/Поглед.инфо/ Първото впечаление, което оставя току що представения от американското министерство на външните работи Доклад за тероризма по света през 2019 г. е много добрия и задълбочен преглед, изключително детайлната информация по страни и по терористични организации, което го прави ценен справочник. Не са спестени справедливите забележки по неизпълнените ангажименти на някои от страните, включително и България, и от международните организации. Същевременно обаче, не могат да убегнат и някои недостатъци. т.н. няма анализ в общ план на явлението тероризъм, тенденции и перспективи, които се очертават и е необходимо да се познават, за да може да се води превантивна борба срещу него. Втората слабост на Доклада обаче е неизбежна, защото е подчинена на политиката на САЩ, а оттам произтичат и пропуски като този, че единствено САЩ унищожили т.н. «халифат», забравяйки, че Дамаск отдавана да е столица на «Ислямска държава», ако Асад не бе поканил Русия, или твърдението че режимът в Сирия продължава своята политическа и военна подкрепа на различни терористични групи, сякаш изтощителната война на Сирийската армия не беше с терористи, въръжавани от САЩ и Турция, или формулировката „ирански тероризъм в САЩ”, за какъвто е странно да се твърди, че е стигнал амеликанска територия. Но през април миналата година САЩ обявиха Националната революционна гвардия на Иран за чуждестранна терористична организация и затова не е изненада.
Но тези неща са разбираеми и не нарушават оценката за останалата част на Доклада.
Документът е в обем от 306 стр. и е структуриран в 6 раздела. Проявите на тероризма се разглеждат по континенти и по страни. След това са посочени страните, които спонсорират тероризма в света и тук разбира се отново най–голямо място е отделено на Иран и Сирия. Третият раздел е по изключително интересната тема за вероятността от химически, биологически и ядрен тероризъм. На четвърто място се отделя внимание на безопасните за терористическите организации убежища. Изключително детайлиран е петият раздел за чуждестранните терористични организации. Тук очаквано също имат отпечатък политическите позиции на САЩ било то по Палестинския въпрос или по Кюрдския проблем и Кюрдската работническа партия и т.н. Последният раздел е посветен на законодателни изисквания и ключови условия.
В Доклада се признава, че въпреки определени успехи и дори ликвидирането на лидера на „Ислямска държава”, тя като организация се адаптира към новите условия
и продължи борбата чрез своите подразделения по целия свят и чрез вдъхновяване на своите последователи за нови атаки. В Африка „Ислямска държава” официално призна редица нови клонове и мрежи през 2019 г., а свързаните с нея групи били активни на целия континент, включително в региона Сахел, езерото Чад и Източна Африка. В Южна и Югоизточна Азия филиалите на „Ислямска държава продължават да извършват атаки и да увличат последователи. Една от най–смъртоносните атаки досега беше тази в Шри Ланка предизвикала смъртта на над 250 невинни граждани, включително петима на САЩ.
Заплахата от расов или етнически мотивиран тероризъм остава сериозно предизвикателство за световната общност. Продължавайки тенденцията, която започна през 2015 г., през 2019 г. по света имаше множество смъртоносни атаки, включително в Крайстчърч, Нова Зеландия; Хале, Германия; и Ел Пасо, Тексас.
САЩ отчитат като успех, че през 2019 г. още няколко страни /Аржентина, Косово, Парагвай и Обединеното кралство / са се присъединили към САЩ при определянето на цялата „Хизбала” като терористична организация, отхвърляйки „фалшивата разлика” според тях между нейното „военно крило” и уж „политическо крило”.
Друга основна линия на усилията през 2019 г. е било репатрирането, наказателното преследване и рехабилитацията на бойци и членове на семейства участвали в „Ислямска държава” От 2011 г. повече от 40 000 чуждестранни терористи от близо сто страни са се влели в отрядите в Сирия и Ирак, а около 2000 от тези терористи са били заловени и задържани от Сирийските демократични сили (SDF). Към декември 2019 г. САЩ са репатрирали общо 23 граждани на САЩ от Сирия и Ирак.
Положителна оценка се дава на приетата през септември 2019 г. серия от добри практики от Глобалния форум за борба срещу тероризма, за да се помогне на страните да изпълнят задълженията си за наблюдение и скрининг съгласно резолюция на Съвета за сигурност 2396 от 2017 г., инициирана от Вашингтон.
За Европа терористичната заплаха продължава да съществува преди всичко от привърженици на „Ислямска държава”, мюсюлмански фанатици /”финансирани от Иран”/ и расистки мотивирани екстремисти. Освен това, от значение били локалните конфликти и терористични групировки като например Кюрдската работническа партия. Вероятно се има предвид присъствието на множество кюрдски организации в Европа, срещу които под давлението на Турция някои страни като Германия предприеха сериозни ограничения, въпреки, че се касаеше за културни клубове и землячески организации. Новата тенденция обаче не е отразена, защото излиза от времевия обхват на един годишен доклад: Белгия например вече през 2020 г., чрез Върховния си съд излезе с решение, че Кюрдската работническа партия не е терористична организация и би трябвало да се разглежда като страна във военен конфликт с Турция. А Парламентът на Швеция пък декларира подкрепата си за правото на кюрдите за самоопределение.
САЩ отправят упрек към повечето европейски страни, че не са се вслушали в призива им да върнат своите граждани, участвали в „Ислямска държава”, да ги преследват или реинтегрират. С изключение на Ирландия и Италия, правителствата на Западна Европа като цяло отказали да репатрират и да преследват своите граждани, въпреки че разполагат с богат ресурс и добре развита съдебна система. Като укор може да се счита и пояснението, че редица западноевропейски държави отнемат гражданството на определени граждани, пътували до Сирия или Ирак и присъединили се към „Ислямска държава”. Страните в Югоизточна Европа, включително Косово и Босна и Херцеговина, успешно репатрират множество граждани, свързани с „Ислямска държава”. В „Сирийските демократични сили” липсват ресурси, капацитет и подкрепа за задържане на ISIS бойци и членове на семейството в дългосрочен план. Тук липсва обаче оценка за риска, поет от държавите в Югоизточна Европа, както и анализ на риска от оставащите задържавни в лагерите в Сирия терористи. Към днешна дата трябва да прибавим и прехвърлените от Турция в Либия бойци от ислямистки организации, които вместо обратния път към Сирия могат да изберат по–краткия към Европа.
България е оценена като силен партньор в борбата на САЩ с тероризма. Заплахата от тероризъм в България остава сравнително ниска. Въпреки усилията на правителството да изгради капацитет за тази борба и непрекъснатото сътрудничество с правителствени агенции на САЩ, „някои пропуски в капацитета остават”.
Специализираното звено за борба с тероризма, полицията за сигурност и Специалните полицейски сили успешно завършили многогодишна мисия за обучение във връзка със съвместни специални операции. През юни 2019 г. министърът на вътрешните работи и главният прокурор са обявили планове за проектиране на нови центрове за компютърна обработка, макар че все още не са оповестявали допълнителни подробности.
Преди летния туристически сезон по Черноморието Министерството на вътрешните работи редовно актуализира плановете си за извънредни ситуации, съгласувано с чуждестранни колеги. България продължава да прилага силен миграционен контрол и поддържа сложни системи за наблюдение по-голямата част от „външната“ граница на ЕС с Турция. Американските правителствени агенции продължили да работят в тясно сътрудничество с български колеги чрез различни програми, насочени към повишаване на капацитета и възможностите на България. Държавният департамент си партнира с България за изпълнение на ключови скринингови програми в областта на граничната сигурност и сигурността на авиацията.
България разчита до голяма степен на специализирани правоприлагащи органи за широк спектър от мисии, включително операции по компютърна томография и гранична сигурност, но не е инвестирала адекватно в обучението и оборудването на тези звена. Нещо повече, ресурсите са съсредоточени в София, а на частите им липсват възможностите за въздушен транспорт, необходими за своевременното реагиране на инциденти в други части на страната. По подобен начин специализираният съд за организирана престъпност не разполага с подходящ персонал и ресурс, за да се справи с увеличеното натоварване в резултат на новата му юрисдикция по тероризма. Българските власти също нямат богат и скорошен опит в разследването и преследването на случаи на КТ и не използват редовно междуведомствени целеви групи, които биха били необходими за ефективно справяне със сложни разследвания.
Цитират се два случая от 2019 г.:
За повдигнатите през септември обвинения срещу група петима сирийци и един българин по обвинения в финансиране на тероризъм. Главната дирекция за борба с организираната престъпност арестувала групата през януари за това, че уж е прехвърлила над 10 милиона долара през системата hawala и е закупила и транспортирала до турско-сирийската граница повече от 100 превозни средства в подкрепа на терористични организации в Сирия, като Hay'at Tahrir ал-Шам.
Вторият случай е от декември 2019 г., когато Пазарджишкият окръжен съд осъди ислямския проповедник Ахмед Муса и 13 негови последователи в ромската мюсюлманска общност за разпространение на религиозна омраза и подбуждане към война в подкрепа на „Ислямска държава”. Според Доклада на САЩ се твърди, че групата е помогнала за прехвърлянето през границата на няколко терористи по пътя им към Сирия, въпреки че не било ясно дали са знаели за терористичната принадлежност на терористите и някои групи за правата на човека са разглеждали процедурите като нарушаване на религиозната свобода. Българските власти продължавали да имат опасения, че град Пазарджик би могъл отново да послужи като отправна точка, ако продължаващите конфликти в Близкия изток предизвикат нов масов приток на мигранти.
Авторите не пропускат да отбележат, че все още се разглежда делото срещу двама заподозрени съучастници при терористичния акт през 2012 г. на летище в Бургас, след процедурни проблеми, които предизвикали многократно забавяне на процеса. Логично е да са недоволни от забавянето, но причините не са само процедурни, а в това, че обърнаха процеса за да докажат, че зад атентата стои „Хизбула”, за да извият ръцете на Европа. А да си спомним, че Израел обяви автора на атентата преди българските служби да стигнат до мястото на произшествието и дни след това прибраха чували с доказателствата.
През декември 2019 г. българското правителство организира съвместно с Държавния департамент и Международния републикански институт регионален форум, фокусиран върху изграждането на устойчивост на радикализация и набиране на терористи в Западните Балкани. Участници от целия регион проучили начините за засилване на регионалното сътрудничество и увеличаване на обмена на информация в борбата срещу тероризма.
Голяма част от Доклада обхваща международното сътрудничество, международни форуми, решения, декларации, инициативи, което логично поражда въпроса: При толкова много енергия, разходи, усилия, как е възможно резултатите да са такива и къде бъркаме? Дали е валидна българската поговорка „Много баби, хилаво дете”, или тръгваме с ляв крак на марш още от корените на явлението, войните и неустоимото желание на някои страни с „прокси сили”, въоръжени от тях, да решават геополитическите им проблеми, а после да анализират и решават „с двоен аршин”?
