Ускореното приемане на Украйна в Европейския Съюз ще го разруши ускорено

/Поглед.инфо/ С помощта на медиите над света шества една голяма лъжа. В нейната основа е подмяната на агресора с жертвата на агресията. Главният агресор – Америка изпрати войските си на хиляди километри от своите граници и обяви за агресор жертвата на агресията – Русия, която се бранеше на входа на своя дом и нямаше къде повече да отстъпва. Тази лъжа се разгръща сега най силно в Европа. На тази тема в последно време посветих две статии. Това е третата.

Преди 60-80 години Европа имаше лидери от ранга на Де Гол, Аденауер, Де Гаспери, Вили Бранд и техните екипи. Те допринесоха Европа да възкръсне бързо от развалините и да се превърне в икономически, политически, технологичен и културен гигант. Засили се сътрудничеството между Западна Европа и Русия. Никога няма да забравим великото прозрение на генерал Де Гол за обединяването на Европа от Атлантика до Урал.

През последните години, обаче започнахме да се тревожим, че Европа никога не е имала толкова посредствено –неграмотно и късогледо ръководство. Толкова безлично и безгръбначно пред Белия дом и крупния американски капитал. Всички най-важни европейски решения сега се вземат във Вашингтон. А цената плащат европейските народи.

Със започването на войната между Русия и Америка по повод на Украйна, европейската щедрост веднага прерастна в масирано снабдяване на Украйна с хранителни, медицински, оръжейни, военноинформационни и други продукти и услуги. Вече не е точно да се говори, че Русия сега воюва с Америка по повод на Украйна.

Не, Русия вече е принудена да воюва пряко или косвено, със целия Запад. Да снабдяваш с огромни количества храни, облекло, оръжие и военна информация една от воюващите страни означава, че участваш във войната на нейна страна. Това е ясно и за децата. Само някои извратени политици се преструват, че не им е ясно.

След като се разбра, че няма да има членство на Украйна в НАТО в близко време, конфликтът включи разговори за подаряване на ускорено членство на Украйна в Европейския съюз (ЕС). Най-активен публичен проводник на тази идея е Урсула фон дер Лайен. Тази войнствена дама води всяка западноевропейска кампания с антируска насоченост. Тя като че ли има нещо вкоренено лично или наследствено семейно, по което се стреми да отмъщава на съвременна Русия за поражението на Хитлеристка Германия в 1945 г. със 77-годишно закъснение! Тя беше най-високопоставената личност от ръководството на ЕС, която предложи идеята за ускорено приемане на Украйна в ЕС и връчи лично формуляра за кандидатстване при посещението си в Киев преди 15-20 дни. Нека обаче знае, че я чака същия край! Многовековната история показва, че който вдига злобна ръка срещу Русия винаги си чупи главата.

През последните дни научихме от Киев, че вече са попълнили формуляра за ускорено кандидатстване на Украйна в ЕС. Така че кандидатурата да бъде разгледана по ускорена процедура и през юни тази година Украйна да получи статут на „кандидат за член“ на Европейския съюз. А в най-скоро време след това да стане редовен член на ЕС. Ако се сбъдне, това ще бъде уникален случай в историята на ЕС. Пръв, но може би и последен в неговата злополучна история. Защото скоро след такава авантюра може и да го няма.

Чест прави на правителството на Австрия, което държи правилата в Европа да се спазват. Министърът на външните работи на Австрия Александър Шаленберг заяви тези дни, че има други страни, които са кандидатствали отдавна за присъединяване към ЕС и не е редно Украйна да ги изпреварва. Българското правителство и тук демонстрира своето политическо безгръбначие, щом е в услуга на САЩ и Украйна и против Русия. Без някой да го пита, то веднага заяви, че подкрепя ускореното приемане на Украйна в ЕС. Макар че едва ли знае какво значи „ускорено приемане“!

Смехотворно е изказването на украинското ръководство в подкрепа на своята кандидатура, пак тези дни, че мнозинството европейци били за приемането на Украйна в ЕС. Има строги правила за присъединяване към ЕС, подредени в известните критерии от Копенхаген. Тези решения обаче не се вземат от общественото мнение. Това само показва какви неграмотни авантюристи управляват Украйна сега. И как си въобразяват, че могат произволно да диктуват волята си на европейските институции. А как ли ще се държат ако наистина един ден Украйна стане член на ЕС!

Това е поведение на едно разглезено дете, на което всичко се угажда и всичко се прощава. И наистина, Украинското ръководство е едно безобразно политически разглезено създание, политическа формация, която направи въоръжен преврат през февруари 2014 г., подготвен с участието на западни власти, но това не беше забелязано от Запада. Подписа Минските споразумения, обаче не ги изпълнява, но и това не беше забелязано. Обстрелва осем години мирното население в Донбас и причини смъртта на около 15000-20000 мирни граждани, но и това не беше забелязано от Запада и Хагския съд. Забрани постепенно руския език, който е роден език на около 20 млн украинско население, но и това не беше забелязано на Запад и от западните блюстители на правата на човека. Реабилитира фашистката идеология на среди в западните региони на страната, сътрудничили с хитлеристките окупатори в унищожаването на десетки хиляди украинци и обяви Степан Бандера за национален герой, но и това не беше забелязано. Установи вътрешна политическа диктатура при назначаване на държавни постове, диктатура над медиите, ограничен достъп до медиите, забрана на политически партии и т.н., но и това не беше забелязано на Запад. След обявяването на независимостта й Украйна беше обявена от компетентните независими власти и международни финансови институции като най-корумпираната и най-престъпната страна в Европа, но и това не беше забелязано. И т.н. и т.н.

Почти е сигурно, че останалите 27 страни членки, а също и страните-кандидати, представили кандидатурите си преди 5-10-15 години ще реагират остро, а може би и гневно, срещу такъв произвол. Сърбия чака от 2009 г., а Турция - вече 40 години. Решения за приемане на нови членове в ЕС се вземат само с пълно единодушие. Достатъчен е един глас „против“ на член на ЕС и Украйна не може да се приеме в общността. Освен ако в ЕС нарушат правилата и по този пункт.

Изненадан съм, че госпожа Урсула и хората от нейната компания не си дават сметка за това. Или се надяват американският натиск върху правителствата на чакащите европейски държави да укроти и този път техния гняв, като им се „обясни“, че това е насочено срещу „агресивната“ Русия и за укротяване на „налудничавия“ Путин.

От тези хора може да се очаква всичко, след като успяха да започнат война между Украйна и Русия! И след като, с помощта на медиите обявиха САЩ – държавата, изпратила войските си на 5-6000 км от собствените си граници и заплашила друга държава – за жертва на агресията. А действителната жертва на агресията – Русия, която пази собствената си граница пред входа на своя дом, обявиха за агресор. Това е антилогика, която аз не проумявам! Не знам дали някой нормален човек я разбира!

1. Кандидатура на Украйна за членство в ЕС

За разлика от НАТО, който е военнополитически съюз, ЕС е политико-икономически съюз. През последните месеци, с още по-масираното открито и дори демонстративно изпращане на нови оръжия на Украйна за милиарди долари, настоящите ръководители на ЕС започват да инжектират и в него военен елемент. Може би по този начин – чрез милитаризиране на ЕС искат да заобиколят ограниченията пред Украйна за военния пакт НАТО. И вместо в НАТО да я приемат в нещо като „ПОЛУНАТО“.

Известни са правилата по които са кандидатствали за ЕС неговите 27 настоящи членки. Макар и ускорено, Украйна ще трябва да кандидатства по тези правила, известни като Критериите от Копенхаген. Те все още действат. Поне не са съобщили че са отменени.

Тези критерии определят изискванията за присъединяване към ЕС. Договорът за ЕС очертава условията (член 49.) и принципите (член 6.(1) на които трябва да отговаря всяка държава, кандидат за ЕС. Те бяха формулирани на среща на Европейския съвет през юни 1993 г. в Копенхаген (Дания). Затова носят името на този град. Те включват:

Политически критерии: Стабилност на институциите, гарантиращи демокрацията, върховенството на закона, човешките права и закрилата на малцинствата. Тук няма и дума за членство в НАТО, като предварително условие за членство в ЕС. Такова изискване не съществува;

Икономически критерии: наличие на нормално функционираща пазарна икономика, способна да издържи на конкурентния натиск и на пазарните сили в рамките на ЕС. Това са най-важните критерии за членство в ЕС;

Административен капацитет: способност на страните кандидати да изпълняват задълженията, свързани с членството, включително и готовност за придържане към целта за икономическия и валутен съюз, популярно известен като Еврозона.

На Европейския съвет в Мадрид през декември 1995 г. беше въведено допълнително изискване - страните кандидати да създадат условия за интегрирането си в ЕС, чрез приспособяване на административните си структури. Това се отнасяше до способността на тези страни не само да приемат, но и да прилагат ефективно хармонизираното европейско законодателство чрез съответните административни и съдебни институции.

Посочените критерии бяха утвърдени като задължителни с договора от Амстердам през 1997 г. За да започнат преговори за присъединяване към ЕС, страните кандидати трябваше да отговарят на първия критерий. Преговорите обикновено траят с години. Тези критерии са валидни и сега.

Някои юристи заявяват, че „Проблемът, който стои малко в страни, но е важен, е икономическото състояние на страните кандидати за ЕС, защото техните граждани се вълнуват повече от него. Вълнуват се от дохода, който получават, от това, което осигурява тяхното ежедневие“.

Не е вярно, че икономическото състояние на страните кандидати, тяхната производителност, конкурентоспособност и качеството на живота на техните граждани, „стои малко в страни“. Напротив, икономическите показатели, функционирането на пазарите, конкурентоспособността на икономиката, качеството на живота на хората, са в центъра на критериите от Копенхаген. Те са главното изискване за приемане в интеграционна икономическа общност като ЕС, чиято сърцевина е единният вътрешен пазар. Затова гражданите се вълнуват преди всичко от доходите си, като членки на ЕС, а не от общи лозунги, за разлика от политиците. Тук става дума за политико-икономическа интеграционна общност, като Европейския съюз, а не за военно-политическа, като НАТО.

Главната цел на присъединяването към ЕС е подобряването на живота на хората. С мое специално изследване през 2017 г., публикувано в Годишния научен доклад на Икономическия институт на БАН, по случай 10-годишнината от присъединяването ни към ЕС, установих, че резултатите за България са противоречиви. Почти при всички социологически проучвания по тази тема нашите граждани бяха питани „как живеете сега в ЕС“. В повечето случаи отговорите бяха, че не чувстват забележимо подобрение в своя живот, след присъединяването ни към Европейския съюз. По-свободното пътуване из Европа като екскурзианти или на работа и обучение, наличието на западни търговски вериги у нас с по-голям избор на стоки и някои битови подобрения са полезни, но не са достатъчни за да се каже информирано, че живеем по-добре.

А какво да кажем за тотално разрушената ни промишленост, строителство, земеделие, инфраструктура, създавани от милиони хора от десетилетия; за станалото излишно висше и средно специално образование и квалификация на няколко милиона души; за принудителната емиграция на милиони българи по света; за демографското ограбване; за наложеното ни преждевременно закриване на ядрените блокове в Козлодуй; за забраната да строим нова атомна централа и на южния газопровод; за третирането ни като второ качество членки в общността; за превръщането ни в държава, управлявана от чужди столици и в името на чужди интереси и т.н.

Количествено измеримите ползи от членството ни в ЕС, в МВФ, в Световната банка и в Световната търговска организация, може би ще се изравнят с ползите някъде през втората половина на това столетие, без да съм сигурен. Ако прибавим неподдаващите се на количествено измерване ползи и загуби (например свободното пътуване из Европа, отнетото ни право сами да решаваме с кого да търгуваме, отнетите ни мозъци и биологичен потенциал, при което нашите млади жени раждат деца за други държави, които никога няма да се завърнат в родината на своите родители, отнетото ни национално достоинство, преиначената ни история и много други), нетните загуби през тези 32 години са около 300-350 милиарда щатски долари. Такова национално ограбване нашата история не познава.

