/Поглед.инфо/ В работата с руската опозиция САЩ и Европа непрекъснато залагат на лузъри, които въпреки цялата подкрепа в световните медии, не могат да станат наистина популярни в Русия.

Днес е годишнината от завръщането и ареста на Навални в Москва, във връзка с което в световните медии, преди всичко в западните, отново е подета пропагандна вълна, която е част от хибридна война срещу Русия. Излиза документален филм на Си-Ен-Ен и Ейч-Би-О за него, а руската прозападна диаспора ще излезе на улиците в различни градове на Европа, САЩ и дори Австралия в подкрепа на Навални. Ето пълен списък на държавите и градовете. В Съединените щати през януари тази година ще се проведат акции в подкрепа на Навални и срещу „диктаторския режим на Кремъл“ в Денвър, Бостън, Ню Йорк, Сакраменто, Лос Анджелис, Маями и Чикаго. В Европа – в Норвегия, Белгия, Германия, Дания, Финландия, Чехия, Швейцария и Испания, както и в още пет града в Австралия и Грузия. Разбира се, западните неолиберални структури, различни правозащитни и други обществени организации също ще ги подкрепят. Без западни неправителствени организации и "защитници на правата на човека" и техните предавания, подобни протести нямаше да бъдат пълни.

Но въпреки нарастващия натиск и хибридната война срещу Русия от западните страни и най-вече от САЩ, колкото и да ни се иска, това не води до масови опозиционни демонстрации, подкрепа на улични протести и вълна от руско недоволство срещу властите в Москва. Западните санкции, подкрепата за уличната опозиция и публичните заплахи срещу Москва имат обратен ефект: подхранваните от Запада протести и опитите за създаване на подходяща почва за протести и бунтове се провалиха напълно, руското общество е още по-обединено и така наречените лидери на протестите са напълно дискредитирани. Как се случи това, предвид огромното количество средства, пропаганда и натиск върху Москва? Къде е изходът?

Нима западната мека и умна сила не е също толкова ефективна, колкото беше преди? В стремежа си да постигнат своите геополитически и геостратегически цели по отношение на Русия, САЩ и Европа вървят от грешка към грешка, като предприемат такива непоследователни стъпки, които не могат да бъдат описани чрез логиката на политическия реализъм и прагматизъм. Най-очевидният и неуспешен пример са опитите за установяване на пряк диалог с руското гражданско общество и опозицията, която традиционно се разбира във Вашингтон и европейските столици като несистемна либерална опозиция и нейното главно лице е Алексей Навални.

Алексей Навални за руснаците е добре позната личност, но едва ли е толкова популярна и авторитетна, колкото е обичайно да се съди извън Русия. Той направи име като подбудител на масови протести на „Болотная“ в Москва през 2011 г. След миналогодишните шумни събития славата му нарасна само в западните медии. След като се завърна доброволно от Германия през февруари 2021 г., Навални беше осъден на почти три години затвор. На определен етап лидерите на регионалните клетки на Фондацията за борба с корупцията на Навални призоваха за открито улично насилие и незаконни действия, за които съвсем разумно цялата мрежа от клетки беше призната за екстремистка от руското правителство. Въпреки това, повечето от лидерите и сътрудниците на Навални в крайна сметка избягаха в чужбина, на Запад.

От година на година европейската и американската дипломация повтарят една и съща грешка по отношение на Москва: измислят удобни руски „лидери на общественото мнение“, залагат на тях, надуват ги в медиите и ги показват като главни противници на Кремъл.

Изглежда абсурдно, но последствията от американските авантюри и демонстративната враждебност на Европейския съюз към Русия във всеки случай ще понесат обикновените европейски данъкоплатци. Продължаването на политиката на ултиматуми, санкции, заплахи и изнудване срещу Русия не дава резултат. Но въпреки всички западни опити да дискредитират Кремъл, руснаците се сплотиха още по-силно около властите и Владимир Путин, а обикновените европейци, както винаги, ще пожънат икономическите, политическите и, не дай си Боже, военните последици от прекъсването на отношенията с Москва.

Не е необходимо човек да бъде международен експерт и специалист по Русия, за да разбере, че една от основните политически линии, които се подкрепят масово в руското общество, е укрепването на суверенитета, връщането на световната геополитическа арена и желанието за равен диалог със Западните страни.

В наш интерес ли е? Не е ли време Европейският съюз по някакъв начин да преразгледа отношенията си с Русия и да започне да се сприятелява с нея? Това е в общ интерес на всички нас в Европа.

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели