/Поглед.инфо/ И отвратените ще се прегърнат с отвратителните
Вече никой не пита „Кой?”.
Освен прокуратурата, която пита „Кой поръча Пеевски?”. Пеевски вече е в сонма на „поръчаните”, редом до Борисов („поръчан” от Йосич, Доган, Пеевски и БСП – последователно или едновременно, заедно или поотделно) и Бареков („поръчан” от Борисов и Пашата). Така „успелият млад човек” се прероди от символ на олигархията и задкулисието в жертва и мъченик.
Никой не пита „Кой?”.
ДПС успешно изпра скандала „Пеевски”, БСП се удави в коритото с мръсната вода. ДПС винаги и едновременно е част от проблема и част от решението на проблема, който само е създало. Винаги е победител с победителите и никога – губещ с губещите. Винаги е част от успеха и никога – част от провала. Провалът неизменно е за някой друг. Никога не преяжда с власт, защото „това е оценка за добре свършена работа”. И никога не губи апетит за власт, защото ако го изгуби, „ще изневери на избирателите си”. (Цитатите са на Доган.)
ДПС притежава умението да обръща всички обстоятелства в своя полза. Превръща негативите в позитиви, пречките - в предимства, предимствата – в политически инструмент. И си спомням сценката от една конференция на ДПС, когато върволица политически лидери приподнасяха своите благодарности. Едни благодаряха за това, че вече са управлявали с ДПС, други – че управляват с ДПС, трети - че ще управляват с ДПС.
А избирателите на БСП, като не могат да накажат АБВ (за ножа в гърба), нито ДПС (за „обръчите”, „порциите” и безотказната „реализация на кадрите”), наказаха БСП, за да открият, че са се самонаказали.
Никой не пита „Кой?”.
„Антиолигархичният” Майдан овласти олигарха Порошенко, същият - по съвместителство къртица на САЩ. „Антиолигархичните” протести на жълтото паве вкараха в Европарламента поредния генно-модифициран конструкт на олигархията. ГЕРБ и ББЦ, Борисов и Бареков са близнаци-братя, от един калъп извадени, в една колба забъркани. Ако някой на „Позитано” в своята паника привижда в ББЦ партньор, мисли си за коалиция с ББЦ и си прави сметките за сътрудничество (каквото и да е то) с тая арогантна и самовлюбена нечистоплътност, позорът за БСП ще бъде неизтриваем.
Никой не пита „Кой?”.
Протестърите и „реформаторите”, дето питаха, рипаха, окупираха, вувузелеха, хунвейбинстваха, съдеха и осъждаха; дето разделиха българите на „добри” и „лоши”, „качествени” и „некачествени”, на „човеци” и „подчовеци”, на „умни, красиви, блестящи и неизменно прави” и на „червени боклуци, изроди, уроди, вампири, таласъми и неизменно виновни” – те мигом забравиха своите възвишени речи за „нов морал”, и пъргаво се шмугнаха в обятията на Борисов, реабилитираха го и преглътнаха своята интелектуална погнуса като стрида. А някъде там, в задкулисието (къде другаде!) крачи тежко един едър силует и говори с гласа на „поръчания” Пеевски – техният бъдещ финасово-медиен гарант. Така ще стане.
Никой не пита „Кой?”.
Протестърите празнуват 1 година, самоласкаят се, самонавиват се, самооблащават се. И те не знаят какво празнуват. На третия ден гражданският протест беше подменен, предаден, продаден и злоупотребен от тумба иждивенци на Trust for Civil Society in Central and Eastern Europe, плюс неизменната гарнитура егоцентрици и черносотници, които се представят за гражданскоТО общество, и които превърнаха протестите от граждански коректив на властта в политкоректен ухажор на ГЕРБ. Това беше целта на предумишленото убийство на гражданския протест.
Борисов изначално съблазни „сияйните и великолепните”, а те, по собствена воля и в пълен разсъдък, се превърнаха в естетското лице на една мутра, и го припознаха за вожд и благодетел. За благодарност ГЕРБ услужливо организира подписката за референдума, Близнашки и Борисов позираха ухилени, после ГЕРБ избяга през глава от обсъждането на същия референдум, измами над 400 000 души, а Близнашки (този-който-роди-конституцията-ин-витро), се цани за рицар и трубадур на Борисов, за да осъмне прелъстен и изоставен - като невръстна репортерка с непомерни амбиции.
Никой не пита „Кой?”.
Какъв ужас! С това възклицание завършва разследването на Джеф Стайн в „Congressional Quarterly” (издание на американския Конгрес) през 2007-а със заглавие „Българският партньор на Буш в борбата с тероризма има съмнително минало”.
Старият лисугер Бжежински подари на рожденика Борисов и пътьом – на „умните и красивите”, прекрасно алиби. Обяви „съратника на прочути мафиоти” за най-знаковия български политик и пръв борец срещу корупцията и организираната престъпност.
И дебелото 3 инча поверително досие на Борисов, цитирано в „Congressional Quarterly”, се изпари магически.
Кратък откъс от досието: „Най-влиятелният политик в България, най-новият съюзник на Вашингтон е близък съратник на прочути мафиоти и е свързан с почти 30 неразкрити убийства… По време на управлението на Борисов (главен секретар на МВР) неговите бивши бизнес партньори процъфтяваха, а техните предполагаеми конкуренти бяха системно избивани… Борисов е използвал своите правомощия да се бори с корупцията във властта с цел да помогне на съратниците си мафиоти да ликвидират конкуренти в подземния свят”.
И заключението: „Американското партньорство с Бойко Борисов е последният пример за политическата търговия, която се води от администрацията на Буш в борбата с тероризма, слагаща Пентагона, ЦРУ и ФБР в едно легло с някои от най-корумпираните и престъпни лидери. Какъв ужас! Изглежда в борбата с терора приемаме помощ от всеки, независимо колко е омърсен!”.
Никой не пита „Кой?”
Може би Старият лисугер не знае с кого си има работа?
Може би не е отгръщал досието на своя събеседник?
Може би не е чел грамите на американските посланици Джон Байърли (от 2006 г.) и Нанси Макълдауни (от 2008 г.)?
Може би, едва ли не.
Чел е Старият лисугер, много внимателно е чел.
Байърли: „Борисов директно ни заяви, че очаква американска подкрепа за политическата си кариера, като знак на благодарност за нашето сътрудничество… той е важен съюзник в установяването на военните бази… призова опонентите на базите „да си държат езика зад зъбите”…непредсказуема личност с необуздана политическа амбиция... Егото на Борисов може да е най-силният ни лост за влияние върху него - той жадува за международно внимание и особено цени одобрението на САЩ. Ние трябва да продължим да вървим по тънката линия между това, да бъдем експлоатирани от пропагандистката машина на Борисов или да отблъснем един изключително популярен и видимо проамерикански политик... ние трябва да продължаваме да го бутаме в правилната посока, но никога не трябва да забравяме с кого си имаме работа”.
Макълдауни: „Борисов е майстор на подвеждането и преструвките… Една от устойчивите черти на Борисов е неговата нужда от чуждестранно утвърждение. Той се стреми към контакти със САЩ най-вече, за да демонстрира отношенията си с американски политици и органи на реда... Нуждата на Борисов от нашата благословия и неговото свръх-его са силни инструменти, които можем да използваме... Неговата суета и нуждата му от утвърждение могат да са лост, с който да тласкаме него и партията му, която естествено да изглежда реалният партньор САЩ”.
Суета, свръх-его, необуздана политическа амбиция, кариеризъм, неутолимо властолюбие, притворство, лукавство, самохвалство, славолюбие, преструванство, лъжовност, изменчивост, коварство, непоносимост към критика, спекулативност, показност, жажда за чуждо признание (всякакво) и американска благословия (главно) – това са те, необходимите „качества”, които превръщат и „най-корумпирания и престъпен лидер” в „желан съюзник на Вашингтон”.
Неговото подземно битие, неговата мафиотска същност, са не минус, а плюс, не пречка, а бонус.
Старият лисугер си нае изпълнител на мокри поръчки, обектът за отстрел се нарича България.
Старият лисугер назначи един 100-килограмов пудел за куче-пазач на американските бази и американските ТЕЦ-ове, на американските шистовици и американските ядрени реактори, на всеобемащия, алчен американски интерес, който е антиевропейски, и следователно – антибългарски, а дълбинно и глобално, икономически и военно – антируски.
Старият лисугер, по стар, лисугерски обичай, си назначи един марионетен „лидер”, обля го с похвали и ласкателства - както сюзеренът насърчава верен васал да извърши престъпление, а за награда му обещава „Ордена на кучешката жартиера”; пошушна в порозовялото му ушенце сладостни обещания - както господарят съблазнява слугиня в плевника.
Южен поток? Белене? Забравете!
Чудех се - що му трябваше на Маккейн да търчи до София, като можеше да си седи във Вашингтон и там, заедно със Стария лисугер, да инструктират Борисов, па да го „бутнат в правилната посока”? Ами защото някой във Вашингтон се е притеснявал, че Орешарски ще се запъне като магаре на мост и няма да спре Южен поток. Не се запъна. Освен на пресконференцията под бдителните погледи на тримата сенатори.
Днес колегата Джеф Стайн може да възкликне: „Американското партньорство с Бойко Борисов е последният пример за политическата търговия, която се води от американската администрация в борбата срещу Русия, слагаща Пентагона, ЦРУ и ФБР в едно легло с някои от най-корумпираните и престъпни лидери. Какъв ужас! Изглежда във войната срещу Русия приемаме помощ от всеки, независимо колко е омърсен!”.
Никой не пита „Кой?”.
Играем си на политици, на партии, на избори, на референдуми, на парламенти и правителства, на медии. И докато си играем, ще се изпотрепем. Всичко това не съществува. България е само една привидност, един призрак, един симулакрум (копие без оригинал, подобие на нещо, което не съществува в действителност). Няма такава държава. Някога може и да е имало, днес – не. Няма партии – има корпорации, които се прегрупират и местят из пространството. Няма избори – има брутална покупко-продажба на хора, на човеци, които за единия вечерен хляб („ей ти двайсе лева да нахраниш децата тая вечер”) хвърлят държавата в бездънна бездна – там, където държавата е хвърлила тях. Няма общество, още по-малко - гражданско. Гражданското общество беше убито в зародиш – да не пречи.
Отвратените, сиреч – „умните и красивите”, вече не са отвратени, а възхитени.
Отвратителните, сиреч – всички Бойкоподобия, вече не са отвратителни, а възхитителни.
И отвратените ще се прегърнат с отвратителните.
Вече се прегръщат.
И никой не пита „Защо?”.
Дума
