? Очевидно не са!

Добросъседските отношения между държавите предполагат създаване на подходяща трансгранична инфраструктура: шосейна, железопътна, въздушна, тръбопроводна, енергийна, телекомуникационна и друга. Македония има много добри шосейни връзки със Сърбия и Гърция чрез модерна магистрала Север – Юг. Има прилични шосейни връзки и с Албания, въпреки сложния планински терен. Най-слаби са шосейните й връзки с България: стар, лошо поддържан път – отклонение от магистралата при Скопие през Крива Паланка, Куманово до Гюешево в България. Има шосе от ниска категория между Петрич и Струмица в южната част на двете страни.

РСМакедония има много добра железопътна връзка Север – Юг със Сърбия и Гърция. Задоволителни ж.п. връзки с Албания. Железопътната линия от наша страна е почти готова отдавна до самата граница при Кюстендил. От тяхна страна обаче няма нищо на доста голяма дистанция от границата между Кюстендил и Крива Паланка и по-нататък във вътрешността на РСМакедония. Предстоят големи строителни работи за стотици милиони щатски долари, които са преустановени отдавна. За да се отиде с влак от София до Скопие трябва да се заобиколи през Пирот и Ниш в Сърбия. Това е повече от странно за две съседни страни с обща вековна история, наричащи се не без основание братски.

Правителство, което не чувства потребност от активни икономически, социални, културни и други връзки със своите съседи, не изгражда нова комплексна инфраструктура, нито поддръжа съществуващата, колкото и да е примитивна. От колко години чака доизграждането на македонската част от железницата до Гюешево-Кюстендил. Македония обаче не бърза да го доизгради. За него все нямаше пари. Каквото и да ни се говори сега, македонските власти очевидно не са били заинтересовани от изграждането на стабилна транспортна инфраструктура с България. Дълбоката необорима истина за това бездействие е една: от македонска страна не се е чувствала икономическа, социална, културна и друга потребност в тяхното общество от по-тесни връзки с България. Ако имаше такава обективна потребност на правителствено равнище, а също от страна на македонските делови среди, независимо със или без членство в ЕС, инфраструктурата между двете страни щеше да бъде създадена отдавна. Нека не се самозалъгваме за обратното! Едва сега се заговори за това, във връзка с ролята на България по членството на РСМакедония в ЕС. Ако не беше необходимо нашето съгласие, македонските власти и сега нямаше да разговарят за по-активни връзки с България. При това се държат така агресивно, високомерно и нравоучително, като че ли ние сме кандидати, а те са членове на ЕС.

Презграничните комуникации между България и РСМакедония за газ, енергия, телекомуникации частично са налице, но не са от съществено значение за развитието на двете страни. Те и не се развиват сега. Има и две по-големи летища – в Скопие и Охрид, но няма регулярни връзки с България. През последните десетилетия се правиха няколко опита за създаване на редовна авиолиния София-Скопие-Тирана, включително и през последните месеци, но засега изглежда че, както и в миналото, липсва най-важното - няма кандидати за пътуване и опитите пропадат. Дано съдбата на последния опит бъде по-добра. Но първоначалните изгледи като че ли не са много обещаващи.

Шосейната мрежа на Македония (около 600 хил. километра) е задоволителна за нейната територия от 25,7 хил. квадратни километра. Нейна основа са двата трансевропейски коридора: VIII и X. Коридор VIII (Запад - Изток) е 154 км., западната половина от който е завършен и оперативен към Албания. Очевидно, защото има икономическа потребност, макар че Албания не е член на ЕС. Както вече отбелязах, в посока към границата с България при Кюстендил е от ниска категория и не е добре поддържан.

Железопътната мрежа на РСМакедония е 683 км., от тях 234 км. електрифицирани. Основата й е положена в 1873 г. с линията Солун – Скопие, когато тази територия е била част от Турската империя. Почти 150 години по-късно железопътна връзка с България все още няма от македонска страна. Очевидно, за разлика от турско време, все още не се чувства потребност от такава връзка.

Главната причина за липсата на що годе съвременна трансгранична инфраструктура с България е липсата на политическа воля и на икономическа потребност от македонска страна, а не поради финансови ограничения или членство в ЕС.

Доизграждането на още неизградената железопътна линия до Кюстендил на нашата граница ще струва около 600 млн. евро, преобладаващата част от които следва да се осигурят безвъзмездно от ЕС и частично от заеми. Това е доста голям и сложен проект през труден терен. Както вече отбелязах, ще трябва да се построят около 90 моста и над 30 тунела. Завършването му вероятно ще отнеме няколко години усилена работа. А такава не е започнала. Дори не е планирана.

Премиерът Зоран Заев заяви преди време „Ако имаме положително решение ще бъде добре за Северна Македония, за България, за цяла Европа и за целия балкански регион. В противен случай ще имаме споделен провал за всички“. Това е емоционално изказване, което не почива на реални факти. Всяко избързване сега с приемането на Македония и на другите страни от западните балкани може да се налага от САЩ и Западна Европа по военно-политически съображения, но ще бъде провал за тях самите, за користните им интереси. Това обаче ще повиши икономическата разнородност на ЕС (големите различия между бедни и богати), ще изостри вътрешните противоречия на интереси, ще засили вътрешните конфликти от масови фалити при наличие на вътрешен общ пазар и ще ускори разпадането на ЕС в сегашния му вид. Нима това е от общ интерес!

Някои западноевропейски, а и български политици заявяват напоследък, че отлагането на присъединяването на РСМакедония към ЕС, поради отказаната подкрепа от България, щяло да се отрази силно негативно върху развитието на целия Европейски съюз. Като се има предвид миниатюрният мащаб на македонската икономика (10,7 млрд. евро през 2018 г. при 13 531 499,5 млрд. евро в ЕС-27 или 0,79% от продукцията на ЕС през същата година), такова изказване може да направи само некомпетентен човек.

Повтарям отново по най-категоричен начин: липсата на членство на РСМакедония в ЕС не е главната причина за повече от скромните икономически, социални, културни и други връзки между нашите две страни. Причините са други и са много по-дълбоки.

Външният натиск от Германия, САЩ и Брюксел върху България расте през последните години. Напоследък дори се засилва. Засега тези страни и особено Германия, вземат открито и предизвикателно страната на РСМакедония, което е обидно за нас. Без да навлизам в по-далечното минало, когато България е проляла много кръв и е понесла масови страдания във и заради Македония, под германско ръководство и по тяхно внушение, ще кажа само две думи за настоящето. Преди известно време, непосредствено преди оповестяването на нашата по-достойна позиция по присъединяването на РСМакедония, тогавашният германски министър на външните работи връчи почетна грамота на тогавашния премиер на РСМакедония Зоран Заев. Това беше открита провокация срещу България. Водена от стратегически политически съображения. Ръководителите на Германия не се интересуват как живеят и какво мислят гражданите на България и Македония, а се водят от стратегически Западни интереси срещу Русия. Такава е била в миналото и продължава да бъде горчивата истина.

Новият ултимативен срок на ЕС, на САЩ и на Германия за изглаждане на различията и получаване на наше съгласие преговорите за присъединяване с РСМакедония да започнат е месец юни 2022 година. Но нека не бъдем наивници. Такъв срок е несериозен и сериозни политици не трябва да го поставят.

Несериозно е да се вярва, че дори ако временно оставим на страна непримиримите ни фундментални различия по кражбата на наше историческо наследство, а с това и наш национален идентитет и национално достоинство, които не третирм в настоящия анализ, доказаната тук крещяща липса на икономическа, социална и институционална готовност на РСМакедония да преговаря за присъединяване към ЕС и да се приближи поне малко към спазване на критериите от Копенхаген, ще бъдат изпълнени до юни 2022 г., както се настоява от западноевропейски политици. Тези самовлюбени политици днес ги има и гласът им може да се чува, но утре няма да ги има и ще бъдат забравени от всички.

А Българя я има днес и утре ще я има. Ще я има и през бъдещите столетия. С други думи, не трябва да се подчиняваме на техния диктат. Ще противоречи контрастно на моята научна съвест, ако при посочените по-горе многобройни факти заявя, че нашите съседи и братя от РСМакедония изпълняват критериите от Копенхаген за присъединяване към Европейския Съюз.

Изложените до тук аргументи ми дават основание още сега да заключа, че преждевременното присъединяване на Северна Македония и на страните от Западните Балкани, ще бъде наистина груба политическа и икономическа грешка. Не само и не главно за споровете ни с македонските власти за езика, за историческата ни идентичност, за народността на поборниците за освобождение от турско робство и т. н. А главното за мен като икономист – поради социално-икономическата им неподготвеност, поради неизпълнението на критериите от Копенхаген. Това не е в интереса на страните от нашия регион. То ще вреди и на дългосрочните фундаментални интереси на самата РСМакедония. В случай на преждевременно присъединяване към ЕС, след 10-15 години ще ни кажат, че съжаляват че сега не са ни послушали. Аз заемам тази неприятна на пръв поглед позиция само в техен и в наш общ интерес!

