/Поглед.инфо/ Броени дни преди парламентарните избори у нас, председателят на ГЕРБ, гражданинът Бойко Борисов, отиде на посещение в Турция, където се срещна с президента Ердоган. Защо гражданинът Борисов се среща с турския лидер и то точно преди изборите у нас? Случайност ли е срещата им, която се състоя след като по-рано такава имаше и председателят на ДПС Мустафа Карадайъ, който сътвори скандал, наричайки Турция своята родина?

Не, случайности няма. Миналата година, когато започнаха протестите срещу режима на ГЕРБ от американското посолство на няколко пъти показаха, че ги подкрепят, както и че вече не са доволни от Бойко Борисов. Въпреки че през дългите години като премиер на България Борисов многократно е угаждал на американските искания в ущърб на българския национален интерес (справка "Южен поток", АЕЦ "Белене" и милитаризацията на Черно море), в крайна сметка той сгафи като допусна преминаването на "Турски поток" през България.

Другата голяма грешка на Борисов беше, че се показа съвсем неприкрито приятелски ориентиран към Доналд Тръмп и неговата администрация (всякаш е имал друг избор, но това е др. тема) - нещо, което режимът на Джоузеф Байдън не може да прости.

Хитрият Борисов, който е известен със своя политически нюх се опита да се подмаже на новите стопани на Белия дом, както и да се покаже по-атлантик от най-големите атлантици у нас. За целта Борисов парашутира Даниел (или по-правилно Дейниъл) Митов като заместник-председател на ГЕРБ, въпреки че последният до не чак толкова отдавна е бил от други партии и коалиции. Борисов предложи лицето Дейниъл Митов и за премиер на България. Това, разбира се, беше сигнал към Съединените щати, че ГЕРБ са готови да направят всичко, което във Вашингтон поискат, за да останат на власт. Дейниъл Митов не блести с нищо друго освен с американските си връзки и протекции, както и с факта, че е готов на всичко, за да защити американския национален интерес.

Но за съжаление на Бойко Борисов, каквото и да мислят във Вашингтон за него, американците са реалисти и разбират, че българският народ не може повече да търпи репресивния мутренски апарат на ГЕРБ. Подкрепата от Европейската народна партия и германските християндемократи явно не е достатъчна, за да се осигури безметежно оставане във властта на мутренския октопод на ГЕРБ, а американците недвусмислено показаха, че не искат повече Борисов и партията му на власт. Все пак това е епоха, в която режимът на Байдън свива перките, тъй да се каже, дори на режими като този в Саудитска Арабия, за да изчисти международния образ на Америка, та един вече ненужен Борисов ли ще оставят?

Борисов винаги е черпел легитимност и опора за своята власт не от съмнителната си подкрепа сред българския народ (която както все по-често се разкрива е доста по-малка, отколкото изборните резултати са показвали). Именно от международните фактори в лицето на Германия/Европейската народна партия и Съединените щати Борисов е черпел своята опора и легитимност за управлението си. Но след като не може да разчита повече на това, бившият премиер се обърна към своя "приятел Тайпи", както едно време нарече турския президент.

Пределно ясно е, че Ердоган има много козове в ръката си, когато става въпрос за влияние над вътрешната ситуация в България. Като се започне от стотиците хиляди български турци и помаци, които живеят в Република Турция та се стигне до милионите мигранти. Да не говорим, че Турция е един от най-важните търговски партньори на България и разбира се, основната военна сила в региона, ако не смятаме Русия, която разбира се, режимът на ГЕРБ превърна във враг на страната ни.

Дори малките деца би трябвало да схващат, че отчаяният Борисов е потърсил помощ от Ердоган, за да остане на власт. Банкянското слънце осъзнава, че с всеки изминат ден политико-криминалната мрежа, с която беше оплетена България се разплита. Излизат все нови и нови доказателства за какви ли не престъпления и злоупотреби - от стаички за секс в държавни институции през заплахи срещу бизнесмени до мащабни схеми за манипулиране на изборните резултати. Поне 80 % от общественото мнение е насочено срещу ГЕРБ. Дори хора, които някога са подкрепяли ГЕРБ просто им е писнало от тях и това е нормално, след като последните управляваха толкова много години.

Като отпушил се бент всички недоволства, породени от различни неправди и престъпления сега се връщат с тройна сила по главата на Борисов и хората му. А най-страшното за бившият премиер е, че неговата партия, която няма нито идеология, нито какъвто и да било истински сплотяващ елемент освен финансовите интереси се руши главоломно с всеки ден, в който не са на власт. Не е пресилено да се каже, че една-две или максимум три години без власт и ГЕРБ в най-добрия случай ще се маргинализира до малка или средно голяма партия, а в най-лошия ще се разпадне.

И тъй като Борисов знае всичко това, той очевидно реши да се обърне към Ердоган за помощ. Какво може да направи "Тайпи" за Бойко? Като за начало да му прехвърли част от вота на изселниците в Турция. В краен случай може дори да пусне един мигрантски поток от няколко десетки хиляди сирийци, иракчани и афганистанци, който да прегази българската гранична охрана като валяк. При такава ситуация Борисов би се опитал да се представи като единственият, който може с твърда ръка да пази българските граници и да се изтъкне като човек, който и преди е успявал да се договори с Ердоган.

Всъщност има и много други неща, които като цяло Ердоган може да направи за Бойко Борисов. Въпросът е дали самият турски президент ще намери изгода и интерес в цялата работа? Това предстои да видим, но който познава биографията на Ердоган знае, че когато е било политически целесъобразно и изгодно, той се е разделял с най-близките си съюници и дори със своя ментор Неджметин Ербакан. Ако е способен на това, надали нашето банкянско слънце може да се надява, че неговият "приятел Тайпи", ще му подаде ръка.

Но каквото и да стане, българското общество трябва да поиска отговорност на Бойко Борисов. Дори Ердоган да не му помогне, бившият премиер трябва да бъде разследван не само за множеството корупционни скандали за милиарди около ГЕРБ, за заплахите срещу бизнесмени, журналисти и политици, но и за връзките си с външнополитически фактори. Колко пъти Бойко Борисов, за да си осигури една или друга изгода, е "сътрудничел" с турския президент Ердоган?

Като се започне от това, че предаде на Ердоган т.нар. "гюленисти" - дисиденти, бягащи от Турция след опита за преврат от 2016-та година, та се стигне до провалянето на "Южен поток" от страна на ГЕРБ, само за да се превърне той в "Туски поток", Бойко Борисов има много за какво да отговаря.

Добрите отношения между България и Турция са важни за нашата страна, както заради търговията, така и заради мира и добросъседството в нашия регион. Но е време отношенията между София и Анкара да се градят на базата на равнопоставеност и взаимна изгода, а не на сервилност и предателство спрямо националните ни интереси от страна на самозабравили се балкански псевдо-деспоти. Време е да лъсне цялата истина за отношенията между гражданина Борисов и неговия "приятел" "Тайпи". Истина, която ще е интересна, както на българската общественост, така впрочем и на редица фактори в Европейския съюз и не само.