/Поглед.инфо/ Следя близо година словесните пируети на нашите харвардски момчета, а от три месеца – и управленските им пируети; и кой знае защо ми се натрапват аналогии с факти и обстоятелства, някои от които са публикувани преди четвърт век.
Всичко ново е добре забравеното старо, казват мъдреците; а който забравя старото, губи перспективата за бъдещето. Военната операция за демилитаризация и денацификация в Украйна провокира паметта за предначертани с десетилетия злодеяния, последиците от които европейците, а и ние българите в частност, трябва да плащаме. Днес! При това дебело, с лихвите!
Но, да караме подред
Още през 1998 г. Жанин Уедъл – професор по антропология в Калифорнийския университет и активен публицист, разкри как финансираната в продължение на 7 години с милиарди долари програма за икономически реформи в Русия, „създаде днешните политически брокери, подкопа демокрацията, управлението, върховенството на закона и свободния пазар.“ Новите правила, продължава авторката, „които отвеждат отвъд традиционната корупция и конфликт на интереси, бяха наложени от Анатолий Чубайс – архитект на руската приватизация и първи зам.-министър председател, с ентусиазираната подкрепа на администрацията на Клинтън и нейния ключов представител – Харвардският институт за международно развитие.“ (https://www.thenation.com/article/world/harvard-boys-do-russia/).
През 2006 г., разследващият журналист и възпитаник на Харвард Дейвид МакКлинсик разкри как Харвардски специалисти, поканени през 1990-те години в Москва „за да научат руснаците как да изградят капитализма“, предизвикват корупционен скандал.Освен, че съветите им по същество допринасят за финансовата криза в Русия от 1998 г., измамено сеоказва и правителството на САЩ най-малко с 40 млн. долара. ФБР започва да разследва Джонатан Хей (запомнете това име!), Андрей Шлейфър, Нанси Цимерман и Елизабет Хебърт ина 26 септември 2000 г. срещу тяхса повдигнати обвинения заизмами, нарушаване на договори и неверни декларации пред федералното правителство на САЩ.
(https://www.institutionalinvestor.com/article/b150npp3q49x7w/how-harvard-lost-russia)
Ив Смит – псевдоним на Сюзън Уебър – инвестиционен посредник и публицист, разкри през 2015 г. как сътрудници на ЦРУ, действащи в Москва като съветници от Харвард, „помагат“ на съветското ръководство да организира „края на комунистическата ера“ и да превърне Русия в място за безпрецедентен грабеж. Същите лица се появяват след това в Украйна. В блога „Разголеният капитализъм“, авторката разобличава измамите на заемащи ключови политически позиции финансисти и икономисти, които поставят доктрината пред реалностите, игнорирайки влошаващите се икономически условия и опасностите от нарастващия финансов срив, който самите те създават. (
Джон Хелмър е най-дълго пребиваващият чуждестранен журналист в Русия от 1989 г. Твърди се, че е единственият западен кореспондент, който ръководи собствено бюро в Москва и е независим от национални или търговски фактори. Роден е през 1946 г. в Австралия, завършва политически науки в Харвард, където по-късно става професор по политически науки, социология и журналистика. Преди това е съветник на правителствени ръководители на Гърция (Андреас Папандреу), Съединените щати (Джими Картър) и на страни в Азия. В поредицата „Танци с мечката“, той талантливо пародира измислиците за Русия на западни медии и политици. Разкритията на Джон Хелмър за подготвяната след 1989г. война на САЩ срещу Руската федерация са анотирани от Ив Смит в блога ѝ: https://www.nakedcapitalism.com/2015/02/convicted-fraudster-jonathan-hay-harvards-man-who-wrecked-russia-resurfaces-in-ukraine.html
Ето накратко фактите:
Кой е Джонатан Хей?
Той е едно от лицата на Харвард, които в началото на 90-те години „съветват“ руското правителство.В САЩ е признат за виновен в нарушаване на три членана Закона за измамите. Прекратенае службата му в Американската агенция за международно развитие (USAID), къдеторъководи ежедневните операции по„проекта Русия“.
