/Поглед.инфо/ След екзекуцията. Маршът на лицемерите. Свободата на словото като дрескод.
„Смърт на Дания!”, „Смърт на Германия!”, „Смърт на Англия!”, „Да живее Осама бин Ладен!”, „Европа е Сатана!”, „Армията на Мохамед ще се върне!”, “Свободата на словото е западен тероризъм!”, „Убийте неверниците!”, „Кръв, кръв, кръв!”, „Смърт, смърт, смърт!”, “Аллах е велик!”...
Този вик се носеше над Иран, Ирак, Сирия, Ливан, Алжир, Мароко, Кения... Гневни мюсюлмани громяха и опожаряваха европейски посолства, тъпчеха и горяха знамената на европейски държави и наистина се лееше кръв. Крясъкът „Аллах е велик!” кънтеше над Копенхаген, Париж, Берлин, Мадрид, Страсбург.
Всичко това - заради 12-те карикатури в датския вестник Jyllands-Posten. Никой не се декорира с надписа „Аз съм Jyllands”. Въпреки погромите. Беше 2006-а. Европейските правителства едно след друго приподнасяха своите разкаяния. Днес плачат.
Ако колегите от „Шарли ебдо” останат верни на себе си, водещата карикатура на следващия брой трябва да изобразява марша на лицемерите в Париж. На тези от първата редичка. След показната екзекуцията на 10 журналисти, 3 полицаи и 4 заложници (11 французи, 4 евреи и 2 араби), елитните лицемерци на света накацаха върху молива на „Шарли ебдо”. За да му попречат да ги изрисува, както той си знае. „Повръща ми се от вашето лицемерие!”, възкликна Бернард Холтроп , карикатурист от разстреляното списание.
Защото не моливът отгледа, вдъхнови, обучи и въоръжи екзекуторите. А тези, от първата редичка. Оланд ги посрещаше 2 часа, полицията ги аранжираше 1 час, те си бъбреха елитно, смееха се, поздравяваха се като на коктейл след мироналагаща и високохуманна бомбардировка на НАТО, може и някое селфи да са си щракнали, и отвреме-навреме надяваха сериозни физиономии и опечалени маски, изобразяваха скръб и състрадание, съпричастие и солидарност. За пред света. Иначе те не познават тези чувства. Не ги практикуват.
Те и свободата на словото не познават, нито я признават. Тя ги плаши, тревожи и гневи. Но най ги вбесява смехът. Депресира ги. Смехът, изтънчен или брутален, интелигентен или циничен, безмилостният смях, който не убива, но го убиват. Лицемерците моментално се присламчиха към трагедията, възседнаха потреса, приватизираха сълзите на Париж, самообявиха се за жертви, спешно се декорираха с „Аз съм Шарли”. Не са. И никога няма да бъдат. За тях „Аз съм Шарли” е поза. И щит. Срещу словото и смеха. Изобщо и по принцип. За тях свободата на словото е престъпление, а разстрелът на нейния брат-близнак, словото на свободата, е просто политика.
Моливът на „Шарли” рисува кощунствени карикатури на Иисус, Богородица и Света Троица, но аз ще кажа само „Прости им, Господи!”. Лицемерците, обаче, кощунстват глобално: прекрояват картата на света, разпарчетосват държави, зидат нови Берлински стени, спускат нови Железни завеси, чертаят измислени граници, (пре)разпределят чужди богатства и територии, грабят чужди земи, крадат чужди блага, съсипват народи, зачеркват култури, унижават цивилизации, злоупотребяват религии, насъскват християни и мюсюлмани, разделят хората на човеци и под-човеци, на качествени и некачествени, и ги хвърлят един срещу друг, делят държавите на безценни и малоценни, достойни и недостойни, на благонадеждни и непокорни - непокорните изпепеляват, покорните подчиняват, но и едните, и другите оплячкосват.
Лицемерците диктуват дрескода, униформата на свободното слово. Определят задължителните, правилните, евроатлантическите, ценностните, цивилизационните пропагандни одежди, в които ние, под страх от гражданска смърт и обществен остракизъм, трябва да опаковаме, да стъпчем и обезличим своята позиция, съвест и мисъл. От нас се иска (изисква) да лъжем и да лицемерим (вдъхновено, при това), за да бъдем достойни за тяхното лицемерие. За да бъдем допуснати снизходително в клуба на правилните и праведните.
Помните ли как НАТО започна бомбардировките срещу Белград? С циничен надпис върху ракетите с обеднен уран „Честит православен Великден!”. Човеколюбивите ракети сринаха Белградската телевизия и убиха хуманно, в един миг, 15 журналисти. Храбрите атлантици довлякоха в Косово една накървавена сган афганистански муджахидини, които заедно с АОК и НАТО прочистваха сръбската земя от сърбите, и оскверниха, сринаха и опожариха 530 православни църкви и манастири, много от тях строени и изографисани от средновековни български майстори.
Какво стана тогава?
Някой някъде – в Париж, Лондон, Берлин или Вашингтон – закачи ли си надпис „Аз съм православен” или „Всички сме сърби”? В знак на протест и солидарност? Не. Световните площади останаха пусти. Защото дрескодът диктуваше: сърбите не са хора, православието е боклук, терористите и наркотрафикантите от АОК са пазители на евроатлантическите ценности, муджахидините са мили и любезни воини на цивилизацията (те бяха мили и любезни и когато колеха руските войници в Афганистан), а НАТО носи демокрацията и свободата върху своите невидими стелтове.
Така беше. Българските медии квичаха тържествуващо, вестниците крещяха с тлъсти, възторжени заглавия („Удариха Белград за сефте!”), и всеки, който не се тръшкаше възхитен, биваше обявяван за изрод. Един вестник пишеше истината - ДУМА. Бяхме остракирани и низвергнати. Минаха 10 години и изведнъж – изведнъж! – всички проумяха, че терористите и наркотрафикантите от АОК са терористи и наркотрафиканти, и откриха, че след демократичното прочистване сърбите в Косово са минимизирани до 4 %.
Помните ли как коалицията на желаещите пудели и американски въртиопашки щурмуваха Ирак? Както обирджии щурмуват крайпътна бензиностанция. После избиха един милион жени и деца; разграбиха, завлякоха и разпродадоха културното наследство на древния Вавилон; присвоиха си иракския петрол, каквато им беше изначалната цел; унищожиха светски Ирак и на негово място (се) възцариха неизброимо количество терористични групировки, от които някак незабелязано избуя тъй наречената Ислямска държава (ИДИЛ), която днес тероризира цялото човечество.
Какво стана тогава?
Някой някъде - в Париж, Лондон, Берлин или Вашингтон – закачи ли си надпис „Аз съм иракчанин”? В знак на протест и солидарност? Не. Световните площади останаха пусти.
Така беше. Паси се изживяваше като Христос, Левски и капитан Петко войвода едновременно, обясняваше с налуден блясък в очите, че той, персонално, е освободителят на Ирак, поради което трябва да му цалуваме сандалите. А когато погинаха българските момчета, българските вестници изпискаха възторжено и кръвожадно: „Вече сме достойни да ни приемат в НАТО - подписахме с кръв нашето членство!”. Един вестник пишеше истината - ДУМА. Бяхме остракирани и низвергнати. Минаха 10 години, желаещите затънаха в иракските пясъци, междувременно САЩ забъркаха „арабските пролети”, разглобиха Близкия Изток, изправиха арабските общества пред фалшивия избор „светска диктатура или ислямски тероризъм”, и изведнъж – изведнъж! – всички проумяха, че тази война е фатална грешка и че там, в Ирак, ИДИЛ набра своята мощ под мъдрото американско ръководство.
Днес бандеровците сринаха Източна Украйна в руини; в Одеса изгориха живи над 50 човеци; погубиха хладнокръвно над 5 000 души, от които 90% жени, деца и старци; убиха 12 руски журналисти; горят с напалм беззащитни хора и превръщат в кланици болници, училища и детски градини; майдановците дефилират с факли и свастики; честват Бандера като национален герой и му вдигат паметници; пребиват и хвърлят в кофите за боклук всеки инакомислещ; Георгиевската лентичка на ревера е смъртна присъда; в Украйна се надовлече кръвожадна неонацистка сган – елитна извадка на „демократичния” свят; Порошенко обяви освобождаването на Европа от нацизма за „съветска агресия”.
