Правителството на ГЕРБ дойде на власт главно с наказателния вот на българските гласоподаватели, които потърсиха алтернатива на омръзналия им национален политически елит, изредил се на държавната власт в най-различни конфигурации, но с един и същи резултат.Този елит бързо преодоля привидните цветови и идейни ограничения, като формира през годините система на взаимно обгрижване и размяна на местата в условията на повече задкулисни договорки, отколкото ясни и принципни политики, отговарящи на интересите на българските граждани, общество и държава.
Постепенно властта се превърна в хранилка за един елитарен кръг, който непрекъснато се опитва да се доближи по стандарти и ниво на живот на своите колеги от западните държави, чиито родови политически и бизнес традиции имат вековни и значително по-прозрачни и законни корени. Такъв чутовен темп на замогване в историята, какъвто се случи у нас, май е бил възможен само и единствено по време на мащабни войни, Златната треска и сухия режим в Америка.
Сега, в навечерието на избори, става по-ясно, че ГЕРБ е не решение, а еманация на предварително съгласувани играчи, доведени във властта за да пазят комфорта на установеното уютно, богато и безнаказано статукво на своите предшественици. Последните, като останаха привидно встрани, чакат да се забравят престъпленията им, докато непрекъснато раждат в задкулисието нови политически проекти. Те, същите, които в началото на прехода стояха хрисимо, правейки се на демократи, сдържаха и подчиниха съдебната власт, разградиха органите за сигурност, с което осигуриха създадените с тяхно участие престъпни силови групировки, скрити приватизатори и перачи на ДДС. Част от непослушните на по-късен етап премахнаха, за да не станат неудобни и опасни свидетели, други изпратиха трайно в удобно изгнание в чужбина, трети осигуриха с перспективата за чисто минало през беззъби съдебни процеси, а с четвърти споделят изгодите на либералния капитализъм и властта.
Днешното правителство, излъчено от политическа сила, без собствена програма, идейна платформа, съвсем естествено опира решенията си на налучкване, на поддаване на чужди политики, внушения и на импровизации. Такива са и кадровите решения, произтичащи от политиката на назначенията, градена главно върху лична преданост, меркантилна изгода, обвързаност и послушание.
Дори няколко примера са достатъчни да посочат, че последните предложения за закони, касаещи националната сигурност, всъщност са продължение на този тип политика и едновременно с това са търсене на бъдеща управленска формула за следващо Народното събрание.
Много по-нормално е, когато една политическа сила дойде на власт, още през първите месеци да наложи реформи, съответстващи на поетите от нея обществени ангажименти, за да има след това до края на мандата време да покаже своите предимства и намери по-трайно място във властта през признанието на хората.
Така, както Тройната коалиция/БСП, ДПС и НДСВ/ приемаха закони и накрая планове за управление на кризи и за противодействие на тероризма/ м.септември- ноември, 2008 г./, по същия начин ГЕРБ се намесва към края на своя мандат законодателно в най-важната сфера - националната сигурност.
При все по-ясната перспектива, че друг ще трябва вади горещите картофи с голи ръце от огъня в бъдеще.
Защо се случва всичко това?
Във външен план ситуацията е доста сложна.
Глобализацията се изявява най-вече с всеобхватна финансово-икономическа криза, сама по себе си подлагаща на съмнение нейната положителна перспектива. Зад нея все по-откровено надничат хегемонистични амбиции, регионални претенции, търсят реализиране религиозни, националистически, сепаратистки и иредентистки доктрини. Това са изводите, които се налагат, ако бъдат проследени в развитие различните конфликти. Не по-малко опасно е, че тези процеси размиват разстоянията и границите между отделните конфликтни региони.
В регионален план, безспорно ЕС е мащабен проект и включването на България в него е успех за нацията, но между участниците в този проект имат очертани цивилизационни, културни, исторически, политически и социално-икономически различия, които отреждат за различните играчи роли в периметъра от център до периферия.
Не е трудно да се познае, дори от първи път, какво е мястото, отредено на България.
А и Балканите са си все още пушещо откъм фитила буре с барут.
