/Поглед.инфо/ Още от разрива Тито - Сталин, та до наши дни, всяко българско правителство е имало една червена линия в отношението ни спрямо Македония, а именно непризнаването на несъществуващо "македонско" малцинство у нас. Срещу всяка идея за подобно отстъпление от националните идеи категорично се е изказвал Тодор Живков, а и редица политици след падането на социализма. Дълги години съвременната българска държава не позволяваше регистрацията и на радикалната македонистка организация ОМО "Илинден". Изглежда всичко това ще се промени...

Докато в България се кроят евроатлантически планове как по-бързо да набутаме Македония в ЕС, от Брюксел или по-точно Страсбург дойде жесток удар срещу страната ни, историческата справедливост и българщината. С голяма доза тържественост, скопското издание "Курир" обяви, че "македонците" били извоювали голяма победа срещу България в съда в Страсбург.

От години нерегистрираното сдружение "Македонски клуб за етническата толерантност в България" води дело срещу страната ни в Съда по правата на човека в Страсбург. Това дело приключи с победа на македонистите. Причината за делото е, че държавата ни отказва да регистрира сдружението, което си е поставило за цел да утвърждава "македонските етнически характеристики на българска почва". Иначе казано, сдружението има за цел да пропагандира етническо напрежение, българофобия и исторически мистификации, защото, както и да си кривим душата, македонизмът е основан на тези неща.

Според брюкселската номенклатура, България била нарушила чл. 11 от Европейската конвенция за правата на човека и по-точно, правата на "македонското малцинство" у нас. Страната ни е длъжна да изплати на агентите на една чужда държава (защото нека няма съмнения, всяка македонистка организация у нас има генезиса си в съседни страни) по 7 500 евро за всяко от делата, както и да регистрира дружеството.

И всичко това се случва, докато управляващата коалиция от ГЕРБ и т.нар. "патриоти" от т.нар. "ВМРО" се тупат в гърдите как ще евроинтегрират Западните Балкани. Впрочем, т.нар. "ВМРО" заема позицията, че България трябва да е по-твърда спрямо Македония и да я принуди да спазва Договора за добросъседство. Това щеше да е една достойна за адмирации националноотговорна позиция, ако беше подкрепена от реални политически действия. Все пак, именно на "ВМРО" се крепи правителството. Същото правителство, което засега не дава никакви индикации, че ще заеме категорична позиция срещу безумията на брюкселската бюрокрация и действията на една българофобска организация на наша почва.

Цялата ситуация е още по-нелепа поради факта, че България е задължена да изплати една доста щедра сума на въпросното дружество, която най-вероятно ще се използва за антибългарска пропаганда и опити за промяна на националната идентичност на българите в Пиринско.

Борбата на поколения българи за българщината в Македония, както и усилията на всички български правителства в последните над 60 години за запазването на българския характер на Пиринско, са застрашени. И то в момент, когато уж официална България поставя въпроса за неспазването на Договора за добросъседство, както и за "македонския език".

За пореден път мантрите за евроатлантическа солидарност се оказват залъгалка за глупаци. Повече от ясно е, че тук се гонят стратегически интереси, при това на една велика сила, която не е част от ЕС. Македония трябва по възможно най-бързия начин да бъде вкарана в ЕС, за да се парира всяка възможност за руско влияние и маневриране на Балканите. И ако цената за подобен ход е да се появи "македонско малцинство" в България, че дори и да признаем "македонския език", то Брюксел и Вашингтон са повече от готови да я платят.

Правителството и българският съд трябва по най-категоричен начин да пресекат в зародиш пипалата на българофобската македонистка доктрина, която се опитва да се разпростре на наша територия. В противен случай, не само че ще трябва да се откажем от историята си, но и ще се създадат опасни предпоставки за чуждо влияние в Югозападна България. Сега е моментът да видим дали наистина съдебната система у нас е независима, или е, както предполагаме, обвързана със задкулисните интереси на чужди сили.

Каквото и да става, дори ако трябва и напук, нашият съд трябва да откаже регистрацията на това дружество, а правителството и дипломацията да се задействат. На карта са заложени историята, достойнството и дори суверенитета ни над Благоевградска област. Защото нека не се лъжем, признаването на македонско малцинство у нас ще създаде възможност за териториални претенции, които винаги могат да се повдигнат от крайните националисти в Скопие.

Това може да създаде опасен прецедент, който външни сили да използват по различни поводи и за други малцинства на територията ни. Веднъж пуснат, духът от бутилката трудно ще бъде върнат обратно. Ето защо балканските отношения, които са твърде сложни и емоционално-исторически натоварени, не трябва да се оставят в ръцете на брюкселско-страсбургската бюрокрация, която нито ги разбира, нито е способна да ги разбере. И най-малката грешна стъпка може да доведе до дългосрочни негативни последствия, както за България, така и за целите Балкани.

А съюзите, да ме прощават евроатлантическите фанатици, са до време, както е показала историята. Българите няма да приемем гавра с националната ни идентичност и миналото ни, заради съмнителната привилегия фирми близки до властта да получават разни огризки от еврофондовете. Нашата история, идентичност, култура и независимост трябва да се пазят повече от всичко друго. Както е казал Николай Хайтов, "загубим ли България, губим всичко".