/Поглед.инфо/ Апелативният съд в град Сегед произнесе необичайни за Унгария  максимално тежки присъди. Признати за виновни са тарторът на група за трафик на хора – 28-годишният афганистанец Лаху Самсуриамал и неговите преки съучастници – българите Методи Георгиев, Венцислав Тодоров и Ивайло Стоянов, за това, че през август 2015 г., по особено нехуманен начин са причинили смъртта на 71 мигранти от Сирия, Ирак и Афганистан. Афганистанецът и двама от българите получават по 30 години затвор при строг режим без право на помилване; третият българин може да бъде условно освободен, едва след като изтърпи наказанието от 30 години строг тъмничен затвор. Десет от общо 26-те обвиняеми – членове на престъпната група, получават от 4 до 12 години затвор за престъплението „трафик на хора“. Сред осъдените има български, сръбски и ливански граждани.

„Драмата, разиграла се в този камион е извън нормалното възприятие: 71 души са били подложени на зловещи страдания, които са причинили смъртта им. Всички жертви се задушават в рамките на два часа след отпътуването“, сочи председателят на Апелативния съд Ерик Мезьолаки. „Извършителите са проявили крайно безразличие към съдбата на тези хора. У съда няма съмнение, че единственото наказание, съизмеримо с престъплението на тези, които са играли основна роля в зловещата драма, е максималното, което законът предвижда – практически пожизнен затвор без право на предсрочно освобождаване“.

Припомняме зловещата драма, разиграла се на разсъмване на 26 август 2015 г.: в гориста местност край унгарското селище Морахолом, намиращо се на километри от сръбската граница, хладилен камион с унгарска регистрация товари 71 „бежанци“, между които – 8 жени и 4 деца. „Бежанците“ преди това са били преведени на унгарска територия от специално обучени за целта водачи, снабдени с карти, компаси, стоманени клещи за рязане на телени заграждения, сателитни телефони за връзка с „началниците“... Сърбия и Унгария са част от сухопътното трасе за трафик на хора, предпочитана дестинация от района на източното Средиземноморие и Балканите към Западна Европа.

Товарната част на камиона е с размери 6/2,5 м, тоест, в един квадратен метър са наблъскани 5 души. Вратите херметически са затворени. Вентилация няма. Към 6 часа сутринта хората започват да удрят по стените, крещят, че се задушават. Следствието установява, че водачът спира на страничната лента малко след това. Лаху обаче нарежда на шофьора да не отваря вратите, а да кара бързо към Германия. На възражението, че хората умират, афганистанецът нарежда: „Оставете ги да умрат. Това е заповед! Ако умрат, изхвърлете ги в някоя гора в Германия.“

По време на пътуването Лаху е в непрекъснат телефонен контакт с Тодоров, Стоянов и Георгиев – единият кара камиона, другите двама го следват с кола. Следствието е успяло да проследи и възпроизведе всичките телефонни разговори на групата. Към 7 часа инструкцията е да се провери какво е състоянието на хората. Оказват се мъртви. Указанията са да изостави камиона и „да изчезне“. Мястото е близо до австрийския град Парндорф. Часове по-късно „камионът на смъртта“ попада в полезрението на австрийската полиция, поради задушаващата смрад, която излъчва. Повиканите на място съдебни медици са ужасени от разкриващата се гледка: преплетени трупове в начален процес на разлагане... Същият ден унгарската полиция залавя четирима от престъпната група в селище, недалеч от сръбската граница.

Процесът се води в Унгария, тъй като отправна точка на „камиона на смъртта“ е град Кечкемет, откъдето потегля за „бежанците“ в Морахолом. В хода на производството пред първоинстанционния съд в Кечкемет се установява, че между февруари и август 2015 г. престъпната група е извършила общо 31 трансфера, превозвайки нелегално към Западна Европа над 1200 мигранти. Условията при транспортирането са били нечовешки – в затворени, тъмни и без вентилация камиони. За да увеличат максимално печалбите си, трафикантите активизират операциите си, контрабандират до 100 души на ден. Само от злополучния „трансфер“ те са щели да получат 100 000 евро. Така, на 26 август неизбежно се стига до трагедията.