Да вземем последните изявления на г-н Барозу, който настоява да се засили ролята на европейските политически партии, маскирайки амбициите с подчертаване на намеренията за пълновластие на основните принципи на демокрация и върховенството на закона; намерения за обща политика за сигурност и отбрана, единна европейска прокуратура, които да акцентират върху правата на човека.
Това означава единствено, че става въпрос за все по-силно ограничаване на националните суверенитети.
Видно е, че европейското чиновничество все по-откровено ще настоява за създаването на федерация на държавите-членки.
А що се отнася до нашите евродепутати, кооптирани към високите стандарти и заплащане, имащи минимална политическа тежест, капацитет и влияние, ще продължават да бъдат безропотни помагачи на чуждите колонизатори.
Надяващо се най- вече на външна подкрепа, след меко казано неубедителното си представяне, правителството на Б. Борисов все повече ще разчита на демонстративна политика, съобразявана не с българските, а на евроатлантическите партньори интереси. Като не могат да разчитат на собствено влияние, повечето партии трескаво започват да търсят коалиционни решения.
Какво пък, държавата загуби своя суверенитет, та те ли?
Синята коалиция все повече ще търси следващ перспективен династичен, макар и болезнен брак. Какво от това, че харема е препълнен с повехнали ханъми.
Там, в синьото, по върховете са останали десетина добре охранени тарикати, които като продадоха идеите на мнозинството българи, сега са готови на всичко заради имунитета на властта. Тази коалиция обяви, че заедно с ГЕРБ ще инициира поредна парламентарна анкетна комисия, която да разследва договорите, сключвани по проекта „Белене" в последните 10 години. Те дори съзряха международен заговор между БСП и Русия, в резултат на който руската страна издига съдебни претенции за 1 млрд. Евро, синхронизирано с искания от БСП референдум.
Според бившия син лидер Мартин Димитров, България не трябва да подписва проекта Южен Поток, а да свърже неговото изпълнение с отказ на търсене на компенсации от страна на Русия за „Белене". Младото синьо едновременно изви ръцете на единствения им възможен политически спасител, като обвини ГЕРБ в страх да извадят истината за „Белене", обвини бившите енергийни министри от БСП и Тройната коалиция Румен Овчаров и Петър Димитров.
Спокойно, ако трябваше да се вади, то всеки от обкръжението на жълтите павета си къта по нещо.
Ама едновременно пази паритет. Или омерта?
В търсене на поводи за изява, отговорът на БСП не закъсня:„Това, че СДС се прикачват към ГЕРБ въобще не ме изненадва", коментира в парламента Румен Овчаров, който подчерта, че искът на Русия не е за сключените договори, а заради тяхното прекратяване. Според него всички разходи по проекта „Белене" ще се плащат от НЕК и българските граждани, чиито задължения щели да нараснат на 2 млрд. годишно. Овчаров изрази неодобрение на идеята за обвързване на темата „Белене" с проекта Южен поток и определи двата проекта като еднакво изгодни за България.
Проведено по този начин, политическото говорене напълно замъгли геополитическата и икономическа оценка на проектите с тяхното отношение към националните интереси и сигурност.
В предизборната политическа мъгла с позиция блесна и бившият премиер Сакскобургготски, който прогнозира, че след 20 години ще съжаляваме за пропуснатите възможности да сме енергийно независими собственици на щадящ природата и евтин източник на енергия.
Той определи строителството на АЕЦ „Белене" като изключително важен въпрос за нашата енергетика, имащ политически измерения, в чиято реализация държавата била вложила около 1 милиард и 300 хиляди лева.
Бившият премиер нарече твърденията, че няма нужда от „Белене", несъстоятелни и злонамерени към страната.
Професорът по международни отношения от Варненския свободен университет Нина Дюлгерова прогнозира увеличение на цената на суровия петрол още тази година, което да доведе до реанимиране на проекта "Бургас - Александруполис". Сред скритите причини за това тя посочи тези, които движат световните процеси, кризата, обхванала почти всички държави от Южна Европа, политическите мотиви при ценообразуване и неясната съдба на Еврозоната, колебливите позиции на България в областта на енергетиката и проектите „Южен поток”, „Набуко”, „Белене” и шистов газ.
