/Поглед.инфо/ Левски – най-великият българин, „Под игото” – любим роман, „Време разделно” – любим филм. Каква национална трагедия!
О, неразумний фолклорний българино!
Поради что, ти, юроде юродив, ти, зобмираний мазохистичний робе, избра „Време разделно” за свой любим филм, та потресе и покруси драгоценния ни елит?! („Бясна съм!”, изфуча една кинокритическа фурия. „Изборът е по-лош и от „Биг Брадър!”, изплака друга и заби камбаната за упокой на общественото безсъзнание. „Кич!”, умозаключи един професор.)
Поради что ти, исторический недорасляко, потроши скъпите на елита (ама много скъпи!) евроатлантически безценности и политкоректности, и в дълбока скръб и жалост го потопи?! („Телевизионният вариант на народа се разделя с разума си, с вкуса си, с приличието си”, отсъди друг професор, откри категорията „телевизионен народ” и го обвини в безумие, безвкусие и неприличие. „Паметта е пагубна”, постанови една свръхкоректна дама. „Протестиращите изведнъж се свиха. Къде е протестният вот?”, попита укоризнено друга.)
Поради что, ти, създание жалко, примитивно и стереотипизирано, травмира тъй брутално негово високонаративно протестърско красивейшество, взриви тъй вулгарно неговото деликатно умопостроение и чувствено благоутробие и му произведе неизличим травматичен стрес и потрес?! И сега той, скъпоценният ни елит, седи в своя ентелектуален кьошк, и страдае безутешно кат една озлочестена Геновева, и е тъй възмУтен и огОрчен, разхълцавен и разсополивен, разридан и отчаян, нажален и пренаскърбен, погнусен и отвратен! И оплаква, и ожалва, и опява нашето бъдеще - безметежно и безпаметно, което ти, цървуле юродский, съсипа поради твоето мозъчно слабоумие, цивилизационна недоразвитост, предразсъдъчно съзнание и естетска недостатъчност!
Мълчиш?
Не отговаряш?
Ми к`во да говориш! Ти свърши своето черно дело!
„Левски - най-великият българин, „Под игото” – любим роман, „Време разделно” – любим филм.Какво друго можеш да очакваш от един народ, който се състои от некадърни простаци с промити мозъци?!”, простена един литературен зеленчук. Каква национална трагедия, наистина! Срам, срам, срам!
Преди 6 години, ти, неразумний, избра „Под игото” и не се вслуша в мудрословеснейшите елитни патки, които ти обясниха високонаучно, дълбокоинтелектуално и членоразделно, че:
„Под игото” е „един посредствен роман без литературни качества”, „който никой не чете”, обаче е „романът на масите”; „прототип на съвременната сапунка”; „най-тъпата, най-елементарната, най-примитивната българска книга”, „патриотарско клише”, „тотален провал”, „пълна скукевина”, която „възпитава не в мислене, а в официалните националистически ценности”, за която „гласуват по спомени от училище и защото подсъзнателно обичат да мразят”; роман, който „е прекалено български, архаично български, овехтял, спарен, неразбираем за децата ни, написан на един мъртъв език”…
И още:
„Под игото” е роман, който „Комунистите обичат, защото Вазов е доктринерен и банален, няма нищо в писанията му, което да обърка оскъдният им интелект, защото възбужда етническа омраза, а комунистите обичат етническата омраза! Но най вече комунягите обичат Вазов за славославието му на руските завоеватели и окупатори”; „Вазов е един bgрусофил”; „Русофилството на Вазов е в основата на голямата му популярност до ден днешен. На неговото русофилство се противопоставя Стамболов, който слава Богу, го изгонва от България” …
И окончателната присъда: „Добрата библиотека е онази библиотека, в която няма нито една книга от Вазов. Дори в тази библиотека да няма никаква друга книга”…
Вслуша ли се, празноглавецо, в тез ентелектуални наставления? Не! И избра „Под игото”, дето „предизвиква антагонистични националистически настроения”! Поне да беше „Под присъствието”! Или „В контактната зона между две цивилизации”! Ех!…
Предупредиха ли те преди друг път да не правиш така? Предупредиха те. Ти какво направи, примат несмислен? Избра „Време разделно”!
