/Поглед.инфо/ Днес Израел отбелязва своята 70-годишнина
Точно преди 70 години, на 14 май 1948 г., ден преди края на британския мандат, еврейската общност в Палестина приема Декларация за независимост и провъзгласява създаването на Държавата Израел. Този акт е в изпълнение на резолюцията на Общото събрание на ООН от 29 ноември 1947 г. за разделяне на Палестина на две държави – арабска и еврейска.
Възраждането на еврейската държава се дължи на мощната подкрепа на международната общност, потресена от разкритията за Холокоста
– унищожаването на 6 милиона евреи в нацистките лагери на смъртта и на териториите, окупирани от хитлеровия Вермахт. Лидерите на двете основни страни-победителки във Втората световна война – Йосиф Сталин на СССР и Хари Труман на САЩ, също активно поддържат искането на оцелелите от Холокоста, да създадат собствена държава в земите, от които преди векове са били прогонени след въстанията им срещу античната Римска империя. Друга съвременна империя обаче – Британската, подстрекава eкстремистки елементи измежду арабските племена срещу еврейските общности, които след края на Втората световна война наброяват над половин милион, или около 33% от населението на британската подмандатна територия Палестина.
Под натиска на международната общност, Великобритания е принудена да предаде решаването на „палестинския въпрос” на ООН; но не престава да насъсква и въоръжава съседните арабски държави, шест от които, в деня след провъзгласяване независимостта на Израел, се съюзяват и нападат току-що възродената държава. В резултат от военните действия около 726 000 араби, по данни на ООН от 1949 г., са принудени да напуснат родните си места като бежанци; в същото време около 800 000 евреи са прогонени от арабските страни, където са живели от векове, а собствеността им е присвоена. Повечето от тях намират убежище и трайно се заселват в Израел.
Войната трае от 15 май 1948 г. до 20 юли 1949 г., когато се сключва примирие; но не и мирен договор, който да признае възродената държава, в съответствие с резолюцията на ООН от 29.11.1947 г. Всъщност, Израел е в състояние на война с повечето от арабските си съседи почти непрекъснато от обявяването на независимостта си до днес.
За 70 години Израел успя да превърне пустинните земи в цъфтящи градини.
Въпреки изключителните трудности, при които се налага да съществува. Икономиката му е една от водещите в света, а БВП на глава от населението е 41,115 щат. дол. Страната е унитарна държава, с демократично избран парламент и нарастващ международен авторитет. Според официалната статистика в Израел живеят 8.8 милиона души; арабите съставляват 21%, 17.7% от които изповядват исляма. Чуждестранният турист със сигурност ще се изненада, когато на пазара в Тел Авив или в стария град на Йерусалим установи, че табелите на магазините и улиците са и на арабски език, а мюезините свободно проповядват от минаретата. Арабските граждани на Израел имат свое представителство в парламента (Кнесета), могат да пътуват по света с израелските си паспорти и остро да критикуват политиката на израелското правителство спрямо арабските им сънародници на Западния бряг и в ивицата Газа.
За съжаление, почти ежедневие са стълкновенията между въоръжените части на организацията „Хамаз”, която фактически управлява ивицата Газа, и израелската армия. Макар и Израел, и палестинците да знаят, че в тази война никой не може да бъде победител. Усилията за решаване на противоречията с преговори и чрез компромиси, предимно са вербални. А създаването на нов мирен хоризонт би допринесъл за развитие на икономиката, инфраструктурата, подобряване условията на живот. Защото и на Западния бряг, и в ивицата Газа, все още има много бедност, райони, в които хората живеят мизерно.
През последните години руският президент Владимир Путин многократно предлага посредничеството на Москва
за възобновяване на преговорите между Палестина и Израел. Миналата година, палестинският лидер Махмуд Аббас заяви пред руския премиер Дмитрий Медведев: „Урегулиране на отношенията ще стане възможно, когато Нетаняху каже: ‘Подкрепям решението за две държави [на територията на Палестина] в границите от 1967 г.’” Възраженията на Израел са, че изградените анклави на Западния бряг представляват бази за гарантиране на сигурността му; а военните акции са симетричен отговор за защита от терористични актове, идващи главно от ивицата Газа. Конфликтът вероятно никога няма да бъде разрешен, „защото е конфликт между роднини”, както се изрази преди години виден американски политик. Но на това „никога” изглежда скоро може да се сложи край.
След мащабната намеса на Русия в Сирия, стратегическата обстановка в Близкия изток коренно се променя.
Редица арабски режими започват да виждат в руския фактор възможност не само за собственото си оцеляване, но и за трайно уреждане на конфликтните взаимоотношения в региона. Изхождайки от настъпващите в Близкия изток геополитически промени, израелското ръководство отдавна търси конструктивни решения. Бенямин Нетаняху е премиерът, най-често посещаващ Москва през последните години. Макар отношенията между двете страни да остават сложни, конфронтациите се избягват, стремежът е да се поддържа баланс на интересите. Двете страни имат сходни становища по борбата срещу тероризма; спецслужбите и генералните им щабове поддържат работни контакти.
От друга страна, сред американската еврейска общност, която доскоро твърдо и единно подкрепяше Израел, се очертава ясно доловимо и нарастващо раздвоение, особено след избора на Доналд Тръмп за президент. Симптоматични за тази тенденция са коментарите на един от популярните радиоводещи в САЩ – считаният за ортодоксален евреин Денис Прегер: „Реална заплаха за западната цивилизация е самата западна цивилизация, престанала да вярва в себе си. Русия не е толкова опасна, колкото „левите“, които доминирайки в медиите и университетите, са заплаха с летален изход“.
Впрочем, в целия хаос, създаден след войната срещу Ирак и близкоизточните „цветни” революции, Израел най-вече се нуждае от стабилна държава в лицето на Сирия, вместо от още една, разкъсвана от тероризъм, съседна територия. Възможността от отслабване на американската подкрепа не може да не подхранва у израелските политици и общественост нарастващо разбиране за значението на руския фактор.
Русия, например, е в състояние да гарантира сигурността на Израел, което би поставило началото на трайното мирно развитие на целия регион. Двете страни биха могли съвместно да разработват въглеводородните находища по израелския шелф в Средиземно море. А един от най-чувствителните и за евреи, и за мюсюлмани, и за християни, проблем – този за светите места в Йерусалим, би могъл да бъде конструктивно обсъждан чрез посредничеството на Руската православна църква.
България е една от първите страни, признали независимостта на Израел още през 1948 г.
Макар повечето от българските евреи да се преселиха в новата си родина, те не забравиха България и българските си приятели, които начело с Българската православна църква, не позволиха да бъдат депортирани в газовите камери на Аушвиц. Впрочем българското еврейство винаги се е считало за част от българската нация. По време на Балканската война евреите от Егейска Македония и Солун настояват тези области да бъдат включени към България. Десетки са евреите загинали във войните за обединение на българските земи. Част от техните имена са издъбани в гранитния паметник, издигащ се зад храма „Св. Никола” на ул. Опълченска в София. Още повече са евреите взели активно участие в съпротивата срещу пронацистката власт през годините на Втората световна война.
Съществен е приносът от втората половина на ХХ век на Исак Паси, Ема Герон, Витали Таджер, Азаря Поликаров, Алексей Шелудко, Панчо Владигеров, Алексис Вайсенберг, Николай Кауфман, Милчо Левиев, Валери Петров, Анжел Вагенщайн, Боян Дановски, Гриша Островски, Леон Даниел, Ицхак Финци, Йоан Левиев, Греди Асса, Андрей Даниел и на много още български евреи, родната ни философия и фундаментална наука, белетристика, драматургия, кино, музика, изобразително изкуство и др., да получат признание по света.
Нека се надяваме отношенията между България и Израел да се развиват още по-активно, особено в областта на духовността; България да съгради културни средища в Израел, които да свързват потомците на българските евреи с родината на техните предци.
Дума
