/Поглед.инфо/ Наскоро „Ню Йорк Таймс“ излезе на първа страница със статия, че либералният световен ред е построен върху реки от кръв. Изтрепаните, чиято кръв изтече при това „строителство“, са вече милиони. Родените от този ред и у нас евроатлантици яростно се борят за запазването му, а все повече политици се чудят дали да се съобразяват или не вече с него. Отговорът на този въпрос можем да видим във факта, че САЩ – главният строител и стълб на този световен ред, налаган с лозунги за „демократизация“, с лобистки структури, глобална олигархия и платени пропагандни структури на соросоидни НПО-та се срива, губи в световната надпреварва по все повече показатели и все по-трудно може да изпълнява тази си функция. Вълните, заливащи могъщия „Титаник“ на световния хегемон, връхлитат от всички страни – от екологията, през пандемията, здравеопазването, икономиката до геополитиката.
Вижте какво става с екологията. Американците излязоха от Парижкото споразумение за климата, като обявиха, че такова нещо няма, и природата им го връща, удряйки ги все по-яростно. Големи части на САЩ днес са изложени на все по-голям риск. През последните месеци опустошителни и скоростно нарастващи пожари пометоха над 15 милиона декара гори, разрушиха над 4000 сгради, прогониха от домовете им над 200 хиляди души. Мащабите на пожарите от последните няколко години са невиждани от 10 000 години насам. Материалните загуби от тези пожари нарастват и са се удвоили през последните две десетилетия, докато американските управляващи говорят, че нямало глобално затопляне.
Природата ги бие във време, когато САЩ са и между най-жестоко ударените от коронавирусната пандемия, при което икономиката им се срина за няколко месеца с почти 33 % от БВП. Китай ги изпревари по БВП по паритет на покупателната способност още през 2014 г., а сега има много по-малки проблеми в конфликта и с природата, и с пандемията. Неговата икономика се възстановява много по-успешно, което означава, че ще стане новият световен хегемон много по-скоро, отколкото се очакваше. На всичко отгоре делът на бедните и бездомните в САЩ расте ускорено и като процент от населението е неизмеримо по-голям, отколкото в Китай.
Държавният дълг на САЩ също расте с невиждана скорост, вече наближава 27 трилиона долара, и главните им чужди кредитори са две азиатски държави – Япония и Китай. В САЩ растат и всички останали форми на дълг – от корпоративния, през този на домакинствата до студентските дългове.
САЩ са страната с най-голямо неравенство сред държавите от Г-7. Неслучайно и България е с най-голямо неравенство в ЕС – нали у нас яростни „демократични“ евроатлантици ни водеха по американския път на неолиберален капитализъм. Така нар. американска мечта, според която децата в семействата ще живеят по-добре от родителите си, вече я няма за мнозинството от американците точно във времето, когато „китайската мечта“ доведе над един милиард китайци до материално и социално благополучие, много по-добро от това на техните родители. Между 1967 и 2016 г. средната класа в САЩ е намаляла от 47% на 36%. Стагниращото заплащане, нарастващото количество безработни, невижданото неравенство правят все по-недостижима тази мечта, привличала през последния век милиони хора от целия свят към Америка. Неслучайно, още докато беше президент през 2013 година, Обама призна, че 1 % най-богати в САЩ имат богатство, което е 288 пъти по-голямо от това на средното американско семейство, а шансът на едно дете от по-бедно семейство в САЩ да се издигне в обществото е не по-голям от този на дете в Ямайка. Седем години по-късно нещата изглеждат още по-отчайващи.
Но сривът не е само в социално-икономическото неравенство, той е и в политиката, и в прехвалената им либерална демокрация, която няма как да работи в един олигархизиран неолиберален свят. У нас противниците на управляващите говорят как в страната имало „паралелна държава“ и „мафия“ и как, като дойдат на власт, ще ги премахнат. Не забелязват обаче, че в модела на внесения от САЩ у нас неолиберален капитализъм неотделим елемент е така нар. дълбока държава, която американците така и не могат да отстранят. Проблемът в този смисъл е системен.
Световните демократизатори в продължение на десетилетия чрез преврати, цветни революции, бомби и нападения с дронове „демократизират“ света, за да създадат неолибералния световен ред, и го използват в своя полза и тази на своите корпорации. Оказа се обаче, че крадецът вика „дръжте крадеца“, тъй като тяхната неолиберална демокрация в най-висока степен зависи от частния бизнес и лобистки кръгове. У нас протестиращите по улиците говорят за изборните измами на управляващите и смятат, че като ги сменят, нещата ще се оправят. Не виждат обаче, че тези неща сме ги научили от новите си световни наставници, задаващи модела на развитие на останалия свят. Иначе щеше ли не кой да е, а самият американски президент Доналд Тръмп да говори, че там в момента предстоят „най-измамническите избори“ в историята? Щеше ли неговият пък конкурент Джо Байдън да твърди, че „Тръмп ще се опита да открадне тези избори“?