Колко години мусикословеснейшите елитни патки трябва да ти обясняват, о, простако прост, ахмак ниеден, че:
„Време разделно” е „посредствен /поръчков/ пропаганден /отвратителен филм по посредствена /поръчкова/ пропагандна/ отвратителна книга”, „възхвала на възродителния процес”, „манипулативен текст, под който дори Тодор Живков би се подписал”, „скучен, манипулативен роман, написан от човек без грам морални достойнства, вечен храненик на държавата, манипулатор и интригант, медиен любимец”, „един партиен номенклатурчик”, „ченге”, „доносник”, „комунистически еничар”…
И още:
„Време разделно” (книгата, респективно филмът) е „маргинално произведение”, „принадлежи на една отминала епоха”, „преексплоатира една митологема”, „илюстрира мита за насилствената ислямизация на българите”, който мит „се превръща в мистификация поради деформация и карикатурност, чрез подвеждане, преувеличение и пълна дезинформация”, „обективността и безпристрастието са чиста фикция”; „една след друга следват картини на ужасни изстъпления, извращения и мъчения, извършвани от турците, всичко е кръв и насилие, една касапница, която отвращава и самия читател”, а във филма – „потоци кръв, изнасилени и изкормени жени, заклани деца, набучени на кол или изгорени живи мъже” (тъй рече една доблестна френска българистка и припадна ужасена, милата).
И сега, юродиви, понеже си тъмен балкански субект, и поради твоята непрогледна тъпота и зла памет, митотворяща демони, взе, че извърши поредното гнусаво национално предателство срещу българския материален, духовен и всякакъв напредък!
Що, бе?!
„Изборът на „Време разделно” за любим български филм е равнозначно на това „Триумф на волята” на Лени Рифенщал да бъде избран за любим от германците”, обясни хладнокръвно един педагог (който периодично ни наставлява колко мила и любезна била Османската империя) и най-паче грантов протестър (умен, красив и великолепен), и обяви филма за нацистка направа.
„Тази „държава” и този „народ” са обречени! Те дори не живеят в лъжа, а от и за лъжата. Трябва да завали захар от небето, та да ни отърве от тази прокоба. Дотогава който може да се отърве от тях да се отървава!”, призова богобоязливо един игумен (!), кавичкоса народ и държава, и само дето трижди „Анатема!” не извика.
„Тези, които го избраха(филма), показаха, че са в плен на фолклорни представи за историята и на примитивни представи за изкуството. Този избор - изборът на омразата и разделението - показа още, че 137 години след Освобождението наивната приказка за „робството” владее умовете на стотици хиляди, че книга, изградена върху фалшификат, а след това по решение на Политбюро на ЦК на БКП превърната във филм, може да владее умовете и чувствата…”, отсъди един грантов протестър-правозащитник, и тури робството в кавички, и го обяви за наивна приказка.
„Това е мазохистичен избор. Нам някак не ни се ще да забравим, че сме били жертви, нещо повече – непрестанно се фукаме, че сме жертви”, каза един лит. критик
„Българинът се опива от това, че е бил роб. Българинът обича да е жертва. Това е трагедията. Това е драмата. Това е резултат от дълбоко вкоренен робски синдром”, рече преизпълнен с печал и омерзение един професор по психология, но преди това ни обясни, че България просто била влязла в Османската империя и се застояла там 500 години.
И произнесе окончателната присъда: „Народ, който избира „Време разделно” да му е любим филм, съвсем естествено и нормално два пъти ще избере Борисов за премиер, който реализира една мутренска мечта за превземане на държавата”.
Разумя ли, твар безсловесна и фолклорна, каква я свърши на евроатлантическата нива?! Сбъдна мечтата на една мутра! Ти! Не сладичкият протестърски елит! О, черна мъка!
Знам, сега чакаш да ти кажа авторите на всички цитирани мъдри мисли и наставления. За какъв дявол са ти притрябвали техните имена? Те не се интересуват от твоето име, нито от твоя живот, нито от твоето съществуване. И-зоб-що! Според тях ти не съществуваш и не трябва да съществуваш. И-зоб-що!
