/Поглед.инфо/ Настоящето изследване е пръв и доколкото ни е известно – единствен досега опит за анализ на противоправното законодателство в материята енергетика. Без отмяна (прогласяването за нищожни) на противоправните разпоредби, нито един от натрупаните с години технологически проблеми в енергетиката не може да бъде разрешен. В по-широкия смисъл – без смяна на системата, която позволява налагане на противоправни норми и узаконяване произвола и грабежа, не може да бъдат разрешени нито проблемите в енергетиката, нито в коя да е друга област.

В „Енергийният октопод“ анализирахме „закона“ приет от режима на Костов (ЗЕЕВ) и нарастващата заплаха от „енергиен фашизъм”.  С приемането на ЗЕ, ЗВАЕИБ и ЗЕВИ вече определено може да говорим не за заплаха и не просто за раждането на енергиен октопод, а за принудително налагане в енергийния сектор на инструменти и механизми за подчинение на гражданите и обществото, които се родеят с фашистки практики. 

ЗЕ или раждането на октопода

Промените в ЗЕЕЕ от „царското“ мнозинство още повече задълбочават корпоративния произвол над обществото. С отмяната на Закона за счетоводството пък отпадат принципи като вярно и честно представяне; историческа цена; същественост; достоверност на счетоводните документи (вкл. фактурите) в натурално и стойностно изражение. Всяка овластена мутра вече може да размахва хартия, наречена фактура, с която да притиска гражданите и производителите чрез методи, наподобяващи гангстерските. Над гражданите започва да тегне икономическата принуда да плащат за нещо, което нито са поискали, нито са консумирали. Или, по думите на изтъкнат наш академичен макроикономист (проф. Боян Дуранкев), обществото се разделя по вертикала на две крайно антагонистични категории: малцинство от 1%, което издава фактури; и мнозинство от 99%, което е длъжно да ги плаща.  Почувствали се освободени от ефективен държавен и обществен контрол, монополистите – чрез инструмента ДКЕВР, галопиращо започват да налагат все по-високи „цени“ на тока, водата и парното.

Изследване на Гражданско сдружение „Асоциация на данъкоплатците в България” на цените на „топлото” в София за периода 1996-2005 г. стига до констатацията за разюздан грабеж, непознат в новата ни история. По данни на БУЛГАРГАЗ, цената на която продава газа на топлофикациите средногодишно нараства по-малко от 2 пъти: от 91.80 щат.дол. през 1996 г., на 154.04 щат. дол. през 2005 г. (без ДДС). За същия 10-годишен период „цената“ на парното в София скача както следва:

- 1996 г. - 3.96 лв./мвтч;

- 1997 г. - 29.57 лв./мвтч, или с около 26 лв. (повече от 7 пъти);

- 2003 г. - 37.45 лв./мвтч; 

- 2005 г. - хвръква с още 81 лв. и достига общо 111.69 лв./мвтч, като включва вече и наложените от ДКЕВР „екстри” – такси за непоискани „услуги“, скандално увреждащи законния интерес на гражданите и обществото...

Или, спрямо 1996 г. грабежът е 2760%! В продължение на десетилетие председателят на ДКЕВР К. Шушулов лъже потребителите и обществото, че цената на парното следвала нарастващата цена на газа и това била причината за поскъпването. Иначе казано, лъгал е сутрин, обед и вечер! Както продължи да лъже наследникът му Ангел Семерджиев. Както продължава да лъже и днес „доцентът“ Иван Иванов!

Към 2003 г. властта преценява, че ЗЕЕЕ вече не е достатъчен за планираното по-нататъшно настъпление срещу правата на гражданите и производителите. Чуждият опит, внесен от лондонските юпита и най-вече препоръките на Световната банка указват, че най-ефективно може да се граби чрез верига от посредници; или, според култовото определение на Ахмед Доган – чрез „обръчи от фирми“. Пристъпва се към усъвършенстване на методите необходими за усъвършенстване на грабежа. И парламентарното мнозинството на „царя“ приема Закона за енергетиката (ЗЕ) на мястото на ЗЕЕЕ.

