/Поглед.инфо/ Стопанската дейност, реиндустриализация, защита на околната среда
За целите на настоящия текст не е възможно да се изброят всички нови индустриални проекти, предприети от правителството. Посочихме по-горе петте автомобилни завода и завода за детайли на хеликоптери „Еърбъс“. Най-мащабният от всички е разширяването на атомната централа в Пакш с два мощни енергоблока, с което се гарантира енергийната независимост на страната за следващите 50 години. Инвестицията в размер над 10 млрд. долара е на руския гигант „Росатом“ и ще започне да се изплаща с произведената електроенергия. Социалното значение на строителството се измерва със 10-те хиляди нови работни места, а това означава и повишаване на националния доход. Правителството положи неимоверни усилия и успя да преодолее налаганите от ЕК възбрани за реализиране на проекта.
Унгария зае твърда позиция и за изграждане на газопровода „Южен поток“. На 11 декември 2013 г. South Stream Transport Hungary – съвместно предприятие с участие 50:50 между руската компания „Газпром“ и унгарската държавна компания MVM, подписа договор с международен консорциум за унгарския участък от газопровода. Считаше се, че проектът ще обезпечи липсващите връзки между страните и ще допринесе за засилване на сигурността на доставките в целия централен район на Европейския съюз. Когато под натиска на сили в ЕК и отвъд океана проектът фактически бе забранен, премиерът на висок глас попита: „Защо „Северен поток-2“ може, а „Южен поток“ не може?“ Разумен, икономически обоснован отговор на този въпрос до днес няма...
В края на 2013 г. с китайска инвестиция се създаде регионален логистичен център на телекомуникационния гигант Huawei. Премиерът Орбан тогава заяви: „Правенето на бизнес с Китай е предпоставка за възстановяване след световната икономическа криза.“ Шест години по-късно, в началото на ноември 2019 г. унгарският министър на външните работи и външноикономическите връзки Петер Сийярто обяви началото на друг мащабен проект: Huawei ще изгради 5G мрежата на страната в сътрудничество с британския мобилен оператор Vodafone и германския Deutsche Telekom.
В стопанската политика на правителството е задачата за реиндустриализация. По този въпрос Унгария се нарежда сред най-добрите изпълнители в рамките на Европейския съюз. Промишленото производство непрекъснато нараства със средногодишен темп над 5,5 %. Още през 2013 г. правителството обяви програма в размер на 140 млрд. форинта (прибл. 470 млн. евро) за насърчаване началното предприемачество. За насърчаване на селското стопанство пък е приета Национална програма за отдаване под аренда на пустеещи земи за фермерско обработване. Един от приоритетите е производството на захарно цвекло, с амбицията за възстановяване на процъфтяващата някога захарна индустрия.
В края на 2013 г. Унгария спечели съдебната битка срещу Европейската комисия, която през 2010 г. разреши индустриалното отглеждане на генетично модифицирани картофи „амфора“ за храна на животни. Унгария обжалва и решението на ЕК бе отменено. „В съответствие с духа на Конституцията, не можем да позволим генно-модифицирани продукти да се въвеждат за търговско отглеждане в рамките на Европейския съюз и Унгария“, заяви Дюла Будай, държавен секретар на Министерството на селскостопанското развитие по време на пътуващото изложение „Свободна от ГМО Унгария“.
Какво бъдеще очаква унгарската икономика? Според премиера Орбан, наред с традиционното промишлено производство, решително трябва да нараства делът на индустрията с висока добавена стойност. Да се насърчават нови сектори на научноизследователска и развойна дейност, основани на цифрови технологии и роботика. Иначе казано – промяна в индустриалната парадигма. И Орбан поставя пред успешните унгарски предприемачи историческата задача: да създадат инвестиции извън Унгария, печалбите от които да компенсират печалбите, които сега изтичат от Унгария. „Това е огромна национална задача, която ще отнеме поне 10 години“, смята премиерът.
