/Поглед.инфо/ БСП - малка, сладка брошка
До момента БСП измина 3 стъпки и половина от една класическа схема:
1. Ентусиазъм. Предизборни митинги, речи, знамена, закани, интервюта, излияния, обещания, клетви, аплодисменти, автографи, клипове (тъпи), песни, танци, усмивки, прегръдки, оптимизъм и сметки (те излизат криви, но това става ясно по-късно).
2. Разочарование. Нещо се обърква, смут, всичко се обърква, мирише на провал, провал.
3. Паника. Унили физиономии, гузни реплики, потни оправдания, едни викат „Казвах ли ви аз!”, други - „Оставка!”, трети – „Не му е времето”, всичко се спихва, лидерите потъват в мълчание; вътрешни войни - мобилизация на кръгове и лобита, интриги, заговори, конспирации, предателства; скандали с партньорите - политически и бизнес разводи, обвинения, гневни жестикулации, ехидство, огледално надцакване, финтове, блъфове и ултиматуми.
4. Търсене на виновни. Те са навсякъде другаде, само не и там, където са.
БСП е някъде в средата на т. 4.
Следват:
5. Наказване на невинните. Удовлетворение.
6. Призиви за единство в стил „Днес повече от всякога”.
Има и т. 7, за която ще стане дума накрая.
И отново БСП е между Херцен и Чернишевски, между класическите въпроси „Кой е виновен?” и „Какво да се прави?”
29-годишният Александър Херцен започва да пише „Кто виноват?” през 1841 г., когато е на заточение заради своите социалистически възгледи, и завършва книгата 5 години по-късно в Москва.
34-годишният Николай Чернишевски пише „Что делать?” през 1862 г.-1863 г., докато е в килията на Петропавловската крепост в Санкт-Петербург – пак заради своите социалистически възгледи.
„Кой е виновен?”
Виновни са:
1. „Андрей Луканов, неговият лакей Стефан Продев и в. „Дума”, каза Райдовски.
2. „Лъжливите интелектуалци”, каза Алгфари. Понеже предложили Достена Лаверн, какая-то француженка. Сред 30-те „лъжеинтелектуалци” са Петър Волгин, Калина Андролова, Сашо Симов и моя милост. „Умните и красивите” подредиха таз „банда на четиримата”, тез „врагове на народа” в „черния списък” - за отстрел.
3. Социолозите, щото не били познали, ама те кога ли са познавали, пък когато познаят, няма кой да ги чуе.
4. Министрите, понеже били разглезени.
5. Правителството, понеже левите избиратели не го припознали като свое, пък то изпълнило 85% от програмата на БСП, ерго - левите избиратели не са припознали като своя програмата на БСП.
6. Левите избиратели, щото те така си гласуват на евроизбори, разсеяно някак, пък и нещо недоразбрали, и на всичкото отгоре имат претенции, и изобщо – „Аман от тая тъпа партия!”, рече един високопоставен персонаж в пристъп на яростно интелектуално превъзходство.
7. Всички.
8. Никой.
9. „Аман от тоя тъп народ!”.
Ей такива откровения пръскат светлина в мрака.
През това време: АБВ, което успешно ерозира левия вот, се любува на своите 4 % и ги коландри с надеждата да се претъркулне през бариерата; никой не казва „кой предложи Пеевски” и какво разяде коалицията с ДПС; БСП е на ръба на екзистенциалната криза; като панацея ни се предлага главата на Станишев, което не решава нищо.
„Какво да се прави?”
БСП, като видя, че няма файда от предсказуемост, направи рязък завой към изненадите. ДПС каза, че подкрепя формулата на кабинета, БСП – че тая формула е изчерпана. ДПС номинира Орешарски за служебен (и не само служебен) премиер, БСП го „уволни”. ДПС предложи хронограма за изборите, БСП хвърли ръкавицата с избори през юли и задължително гласуване
„Избори през юли” предизвика шок и ужас сред политическите амбфибии, които до оня ден тропкаха с гневно краче: „Избори сега и веднага!”. Обичайният им словесен картеч запелтечи, камерите запечатаха за вечни времена техните потресени физиономии, достойни за „Златния фонд” на БНТ. Най-разтърсващо е изпълнението на Борисов откъм Вашингтон: „Ако президентът ми връчи мандат, ще го бавя възможно най-дълго”. Не знам какво значи „най-дълго” според Борисов, но според Конституцията е 7 дни.
„Избори през юли” е психологически тест, на който амфибиите се провалиха, понеже щели да се плацикат на Халкидики. Това е резултатът от този театрален експеримент, но в политиката няма „Аскеер”.
„Задължителното гласуване”. До вчера БСП беше „против”, днес - наопаки. До оня ден ГЕРБ беше „за”, днес – наопаки. За ГЕРБ това си е природно присъщо поради шизофренното раздвоение на Борисовата личност, която след дружеския инструктаж на Маккейн и Бжежински ще да се е разчетворила.
Задължителното гласуване няма да донесе нищо, освен: протестни бюлетини; цъфтеж на екзотични, радикални, националистически и пародийни псевдопартийки от типа „Дръж ми шапката”, и рязко поевтиняване на контролирания вот за радост на прекупвачите. А ДПС - което е целта на занятието - вече пресмята как ще получи над 700 000 гласа в България и чужбина.
Задължителният режим веднага премина в забранителен. Покълнаха първите ограничения: териториални (само в границите на България), образователни, имуществени. Като нищо ще последват: възрастови, етнически, религиозни, професионални, по местоживеене (само в градовете), идейно политически (само „автентично” десни), антропологически, анатомически, биологически. Тъй де: „Няма да ми определят живота някакви от чужбина, някакви селяндури, неграмотници, дъртаци, небългари, безработни, червени боклуци и прочее”.
Така всеобщото и равно избирателно право ще бъде задължително само за „автентично” десните богати мъже под 50 години, които обитават жълтото паве. Това ще улесни броенето на бюлетините, а изборният ден ще приключва по пладне.
За да е пълна колекцията от жестикулации, депутати от КБ внезапно възлюбиха „възродителния процес” и ни върнаха в едно минно тресавище, от което се измъкваме 25 години. Преди някой да е решил да извърши глупост по тази тема, да прочете решението на ЦК на БКП от 29 декември 1989 г., а ако не го мързи – и стенограмата от 150 страници. Твърде поучително.
Защо?
Това е въпросът. Защо БСП изгуби (и) тези избори?
Главните причини са две.
Едната е Украйна.
И обяснението не е в „накърненото традиционно русофилство на левите избиратели”, както повтаря БСП. Българският народ е по принцип русофилски, колкото и да ръмжат и да рият хоноруваните русофоби. Скандалът е много по-жесток и по-мащабен.
Всички вкупом, вкл. БСП, повтарят една фалшива мантра – „Ние сме членове на ЕС и НАТО, имаме ангажименти, ние сме лоялни и не можем да имаме антиевропейска позиция”.
Когато в Украйна пред задебелените очи на целия свят беше извършен неонацистки преврат, вдъхновен, режисиран, платен и легитимиран от САЩ и ЕС.
Когато САЩ и ЕС закичват неонацистките терористи със званието „носители на европейските ценности” и „пазители на демокрацията”, и наричат антинацистите от Югоизточна Украйна „паплач”, „фанатици”, „вандали” и „терористи”.
Когато неонацистите горят живи хора, избиват беззащитни жени и деца, обстрелват ги от хеликоптери, украсени със знаците на ООН (някакъв звук от ООН?), заливат ги с напалм, обричат ги на мъчителна смърт с фосфорни бомби, бомбардират болници, родилни домове и училища.
Когато олигархичната майданска власт ежеминутно погазва всички възможни харти и конвенции за правата на човека.
Когато нацистката хунта в Киев, обгрижвана от САЩ и ЕС, трети месец провокира Русия с мръсната надежда руските танкове да пресекат границата, че най-после да започне тъй желаната война.
Когато САЩ и ЕС аплодират бандеровците, тези хладнокръвни, масови убийци, и насърчават техните престъпления срещу човечеството. Когато САЩ и ЕС използват неонацистките превратаджии за своите икономически, военни и геополитически цели.
Тогава?
Коя позиция е европейска и коя – антиевропейска?
Антиевропейска е позицията на САЩ. Антиевропейска е позицията на самия ЕС и на всичките му прогнили институции - прогнили от лобизъм, високомерие, бюрократщина и егоцентризъм. Антиевропейска е позицията и на България. Раболепните български политици превърнаха България в съучастници на неонацистките престъпления срещу човечеството. И наричат това европейска позиция! Какво нахалство!
И защо? Защото били лоялни? Глупости! Защото са страхливи. Защото искат да бъдат удобни, като да са чехлички някакви. Защото се държат като васали и превръщат България, пълноправен член на ЕС и НАТО, в жалък васал. Защото защитата на българските интереси е антиевропейско, обаче гузното мълчание пред неонацизма и неговите вдъхновители е свръхевропейско.
Каква е позицията на българското правителство? А на българския парламент? А на довчерашните български евродепутати? А на свежите ни евродепутати? Мълчание. Смъртоносно мълчание. И гърч.
Големият гърч ни споходи в лицето на Джон Маккейн, сенаторът- ястреб, главният организатор, координатор и спонсор на всички „цветни революции” и главно – на „оранжевата”.
Така САЩ и ЕС спряха Южен поток. ЕС, който обича руския газ, ама ако може да не е руски.
„Ох какой бальшой кеф! Утре ще има масови комунистически саморазстрели!”, изписка щастлив хейтър в интернет. Същият „бальшой кеф” опищя затварянето на абсолютно безопасните 3-и и 4-и блок на АЕЦ „Козлодуй” (неоспорима „заслуга” на Костов, Михайлова-Нейниски, Кунева и Паси) и спирането на АЕЦ „Белене” (браво, Бойко!). Пак благодарение на Костов Синият поток ни заобиколи и пак беше „бальшой кеф”. Целта е да ни заобиколи и Южният, Гърция, Италия, Австрия и Унгария да получават руски газ през Турция, а ние да купуваме руски газ от Турция на турски цени. Не е важно на нас да е добре, важното е на Русия да е зле, а ние да бъдем „лоялни партньори”. Руски газ за ЕС през Турция може, през България – сакън! „Бальшой кеф!”, наистина. Прочее - кога ще спрат Северния поток? И там тече омразен, гаден, путински газ!
САЩ чрез Украйна рекетират Русия и Европа с минимум 5 цели: украинските газопреносни тръби да станат американски (първо); по тях да тече не руски газ, а шистов американски (второ); да бъдат пресечени икономическите отношения Европа-Русия (трето), Русия да бъде изолирана от Европа (четвърто), и нито гък повече за диверсификация (пето).
Рекетът може да се проточи до 8 ноември 2016 г. – тогава са президентските избори в САЩ, и да стане част от предизборната кампания. Но може да продължи и по-кратко – до избирането на нов шеф на ЕК и нов еврокомисар по енергетиката, с крехката надежда на Европа да й дойде акъла, че е заложник и инструмент в ръцете на САЩ и на техните амбиции да си върнат хегемонията над вече многополюсния свят; че САЩ, при съучастието на ЕС, си отглеждат неонацисти така, както си отгледаха ислямските терористи, а после тръгнаха да ги преследват и там, където ги няма.
През това време Европа ще киха, а България ще изчезне. И това е „бальшой кеф”.
Другата причина:
25 години българската десница непрестанно и неотклонно демонизира левицата, сатанизира всяка социална идея, всяка лява мисъл, всеки ляв полъх и повей - всичко, което пречи на алчния, егоистичен, олигархичен интерес. Всичко що е социално, е обявено за гадно, гнусно, комунистическо и болшевишко, зад което наднича и напира някакъв нов Йосиф Висарионович.
25 години върху членовете на БСП се лее нестихваща омраза и презрение, наричат ги тъпи, прости, неграмотни, селяндури, боклуци и най-вече – престъпници.
25 години всеки политически плазмодий се легитимира през, чрез, на гърба и за сметка на БСП, на лявата идея, на социалните въжделения на мнозинството от българския народ.
За 25 години фалшивото дясно в съюз с мафията, олигархията и прилежащите им медии подмени българската история, обезграмоти българския народ, опростачи го, култивира масово невежество, осъди антифашистите като престъпници и канонизира фашистите за светци. И, разбира се! – обяви Русия за олицетворение на цялото зло по света. И днес младите българи не разбират какво се случва в Украйна. Те не разпознават зловещата мутра на нацизма. Защото 25 години ги облъчват с измамата, че тази кървава, престъпна мутра е лицето на прогреса и напредъка. И когато утре поредният „автентичнодесен” Лукарски изригне от бездънната яма на невежеството, че Александър Стамболийски е „зверски убит от комунистите”, децата на прехода ще му повярват. Безусловно.
И какво прави БСП 25 години? Нищо, освен да се жалва и да мрънка. И ако не са самотните гласове на двама-трима публицисти, ще си остане само с жалване и мрънкане.
25 години самоназначилите се „десни”, „умни”, „красиви” и „качествени” повтарят едно заклинание:
„БСП трябва да се реформира! БСП все още не се реформира! БСП не е достатъчно реформирана!” и т.н. Каква трогателна загриженост! И как изглежда „реформираната” БСП според „десните”? Каква е тяхната мечта за една „реформирана” БСП? Една малка, сладка, зализанка, паркетна партийка, която всеки път трепери дали ще мине бариерата на парламентарните избори; едно мило, обичливо, безпаметно електорално джудженце; едно червеничко захарно петленце; едно крехко, бутиково бижунце върху ревера на политическата привидност.
Натам сме я подкарали.
…
В началото ви казах, че БСП е по средата на класическата схема:
1. Ентусиазъм. 2. Разочарование. 3. Паника. 4. Търсене на виновни. 5. Наказване на невинните. 6. Призиви за единство в стил „Днес повече от всякога.
А ето какво предвижда т.7 - Банкет за ръководството и награди за отличниците.
Пита се – кой ще черпи по т.7?
Дума