Законът за измамите (False Claims Act FCA) е първият американски закон срещу измамници и доносници, подписанпрез 1863 г. от президента Линкълн по време на Гражданската война. В разгара на войната става ясно, че много контрактори доставят некачествени стоки и услуги на армията. За да пресече тези престъпни по същество практики, Конгресът на САЩприема този закон. USAID пък, е създадена от президента Кенедипрез 1961 г.Формално – да подпомага международното развитие и хуманитарните усилия за спасяване живота на застрашени хора, намаляване на бедността, укрепване на демократичното управление по света; фактически –да влияе за осъществяване външната политика на САЩ и американските интереси в чужбина, чрез целенасочени инвестиции в определени страни.
След уволнението му от USAID, Джонатан Хей се появява в Украйна като ръководител на полския мозъчен тръст CASE. Хитричко! Но на 25 април 2013 г. президентът Путин публично го назова като агент на ЦРУ. Позовавайки се на участието на Хей в приватизацията на руски активи и последвалата присъда, Путин заяви: „Научаваме, че служители на ЦРУ са били наети като консултанти на Анатолий Чубайс. Смешното в тази история е, че след завръщането им в САЩ те са осъдени за нарушаване на американските закони за незаконно обогатяване от приватизацията в Русия. Като служители на ЦРУ, законодателството на САЩ им забранява да участват в каквато и да е търговска дейност, но след като са го направили, това е корупция.“
Мозъчни тръстове срещу Русия
Днес в Европа и в САЩ има около 450 мозъчни тръста, чийто фокус са международните отношения, войната, мира и икономическата сигурност. Около 100са специализирани по проблемите наРусия. Твърди се, чесамодесетинане са крайновраждебни;тяхнатапродукция е едва 2%от всичко, което условно може да се приемекатонепартийно или неутрално в информационната война на НАТО срещу Русия. В този баланс на силите, мозъчните тръстове (think-tanks) действат като танкове (tanks), атанковеса мощно бойно оръжие.
Проучване в САЩ сочи броят на мозъчните тръстове по света общо на 6826 към август 2013 г. Една четвърт от тях (1828) се намират в САЩ; 426 в Китай; 287 в Обединеното кралство; 194 в Германия; и 122 в Русия. Експертна група, наета от „Програмата за мозъчни тръстове и граждански общества“ (Think Tanks and Civil Societies Program - TTCSP) на Пенсилванския университет, включвамосковския„Карнеги център“ в топ 20 на „неамериканската група“ руски мозъчни тръстове.Но тази класация не отчита, че „Карнеги център“ изобщо не е руски. Финансиран и режисиран е от САЩ.
Центърът CASE – инструмент на антируската Пета колона
Центърът за социални и икономически изследвания (Centre for Social and Economic Research - CASE) е базиран във Варшава от 1991 г. На интернет страницата си твърди, че е „независима институция с нестопанска цел за изследване икономиката и политиката, отстоява идеята за изготвяне на политики, основани на реални доказателства – жизнено важни за икономическото благосъстояние на обществата.“ В годишния доклад за 2013г. декларира: „Стриктно се стремим да поддържаме непартийност във всички наши изследователски, консултантски и образователни дейности“. Но приходите на CASE идват от следните „непартийни“ източници: приблизително 75% – от Европейската комисия; 9% – от американски източници; и от други международни организации. Според ръководството на CASE това било „индикация за прогресивна диверсификация на източниците на приходите на CASE“.
CASE-Ukraine е регистрирана през 1999 г. като „независима украинска неправителствена организация, специализирана в икономически изследвания, анализ на макроикономическата политика и прогнози“. Наследник е на група, създадена и финансирана от Харвардския университет, която бе активна в САЩ през 1996-1999 г. Според варшавския център, една от целите на групата е „насърчаване сътрудничеството и интеграцията със съседните партньори на Европа“. Което означава „насърчаване“ не само на CASE-Ukraine, но и на CASE-Kyrgyzstan, CASE-Moldova, CASE-Georgia, а в Русия – на Института за икономическа политика на Егор Гайдар.