Новият закон още повече облагодетелства монополистите и ускорява загробването на гражданите и обществото. Специален раздел е отреден на „любимите“ на властта лицензии. И съвсем скоро Майка България „лицензионно“ е разпарчетосана. Десет от най-мащабните сделки на „царското“ правителство (между които доставката и разпределението на електроенергия) са квалифицирани като „скандални“ от проф. Кръстю Петков, дори „криминални“ – от екс-главния прокурор проф. Никола Филчев, в интервю за в. „Дума“.

Лицензираните електроразпределителни дружества (ЕРД) представляват първата линия от посредници. Те максимално се възползват от „дружеските“ си връзки с властта. Ограбването ескалира чрез различни, одобрявани от властта прийоми: „външни услуги“ или втора, трета и следваща линия от посредници; фактуриране на „услуги“, които потребителят нито е поискал, нито е консумирал; кражби посредством уреди, които не са сертифицирани като годни средства за търговско измерване и пр., и пр. Действията на ръководствата на ЕРД, топлофикациите, водоснабдяването, вече напълно могат да се определят като попадащи в дефинитивното поле на организирана престъпност, дадено от Икономическия и социален съвет на ООН: „Форма на търговска дейност, която използва заплахи, физическа сила или насилие, ограбване, принуда или корупция, както и доставката на негодни стоки и услуги”.

Впрочем, организирана престъпност не може да съществува извън действието или бездействието на държавния чиновник, извън подкрепата и закрилата на организационни структури в най-високите етажи на властта! Това се изучава във всички правозащитни школи, вкл. в Академията на МВР в Симеоново. Организираната престъпност е немислима без политически чадър или политическа протекция (access to political protection). Нито една мафия не е в състояние да тероризира гражданите, безнаказано да граби огромни суми, ако не разполага с политически комфорт, ако не е под чадъра на политици и в законодателната, и в изпълнителната, и в съдебната власти.

Приетият от „царския“ кабинет ЗЕ цели точно това: необратимо да укрепи конфорта на енергийните монополисти по „законодателен“ път, тоест чрез узаконяване на беззаконието. И за да няма никакво съмнение, че властта безусловно се подчинява на монополистите, на ресорния министър се възлагат координиращи функции. Според разпоредбата на чл. 7 ал.1, при провеждането на държавната политика в областта на енергетиката министърът „може да се подпомага от браншовите камари и организации на енергетиците и на такива, добиващи енергийни ресурси“. Но потребителите, народът, Върховният суверен – не може! Изключен е от участие в провеждане на държавната политика в енергетиката. А монополистите не са. Нека не задаваме въпрос в интерес на гражданите и обществото ли е такава практика? Съобразена ли е с императивната конституционна разпоредба на чл.19, ал.2;[1] или КРБ, макар да не е отменена, престава да има правно действие? Задължителни стават принудителните разпоредби, налагани от Октопода?

Според разпоредбата на чл.31 т.7 на ЗЕ, разходите по преференциалните цени на възобновяемите източници и високоефективното комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия ДКЕВР трябва да прехвърля върху крайните клиенти справедливо! Кой и как преценява кое е справедливо? И защо преференциалното ценообразуване, което облагодетелства монополистите, трябва да се прехвърля върху потребителите, народа, Върховния суверен? В интерес на гражданите и обществото ли е такава практика?