Според нея през 2012 г. и 2013 г. ще предстои търсене на нови идеологически контури, защото битката срещу световния тероризъм като имагинерна идея вече не консолидира обществото. Като очертава вариантите за развитие на събитията в Сирия и Иран, проф. Дюлгерова прогнозира възможна промяна на глобалната ситуация, съчетана с всеобща криза, която прогнозира да засегне тежко България заради липсата на собствена организираща компенсираща система и промишленост.
Предусещането за кризи и наближаващите избори карат новопоявили се партии и движения, макар доминирани от банално познати и вече изпробвани в политическия живот лица, без особено запомнящи се достижения, да се активизират. Това в момента се случва в цялото политическо, а някъде за маскировка и в гражданско-общественото пространство. Докато БСП внесе в деловодството на парламента своите стотици хиляди подписи с искане на референдум за АЕЦ "Белене," от Единна народна партия, председателствана от бившата депутатка от НДСВ Мария Капон започнаха мащабна информационна кампания "БеляНе. Не на проекта Белене. Не на ограбването на България."
От там обвиниха БСП в заинтересованост, манипулации и фалшив патриотизъм, като заявиха намерения за организиране на кръгли маси с експерти от областта на енергетиката, целящи информиране на гражданите и показване на лица и фирми, които са заинтересовани проекта да се реализира.
Капон пресметна, че провеждането на референдум ще струва 30 милиона лева и призова БСП да се откаже от субсидията си, за да покрие част от тази сума.
Тя бе категорична, че на България се предлага референдум, който да прехвърли отговорността върху гражданите да решат въпрос, който политиците отказваха 30 години и предрече финансова национална катастрофа. Според ЕНП кампанията в подкрепа на АЕЦ Белене е в интерес на чужди национални, политически и икономически интереси, заради което призова всички партии да се включат в коалиция срещу този проект.
Темата енергетика продължи и на друго ниво.
Според бившия директор на Булгаргаз Васил Филипов, турската част на енергийната компания Сет-Газ, подкрепяна от турското правителство и американските партньори, е сключила предварителни споразумения с българското правителство за изграждане до две години на газопровод от Турция до Стара Загора. По време на пресконференция, организирана от движението на експерти за енергийна независимост, той заяви, че това се прави като противодействие срещу газовата хватка на Русия, в чийто плен България била от десетилетия.
Според Филипов можело да се очаква дебитът на тръбата да бъде 5-6 млрд. куб. м., което щяло напълно да осигури нужното на България количество природен газ, при сега средно изразходвано количество между 3,5 - 5 млрд. куб. м.
Енергийният експерт Христо Казанджиев пък заяви, че изграждането на проекта „Южен поток” ще струва на България 1,5 млрд. евро, средства, с които страната ни не разполага, заради което единствено възможно било да бъде заложена газопреносната ни мрежа в руски ръце.
Според председателя на Българския енергиен форум Иван Хиновски, обявените претенции на Атомстройекспорт-Русия за 1 млрд. евро целят превръщане на референдума за атомната централа в Белене в акцент на политическия дебат у нас. Васил Филипов обвини собственика на газовия посредник Овергаз и председател на БСК Сашо Дончев, който според него е проводник на руските интереси в България и нерегламентирано изнася данни за ежедневното потребление на газ в България. За това била сезирана прокуратурата, но тя спряла разследването.
Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев заяви, че правителството няма никакви притеснения по отношение увеличения до един милиард евро иск от страна на „Атомстройекспорт" към България заради отказа от АЕЦ „Белене". Той заяви, че още през 2006 година процедурата е опорочена от политици с цел лично облагодетелстване. Енергийният министър заяви, че за АЕЦ "Белене" нито един от резервните планове не включва плащане на неустойки, строителство на централи и др.п. Според него и мнението на компанията "Уайт енд Кейс" е, че българската страна има аргументи против руските претенции.