В заключителната си реч пред първоинстанционния съд прокурорът Габор Шмид изтъква, че тарторът Лаху е демонстрирал „стряскащо безразличие“ към съдбата на мигрантите, че за този зловещ трафик се плащало до 3 500 евро на човек. След произнасяне на присъдата – 25 години строг тъмничен затвор без право на помилване за афганистанеца и тримата му съучастници-българи, прокурорът заявява, че „решението не отразява в достатъчна степен тежестта на престъплението", поради което ще го протестира пред Апелативния съд в Сегед.

Случаят с „камиона на смъртта“ шокира европейската общественост. Дори германският канцлер фрау Меркел бе принудена да даде „заден ход“, обявявайки, че ще отсега нататък вратите на страната й ще бъдат отворени само... за бежанци от Сирия. С което предизвика бунта на опозицията и дори на хардлайнерите в собствената й коалиция.

Унгарското правителство, независимо от критиките на Брюксел, ускори изграждането на защитни съоръжения по границата със Сърбия. От своя страна сръбските власти приеха помощта на унгарските инженерни части за обезпечаване на собствената им граница. Строителството на оградата започна през пролетта и трябваше да завърши до унгарския национален празник – 23 октомври 2015 г. Но нашествието на чужденци без документи, лицеприятно наричани „бежанци“ от грантовите медии и политиците в Брюксел, както и случаят с „камиона на смъртта“, принуди унгарците да ускорят работата.

През септември 2015 г. трябваше да пътувам за Будапеща. Оказа се  най-неподходящото време: приключваха изграждането на оградата в участъците по ККП-та на цялата 170-километрова граница със Сърбия. Шофьорът на автобуса ни постоянно трябваше да следи съобщенията. При Хоргош/Сегед границата е затворена. Врътваме към Суботица/Томпа – и там затворено. Насочват ни към Бачки брег – най-западният граничен пункт на Сърбия с Унгария, където оградата била окончателно завършена. Пред нас и около нас се шири безкраят. Равнината на Войводина (Вайдашаг на унгарски) е част Среднодунавската равнина, простираща се от Будапеща на север, до Белград на юг. До края на Първата световна война е била житница на Унгария и Европа, а Сегед – най-големият мелничарски център. По силата на Трианонския диктат унгарските земи се разпокъсват: едно парче получава Румъния, друго – новосъздадената Югославия. И основни отрасли на унгарското стопанство просто замират...

Караме по второстепенни селски пътища. Движението е спокойно, дупки няма. Къщите са едноетажни, спретнати. От покривите висят кашпи с гирлянди от пълзящо мушкато. Неусетно стигаме Бачки брег – най-обикновено село, като другите в този район. Унгарският КПП е на 10 метра от сръбския. Формалностите са кратки. Войници от специалните унгарски части със сини кепета и автомати, приплъзват железните релси. Вече сме на унгарска територия. Отляво и отдясно оградата е статична: бодлива тел навита върху желязна конструкция с височина четири метра и още толкова ширина. „Меркел не добро...“, ни казва на изпроводяк граничният полицай и маха с ръка за приятно пътуване.

Продължаваме към Будапеща. Но мисълта за жертвите не ни изоставя. Те са част от милионите отчаяни хора, бягащи от войните и мизерията в Афганистан, Ирак, Сирия и другаде, към Германия и богатите европейски страни, което доведе и до най-голямата мигрантска криза в Европа след Втората световна война. Едва ли може да се отрече обаче, че причините за кризата са създадени изкуствено, че са част от грандиозен злодейски план за етническо размиване на Европа с цел политическото и икономическото й подчинение на господарите на парите. „Благотворителни“ фондации и организации, като тези на мегаспекуланта Джордж Сорос, хвърлиха и продължават да хвърлят милиарди долари и евро за създаване на кризата, както и за налагането на човеконенавистни практики, прикривани с благопривидни мотиви за „защита“ правата на жените, на децата, на гейове и други „малцинства“...

Последните избори за Европарламент показват, че тази зловеща практика може и трябва да бъде спряна. Ще успеем ли?

Труд


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели