/Поглед.инфо/ На 11-13 юни в Корнуол, Англия се проведе поредната среща на лидерите на страните от Г-7, включваща САЩ, Великобритания, Германия, Франция, Канада, Италия и Япония. Става дума за организация на водещите страни на така нар. Запад, към които е присъединена и Япония. По времето на Тръмп през предходните четири години тази водеща организационна единица на Запада се тресеше от проблеми и невъзможност да взема решения и сега Байдън обеща да „върне САЩ обратно“ в една работеща организация, която задава насоките на развитие на останалия свят.

Амбицията му бе да я превърне в единна сила срещу Китай и Русия, да я обедини около защитата на либералната демокрация и осъществяване на световно развитие под контрола на Запада, както това през последните векове. Декларирана бе готовността за съвместна работа в битката срещу Ковид 19, битката срещу климатичните промени, реформа на глобалната данъчна политика.

Амбициите за налагане на световни правила на управление от така организирания Запад обаче се сблъскват с няколко горчиви за него реалности, които съвсем не са свързани с Тръмп, на когото се хвърля вината, че през последните години Г-7 не е работела както трябва. Кои са тези реалности?

Първата и най-важната от тях е икономическият упадък на ЗападаКогато се създава организацията на страните от Г-7 през 1975 г. в тях се произвежда около 80 % от световния БВП. Сега в този колективен Запад, заедно с Япония се произвежда наполовина по-малкосамо около 40 % от световния БВП, а демографски в тези страни живее едва 10 % от световното население. При това скоростта на намаляване на този дял в световното производство и в демографската мощ през последните години е много голяма. Икономическата мощ се премести към Китай, Индия и други възхождащи сили. Възможностите на колективния Запад да налага своята воля на останалия свят намаляват ускорено.

Втората от тях е кризата на неолибералния капитализъм и възхода на антиглобализационни сили. Те се проявиха през последните години особено силно не къде да е, а в двете водещи англосаксонски страни, които бяха световни хегемони през 19 и 20 век – Великобритания и САЩ. Великобритания се отказа от ЕС в името на завръщането на националния суверенитет. В същата посока на затваряне на границите за емигранти и опити за връщане на национални капитал бе насочил страната си и Тръмп, като тази тенденция в контекста на американо-китайската търговска и технологична война се запазва и днес. В много европейски страни са във възход партии, отнасящи се критично към ЕС.

Третата от тези тенденции е кризата на либералната демокрация във водещите страни от Г-7 в резултат на резкия възход на неравенствата, поляризиращ и противопоставящ обществата и в най-развитите западни държави. В световните класации за демокрация през последните години не кой да е, а САЩ се смъкват назад. Според последния годишен индекс на демокрацията на Economist Intelligence Unit САЩ, Италия и Франция са категоризирани като държави с „дефектна демокрация“. Нищо че може да раздават наляво и надясно оценки и санкции за това кой е „демократичен“ и кой не е. В САЩ не кой да е, а бившият им президент е цензуриран по основните медии в мащаби, непознати у нас.

Четвъртата от тези тенденции е упадъкът на глобалното лидерство на САЩ. Байдън вдига лозунги, че „Америка се завръща“, но проучване в 29 държави от агенция „Галъп“ през 2020 г. показва, че едва 18 % от населението в тях е готово да признае американското лидерство, а във водещи съюзници на САЩ този процент е дори по-нисък – само 15 % от британците признават американското лидерство и едва 6 % от германците.

Петата тенденция е засилването на различията между отделните държави, членки на Г-7. Това се видя от изграждането на Северен поток 2 в Германия, вижда се и в относителната самостоятелност на европейските страни в редица действия по отношение на Китай и Русия. Великобритания влезе в сблъсък с останалите страни от ЕС за търговските отношения  помежду им след Брекзит и няма сближаване на позициите им. Особено остър бе сблъсъкът в това отношение между Еманюел Макрон и Борис Джонсън. Германия се съпротивлява на натиска на САЩ да прави в икономическите си отношения избор между тях и Китай. И това не е случайно, Китай вече е най-големият търговски партньор на Германия, както и на целия ЕС.

Шестата тенденция е неспособността при новото глаболно съотношение на силите между Запада и останалия свят чрез Г-7 да се намират решения на най-острите световни проблеми. Типичен пример са досегашните им колективни мерки по отношение на климата, които по същество са провал. Въпреки така нар. „историческо съглашение“ за климата в Париж преди шест години и „историческата“ среща в Копенхаген преди пет години въглеводородните емисии продължават да нарастват и в периода между 2010 и 2018 г. са се увеличили с 1 %. През 2019-2020 г. пандемията като че ли намали тенденцията да нарастването им, но сега се очаква, че отново ускорено ще вървят нагоре.

В реалностите на съвременния свят Г-7 все по-трудно може да взема адекватни решения, особено в контекста на много мощната тенденция на промяна на световната геоикономическа, а от тук и геополитическа, геокултурна, военна мощ. Събраха се отново, ще съберат може би и през следващата година, но светът все по-малко ще зависи от тях.

Клуб 24 май