/Поглед.инфо/ Социолозите Андрей Райчев и Кънчо Стойчев от 16 години насам се опитват да ни убедят, че преходът е приключил. Двамата вложиха доста медийна енергия в популяризирането на тезата си. Преходът, казват те, е приключил, защото собствеността е сменена (тоест - държавната собственост мина в частни ръце), двуполюсното противопоставяне приключи и оттук-нататък България завинаги е захвърлена в безвремието на капитализма и безкрайното "удоволствие" на пазарната икономика.
Прекрасно е да си участник в смяната на собствеността и същевременно да си си присвоил ролята на обяснител на процесите!
Само в скоба - преди време ми попадна много интересно откровение на Райчев от 1996 година, който съвсем официално обявява, че е добре държавата да е слаба, защото това "ускорява формАта на прехода"!
Резултатите от слабата държава и ускореният преход днес всички ги усещаме като синини по гърба си, които ще носим още дълго. Но именно тези рани, именно всички гнойни инфекции, с които бе заразено обществото ни, правят така, че никой да не усеща прехода като част от историята, а точно обратното - като процес, който продължава да затяга примката около гърлото на цели социални прослойки, лишавайки ги от социален статус, сигурност, от бъдеще и даже от надежда!
Именно това поражда големите дефекти на политиката у нас. Тя никога не е разговор за бъдещето, а винаги е дискусия за миналото! Бъдещето е стерилно, неясно, даже непостижимо, а миналото е пълно с живот и страсти. И заради това основните битки винаги са се водили за миналото, независимо как ще бъдат опаковани и кръстени.
И понеже преходът се проточи цели 27 години, и понеже той дори не върви към своя край, парадоксалното е, че политическата битка в България вече се измести отново не върху разговор за бъдещето (това е сложен и непосилен разговор, когато основите на външната ти политика се състоят в слушане на началството), а за това кой е виновен за провала на прехода!
И отговорът днес също е безумен – БСП!
Или поне това се опитва да внуши ГЕРБ с пускането на коварната идея за конституционна промяна, която да премахне давността за престъпленията, които са свързани с приватизацията.
Именно възпятата от Райчев "смяна на собственост" днес се превърна в основно поле за битка, в ключов елемент, който вероятно ще разтърси следващите избори, когато и да са те, защото това е дългосрочна тема, поле за перманентна дискусия, неизтощим реактор за политически скандали.
Преди да развия моята теза, искам да изясня няколко важни неща, които трябва да бъдат казани.
Наясно съм, че БСП е единствената политическа партия, която в дългите и изтощителни години на дясно опиянение предупреждаваше за разрушителния ефект на тоталната приватизация.
Пак единствено и само левицата е била опозиция на най-скандалните корупционни сделки, които изтърбушиха българската икономика и ни паркираха на последно място по доходи в Европейския съюз.
Заради това е повече от парадоксално, че днес се опитват да натоварят БСП с отговорността за приватизацията, но от друга страна, процесът е повече от естествен.
Традиционната десница, след всичките си метаморфози, се сви до лилипутски извънпарламентарни размери, а ГЕРБ е сравнително ново явление, което възникна след голямото преразпределние на собствеността и заради това обича да разиграва невинност пред очите на широките маси.
БСП е единствената формация от началото на прехода, която още е на политическата сцена и това я превръща в топмишената за стоварване на камъните на вината.
Между другото - поне едно не може да се отрече. Българското общество е олевяло!
Да, това е неинтелектуално, неидейно олевяване, а стихийно и може би донякъде лумпенско, но щом дори ГЕРБ се опитват и успешно превръщат "приватизатор" в мръсна дума, това говори за стихиен антипазарен процес, който трябва да притеснява пазарните талибанчета, които телевизиите постоянно ни завират в лицата като експерти, а всъщност са в ролята на обикновени идеологически черноработници.
Въпросът е, че в тази позиция БСП не само не може да се възползва от своето съпротивително минало срещу пропазарното пиянство, а бе вкарана трайно в обяснителен режим, от който ми се струва, че не може да излезе!
Клетвите и съдебните искове на Корнелия Нинова не само не работят в полза на левицата, ами създават усещането за тотална истерия и виновно минало!!!
И точно тук е време да си поговорим за демоните на прехода, които днес се завръщат, за да се превърнат в проблем на левицата.
БСП е била срещу приватизацията, но я ръководят участниците в същата тази приватизация!
Много говорихме срещу РМД-ата, а се оказахме ръководени от предводителка на такова РМД!
БСП от 2017 година се оказа в поза на отрицание на предишната история на БСП и ГЕРБ надушиха това. Дали автор на идеята за превръщането на приватизацията в тепих е Антон Тодоров или зад нея стои някой друг, вече няма значение.
Има значение това, че левицата се сблъсква със собствения си нерешен проблем, който влачи по време на целия преход!!!
Кого представлява като партия и чии интереси изразява!!!???
И това не е банална главоблъсканица. Защото, ако сме партия, която олицетворява лявото, ние днес трябваше да сме не в шизофренична конфронтация със собственото си минало, а на улицата, където да искаме не само ревизия на приватизацията, а разваляне на сделките!
Защото ГЕРБ са партия-спектакъл, те само играят с идеите, а не ги реализират.
На левия удар с приватизацията можеше да се отговори с автентичното ляво искане за ревизия, но и национализация, нещо, което бойкоборисовци никога няма да посмеят да направят. Защото те са партия на спечелилите от прехода.
Проблемът е, че такива овладяха и левицата!
Бизнессоциалистите всъщност спечелиха от прехода и заради това днес ги е страх от неговата автентична ревизия!
И въртим-сучем, все стигаме до под кривата круша.
Защото демоните на прехода поразиха най-вече БСП и ако не се изчистим от тях, не виждам как ще стигнем до реално ляво управление!
____________________
* Изказване на Румен Петков на конференцията: "Лявото: вчера, днес, утрe!", проведена в София на 16 декември 2017 година