Северна Македония има едва 38% БВП на човек от населението, от средното в общността. Албания има едва 31% БВП на човек, т.е. почти два пъти по-малко от нас. Косово е още по-зле. Европейската комисия дори не публикува данни за това изкуствено формирование, условно наречено „държава“. Трудно ми е да разсъждавам за бъдещото икономическо развитие на тези Балкански страни, като го сравнявам с нашия трагичен опит от 15 години, при значително по-добри стартови балкански и европейски условия и по-благоприятно развитие от тяхното. Ние изпитахме тежестите на преждевременното присъединяване към ЕС на собствения си гръб и сега споделяме разочарованията си с тях, за да ги предпазим от повторение на нашите грешки и произтичащите от тях страдания.

Присъединяването на България, Румъния и други слабо развити страни към ЕС беше много труден процес с противоречиви резултати. Преждевременното форсирано присъединяване на още по-изостаналите и още по-бедни Западнобалкански страни ще бъде още по-сложен и по-противоречив процес, с още по-негативни резултати!

На събранието на БАН на 11 декември 2019 г. беше изказана загриженост, че поради поредицата от груби грешки на нашите правителства през последните 75-80 години, ние вече нямаме средства за противодействие на агресивното поведение на сегашните македонски власти, посягащи на наши фундаментални исторически факти в областта на културата и националната ни идентичност. А при евентуално членство в ЕС те ще станат още по-напористи с досегашното си агресивно поведение. Повече от сигурен съм в това.

Не всичко обаче е загубено от България:

Първо, българското правителство трябва да настоява за НОВ ДОГОВОР между двете страни или основна преработка на съществуващия от 1 август 2017 г., в който да се включат всички висящи проблеми, прехвърлени така лекомислено на смесената комисия от учени по образованието и историята. Нашите колеги в тази комисия са загубили надежда за успех в нейната работа, поради обструкции на македонските им колеги. Очевидно тези проблеми трябва да се решат на по-високо политическо равнище. Договореното да се опише подробно и със срокове за решаване, както в последния гръцко-македонски договор от Преспа, и да се включи в предлагания нов договор между България и Северна Македония, като продължение на договора от август 2017 г. Желателно е това да се направи до края на 2022 г.

Второ, в нашия конкретен случай, България ще направи добра услуга на РСМакедония и на Европейския съюз, ако продължи да отстоява твърдо правото си на ВЕТО по преждевременното приемане на Северна Македония в ЕС. Ако нашето вето помага на някого, то е преди всичко на братска Македония и на нейния народ, защото ще й даде възможност да се подготви по-добре за присъединяването към ЕС. Нашето вето да се оттегли само след постигане на конкретна договореност по спорните въпроси с пътна карта, безспорни гаранции за тяхното решаване и начало на реални действия по тяхното изпълнение. Да не се допуска никакво отлагане, разчитайки на устни обещания, с надежда за бъдещо договаряне. Македонските колеги показаха, че е наивно да им се доверяваме, както до сега.

Нашата окончателна подкрепа за тяхното присъединяване към ЕС трябва да се обяви първо, след безусловно изпълнение на критериите от Копенхаген, и второ – след постигане на споразумение между двете страни по останалите спорни въпроси и ангажираща пътна карта във времето по тяхното изпълнение, с категорични гаранции от Европейския съюз.

Вместо да се мечтае за непостижими икономически и други върхове чрез присъединяване на РСМакедония към ЕС, по-добре е да се изработи Комплексна програма за социално-икономическо развитие на РСМакедония и другите страни от Западните Балкани през следващите 10-15 години, финансирана с 30-35 млрд. евро, без незабавно откриване на техните икономики за външна конкуренция.

Принадлежността към тази програма няма да ги прави пълноправни членове на Европейския съюз. Но за живота на техните граждани участието в гласуването не е най-важното. Фокусът в тази програма да се постави върху засилване на икономическото и научно-техническото сътрудничество между балканските страни, подобряването на качеството на живота на хората в този регион, а също и върху решаването на историческите спорове за демографските корени на сегашните македонци, за произхода на техния език, за народността на националните герои и други подобни. Социално-икономическото развитие и ежедневното битие на хората е много важно като се има предвид, че тези страни са най-бедните в Европа. Техният БВП на човек от населението варира между 31% и 43% от средния в ЕС (Виж таблица 1.)

Всички ще спечелят, ако Северна Македония се присъедини към Европейския съюз малко по-късно, но по-добре подготвена в икономическо, социално и институционално отношение. И обратното – всички ще загубят ако се присъедини малко по-рано, но неподготвена. Тогава нашите братя македонци ще оплакват такова членство в ЕС.

Българското правителство трябва да се ръководи от нашите национални интереси. Те стоят по-високо от всякакъв външен натиск, колкото и силен да е той! През последните 80-100 години българските власти са платили по решаването на Македонския въпрос със живота, здравето и имотите на няколко милиона българи. На това трябва да се сложи край!

Защото достойните всеки уважава. Дори и враговете им. Мижитурките – никой, дори и господарите им.

Избор на редактора

Още статии от Проф. Иван Ангелов