"Южен поток" е отделен проект”- коментира министър Добрев твърденията, че искът се предявява сега заради другия проект, но го окачестви като средство за натиск в контекста на целия комплекс от енергийни теми между България и Русия.
Добрев обвини предходните управляващи, подписали договорите за строеж на АЕЦ и анексите към него и определи извършеното през 2006 г. като престъпление, извършено от корумпирани политици с цел лично облагодетелстване. Той бе категоричен, че има и облагодетелствани фирми от българска страна чрез продажба без провеждане на обществена поръчка, като зад тези договори стоят подписи на директорите на НЕК в периода 2006-2009 г. Заместник-председателят на парламентарната икономическа комисия Деян Червенкондев от ГЕРБ категорично заяви, че те не се страхуват да разследват и да кажат истината и отправи призив прокуратурата по-бързо да излезе с доклад по темата, като подкрепи идеята за парламентарна анкетна комисия
Наели сме най-добрата компания, печелила нееднократно срещу най-големите руски компании, които смятат, че имаме всички аргументи на наша страна, заяви министърът.
Освен международни и енергийни проблеми, в които затъва правителството, ГЕРБ си има и други главоболия.
Недоволните от новата наредба, регламентираща Синята зона в София, се обявиха срещу новите правила. В близо петминутното видео „Анонимни” от световната протестна мрежа се обърнаха към гражданите на България, живеещите и гостите на София с призив да атакуват новата наредба, определена като посегателство върху обикновените граждани с цел наливане на пари в „черните каси” и осигуряване комфорта на ново-забогателите.
„Анонимните” призовават гражданите да се обявят срещу „представителите на организираната престъпност" в столична община, защото ако са пасивни, се превръщат в „спонсори" на нечестната игра и рекета над гражданите.
Външният министър на Русия Сергей Лавров, по време на международна министерска среща в Казахстан, определи плановете на НАТО за запазване на военни бази в Афганистан след изтеглянето на войниците в края на 2014 година за „спорни".
През май президентите на САЩ Барак Обама и на Афганистан Хамид Карзай подписаха дългосрочно споразумение за условията след изтеглянето на американските войски, според които американски персонал ще остане в страната да подпомага обучението на контратерористични звена. Тогава президентът на САЩ подчерта, че Вашингтон няма да изгражда постоянни бази в тази страна и да патрулира в градовете и планините.
Това е само илюстрация, че САЩ и Русия ще продължат да бъдат основните играчи, от чийто сблъсък ще зависи стабилността на Близкия Изток, а и останалия свят.
Включително енергийната сигурност.
С появата на признаци за неувереност на кабинета и бъдещето на партията, троянски коне и синдроми се събуждат навсякъде.
Сегашният депутат от ГЕРБ, член на комисията за контрол на ДАНС и някогашен директор на РДВР Хасково Иван Петров, след като декларира, че по никой начин не иска да бламира кабинета, настоя годишният доклад за състоянието на националната сигурност от 2011 г. да се преработи, защото липсва темата за международния тероризъм.
С това изявление от края на юли Петров по същество подпомогна колегите си от опозицията. В интервю пред „Дарик” той запита „кой не си е свършил работата - ДАНС, правителството или някой от чиновниците в съответните ведомства и знак ли е това, че службите ни за сигурност наистина реално са се оказали неподготвени за това, което ни се случи през юли?”
За да не постави в неудобна ситуация лица от бившето и сегашно ръководство на ДАНС, с които са съратници от времето на организираната на държавно ниво контрабанда на акцизни стоки и товари през границите, Петров побърза да ги похвали, че те всъщност са го направили в техния годишен доклад.
Веднага обаче след това хвърли вината върху експертите и чиновниците в МС и Президенството.
Не стига това, ами народният представител нанесе още по-решителен удар върху авторитета на ГЕРБ, като утвърди разбирането, че състоянието и ефективността на системата за сигурност са в непосредствена зависимост от политическата воля на правителството.
Май лидерите на ГЕРБ и лично министър-председателят Борисов ще преживяват още подобни удари с наближаването на изборите?