Независимо ли е това, в което CASE се кълне? Ако научите имената, връзките, източниците на пари, ангажиментите към тайните служби, ще откриете истинското лице, зад което се крие една затворена група от мафиотски тип. Имената на основателите на CASE-Ukraine – американецът Джонатан Хей и операторите на CASE в Полша – семейство Балцерович, съвсем ясно разкриват сътрудничество на антируска основа. Неясно е обаче какво е сътрудничеството с CASE на Владимир Мау – директор в борда на „Газпром“; на Марек Дабровски – професор във Висшето училище по икономика в Москва; на Симеон Дянков – ректор на Новото икономическо училище в Москва и протеже на първия вицепремиер Игор Шувалов?
Според присъдата от 100 страници, постановена през 2006 г. от Дъглас Уудлок – окръжен съдия на Бостън, Хей е доказан измамник, непочтен посредник, корумпиран манипулатор, присвоил американски публични средства за своя, на приятели и на любовницата си полза. След като призна вината си, постигна споразумение със съда да плати глоба в размер на 2 млн. долара, както и реституция на нанесените вреди. Съучастниците от Харвард Андрей Шлайфър и съпругата му Нанси Цимерман също са осъдени и глобени. Контракторите на Хей и Шлайфър пък са осъдени да платят 26,5 млн. дол. Според правителствено съобщение, на Хей е „забранено“ да заема платена длъжнност в USAID в бъдеще. Пълната история на парите на Хей, спекулативно натрупани от продажбата на руски активи чрез схемите на Егор Гайдар – идеологът на шоковата терапия в първия мандат на Борис Елцин и на приватизационния му директор Анатолий Чубайс, може да се прочете в http://www.janinewedel.info/harvard.html.
Преди съдът в Бостън да постанови присъдата, Хей заплашва разследващите московски репортери. Те още не знаят, че междувременно Хей се е намърдал в украинската приватизация. CASE е един от инструментите и USAID отново плаща. В продължение на седем години Хей е в борда на CASE-Ukraine. Годишните доклади разкриват, че през 2005 г. Хей е спонсориран от Програмата за развитие на ООН (ПРООН) за обучение на „високопоставени“ и „ключови“ украински политици по „проблеми на икономическите и институционални реформи в Украйна след Оранжевата революция и в контекста на стратегическите планове за евроатлантическа интеграция на Украйна.“ Активно му помагат Егор Гайдар и Андерс Аслунд – председател на Консултативния съвет на CASE.
CASE-Ukraine се финансира от правителства и държавни банки, от Харвардския университет (където днешните топ български управници твърдят, че получили школовката си), USAID, канадски и британски агенции, Европейската комисия, ЕБВР, Световната банка, украински държавни институции и Freedom House – най-ярък антируски мозъчен тръст, базиран във Вашингтон, окръг Колумбия.
Марек Дабровски ръководи борда на CASE-Ukraine и е един от основателите на CASE-Poland. В момента работи за CASE в Киев. Той също е професор във Висшето училище по икономика в Москва и е член на Научния съвет на „Института Гайдар“. Годишните доклади на CASE сочат Дабровски като един от колегите на Хей, съветващи администрацията на украинския президент Виктор Юшченко.
