/Поглед.инфо/ Най-после признаване на един позорен факт, след години премълчаване
Вчера, 24 април 2015, в българския парламент обстановката приличаше на голям и доста разбунен кошер.
Повод за това беше предложение за признаване на Арменския геноцид в Турция – 1915-1918, и после до 1922 г. Фактите за това са неоспорими. Става дума за над 1 милион души – избити организирано и садистично, с медицински експерименти, с поразяваща изобретателност. Още 100-ци хиляди са арестувани, измъчвани, депортирани. 12 области са обезлюдени в Източна Турция. Една от целите на младотурците тогава е да се отнеме от арменците богатството им. По някои оценки става дума за над 20% от богатството в Османската империя тогава, за около 50% от търговията и промишлеността.
Арменският геноцид започва преди избирането на Кемал Ататюрк за Министър председател (Май 1920), който води политикакъм превръщане на Турция в светска и демократична държава. Стреми се постепенно да откъсне Турция от традицията на верска нетърпимост и етно-религиозен геноцид – такъв какъвтоОсманската империя многократно практикува от XIII-XIV векове, та чак до първата половина на уж цивилизования XX век. Ататюрк започва с плавна промяна по така нар. „турско-арменски спор”, под което се скрива реалният процес на масово изтребление и ограбване на арменците в Турция. Спрямо арменците Ататюрк не успява да прилага собствения си принцип за разграничаване на демократична Турция от наследството на Османската империя.
След 2002 г. властта на Реджеп Ердоган и Давутоглу прави обратен завой в Турция. Обръщане и връщане към ислямизма, във все по-агресивни и верски нетърпими форми. Не е случайна тяхната подкрепа както за ислямистките „бунтовници” в Сирия вече 4 години, така и откритата им подкрепа за „Ислямска държава”, въпреки техните жестокости и сегашен геноцид над християните в Ирак, въпреки агресивните им заплахи срещу християнска Европа – България, Испания, Рим, Дания, Франция. Сега в Турция е криминално престъпление да се говори за Арменски геноцид. Не са пощадени дори световни авторитети като Орхан Памук, който през 2006 г. си позволи да назове и повдигне проблема с признаването на Арменския геноцид. Имало е искания той да бъде линчуван, демократично и цивилизовано.
Има неоспорими факти доказващи размера и формите на геноцида над арменците от преди 100 години. И не само срещу тях. Става дума за организирано и масово изтребление на хора според тяхната вяра и народностна принадлежност. Такъв тип изтребление може да се квалифицирата като „престъпление срещу човечеството”, и по същество и по форма то е такова.
През 1890 г. в Османската империя живеят около 2,5 милиона арменци. В периода 1915-1922 г. са избити около 1,5 мил., това са 60% от отоманските арменци. Зверствата над тях са документирани и не се различават много от тези, които ние, българите, помним в националната ни памет за предишните 5 века. Аналогичен е и геноцидът на Турция над тракийските българи – един от горещите картофи в отношенията между България и Турция за напред.
От десетилетия Светът и Европа открито признават геноцида над арменците в Турция. Днес това направи официално Германия, Папа Франциск се произнесе ясно преди 2 седмици, Владимир Путин декларира геноцида от Ереван, произнесе се Европейския парламент, преди това ООН и още 10-ина големи държави. Те открито говорят за геноцид в Турция преди 100 години. Геноцидът е признат от Конгреса на САЩ, от 42 щата, въпреки, че вчера Барак Обама се разсея и не използва думата геноцид.
Франция изпревари, като отиде по-надалеч. Още през 2006 г. прие Закон за криминализиране отричането на Арменския геноцид. Предвидено е наказание за отричането му – лишаване от свобода, затвор. Подобно нещо прави Канада през 2004 г.
В България по своя инициатива отделни общински съвети още преди години проявиха смелост и гласуваха за признаването и осъждането на геноцида (Бургас, Пловдив, Русе, Стара Загора, Пазарджик, Шумен, Ямбол).
В днешната балканска и вътрешна ситуация щеше да е недостойна позиция, ако днес българският парламент отново си бе заровил главата в пясъка, ако отново бе отказал да признае Арменския геноцид в Турция. Това признаване е много закъсняло. Особено, след признаването от ООН, Конгреса на САЩ и Европейския парламент, от ключови европейски държави, от световни държави лидери като Русия и САЩ, от религиозен християнски център като Ватикана.
Няколко думи относно променената формулировка: вместо ГЕНОЦИД стана МАСОВО ИЗТРЕБЛЕНИЕ. Премиерът Борисов прекъсна свое официално посещение в Румъния, долетя подплашен, за да извърти термина. И терминът бе сменен с гласуването на повечето парламентарни групи.
В първите часове след решението в общество започна кипеж от недоволство заради тази замяна.
Какво е ГЕНОЦИД? „Целенасочено и систематично унищожаване, частично или пълно, на дадена национална, етническа, расова или религиозна група.” То е признато за „престъпление против човечеството – изтребление”. Е, масовото изтребление е дефиниция за геноцид. То показва точно целенасочеността и систематичността на този злокобен акт? Терминът „масово изтребление” в никакъв смисъл не прикрива уродливата страна на геноцида, нечовечното отношение в тогавашната Османска империя.
Ето защо моята парламентарна група, на БСП – лява България, направи компромис и подкрепи Решението със заменения термин. Всички знаят, че става дума за признаване на геноцида. Важно бе да се направи пробив въпреки неистовото усилие и този път българският парламент да бъде спрян и да не признае Арменския геноцид.
Пробивът бе направен. На практика геноцидът е признат – при това не с Декларация или Резолюция, а чрез Решение, което е документ с по-висок ранг.
До нас в залата групата на ДПС побесня. Влизаха-излизаха. Лютви Местан за пореден път бе побелял като платно, поради безпомощност да си изпълни задачата. Когато излизаха от залата с грозна злоба съскаха: „Вие ще видите на изборите, есента!”.
Орязването на термина „геноцид” затруднява и донякъде лишавапредставителите на арменската общност в България да търсят по съдебен път своите интереси, да искат обезщетение от Турция. Надявам се съвсем скоро да направим и втората стъпка – да признаем „масовото изтребление” официално като „геноцид”. Както вече го направиха толкова много държави.
Но все пак успехът е значим. Вчера коментирах с не малко български арменци. От тях разбрах, че най-важното е моралното признание от държавата Турция, която те някога са наричали своя Родина, за зверствата и терора, за масовото изтребление и ограбване, за разбиването на стотици хиляди арменски семейства.
Освен това от изключителна важност е и решението, че вече България официално ще почита на 24 април арменските жертви в Османската империя. Преди 100 години България прие и спаси около 30 хил. арменски бежанци. Прие ги като братя.
Нека днес си спомним стихотворението Арменци на Яворов. То е в нашата българска културна съкровищница. Отнася се за първия арменски геноцид в Турция от 1890 г.
Поклон пред паметта на загиналите арменци преди 100 години.