Последните десетина страни от Източна Европа бяха приети в ЕС, без да са спазили критериите от Копенхаген, а по стратегически геополитически причини. Целта беше да се ограничи влиянието на Русия и Китай в тази част на Европа. Да бъде Русия изолирана и обкръжена с враждебно настроени държави. В повечето от тези държави народите им не бяха дори питани за членството в НАТО и в ЕС, което е задължително при такива фундаментални решения със стратегическа важност. Тогавашното българско правителство упорито отказваше да проведе референдум у нас по тези съдбоносни национални решения, въпреки настояванията на обществеността. Защото очакваше неприятни за него резултати.

Ако проучим настоящото състояние на страните членки на ЕС и особено тези от Източна Европа, установяваме, че част от тях и сега, 15-17 години след присъединяването си, не отговарят на изброените по-горе Копенхагенски критерии и условия. Причините за това са в масовите нарушения на критериите от самите ръководители на ЕС, подмяната на икономическите, социалните и институционалните критерии със стратегически съображения за изтласкване на Русия от традиционото й влияние в Източна Европа, а също и допусканите груби грешки от ръководителите на ЕС и на страните членки в управлението на интеграционната общност и на националните икономики.

Масово е мнението, че засега Европейският съюз се грижи повече за интересите на световните корпорации, отколкото за 500-те милиона граждани на Европа. На това се дължи загубата на влияние от традиционните партии, ръководили общността до скоро – християндемократите и социалдемократите и засилването на крайно десните политически формации в много европейски държави. Това изостря все повече конфликтите на интереси между страните членки и вътре в тях, напускането на Великобритания, напрежението в отношенията с Полша, Унгария и други страни членки, противоречивите резултати от функционирането на ЕС, настояванията за радикални спешни реформи и растящите опасения за неговото бъдеще.

Какво е състоянието на Украйна и особено на нейната икономика, ако кандидатурата й бъде представена сега за ускорено присъединяване към ЕС? Това личи от данните в Таблица 1.:

Таблица 1. Най-важни данни за Украйна

Източник: WEForum, Global Competitiveness Report 2019.

Пояснения: Обхванати са общо 140 страни. Всички данни са до 2019 г. включително, т.е. преди пандемията. Населението на Украйна преди 30-40 години е достигало до към 50 млн. души. Непосредствено преди настоящата война се оценява да е било около 42 млн. Сега, след голямата емиграция може да спадне и под 37-38 млн. души.

В миналото като втора по мащаби съветска република Украйна е била една от най-напредналите промишлено-аграрни държави. Особено в тежката индустрия. В Украйна е построен през съветските години най-големият в света товарен самолет Антонов. През 1998 г. брутният национален продукт на Украйна е бил около 52 млрд. тогавашни щатски долара, а през 1999 г. спада на 60% от това, което е било през 1991 г. През следващите години спадът прераства в тотален срив на икономиката (виж таблица 2.).

Таблица 2. Срив на производството на важни продукти

Източник: Статистически годишници за Украйна.

Основни експортни продукти на земеделието са зърнените храни и зеленчуците, а на промишлеността: въглищата, електроенергията, чугуна, стоманата, машини, химически продукти. Украйна е също голям производител на титан, манган, цинк, стомана. Около 50% от произвежданата електроенергия е от ядрени централи.

Още по-показателно е сравнението между всички европейски държави, включително и Украйна, по обобщаващия показател БВП на човек от населението (виж таблица 3.)

Таблица 3. БВП на човек от населението

в европейските страни за 2021 г.

Източник: Wikipedia. List of sovereign states in Europe by

GDP(PPP)per capita.

Пояснение: Страните са подредени в нисходящ ред според величината на показателя. Показателят е представен по паритетен стандарт, каквато е световната практика за международни сравнения.

Проверявал съм и други класации на европейските страни в интернет по същия показател. Има пълно съвпадение между тях. Незначително отклонение съм установявал, когато на последно място е протекторатът Косово, на предпоследно – Молдова и на предпредпоследно – Украйна.

Украйна по същество е последна в класацията на европейските страни по този много важен обобщаващ показател. Това е скандално ниско при наличието на такива благоприятни обективни предпоставки за стопанска дейност в тази страна: голяма територия, благоприятен климат, отлични черноземни почви, изобилни водни ресурси за напоителни и други цели, подходяща икономическа, отраслова, технологична и пазарна структура на икономиката, голям вътрешен пазар поради голямото население, благоприятен съседен и друг външен пазар и добри транспортни и институционални търговски връзки с него, задоволителна инфраструктура, сравнително високо квалифицирана работна сила, наследени силни търговски, технологични и други връзки и мощен икономически и технологичен потенциал от съветско време, добре развита енергетика, включително и висок дял на атомната енергетика, големи ресурси от висококачествени въглища и скромни ресурси от природен газ и т.н и т.н.