Те ненавиждат „Под игото”, защото се разпознават в Кириак Стефчов, тоя мазен, сладкогласен слуга на Империята (все едно коя), на чуждия интерес (все едно кой, стига да е чужд), тоя нагаждач към диплите на конюнктурата (все едно коя, стига да гарантира приятно и престижно обществено битуване). Те не понасят Вазов, този кремълски петоколонник, ама де е Стамболов, да го изгони, ведно със зловредните му книжлета!
Те не понасят „Време разделно” не за друго, а заради паметта. (Ако мудрословеснейшите елитни патки препоръчат на евреите да забравят холокоста, а на арменците – геноцида, евреите и арменците ще им издерат очите!) Ако пък някой ги подсети за „Цената на златото” на Генчо Стоев или, Боже опази, за „Антихрист” на Емилиян Станев, просто ще истерясат и техните гладички умовце ще се самовзривят от политкоректен възмут.
Те и Ботев не понасят, неговата публицистика ги поболява, предизвиква у тях „ужас и отвращение”, понеже „не отговаря на универсалните критерии за добро и красиво”. За тях всичко е в кавички - „робство”, „апостоли”, „въстание”, „Освобождение”. Всичко е мит – Батак е мит, 5-те века робство са мит, мистификация, фалшивка, приказка за „лека нощ”, щото сме си добрували охолно под благотворната сянка на падишаха.
Те не понасят българската душа, архаична им се види някак, вехта, спарена, мъртва. Те се кичат и фукат с измамни приноси, но пропускат истинския - че това, което турските поробители „постигнаха” за 500 години, българските псевдодемократи надминаха за 25.
Те вменяват на българския народ някакво обезумително, болезнено опиянение от робството, и презират „Пиянството на един народ”, неговия неистов порив към свободата. Ей този порив - към свобода, познание и духовност, ги вбесява. И паметта за него.
Те не понасят избора на читателите и зрителите, защото разбират прекрасно, че това (досущ като „Епопея на забравените”) е И самозащита, естетически протест, въстание на паметта срещу методичното, умишлено унищожение и унижение на народ и държава, срещу едно издевателство, което продължава 25 години. А нам бе съобщено, че българската национална памет (идентичност) е безвкусна, безсрамна, неприлична, мазохистична, робска, позорна и пагубна. И апотеоз на нацизма, също така.
25 години основното занимание на грантовия елит, е да преформатира и препрограмира българската памет, да я изличи и изчегърта, да я обезвреди, щото е адски вредна и непотребна; да разкъса, да среже, да разсече, да посече върху нов, елегантен, супермоден, свръхзвуков, ГМО-дръвник made in USA всички връзки, всички нишки между нацията и нейната история, трагична и бляскава; да разнищи и разпарчетоса, да превърне в дреб тази най-фина, сакрална тъкан, която създава един народ, да обезлюди и обезсмисли неговата вселена, да разлъчи народа от самия него, да го отлъчи от неговата памет, от неговата същност, от неговия космос, от неговия живот във времето и във времената, от неговото безсмъртие, та да го умъртви най-сетне, и така да го цивилизова.
25 години българската нация е обект на тази хладнокръвна, брутална операция, ненадмината по своята перфидна жестокост, с надлежно калкулирани цели и ползи. Паметта българска е оня Гордиев възел, който пречи, спъва и гложди, и трябва да бъде разсечен най-безмилостно. А слугинският елит, тоз колективен Кириак Стефчов, се изживява като един Александър Македонски.
Цялата битка е за паметта. От нас се иска да забравим. Да бъдем безпаметни, безисторични, безсъзнателни, безсловесни, безписмени, бездуховни. Неодушевени политкоректни твари, един генно-модифициран евроатлантически добитък, че да ни водят и карат.
За това става дума.
И накрая: Едно предупреждение към Кириак-Стефчовците, дето се опитват да обезвредят българската национална памет, гаче ли е противопехотна мина. Не си играйте! Тази „мина” може да гръмне най-внезапно. С повод и без повод. В незнаен ден, в незнаен час.
---
Б.а.: „Мера според мера”, „Авантаж”, „Мъжки времена”, „Бялата стая”, „Елегия”, „Тютюн” и колко още не стигнаха до Топ 10. Финалната десетка се оказа тясна за толкова много и тъй великолепни български филми.
/в. "Дума"/