Какво става днес?
Някой някъде - в Париж, Лондон, Берлин или Вашингтон – закачи ли си надпис „Аз съм от Донецк” или „Всички сме от Одеса”? В знак на протест и солидарност? Не. Световните площади са пусти.
Така е. Дрескодът повелява – неонацистките престъпници, бандеровците, са герои, пазители на демокрацията, гаранти на евроатлантическите ценности, Путин е злодей, Русия е агресор, САЩ и Западът са еманация на свободата и справедливостта, нацизмът е благо, опълченците са уроди, руснаците не са хора. И всеки, който пише обратното, е задунаец, рубладжия и путинист. И трябва да бъде наплют и наритан. Слава Богу, днес гласът на ДУМА, не е самотен.
Ще минат 10 години и изведнъж – изведнъж! – всички ще открият, че бандеровците са престъпници, че нацизмът е престъпление, че в Украйна беше извършен троен преврат – държавен, геополитически и неонацистки; че целта е Европа да бъде похитена и подчинена, а Русия – разчленена и ограбена.
Ще минат 10 години и всички ще заплачат за Одеса така, както днес плачат за Париж. Лицемерно. Ще бъде късно. Защото след 10 години ще плачат за Европа.
Всеки път – едно и също. Ислямистите разгромиха Маалюла, единственото място на света, където се говори арамейски, езикът на Христос. Настъпват към манастира „Св. Екатерина” в Синай – тук се срещат Богът и човекът, тук е мястото на Завета, тук Мойсей получава Свещените скрижали, тук е Неопалимата къпина (неизгарящият храст), и най-древната икона на Иисус, и иконата, наречена „Най-старият по дни”, на която Христос е изобразен като старец с бели одежди и снежнобяла коса – така би изглеждал при Второто пришествие според виденията на пророк Даниил и св. Йоан Богослов.
Сирия, Египет, Ирак, Либия, Пакистан, Саудитска Арабия, Нигерия – ислямистите рушат християнски храмове и манастири, отвличат монахини и свещеници и се гаврят с тях. Само за последните 10 години 150 милиона християни по света са станали жертви на ислямистко насилие. Всеки ден ислямските терористи водят на заколение стотици невинни християни и мюсюлмани, и реки от кръв сплъстяват пустинния пясък...
И - какво? Някакъв протест?
Мълчание.
Защо?
„Демократичният” свят не може да се справи с 33 хиляди главорези? ИДИЛ контролира 11 петролни полета в Ирак и Сирия, всеки ден печели по 5 млн. долара (1 млрд. 825 млн. годишно). Някой купува този петрол. ИДИЛ разграбва и продава безценни предмети на изкуството и печели от това мародерство 6 млрд. долара годишно. Някой купува това похитено културно наследство. Само за един месец ИДИЛ, „Боко Харам”, „Ал Кайда”, „Ал Шабаб”, „Ал Нусра” погубиха над 5 000 души – християни, юдеи и мюсюлмани. Само в един ден, посред марша на лицемерците, убиха 2 000 нигерийци.
Световните велзевули не просто разбудиха бесовете на ислямисткия терор. Те отгледаха, насърчиха, обучиха, въоръжиха и толерират тези бесове. Превърнаха ги в свой инструмент, в свое оръдие и в свое алиби. Не от вчера, нито от оня ден.
Глобалният капитал органически не понася държави, граници, религии. Те му пречат. Глобалният капитал опита всичко, за да подчини света на своя интерес – преврати, войни (горещи, студени, хладни), „цветни революции”, „арабски пролети”, украински неонацисти, блокади, санкции. Единственото, което му остана, е най-страшното, най-чудовищното, най-отвратителното оръжие – религиозните войни. Които нямат (и никога не са имали!) нищо общо с религията, с вярата, още по-малко – с Бог.
Първата жертва на религиозните войни е самата религия, самата вяра, самия Бог. Те поругават Бога, а „Бог поругаван не бива”, казва св. апостол Павел в своето послание до Галатяни (глава 6, стих 7). Бесовете нямат Бог. Терорът няма Бог. Ще минат 10 години и ще разберете какво ви казвам.
Затова: Не плачете за Париж. Мислете!
До следващия брой.
в-к Дума