На журналистическо запитване дали смята CASE-Ukraine за враждебна на руската политика, дали работи за смяна на режима в Русия и дали ролята му в CASE-Ukraine е съвместима с присъствието му в Москва, където преподава икономика и се застъпва за политическа промяна, Дабровски отговори: „Краткият отговор на първия въпрос е НЕ, а на втория – ДА [т.е. няма конфликт на интереси], с уточнение, че в Русия не се занимавам с политическо лобиране, нито с политически съвети. Нито пък лично участвам като консултант на политиката на Украйна. В CASE-Ukraine председателствам Надзорния съвет от името на учредителите и съгласно устава – заедно с другите членове на този орган, съветвам изпълнителния директор по общите насоки на изследователските проекти, тяхното академично качество, набиране на средства, финансиране и т.н. Цялата мрежа на CASE, включително CASE-Ukraine, се занимава с икономически изследвания и не участва в политиката на никоя държава... Освен това CASE и CASE-Ukraine не дават институционални становища по нито една тема; това, което публикуват, представлява лични мнения на отделните автори. В този контекст думите ви за предполагаема враждебност на CASE-Ukraine към Русия звучат неуместно.“
А дали е неуместно? Според полски източници първоначално CASE-Poland е финансирана от САЩ и Европейската комисия с цел „да подпомага ръководството на Министерството на финансите във Варшава“. Финансов министър по това време е Лешек Балцерович; Дабровски е заместник-министър. От 2011 г. Балцерович е почетен професор във Висшето училище по икономика в Москва и работодател на Дабровски. Дясна ръка на Балцерович е Павел Ковал – член на Европейския парламент и ратник на антируски каузи. Медии и източници във Варшава твърдят, че Ковал е глас на полските разузнавателни служби. Това, което той определено не е, уточняват източниците, е икономист или експерт по публични финанси.
Една от целите, за които CASE-Ukraine и партньорът ѝ Vox-Ukraine (друга „независима“ аналитична платформа) лобират в Киев, е пряко финансиране от правителствата на САЩ и Европа за гражданската война на изток. „Украинското министерство на финансите трябва да обмисли как да извади увеличените разходи, свързани с отбраната, от годишните бюджети и да ги насочи към отделна многогодишна програма за изграждане на военен потенциал, в допълнение към директното финансиране от физически лица, компании и чуждестранни правителства за предоставяне военна техническа помощ и трансфер на технологии“, съветва Vox-Ukraine. Vox-Ukraine е финансиран и от Каха Бендукидзе – руски бизнесмен, който влиза в грузинската политика през 2004 г. В началото на гражданската война в Украйна се присъединява към икономическите съветници на Порошенко, но неочаквано умира.
Три американски мозъчни тръста – Brookings, Atlantic Council и Chicago Council on Global Affairs предлагат схема за доставка на оръжие за Украйна в размер на 2 милиарда долара. Авторите на този нов план за пряко финансиране от Пентагона на гражданската война включват двама бивши посланици на САЩ в Украйна, двама бивши американски офицери от командния щаб на НАТО и Мишел Флурной – заместник-държавен секретар на отбраната в администрацията на Бил Клинтън и съветник на кандидата за президент Хилари Клинтън. Техен украински партньор и „съветник“ е генерал-майор Олександр Сирский, командващ „антитерористичните операции“ на украинската армия.
Обща идея на партньорите CASE и Vox е подмяна на местните украински служители с англо-украинци и американо-украинци: „Правителството трябва да назначи в държавното управление, в агенциите, армията и т.н., колкото е възможно повече лица живели на запад, западно ориентирани, западно обучени и без колебание да уволни по-голямата част или цялата стара гвардия.“ Така бяха назначени Натали Яреско като нов финансов министър и Яаника Мерило – като съветник по чуждестранните инвестиции. Това бе знак за украински учени, които побързаха да се регистрират в консултативните съвети на мозъчни тръстове като CASE. Списъкът на киевските кандидати за министри и апаратчици е на сайта на Vox.
Поляците не остават вън от играта. Балцерович управлява собствен мозъчен тръст – Форум за гражданско развитие (Forum Obywatelskiego Rozwoju). В списъка на CASE и в борда на CASE-Ukraine се включват Войчех Пачински и Лука Барбоне. Пачински четири години е главен икономист в Полския център за източни изследвания (Ośrodek Studiów Wschodnich), който се смята „за подделение на полското разузнаване, изследващо Русия и Украйна“. Докладите на OSW се оценяват от правителството като „едни от най-добрите“. След OSW Пачински се появява в Германия в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD).
Лука Барбоне е италианец, получил образование в САЩ, работил през 2000-2011г. за Световната банка. Четири години е регионален директор за Украйна, Беларус и Молдова в CASE-Poland със седалище в Киев. Макар днес да живее във Вашингтон с втората си съпруга – полякиня, Барбоне винаги е готов да пътува, когато Vox-Ukraine го призове в Киев за съвет как да измъкне повече бюджетни пари от САЩ.