Видимо парламентарната група на управляващата партия никак не е единна и монолитна, а въпросният депутат се оказва, че не само не познава, но и не е чел проектите за закони за специалните служби, на които те са вносител.
А докато ГЕРБ симулира активност, си създаде и още една структура. Май по-скоро хранилка за свои и бушон, който да размива отговорностите, иначе съвсем естествено падащи върху Министерския съвет и неговия председател.
Докато правителството щедро обгрижваше от бюджета приумицата БОРКОР, неговите служители в голямата си част бяха само проект, а други местеха и подпираха бюра и компютри.
Сега си създаде и Национален съвет по превенция на престъпността, с правилник за организация и дейност, съобщи прес-службата на кабинета.
Замислен като колективен орган, който ще организира и контролира изпълнението на Националната стратегия по превенция на престъпността и ще функционира като свързващо звено между държавни органи, местната власт и неправителствения сектор, ангажирани с въпросите на превенцията.
Нали превенцията на престъпността е основно задължение на МВР? Или за него му се готвят други функции? Председател и на този съвет става вездесъщият вицепремиер и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, а членове са заместник-министри от различни министерства, председатели на агенции, комисии, главният секретар на МВР, директори на ГД "Национална полиция", на Националния институт по криминалистика и криминология на МВР и др..
Съветът щял да организира изготвянето на проучвания и доклади във връзка с равнището и тенденциите на престъпността в страната. Освен това ще прави анализ на съществуващите практики и ще препоръчва на съответните компетентни органи действия за премахване на условията, пораждащи престъпност.
Да се пита човек за какво е Съвета по национална сигурност към МС и колко ли е претоварен, та да му създават паралелни структури, иначе включващи ангажираните в него. Апропо, май същите ведомства в по-голямата си част се озовават и на заседанията на Консултативния съвет по национална сигурност при президента.
На фона на всичките тези само загатнати нерешени проблеми, ГЕРБ кой знае защо се нагърбва с видимо непосилната за тях задача да създадат работеща система за сигурност на страната.
Напъните да бъдат изработени и предложени за обсъждане и приемане на нови закони за ДАР, НСО, УЗНС и др. може да има съвсем друго обяснение:
- На ГЕРБ е нужно да свика под знамената и преброи предизборно онези, на чиято подкрепа ще разчита в бъдещи парламентарни битки. Темата „Национална сигурност” и „Специални служби” е особено подходяща за случая, защото сама по себе си съдържа идеята за обща кауза, за консенсус и национален интерес, теми, които по никой начин досега ГЕРБ не обгрижи. А и в нейните партийни структури има солидно число с хора, чиято основна грижа е да перат съвести и биографии в битка с престъпността. Нещо като „бой със сянка”, познато на боксьорите;
- За пред външните фактори, на които управляващата партия особено много разчита, това се очаква да демонстрира и внуши наличие на отговорност и капацитет при управляващите;
- Това в не по-малка степен важи за българската общественост. ГЕРБ неистово се нуждае от поставени под негов контрол инициативи, под чието прикритие да се сдобие с нов и усили стария инструментариум, който да използва в предизборната борба. И можем да бъдем сигурни, че това ще става по най-безскрупулен и безпрецедентен начин.
То неприкрито личи и под повърхността на предложените за обсъждане проекти на Закона за управление и функциониране на системата за национална сигурност, Закона за държавна агенция „Разузнаване”, Закона за военното разузнаване и Закона за националната служба за охрана.
Във всичките проекти, иначе не лошо написани, на първо място е внушението, че нещо ново и добро се случва. На второ място, декларативно се подчертава, че цялостната система за сигурност е съществена и вярна част от тази на ЕС и НАТО. На трето място, в инструментариума на някои служби се предоставя изключително опасен ресурс от правомощия и несъответстващи на основните им задачи и функции специални средства и оръжия, което лесно би ги превърнало в политическа полиция. Създават се и предпоставки за избирателно отношение към определени служители, сътрудници, включително бивши, а и граждани.
Срещу верноподаничество?
Може би!?
Сигурност за индивид, общество и държава?
Да, ако решат управляващите.