Ако при американския неолиберален капитализъм изборите са измама, защо нашите протестиращи си мислят, че у нас може да бъде по-добре при запазване на същия този капитализъм, независимо от това кой ни управлява?! А за срива на американската либерална демокрация може да се съди и по данните на Индекса на демокрацията, съставян от Economist Intelligence Unit (EIU) – Икономическият разузнавателен отдел на Economist Group ‒ компания, базирана във Великобритания. Индексът се основава на 60 показателя – като се почне от плурализма, мине се през гражданските свободи и се стигне до политическата култура. В ежегодните доклади на този индекс, сравняващ над 160 държави по света, от 2016 г. насам САЩ вече не са „пълна демокрация“, а „дефектна демокрация“. Обърнете внимание, Чили на някогашния превратаджия и диктатор Пиночет е оценено днес като „пълна демокрация“, Коста Рика и Уругвай – също, но
САЩ са „дефектна демокрация“
А ако се появи някой нов световен хегемон като тях, дали той би намерил основание да ги „демократизира“ с цветна революция, преврат или най-различни санкции, заради тяхната „дефектна демокрация“?
Тези дни беше публикуван още един световен индекс, в който могат да се видят данни за развитието на световния хегемон САЩ в сравнение с държавите от останалия свят – Индекса на социалния прогрес. Той е много показателен, тъй като разкрива, че в голяма част от света през последното десетилетие качеството на живот се подобрява, докато в САЩ се влошава. Индексът на социалния прогрес е създаден по идея на Нобелови лауреати по икономика и измерва качеството на живота в държавите в света по различни показатели – хранене, сигурност, свобода, екологична среда, здравеопазване, образование и пр. Той сравнява 163 държави и показва, че от 2011 г., когато за първи път е направен, три от тях явно демонстрират влошаване на качеството на живот. Това са САЩ, Бразилия и Унгария, но в САЩ движението надолу е най-голямо. През 2011 г. САЩ са били на 11 място по този индекс, а през 2020 г. са на 28 място. Преди тях са дори Естония, Чехия, Кипър, даже фалиралата Гърция.
Американците някога обичаха да казват, че са № 1 в различни отношения. „Сега може да казваме“, пише „Ню Йорк Таймс“, че „сме № 28! И падаме надолу“. А по отделни показатели, като например достъп до качествено основно образование, САЩ са едва на 91 място в света и в това отношение са сравними с Монголия и Узбекистан.
По достъп до качествено здравеопазване САЩ са на 97 място в света и до тях са Албания и Йордания.
Равнището им на дискриминация на малцинствата е сред най-високите в света – по този показател са на 100 място. Неслучайно Майкъл Портър, знаменит американски икономист от „Харвард Бизнес Скул“, председател на консултативния съвет към екипа, правещ този индекс, заявява: „Изглеждаме като развиваща се държава…Ние не сме повече страната, която си мислим, че сме.“ Друг известен американски икономист ‒ Дейвид Бланчфлауър, прави изследване, което показва, че броят на американците, които имат психични проблеми, се е удвоил през последния четвърт век. „Нарастващият стрес и отчаяние са до голяма степен американски феномен, който не се наблюдава в други развити страни“, казва той. Бързо се увеличава делът на умрелите от „смърт от отчаяние“. По този повод един от известните американци разказва в Ню Йорк Таймс, че една четвърт от децата в неговото училище в щата Орегон вече са мъртви от наркотици, алкохол и самоубийства. Затова и проблемът на САЩ не е Доналд Тръмп, а
Тръмп е синдром на системен срив
Става дума за необратими глобални изменения, на криза и разпад на глобалния неолиберален порядък, на загуба на хегемонната роля на САЩ, независимо от това дали Тръмп или Байдън ще бъде след около месец и половина победител в предстоящите президентски избори. Президентската битка е само видимата част на изострена криза на системата и движение на САЩ назад и надолу. И двамата се борят за това кой ще върти кормилото на „Титаник“. Тръмп се опитва да го спасява, като домъкне относително по-мирно кораба до спокойното море на една по-затворена спрямо глобалните вихри държава, защитена с протекционистки и антиемигрантски стени от останалия свят. Байдън ще прави това, опитвайки се да укротява тези вихри с повече военна сила. Който и формално да победи, кризата ще изостря още по-силно битката.
Ако Тръмп седне на президентското кресло с кормилото в ръце, току виж че Демократическата партия му спретнала цветна революция. Кръговете, стоящи зад нея имат богат световен опит в това отношение. Протестите и насилието в САЩ вече вървят, взривени от едно убийство на афроамериканец. Неслучайно само през последните месеци в САЩ е имало над 10 000 протеста. Неслучайно делът на напускащите Америка през последните години също нараства.
Имаме системна деградация на САЩ като световен център на еднополярния глобален и неолиберален порядък. В тази ситуация и вътрешните противоречия ще се изострят. Двете страни на президентската надпревара в САЩ са проявление и фактор за непримирими класови, етнически, расови противоречия и разкол на богатите елити в американското общество. И двете страни изглеждат непремирими едни спрямо други.
И ние вървим и ще вървим май все по-ускорено по техния път – нали вече си имаме „Републиканци за България“ ‒ копие на Републиканската партия, поставила през 1981 г. с идването на Рейгън на власт началото на неолибералния капитализъм в САЩ. Същият капитализъм, прегърнат ентусиазирано с ревове „Демокрация“ и „Кой не скача е червен“ и от нашенските „демократични“ последователи на Рейгън и неговата идеологическа сестра във Великобритания Маргарет Тачър.