Чрез CASE, Балерович подкрепи назначението на Симеон Дянков за ректор на Новото икономическо училище в Москва през октомври 2013 г. Дянков има двойно гражданство – българско и американско и до 2013 г. е вицепремиер и министър на финансите на България. В интервю за руската преса той лично отдаде признание за подкрепата, която получил от премиера Дмитрий Медведев и първия вицепремиер Шувалов. Заобикаляйки въпросите за конфликта в Украйна и присъединяването на Крим към Русия, Дянков призна нежеланието на съпругата му да се премести от Вашингтон в Москва.
Пред московския интервюиращ Дянков пропусна, че запазва две от платените си работни места в САЩ – в Харвардския университет и в Международния институт по икономика „Питърсън“ (Peterson International Institute of Economics) във Вашингтон. Според изявление на самия Питър Питърсън – малко преди кончината му през 2018 г., Дянков е един от неговите „старши научни сътрудници“. През октомври 2014 г. Дянков издаде сборника „Голямото прераждане: уроци от победата на капитализма над комунизма”, спонсориранот Питърсън,редактирансъвместно с Андерс Аслунд– друг член на мозъчния тръст.
Международния институт по икономика „Питърсън“ във Вашингтон е финансиран от украинския олигарх Виктор Пинчук. Като „награда“ за паричните си вноски, Пинчук е в борда на директорите му. Олигархът плаща и на Аслунд – публично апелиращ за „смяна на режима в Русия“; косвено и на Дянков чрез Питърсън, който назначи на работа Каролайн Фройнд – съпругата на Дянков.
В Москва на Дянков бяха зададени три въпроса: Смята ли, че CASE е организация, независима по политическите въпроси свързани с Русия и особено в конфликта с Украйна? Съветвал ли е някога CASE-Poland и CASE-Ukraine да не провеждат антируска политика за смяна на режима? Смята ли, че назначението му в руска институция е в конфликт с връзката му с такъв антируски мозъчен тръст като CASE?
Дянков отговори по имейл: „Не съм имал никакво представителство в CASE и не мога да коментирам отношението им. Като цяло този мозъчен тръст е с висока репутация в Източна Европа.“
Единственият руснак, посочен като член на консултативния съвет на мозъчния тръст, когато Аслунд е председател, бе Владимир Александрович Мау, сочина страница 28 тогавашниятгодишен доклад на CASE. Според CASE Мау е „Ректор на Академията за публична икономика”.
Всъщност от 2002 г. Мау е назначен от държавата за ректор на „Президентската академия за национално стопанство и публична администрация“.През 2011 г. става член на борда на директорите на „Газпром“. През 2012 г. е награден сордена „За заслуги към Отечеството“ IV степен. През октомври 2013 г. е назначен от Путин за член на президиума на Икономическия съвет.
На журналистически въпрос да изясни отношенията си с CASE и да каже дали връзката му с тази асоциация представлява конфликт на интереси, говорител на Мау каза: „Владимир Александрович не е сигурен, но силно се съмнява, че е член на тази организация. Възможно ли е да ни изпратите линкове за потвърждение на този факт.” Потвърждаването е изпратено, но отговор няма.
След началото на руската военна операция в Украйна, на 6 март 2022 г. Мау подписа Обръщението на Ректорския корпус на Руската федерация в подкрепа на действията на президента Владимир Путин.
Това са само малка част от фактите. Има ли съмнение,че именно Западът – чрез своята Пета колона и CASE в частност, провокира необходимостта от военната операция за демилитаризация и денацификация на Украйна? Война няма, по-точно – още не е започнала. А дали ще започне – зависи от тези, които в продължение на десетилетия подхранват – и продължават да подхранватсмилиарди, финансиранетона военнатаподготовка за война срещу Русия.
СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО И ЗРИТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД ТВ!!!!!
ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В "ТЕЛЕГРАМ" И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?