Още по-нагла е разпоредбата на чл.21, ал.1, т.20 на ЗЕ относно т.нар. умни средства за търговско измерване (СТИ), които осигуряват на монополистите възможност за разюздано надуване данните за потребление, довели страната до масови протести през 2013г. Съгласно нормите на Третия енергиен пакет на ЕС – в сила от 3 март 2011 г., преди монтирането на интелигентни („умни“) системи за измерване доставчикът следва да извърши:

- предварителна икономическа оценка на дългосрочните разходи и ползи за пазара и за индивидуалния потребител;

- да информира потребителя коя форма на „умно“ измерване за него е икономически оправдана и разходоефективна;

- предварително да получи информираното писмено съгласие на потребителя за монтиране на „умно“ СТИ.

Европейската комисия освен това предупреждава, че „умните“ електромери са манипулируеми, чрез тях може да се събират лични данни, като: ежеминутно измерване на личната консумация; създаване на потребителски профили и т.н.; а това сериозно нарушава евросъюзните норми за защита на личните данни. Затова електронното СТИ се монтира вътре в жилището (производственото помещение, офиса) на потребителя, след като е получено писменото му информирано съгласие, каквато е практиката в страните-членки на ЕС. Впрочем, в жилищни сгради, строени у нас преди ЕРД-та да бъдат харизани на „чужди гости“, има изградени електромерни табла непосредствено до вратата на всеки апартамент. Защото СТИ трябва да бъде свързано единствено с вътрешната (домашната) мрежа на абоната, само той да може ежедневно да наблюдава данните на потреблението си и да решава каква част от данните и за какви нужди ще ги предоставя на ЕРД-та. Защото не електромерът води до икономия на енергия и повишаване на енергийната ефективност, а абонатът, който сам наблюдава и управлява консумацията си.

Нито една от тези евросъюзни правозащитни норми не е застъпена в „царския“ ЗЕ. С приемането му отпада и възможността потребителят да монтира контролен електромер, каквато е практиката в страните-членки. По такъв начин напълно се изключва всякаква възможност българският потребител да защити правата си. В интерес на гражданите и обществото ли е такава практика?

 

ЗЕВИ или плячкосване чрез „нашия закон“

Върхът на противоконституционстването е при правителството на Борисов. През май 2011 г. мнозинството на ГЕРБ набързо гласува предложените от МС супер лобистки промени в ЗЕ, гарантиращи свръхпечалби за производителите на „зелена” енергия и предизвикали фурор с абсурдните 12,000 договора, чиято обща мощност е колкото девет нови АЕЦ „Козлодуй”!!! Пак през май 2011 г. е приет „нашият“ закон (ЗЕВИ), който в частта за стимулирането възпроизвежда ЗВАЕИБ.

Всъщност, големият бум на „зелени“ обекти се реализира главно в първите две години след възсядането на властта от ГЕРБ, преди гласуването на „нашия“ закон. Естествено, „наши хора“ от обкръжението на премиера се възползват максимално от ЗВАЕИБ – „най-лобисткият“, според ГЕРБ „закон“. Това са лица с достъп до големи финансови ресурси, до десетки милиони евро. До днес не е известен пълният списък на собствениците на ВЕИ паркове: име, вид на ВЕИ парка, мощност, дата на разрешението за строеж, дата на подписване на договора за присъединяване...

Нека не забравяме, че и в 43-то НС, и в 44-то НС гъмжи от „депутати“ с интереси в енергийния бизнес, които държат лъвския пай от добива на „зелена” енергия – не само от ГЕРБ и бизнесмени от обкръжението му, като етрополския Емил Димитров; или близката до сърцето на премиера – „вездесъщата банкерка” Цветелина Бориславова, която пъргаво се преориентира към производство на енергия от вятъра. С два такива парка в община Каварна, тя продължава да разширява дейността си в тази насока. Нека припомним и как премиерът Борисов лично гастролира в Силистра, за да отреже лентичката на завода за соларни панели на олигарха Иво Прокопиев.

 Облагодетелстването на енергийните олигарси води до скандален скок в „цената“ на тока. ЕРД вече ни ограбват тройно. Веднаж чрез одобряваното от властта повишаване на „цената“; втори път чрез одобряваните от властта допълнителни „услуги“, които потребителят нито е поискал, нито е консумирал; трети път чрез одобряваната от властта кражба посредством манипулация на електромерите, които са изключителна собственост на ЕРД и могат да бъдат настроени така, че да отчитат 20%, 50%, 100% по-високо от действителното потребление.

Впрочем, и децата знаят, че всеки компютър може да бъде манипулиран, а електромерът е микрокомпютър. Наскоро, в производството на СГС по гр. дело, назначеното от съда вещо лице В.Б. посочи най-малко три начина за манипулиране от ЧЕЗ на електронните СТИ„Сменя се схемата за свързване без да се бърка вътре в електромера; сменя се схемата на измерване, като се бърка в електромера и се пренастройва начина на отчитане; третия начин на електронните електромери е като се сменя софтуера или се наруши част от нормалната работа на заводския софтуер... Знам, че ел. техниците са на работа сутрин от 08.00 ч., вечер до 20.00 ч. и могат да настроят софтуера да записва през другото време и отчетът да му е нула. Могат да го направят да отчита 1/10 от потребената ел.енергия. Могат да го направят в събота и неделя въобще да не отчита...“

Що се отнася до достоверността на данните в електронната система „САП“ на ЧЕЗ, вещото лице В.Б. каза: „Видях това, което ми показаха в системата „САП“. В нея се влиза само с парола и не може да влезе всеки; не мога да потвърдя истинността на документ, който не съм съставил аз...“ Относно достоверността на отчитаните от ЧЕЗ данни, изводът на вещото лице В.Б. е категоричен: „Не мога да кажа инкасаторът, ако е видял 5 е записал 3 или обратното; за верността на данните [предоставени от ЧЕЗ] не мога да взема отношение; за достоверността на данните [на ЧЕЗ] не мога да отговарям, защото нито съм присъствал, когато са нанесени, нито мога да проверя какво е отчетено.“

Сходни са изводите и на назначеното от съда по същото гр. дело вещо лице А.К.: „Права за редактиране или изтриване на данни имат само служители, на които това е необходимо и системните оператори; данните в търговския регистър САП могат да бъдат променяни след сложна процедура, за която трябва да има разрешение от съответния отговорник или директор.“ На въпрос на съда дали данните, които е използвал и които са в електронната база-данни на ЧЕЗ могат да бъдат променяни и от кого, вещото лице А. К. отговаря: „Има три системи и всяка от тях допуска да бъде.... ‘манипулация’ е силна дума, но допуска да бъде допусната грешка или неточен резултат да бъде въведен.“ На въпрос на съда могат ли служители на ЧЕЗ да коригират входните и изходните данни в системата, вещото лице А. К. отговаря: „Могат, защото е необходимо за нормалната работа на компанията. Не само защото е самоцел..., а защото се обслужват голям брой абонати и естествено, че се допускат и грешки. Така че да, има такава възможност.“

Свидетелства, че СТИ могат да бъдат манипулирани само от длъжностни лица, потвърждава на 17 септември 2012 г. и Прес-центъра на МВР: задържани са четирима отчетници на ЧЕЗ, които срещу заплащане от търговски обекти с голяма консумация, многократно са въздействали върху електромерите им с цел укриване на реалното потребление. От задържаните са иззети над 200 електромера, над 1100 пломби, множество холограмни стикери, пломбажни клещи, матрица за пломбажни клещи, типови ключове за ел.табла, пари и др. В публикация в „Дума“ по случая, се цитира казаното от гл. инспектор Златка Падинкова – началник сектор „Престъпления срещу собствеността“ в СДВР на прес-конференцията, че само служители на ЧЕЗ, които владеят необходимия технически инструментариум, имат достъп до паролите и т.н., имат възможност да манипулират данните за потребление на електрическа енергия. На въпрос към ЧЕЗ, зададен по време на пресконференцията, след като длъжностните им лица могат да манипулират електромерите „надолу“, могат ли да ги манипулират и „нагоре“, за което свидетелстват непрекъснато завишаваните сметки на милиони потребители от Западна България, от ЧЕЗ отказаха да отговорят.

