Улицата прати в тъча политиците, анархията може да изпревари изборите
Симеон Дянков стана първият финансов министър, хвърлил оставка от 10 ноември насам. Досега традицията повеляваше ковчежникът на кабинета да си тръгва заедно с премиера, когато му изтече мандатът или се наложи по непредвидени причини. Независимо дали Дянков е решил сам да си тръгне заради емитирането на 800 млн. лв. вътрешен дълг, или премиерът е поискал от него да освободи поста, смяната се приема като отчаян опит да се потушат социалните бунтове.
Енергокалипсисът изкара на улиците хиляди разгневени граждани, за които надписаните сметки за ток бяха просто капката, която преля чашата. Оттам нататък бунтовете придобиха ярък антиправителствен характер. Още по-лошо, тълпите не желаят да виждат никакви политици край тях - във Враца депутат от "Атака" се размина на косъм с пердаха, а в Пловдив палиха портрети на видни опозиционери, докато "благославяха" управляващите. Лозунгът "Долу партиите" само подчертава пълната безизходица, в която се намират управлявани и управляващи.
Видно се, че множествата вече не могат да бъдат укротени с уволнения и оставки. Дори да бъде арестуван и обесен доскорошният председател на ДКЕВР Ангел Семерджиев, а Дянков да бъде разпънат на кръст, духът на недоволството няма как да бъде прибран обратно в бутилката.
Енергийният регулатор изглежда блокиран, след като временната шефка
изкара на поста си четири денонощия
а отговорните министри се люшкат между обещания да отнемат лицензи на енергоразпределителните дружества, да отстранят скъпия ток от сметките на потребители и да намалят цената на енергията. Дори по начин, който като бумеранг ще се стовари върху държавата по-късно.
Тези закъснели и объркани стъпки няма да загасят пожара, след като протестите вече взеха на мушка задълбочаващата се бедност и заплашват да преминат в гладни бунтове и прояви на насилие. Дори и главата на Дянков, чието име се ползва с мрачна слава сред пенсионерските среди, едва ли ще трогне озверелите хора по площадите.
Ако гражданите не прекратят шествията, Бойко Борисов може внимателно да проучи офертата на опозицията за бързо разпускане на парламента и предсрочни избори. В противен случай има опасност България да се засили по гръцката писта на хаос и анархия, в които популисти и екстремисти широко навлизат във властта, докато на хоризонта не се вижда решение и лъч надежда за излизане от блатото.
Парализирана от протести и управленска безпомощност страна не е най-добрата арена за честна политическа борба, както и за търсене на стратегическите решения за проблемите.
Извънредният вот крие и други предимства за ГЕРБ. Разпускането на Народното събрание ще изтегли гласуването в края на май или в началото на юни, а управляващата партия въпреки спада на доверие е
най-подготвена и мобилизирана за битка
Опозиционните партии въпреки устрема си още не са започнали нито да подреждат листите, нито да стягат структурите си и са далеч от най-добрата си спортна форма.
Назначаването на служебно правителство със сравнително независими експерти пък ще свали от партията на Борисов обвиненията за използване на ресурсите на държавната машина за печелене на гласове, манипулации и притискане на електората. Най-важното е, че в наелектризирана обстановка, в която рейтингът на парламента е ударил дъното, Борисов ще върне властта в ръцете на суверена, който да излъчи наново политическото представителство.
Единствено рестартирането на политическата система може да предизвика въздишка на облекчение, но истинският изход е в оздравяването на партиите и налагането на нови инструменти за овластяване на гражданите.