И въпреки това - последно място в европейската класация по този особено важен обобщаващ икономически показател. А би трябвало да бъде поне някъде към средата на европейската класация. Редица европейски страни, с далеч по-неблагоприятни обективни условия за стопанска дейност се представят много по-добре от Украйна.

Следователно, трябва да има много сериозни други причини, които не позволяват на тази природно богата страна да използва своя потенциал за по-успешно социално-икономическо развитие и подобряване живота на своя народ.

Главни проблеми на Украйна през последните 20-30 години са: лошото държавно управление; вътрешната диктатура на всички управленски равнища; приятелско-роднинско-партийна кадрова политика при подбора и издигането на управленските кадри; огромна бюрокрация; мощна и жестока престъпност; тотална корупция; силна отчужденост между управляващи и управлявани; масова бедност; огромна социална поляризация; неадекватна управленска инфраструктура.

До войната, когато информацията на световните медии за Украйна, а и за другите страни, беше относително по-обективна, международните анализатори и международните финансови институции я оценяваха като най-корумпираната европейска държава, най-широко обхваната от престъпност и най-дълбока пропаст между бедни и богати. Това пък обуславя силно отчуждение между социалните групи. И отчуждение на милионите хора от обществени ценности и национални идеали. Някои от по-прозорливите наблюдатели биеха тревога относно бързо растящата русофобия и милитаризация на страната, реабилитацията на профашистки организации и идеали, на бандеровщината и призоваваха за по-балансирани отношения с Русия. Част от тях споменах в последните мои статии. Най-важни бяха съветите на Хенри Кисинжер преди 15-20 години. Сега обаче Америка и Европа нямат своя съвременен Кисинжер в политиката, макар че оригиналният Кисинжер, слава богу, е още жив. На кормилото на Запада сега са емоционални авантюристи и русомразци от най-леката кавалерия.

По тенденциозни грубо русофобски причини, информацията на американските и западноевропейските медии за Украйна сега е грубо изкривена. Тя е силно украсена, прекомерно напудрена. Малкото положителни новини за Украйна се раздуват, а масовите негативни се премълчават. Сегашната медийна Украйна за която милиони хора от другите страни научават, се разминава тотално с истинската Украйна. Същинската Украйна, особено нейното правителство, не заслужава това героизиране, умиление, съжаление с което е обградена. На тази информация за Украйна не може да се вярва почти в нищо. Там страдат само милионите обикновени бедни хора. Те винаги са страдали и ще страдат – и преди войната и след войната.

А на базата на тази лъжлива информация се предприемат икономически и други санкции срещу Русия за стотици милиарди долари, за блокиране на международни съобщения, на международна търговия, на банкови системи, на културни и спортни контакти, дори на международни състезания на котки. Това е чудовищно! Такава лудост светът едва ли познава!

Украинската държава ни се представя като великомъченик, на когото трябва да помагаме с всичко. Дори и с оръжие!. Мъченик е украинският народ, но не и украинските управници, които му причиниха това зло. Начело на украинската държава е един актьор, който умее да говори артистично и да се харесва на западните си господари, понеже е послушен, но нищо не разбира от държавна политика! Говори произволно и непрекъснато лъже! Украйна няма да достигне далече с такъв президент. Жалко за украинския народ!

Зелински не е политик. Като бивш професионален актьор, той е свикнал да произнася написани от други сценарии. Сега има група политически съветници по дреболиите около него в Украйна. Важните неща се замислят и формулират в чужбина. Там се пишат сценариите. Там решават кога и какво той ще каже. Какво ще направи и какво няма да направи. Той не е стратегическият мислител. Нито дори и тактикът. Той е изпълнителят – декламатор за пред хората. Говори твърде много и твърде произволно. Свикнал е да лъже каквото му хрумне. А и слушателите вече свикнаха с него – да не му обръщат внимание и да не го приемат на сериозно.

Там, в тази далечна чужбина се забранява на обкръжените в подземията в Марианупол да се предадат, въпреки че са в безнадеждно положение. Не защото са мирни граждани с деца, а защото между тях има доста обикновени наемници, а също и армейски офицери от американската и други натовски армии и от френския чуждестранен легион, чието пленяване от руснаците живи и показване пред световната общественост, ще разкрие кой действително воюва в Украйна. И защо те са в Донбас? И понеже това не бива да се разкрива пред народите по света, техните господари: американският президент, френският президент, британският премиер, украинският президент и другите им високопоставени западни колеги, предпочитат да ги жертват. Казват, че въпреки заетостта му с изборите във Франция Емануел Макрон правил напоследък 12 опита да се свърже с Путин и да издейства поне освобождаването на обкръжените от Френския чуждестранен легион. Други правели опити да се изплъзнат от обкръжението с хеликоптери, но руските войници ги сваляли.

Верни на своето послушно подражателство, българските медии може би са европейски рекордьори в тоталното лъжене за Украйна. Това може да се прецени косвено и от горните таблици. Обективните световни икономически анализатори - статистици ни дават числова информация, според която Украйна е последна в Европа по БВП на човек от населението. При много добри обективни условия да бъде поне в средата на европейската класация. Защо е това тотално разминаване? Очевидно има нещо фундаментално погрешно в сърцевината на украинската държава, което се скрива от европейската и световната общественост. Истината за Украйна се крие от света. Медиите се използват за грандиозно залъгване на милиони хора за истинската Украйна, за да бъде тя използвана като сляпо оръдие срещу омразната на Запада Русия.

Кои са дълбоките причини за това силно разминаване между благоприятните обективни условия за стопанска дейност в Украйна и лошите крайни резултати от тази дейност? При неблагоприятен обществен климат (както е в Украйна, а и у нас), и тотално господство на дивашка балканска частна собственост съществуват неблагоприятни разпределителни отношения.

Наемният персонал не се труди и не произвежда близко до своя максимален потенциал, а доста под него. Производителността на наемния труд е ниска. Те произвеждат по-малко блага. По-малко нова стойност. Тази нова стойност се разпределя между капитала (печалба на олигарсите) и труда (работна заплата). Ако това разпределение е несправедливо, т.е. равнището на експлоатация е високо (както е в Украйна и у нас), това потиска допълнително заинтересоваността на хората да се трудят повече и да проявяват по-голяма предприемчивост. В резултат на това – по-слаб краен резултат. Това се вижда от таблица 3. За Украйна.

Това намалява допълнително заинтересоваността и производителността и на следващите производствени цикли се произвеждат още по-малък обем блага. Ако тези блага се разпределят отново несправедливо между труда и капитала (олигарсите), това продължава да потиска заинтересоваността за труд и предприемчивост на наемния труд на следващите цикли. И така нататък – все по-малка резултатност на следващите цикли. Такава е картината в експлоататорските общества, каквито са украинското и нашето. Да, украинската икономика е една от най-експлоататорските за трудовите хора в Европа. Това личи от таблицата. Няма място за спорове.

Ако тези нерационални разпределителни отношения се съчетаят със също такива преразпределителни отношения (прекалено ниско облагане на печалбата и дохода на олигарсите с преки данъци и относително високо облагане на заплатите на наемния труд с косвени и преки данъци и без необлагаем минимум), както е в Украйна, а и у нас, заинтересоваността за труд и предприемчивост продължава да спада, а капиталът (олигарсите) използва нерационално оставената му прекалено голяма част от печалбата (за екстравагантни инвестиции у нас и в чужбина и луксозно потребление), вместо да я инвестира за производствени цели и да създава нови работни места.

От горните таблици личи, че президентът и правителството на Украйна съвсем не са тези, които да бъдат героизирани. Симпатии заслужават само трудовите хора и интелигенцията на Украйна, които до сега понасят експлоатацията на своите олигарси, а сега се прибавят и несгодите на войната. Като познавам екслоататорските разпределителни и преразпределителни отношения в Украйна в мирно време, съвсем не съм сигурен колко справедливо се разпределят сега в Украйна хуманитарните помощи, които им се изпращат от различни страни по света. Дано има по-строг обществен контрол, който да осигурява по-справедливо разпределение.

Според данните в горните таблици е очевидно, че Украйна далеч не е готова за присъединяване към Европейския съюз. От това, което научаваме за масовите разрушения при военните действия в тази страна, настоящата картина сигурно е още по-тежка. С доставката на допълнителни въоръжения за продължаване на войната Западът превръща Украйна в купчина развалини. И за това цинично обвинява Русия, че бомбардирала. А какво друго се прави на война! Не се танцува балет.

С всяко продължение на военните действия с доставяните допълнително въоръжения и амуниции от САЩ и европейските страни, жертвите от двете страни ще се умножават и разрушенията ще се увеличават. Ако ръководителите на ЕС приемат Украйна, като подарък по някаква специална ускорена процедура, това ще означава приемане на една страна в развалини, която ще трябва да се преизгражда из основи. Такава постъпка на ръководството на ЕС е всичко друго, но не и подарък. Тя е подарък само на американския и западноевропейския оръжеен капитал. А за изстрадалия украински народ това е огромно бреме, по-скоро – допълнително наказание с повече жертви и повече разрушения.

1. Украйна като член на Европейския съюз.

Както личи от горните данни, още преди настоящата война Украйна не отговаряше на изискванията за членство в ЕС според критериите от Копенхаген. Тя не можеше да се състезава и с другите страни кандидати. Като слушам сега за пораженията от военните действия се боя, че Украйна ще бъде тотално разорена от войната. Десетки хиляди млади хора ще са загинали или ранени по бойните полета и от бомбардировките. Навярно 5-6 или повече милиона души от най-младата, най-образованата и най-интелигентната част от населението на Украйна, ще са напуснали родината си като бежанци из Европа и по света. Най-важната част от инфраструктурата й ще бъде в развалини. Ще са разрушени много от що годе съвременните производствени предприятия. Образованието, науката, здравеопазването и другите социални дейности ще са силно разстроени. Обществените и битовите отношения и съотношението между мъже и жени ще са тотално деформирани. Това ще разстрои още повече бъдещите демографски процеси на Украйна и на други засегнати страни.

Неизвестни са още и много други резултати от войната, в това число и бъдещите граници на страната, особено на изток, юг и запад. Някои настоящи западни съседи на Украйна, засега мълчаливи, може да пожелаят да си върнат отнетите им след Втората Световна Война големи територии с тяхното население. Не е още известно дали следвоенна Украйна ще има излаз на море! Това може да се окаже страна с още по-масова престъпност и корупция, чието ограничаване ще изисква дори повече време и усилия, от възстановяването на физическите разрушения. А това е държава с голяма територия и население. Общото състояние на икономиката и на страната в цялост, след разрушенията от войната ще бъде далеч по-неблагоприятно за бъдещо развитие, отколкото може да се предполага по данните в таблиците.

След провежданата в страната продължителна и твърда политическа диктатура, масовите езикови ограничения за рускоговорящите, официалната забрана на 11 политически партии, произволните обвинения и масовите арести без съд и присъда на политически опоненти, само заради различно мнение, доверието между различните политически формации ще е тотално разрушено и възможностите за договорености между тях ще са сведени до минимум.

Главният виновник за войната в Украйна е САЩ и нейните съюзници в НАТО. Но не може да се каже, че управляващите в Украйна не носят никаква отговорност за тази война. Президентите и правителствата в Украйна през последните 8 години бяха реваншистки, авантюристични и антируски по своята същност. Гражданите на Донбас бяха обстрелвани и бомбардирани произволно от Киевската армия и от почти независимите от върховното командване на армията, още по-авантюристични „батальони“.

Евентуално присъединяване на Украйна към ЕС след войната ще струва стотици милиарди евро на страните членки за нейното възстановяване и интегриране в общността.

Както са препоръчвали в миналото Кисинжер, Бжежински и други най-видни западни политици и дипломати, решението за бъдещето на Украйна трябва да се търси в ориентацията й като независима и неутрална държава между Запада и Изтока, а не в присъединяване към ЕС и още по-малко в НАТО с противопоставяне на Русия. Може би по-рационално е да се създаде един мощен международен фонд за възстановяване и развитие от няколкостотин милиарда щатски долара, главно с вноски от страните от Г-7. От този фонд да се финансира възстановяването и развитието на Украйна през следващите 20-25 години.