Очевидно сегашната „цена“ на тока не е продукт само на глобалната капиталистическа криза, нито е следствие от природно бедствие. Тя е продукт на „енергийната политика” на всички властващи след преврата от 1997 г. политически сили. И както сочи екс-енергийният министър Румен Овчаров – най-вече на ГЕРБ и лично на премиера Борисов, доколкото като министър-председател той „активно участва в надуването на балона.” Така ли е обаче в действителност?

 

ЗВАЕИБ – „несработилият закон“ на Тройната коалиция

Челен принос в противоправното лобистко законодателство има и „нормотворчеството“ на Тройната коалиция. ЗВАЕИБ – ни повече, нито по-малко – щедро цели да облагодетелства шепа „инвеститори“ в сектора на възобновяемите енергийни мощности. В публичното пространство упреците за приемане на този „закон“ са насочени главно срещу БСП. Особено остри са те в медийното  говорене от лятото и есента на 2012 г., след наложеното от ГЕРБ безпрецедентно 13-процентно увеличение на „цената“ на тока.

В края на 2012г. от „Позитано“ 20 отчетоха като стратегическа грешка дългосрочните договори за изкупуване на ток по преференциални „цени“. Иначе казано, признаха, че част от разпоредбите на приетия през 2007 г. от Тройната коалиция ЗВАЕИБ не само са били погрешни, но и противоконституционни по същество. Макар да се твърди, че „не е сработил” (по думите на Румен Овчаров), този закон си остава факт. И продължава да тегли надолу имиджа на БСП. Нещо повече, сред ръководните среди на тази партия има лица с интереси в енергетиката, склонни са към компромис с олигарсите, довели ГЕРБ до властта.

Но нека все пак бъдем малко справедливи към левицата като цяло, независимо от основателните и заслужени упреци. Защото онова, което „правилните“ медии услужливо пропускат, е обстоятелството, че БСП не разполага със самостоятелност да провежда политика в рамките на Тройната коалиция. Длъжна е да се съобразява с желанията на партньорите си, дори да си затваря очите пред корупционни изкушения само и само да съхрани коалицията в името на постигането на стратегическата цел – приемането на Република България в Европейския съюз.

За разлика от БСП, правителствата и на Костов, и на Сакскобургготски, и на Борисов, не са ограничавани да провеждат самостоятелна политика, разполагат с твърдо парламентарно мнозинство, проектите им не се отхвърлят. Но когато тези проекти се превръщат в „закони“ – облагодетелстващи едни и увреждащи други, и от това настъпват колосални вредни последици за гражданите и обществото; когато тези „закони“ престъпват Конституцията и нормите на ЕС, от което следват колосални санкции срещу държавата, плащани респективно от данъкоплатците; дали изводът, който следва да се направи не е наличието на престъпен мотив, на пряк умисъл?

Защото именно при режима на Иван Костов се узакони зачеването на енергийният октопод; а акуширането му се узакони при Сакскобургготски. Останалото? Останалото са „изменения и допълнения“ (58 досега само в ЗЕ), които при ГЕРБ достигат зловещи измерения, а грабежът – чудовищни мащаби, непознати в историята от Освобождението до наши дни. Благодарение главно на „несработилия закон“, който за две години преди да бъде отменен, доведе до „разюздания грабеж“ и „голямото прегряване“.

Иначе казано, вече определено може да говорим не за заплаха и не просто за раждането на енергиен октопод, а за принудително налагане в енергийния сектор на фашистки практики за подчинение на гражданите и обществото, за енергиен фашизъм.  

НЗ, бр.2/2022

Свързан текст с: https://pogled.info/avtorski/Radko-Handzhiev/energiiniyat-oktopod.138425

(следва)

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели