Миналата седмица в китната страна, прочута в цяла Европа с финансовата си стабилност, се взриви социалната. Днес обаче мнозина, включително и по площадите, като че ли са забравили защо избухнаха масовите протести.

Непосилните сметки за ток и парно в средата на зимата бяха само искрата, подпалила бунта. Оголените причини са гладът и мизерия. Една немалка част от населението, може би над 1,5 млн. души, доведена до бедстващо състояние, излезе на гневен и отчаян марш в малки и големи градове. Недоволството автоматично се изля срещу Бойко Борисов, който все пак изтрезня достатъчно, за да върне властта на народа.

Защо улицата дръпна шалтера на кабинета?

Според мен няколко са ключовите провали на правителството на ГЕРБ.
- неолибералната доктрина, чиито изтъкнат мислител и деятел е Симеон Дянков. За три години и половина не се сетиха нито веднъж да вдигнат пенсиите, при положение, че възрастните хора изнемогват с мизерни суми, а скъпотията се увеличава от ден на ден. Концентрирането в строителство на инфраструктурни обекти /които също носят работни места/ остана за сметка на социалната политика.

Безработицата удари тавана и е сравнима с най-лошите времена през 90-те години, като особено потърпевши са младите хора. Работодателите свикнаха да плащат малки заплати, и то нередовно, а някои изобщо са скъсали с предразсъдъка, че трябва да дават трудови възнаграждания.
Повсеместното закриване на болници и училища оказва катастрофални поражения върху качеството на живот местните общности.

Правителството на ГЕРБ остави населението на произвола на монополи, повечето от които чуждестранни. Върви ударен рекет от страна на енергото, ВиК-дружествата, мобилните оператори, доставчиците на горива и т.н..

Измъчваните от сметки и безработица граждани са подгонени и от банките, които ги тормозят с повод и без повод, надуват лихвите според капризите на шефките си. Да не забравяме и поникналите фирми за събиране на дългове, които са по-кошмарни от ВИС и СИК, и преследват денонощно длъжниците, често за смешни суми.

Кабинетът на Борисов се изяви като прислуга на отбрани олигарси, на които даде каквото му поискаха. Пресната случка с Банско е зашеметяващ - в последния ден, когато страната е потопена в протести, хората на Нона Караджова одобриха плана за застрояване на Пирин като прощален подарък на Цеко Минев.
Друг крещящ пример са концесиите на подземни богатства. Всеизвестно е, че концесионерите плащат между 1,5 и 4 процента годишна такса, а изнасят съкровища за милиарди и са превърнали Средногорието, Гълъбово и някои части от Родопите в отровни пустини. Още през 2009 г. Трайчо Трайков обеща, че ще вдигне концесионните такси до нормалните им нива, но така и не дочакахме да се натуткат и да бръкна в канчето на "Дънди", чиято златна мина в Челопеч печели милиарди.
Вместо това Бойко Борисов предпочете да затегне коланите до последната дупка и да раздаде недораздадените досега дюни и планини.

Една от немаловажните причини за избухването бе и ужасът на гражданите, че живеят в страна с продаден суверенитет и изпарила се държавност, която

дори не е европейска, а васална на САЩ и Израел.

Този смъртоносен коктейл нямаше как рано или късно да не вдигне социалния мир във въздуха. И именно това е стратегическият ни проблем в близкото бъдеще. Утре гневните и отчаяни хора ще се приберат по домовете си, но ако следващото управление не вземе решителни мерки, догодина пак ще излязат да пометат властта.

Народ, доведен до животинско състояние, умопомрачен от глад и лишения, няма как да стои кротък. Разбираемо е хората по площадите да мразят всички партии и партийци, които ги вкараха в тресавището.
И да искат да срутят и построят наново цялата политическа система. Чудя се само защо са избрали най-обиколния път. Намирам, че кампанията на лицата на протестите за свикване на Велико Народно събрание и приемане на нова Конституция е безкрайно глупава и ни отдалечава от решаването на неотложните проблеми пред нацията. Това е подмяна на дневния ред и отвличане на вниманието в посока на процедури, длъжности, функции и правомощия, схоластика и бумащина.

Идеята за ВНС бе пусната от Яне Янев по времето, когато той работеше като долен ляв педал на Трактора. Янето искаше рестарт на системата и намаляване на броя на депутатите наполовина с цели икономия. Сега лидерът на РЗС може да триумфира - предложението му се котира на всички борси.

Днес масово са прегърнали тази химера без особено да се замислят върху детайлите. Първият въпрос е как си представят, че старите корумпирани партии, които ще попълнят редовете на хипопетичното 8-о ВНС, ще измислят и приемат нов политически модел? Нали народната мъдрост учи, че нов бардак не се прави със стари курви понеже ще банкрутира.

С какво сегашната Конституция пречи на властта да се справи с тежките икономически и социални проблеми, които изброих по-горе? Освен това 90 процента от смислените идеи за промени могат да бъдат осъществени спокойно и от Обикновено Народно събрание.

По закон Великото народно събрания от 400 депутати трябва да се занимава единствено с промените в конституцията, а на другите неща обръща внимание само по изключение. След като съчини и приеме конституцията, то се разпуска.

Без да убивам ничий ентусиазъм, все пак подозирам, че писането на основния закон във Фейсбук, на кръгли маси по исландски модел и с пускане на есемеси, няма да се окаже спорно начинание.

Великият парламент ще бъде обречен на живот от година - година и половина. Кой самоубиец ще се хване да управлява държава на ръба на фалита и социалната война с хоризонт от 400 дни? Още повече, че коалиционният кабинет поне засега изглежда неизбежен. България има нужда от стабилност, постигане на широко съгласие по това кои са проблемите и как да се решат час по-скоро. Защото който и да дойде, ще бъде заложник на отприщения народен гняв. И може да бъде свален с лесна провокация на мирни протести от футболни агитки, които да доведат до кървища и погроми.

Следващият премиер няма да може да каже: "Стискайте зъби!" Той ще се радва не повече от няколко месеца на толерантност и разбиране от страна на бедстващите хора.

Граждани срещу политици

Гледаме поредния сериал на тема "граждани срещу политици". Ако си спомняте, Симеон Сакскобургготски през 2001 г. създаде "гражданско движение" и упорито отказваше да учреди НДСВ като партия. Борисов направи Граждани за европейско развитие на България, сега Кунева гради България на гражданите.
Очевидно никой не иска да се нарича селянин или политик, но по моему всеки, който иска да се занимава активно с обществени дела, да упражнява контрол върху властта по някакъв начин, е политик. Ерго, хората по улиците, които мразят политиците, но искат да играят, вече са политици.

Чуват се призиви за забрана на всички партии и мажоритарен избор на 240-те депутати. Не знам дали е нужно да напомням, че демокрацията се крепи на многопартийната система. До 1989 г. всички бяха забранени, с изключение на две - БКП и БЗНС.

Партиите са организации на граждани, които се обединяват на базата на сходни политически виждания в името на контрола или вземането на властта.

Предложението за мажоритарен избор на народни представители е интересно, но трябва да се направи задълбочен анализ и да се извадят поуки защо на мажоритарния вот през 2009 г. бяха избрани никому непознати послушници от ГЕРБ. Отзоваването на депутати, кметове и съветници може да се въведе с поправка в сегашната конституция, но също трябва внимателно да се изпипа, за да не стане инструмент за изнудване.

Идеите, които сега кънтят по площадите, няма да променят до неузнаваемост политическия модел. Системата може да се промени единствено с нови граждански движения, които да се организират и да спечелят народното доверие. Леко наивни са идеите за 50% гражданско участие по право в регулаторните органи. Защото кой определя кой е гражданин и кой не е? Кой ще реши кой гражданин е по-надежден от другия? Да не говорим, че ГЕРБ, БСП, ДПС и всяка от големите партии и корпорации може да си направи фалшиво сдружение, което да попълни "гражданските" квоти.

Волен Сидеров вече тръгна да кани протестиращите за министри в служебното правителство, но това е само една от многото

юдински целувки с народния гняв.

Истината е, че ако протестиращите наистина искат да променят нещо, трябва възможно най-бързо да се организират, да избистрят исканията си, да кандидатират своите лидери за депутати и да се явят на изборите. Властта не се взима само с митинги, но и чрез вот.

В тази драматична обстановка не виждам и искрица от отговорно поведение при "старите партии". Наточили са се с лъжите и лакърдиите, вече обещават мед и масло на многострадалния народ, който е стресиран да не му спрат тока.

На кой му стиска да излезе и да каже: "Господа и другари, цената на тока няма как да се намали. НЕК е глътнал вода с 2,2 млрд лв. дългове и загуби заради мегаломанските проекти като АЕЦ "Белене" и "Цанков камък". Електричеството ще поскъпне също така и заради колосалната далавера със "зелената енергия" и договорите с някои наши приятели. ЕРП-тата не можем да ги национализираме, дори да искаме, защото няма откъде да извадим 1 млрд."

Няма да го чуете - сега всички са заети да кряскат, че ще ни осигурят евтин ток и безплатен АЕЦ. Въпросът е, че в 21 век електричеството не е лукс, а жизнена необходимост. И тези десетки хиляди прецакани потребители не могат да се върнат изведнъж в каменната ера заради авантюрите на политици-еднодневки.
Единственият начин България да има стабилно и успешно правителство е предизборната кампания да се придържа строго към реалните и възможни решения в тежката криза, а не на чудотворните лекове, вълшебните пръстени и заклинанията. И когато ни обещават пенсии по 500 лв. и заплати по 1 000, е редно партийните ръководства да ни обяснят откъде ще вземат пари при положение, че хазната е на червено?
На кого ще вдигнат данъците и с колко? Кое бюджетно перо ще орежат - чиновниците, съфинансирането по европроекти, здравеопазване, социални дейности?

Готови ли са днешните опозиционни партии да защитят гражданите от произвола на монополите и банките? Имат ли кураж да спрат разграбването и приватизацията на БДЖ? Да сте чули БСП или "Атака" да говорят срещу банковия рекет? Та именно при тройната коалиция беше дадена привилегията на банките да изземват имуществото на длъжниците си като си извадят изпълнителен лист, която те използват като бухалка срещу сиромасите.

Лъжите могат да привлекат отчаяни или заблудени шарани на вота, но ще изиграят много лоша шега на следващата власт, която и да е тя, ако не види жестоките проблеми и не почне да ги решава в спешен порядък.

Гилотината на улицата чака и вече знаем, че търпението е изчерпано.

 

http://ruslan-fukara.blogspot.com