Външноикономическо и политическо сътрудничество
Важен акцент в политиката на правителството е разширяване на връзките със страни от бившето съветско пространство, с Китай, Индия, Сингапур, Турция, Иран и др. Анализ на будапещенския изследователски център Policy Solutions (подкрепян от „Фондация Фридрих Еберт“) отпреди шест години сочи, че правителството преориентира външната си политика към Изток, търсейки нови приятели в регион от няколко държави, чиято икономическа политика представлява някакъв вид олигархичен капитализъм със силно държавно участие, както и с подходи към демокрацията – близки до разбиранията на ФИДЕС. Тази „полу-азиатска реалност”, по израза на самия Орбан, има по-голяма привлекателност от „тромавите европейски принципи и независимите институции за надзор”. Унгарският премиер отдавна подчертава, че „европейският модел е старомоден“. И въпросът на Policy Solutions е дали правителството няма да задълбочи сближаването си с т.нар. „азиатски модел”; и дали враждебността към ЕС няма да се превърне в нещо повече от обикновена пропагандна реторика?
Шест години по-късно друг „независим“ изследователски институт – про-евроатлантическият Political Capital, констатира, че „Унгария е направила избор в полза на „специален външнополитически път“. Орбан се сближава с авторитарните държави, не само защото ги смята за модел, но и защото вижда себе си като своеобразен „строител на мостове“ и посредник между Изтока и Запада.“ А в началото на ноември 2019 г., отбелязвайки деветата, за последните 6 години среща на руския президент Владимир Путин с унгарския премиер Орбан, германското списание Der Spiegel пише: „Във външната политика на Будапеща са видими всички признаци на „сбогуване със Запада“.
Социална дейност и политика за преодоляване на демографската криза
Успехите в икономическото развитие дават възможност за заделяне на значителни средства за социални дейности, както и за решително преодоляване на демографската криза. Тези политики на унгарското правителство нямат аналог в Европа през последните 30 години!
До средата на 2018 г. са създадени 736 000 нови работни места (обещанието на ФИДЕС беше за един милион в рамките на 10 години). По такъв начин безработицата от 14% през 2010 г. се сви до рекордните 3,8%. Рязко се ограничи инфлацията. Комуналните услуги преминаха в унгарски ръце и хората вече не плащат печалбите на мултинационалните компании чрез сметките си за газ, ток, вода и пр. Високият темп на икономически растеж позволи да се повишат пенсиите и заплатите.
Считано от 1 януари 2019 г. гарантираните минимална работна заплата и минимална надница нарастват с 8%; а от 1 януари 2020 г. - с още 8%. Така, брутната месечна заплата на неквалифицирани лица става 149 000 фор. (500 евро), надницата - 6860 фор. (23 евро), а почасовото заплащане - 857 фор. (2,8 евро). За длъжности, за които се изисква средно образование или професионална квалификация, брутната месечна заплата става 195 000 фор. (650 евро), надницата - 8970 фор. (30 евро), а почасовото заплащане - 1121 фор. (3,7 евро).
Според финансовия министър Михай Варга най-облагодетелствани ще бъдат работещите в сферата на здравеопазването. Считано от 1 юли 2019 г. те ще получат увеличение средно с 8%, от януари 2020 г. – с 14%, от ноември с.г. – с 20%, а през 2021 г. – с още 30%. За здравните работници без висше образование - районни медицински сестри, санитари и социални помощници, повишението ще е общо 72% през следващите четири години. Правителството счита по такъв начин да ограничи изтичането на квалифицирани здравни работници. С друго решение на правителството се отпускат 700 млрд. фор. (2 млрд. и 350 млн. евро) за развитие на здравеопазването, вкл. изграждане на централни болници в Будапеща.
През 2016 г. стартира радикална програма за насърчаване на раждаемостта. Въведен бе 6-годишен отпуск за майчинство; като през първите 6 месеца след раждането майките получават 70% от заплатата си. Млади семейства, които поемат задължението да родят и отгледат три деца, получават средства за ново жилище в размер на 20 млн. фор. (прибл. 64 000 евро), половината от които са подарък от държавата, а другата половина ще изплащат в срок от 25 години, при лихва до 3%!
В началото на 2019 г. бе огласен нов план за стимулиране на семейството:
- жена под 40 години, която се жени за първи път, получава преференциален заем от 10 млн. форинта (33 000 евро). При раждане на първо дете, погасяването на заема се преустановява за три години; след второ – за още три години, като една трета от дълга се отписва. Ако роди трето дете, останалата част от заема изцяло се отписва;
- удължава се преференциалният кредит за семейно жилище. Ще могат да ползват заеми за закупуване на имот и семейства с две или повече деца. Безвъзмездната помощ за млади двойки, съгласни да родят две деца, е в размер на 22 млн. фор. (74 000 евро); а тази за семейства, които родят три деца – 35 млн. фор. (120 000 евро);
- досега се приспадаха 1 млн. фор. (3 350 евро) от ипотечните кредити на големи семейства при раждането на трето и всяко следващо дете. Сега, при раждането на трето дете безвъзмездната помощ става 4 млн. фор. (13 350 евро), а при раждането на всяко следващо – още по 1 млн. фор.;
- жени, родили и отгледали минимум 4 деца, до края на живота си се освобождават от подоходен данък върху физическите лица;
- безвъзмездна помощ от 2,5 млн. фор. (8 350 евро) за закупуване на нов автомобил от семейства с минимум три деца;
- държавата поема цялостната грижа за децата. През следващите три години ще се създадат 21 000 нови места в детските ясли; 10 000 – до края на тази година; още 5 000 през 2020 г.; и 6 000 през 2021 г.;
- и накрая, въвеждат се помощи за баби и дядовци, които поемат грижата за отглеждане на внуците си.
„Благодарение на тези мерки днес имаме 50 хиляди повече унгарци”, заяви премиерът Орбан. „Коефициентът на раждаемост се повиши от 1,23 на 1,49, но много още трябва да се направи, за да достигне 2, което ще ни осигури дългосрочно оцеляване.”
От януари 2017 г. значително е намален ДДС на някои основни храни. От три години в навечерието на Коледа и Великден всеки пенсионер получава талони за хранителни продукти на стойност 10 000 фор. (около 66 лв.). Орбан потвърди обещанието си, към 2020 г. пенсионерите да получават допълнителна пенсия – за първи път в историята на Унгария.
През март 2018 г., този път предизборно, правителството прие Постановление № 37 от текущите на всяко домакинство сметки за газ – най-масово потребяваната комунална енергия, да се приспаднат по 12 000 форинта (около 80 лв.).
Корупцията
Ако съдим по информации на опозиционните медии, управляващите в Унгария не са имунизирани срещу корупцията. Около ФИДЕС и Орбан се е оформила „котерия от олигарси“. Това заяви преди време бившият заместник-министър Йожеф Андян преди да подаде оставка. Сред имената от „котерията“ се сочат родственици и приближени на Орбан, както и министри от кабинета му. Споменава и съпругата на Орбан – Анико. Изключително апетитни парцели държавна земя се изкупуват от няколко много богати хора със силни връзки във властта. Създават се условия Унгария да заприлича на латиноамерикански държави, където малко на брой изключително богати земевладелци контролират огромни площи обработваема земя. Посредством системата на ЕС за субсидиране, те се облагодетелстват с огромни печалби, дори да не обработват площите.
Корупция има навсякъде по света, но т.нар. гранд-корупция навлезе в Източна Европа като част от предписанията на западноевропейски и отвъдокеански съветници, нахлули в страните им непосредствено след политическите промени от края на 80-те години. Нищо чудно, ако се окаже, че около Виктор Орбан и в самата Унгария също съществува „сенчеста власт“. Колкото и да се стараят официозите да изграждат чист имидж на правителството и лично на премиера.
Само че за корупцията в Унгария само се пише и говори, няма осъдени, нищо видимо не излиза на повърхността; т.е., фактите са виртуални. Докато фактите за икономическия растеж и социалната дейност са реални. Хората чувстват как повече пари влизат в джобовете им, как живота им малко по малко се подобрява. Мнозинството унгарци подкрепят Орбан. Изявленията му срещу „диктата на Брюксел“ и „безнаказаността на чуждите компании, които ограбват унгарците“, определено се харесват на хората в утежнено икономическо положение. Те се чувстват излъгани от прехода и измамните обещания, че с влизането в ЕС ще се решат основните им проблеми. Лозунги като „Ние няма да бъдем чужда колония“, определено повдигат духа им и ги изпълват с национална гордост. А вероятно и с надежда, че нещата може да се променят.
Правителството има подкрепата на твърдо ядро от консервативни кръгове и относителното одобрение на най-разнородни слоеве на населението, които виждат в кабинета Орбан възродител и крепител на националните традиции. Тези сравнително широки слоеве не се интересуват котката дали е бяла или черна. Харесва им твърдия подход на премиера, не толкова пропагандата, че нещата се подобрявали.
Отрезвяването
Посочихме, че след емоционалната реч през 1989 г. и специализацията в Англия със стипендия на Сорос, Виктор Орбан се превръща в ангажиран политик, отстояващ евроатлантическите ценности. Много скоро разбира обаче, че евроатлантически ценности няма, че така наречените западна демокрация, пазарна икономика и пр. „ценности“ са измамни, представляват капани, чрез които „новите демокрации“ от Централна и Източна Европа да бъдат глобализирани, т.е. да бъдат поставени в тотална икономическа и политическа зависимост от олигополите на старите колониални империи; а спонсорът му Джордж Сорос е един от главните инструменти на тази заробваща политика.
Същият път изминават и управляващите в страните от Вишеградската четворка. Потребността за отстояване на националния суверенитет започват да споделят и политици от Австрия, Италия, Германия, Франция, Гърция, Испания, Португалия, Швеция и др. През изтеклата година тенденциите в Европа чувствително се накланят към позицията на Орбан. В очите на неговите съмишленици зад граница Орбан е светофар, истински държавник, който се ръководи от интереса на собствената си страна; дава пример как трябва да се държат лидерите на малките държави-членки; как отказът да си послушник на Брюксел може да отведе страните им към икономическо извисяване.
Но най-сериозно окуражаване дойде отвъд океана. Когато президентът Тръмп встъпи в длъжност, Орбан изтълкува това събитие като „разрешение от най-високо място да постави начело линията на свободата и националния интерес”. Преди месеци Стивън Банън, бивш главен стратег на Тръмп, нарече Орбан „Тръмп преди Тръмп“, пояснявайки, че унгарският лидер е политически визионер; планира потенциално пост-атлантическо, пост-евросъюзно бъдеще на страната си; предвижда времето, когато Западът може да се разпадне, прегърнат от исляма. Затова се опитва да преориентира Унгария към Изток, в усилията си да смекчи последиците от надвисналата нова глобална криза. А само преди седмици, лично държавният секретар на САЩ Майк Помпейо заяви в Будапеща: „Вие сте суверенна нация. Можете сами да вземате решения...“
Тази подкрепа насърчава Орбан да продължава да пропагандира възгледите си за „нелиберална демокрация“, за необходимостта от радикални промени в организацията на Евросъюза, но като се поддържат рамките на пазарната икономика и демократичните правни и политически институции. Според него, това означава „Да“ на демокрацията, „Не“ на либерализма!
Орбан много разчиташе на изборите за Европарламент (ЕП) през май т. г. национално отговорните, социално ориентирани, антиглобалистки сили да вземат превес. Макар рязко да увеличиха влиянието си, те не успяха да завоюват ръководни позиции в ЕП. През октомври пък в Унгария се проведоха общински избори, на които опозицията успя да овладее кметствата на Будапеща и по-големите градове. „Победата“ обаче не се дължи толкова на отслабване на коалицията ФИДЕС/ХДНП, колкото на обединяване на цялата опозиция, на „всички срещу Орбан“. Тази „победа“, както и отхвърлянето преди това от Юридическата комисия на ЕП на кандидатурата на Ласло Трочани за еврокомисар, под предлог, че отстоявал унгарски национални интереси, са знак, че неолибералните сили и НПО-та на ясла на Сорос, са все още силни и продължават да воюват. Макар светът вече да е отхвърлил глобалисткия модел. Очевидно на Орбан му предстоят много нови битки, за да постигне единодействие на антиглобалистките, нелиберални сили в ЕС, да обърне тренда към равнопоставено, национално ориентирано, със социална насоченост развитие.
сп. Политически хоризонти, бр.6/2019
* Свързан текст с: https://pogled.info/avtorski/Radko-Handzhiev/ungariya-politicheski-gangster-ili-evropeiski-svetofar.113954