Възстановяването на пораженията върху Украйна от тази война навярно ще отнеме няколко десетилетия. То ще струва може би 700-800 или повече милиарда долара. Ако бъде приета за член на Европейския съюз Украйна ще разчита да получи голямата част от тези средства от самата общност. Навярно ще участват също МВФ, Световната банка, СТО, Европейски банки, кредити от различни частни банки, въпреки натрупания вече огромен държавен дълг от над 100 млрд. щатски долара.

Едва ли някой може да каже сега със задоволителна точност колко ще струва възстановяването и развитието на Украйна след войната. Като много груб ориентир може да послужи искането на настоящото украинско правителство за незабавна помощ от 7 млрд. щатски долара месечно само за започване на някои възстановителни работи. Годишно ще са 60-70 млрд. дол., а за 10 години – 600-700 млрд. дол. На 25 Април от Киев обявиха, че ще струва около 1000 млрд. долара.Това са огромни ресурси. Но едва ли може да се вярва на онова, което казват властите от Киев! Аз отдавна съм престанал да им вярвам.

Трудно ми е да си представя от къде ЕС ще набере тези ресурси. Не съм сигурен, че ЕС и другите международни институции могат да организират набирането на такива огромни ресурси. Преди настоящата война САЩ и НАТО даваха щедри обещания на Украйна за помощ във войната срещу Русия. Действителната военна помощ се оказа далеч по-малка.

Много е вероятно същото да се повтори и с мирновременната помощ. Историята показа, че Западът умее ефикасно да ограбва Изтока, да ограбват бедните, но не да им помагат. Това личи и от нашия собствен пример. През изминалите 32 години от нас беше отнето много повече, отколкото ни е дадено. В моите публикации през последните 20-25 години съм го доказал, че България никога не е била подложена на такова историческо ограбване. Навярно същото ще се повтори и с Украйна!

Нито разорената Украйна може да понесе изискванията като член на ЕС. Нито финансовият потенциал на ЕС може да понесе допълнителното огромно натоварване с Украйна като нов свой член. Евентуалното приемане на Украйна ще принуди ръководството на ЕС да насочи цялото си внимание, за да осигури бързо и чувствително подобрение на икономическото и социалното положение в тази страна.

Тези ресурси трябва да се набавят от някъде. То може да стане чрез вътрешно преразпределение и пренасочване на ресурси в рамките на ЕС. Това ще наложи намаление на ресурсите, предоставяни до сега на по-бедните страни членки – нетни получатели на средства от ЕС, като нас, или увеличение на вноските от по-богатите страни членки – нетни платци в бюджета на ЕС. А може и двете едновременно. Това ще означава по-големи вноски от по-богатите страни и по малък приток за по-бедните. Разликата ще отива за Украйна.Това ще обедини двете едновременно силно ощетени групи страни-настоящи членки: нетните платци и нетните получатели, т. е. всички членки. И ще създаде мощно вътрешно напрежение в ЕС. С времето то ще расте и през следващите години може да прерастне във вътрешен конфликт. Този вътрешен конфликт, подхранван и от външни фактори, ще се изостря бързо и може да избухне скоро.

Вътрешноевропейският конфликт няма да засегне САЩ и Великобритания. Напротив, ще ги облагодетелства. Те ще пренасочат вниманието си към Далечния изток, заедно с Австралия, Япония, и не дай боже с Индия, срещу Китай, при изтощена в някаква степен Русия, от настоящата война. И разрушени стопански връзки по линията на взаимната допълнимост между Западна Европа и Русия. И което е дори по-опасно: – с разрушено доверие между Европа и Русия.

Вътрешният конфликт може бързо да се изостри, да добави допълнително напрежение и дори нетърпимост към натрупаното вече през годините от други източници. Нужно е да се добави още малко конфронтация между двете управленски философии в ЕС: към монолитна европейска федерация или към гъвкава европейска конфедерация, за да се стигне до експлозия. Финансирането на разрушената следвоенна Украйна, съдържа този разрушителен потенциал.