Според израелския аналитичен сайт „Дебка” на 16 март, малко преди да напусне Египет, държавният секретар Хилъри Клинтън е поискала от ръководителя на Висшия съвет на въоръжените сили фелдмаршал Хюсеин Тантауи позволение американската армия да използва египетската военновъздушна база при Мансура в делтата на Нил за налагането на зона, забранена за полети над Либия. Египетският ръководител е обещал да събере съвета преди гласуването от Съвета за сигурност на ООН на резолюцията, която дава зелена светлина на този акт.
Експерти считат, че вече това няма да е достатъчно, за да се спре настъплението на Кадафи на изток. Надделява мнението, че САЩ са изработили план за нанасянето на военен удар срещу войските на режима. Клинтън нищо не е казала по този въпрос пред египетските си домакини. Най-вероятно целта е да се спре похода на лоялните на диктатора части към Бенгази и по този начин да осуети обявяването на крайната победа за Кадафи. Ако това стане, диктаторът ще претендира, че за пореден път е победил опонентите си, но също така и Запада. Тази претенции бяха заявени по време на последното му телевизионно встъпление. Някои анализатори предполагат, че пълната изолация и нарасналото му самочувствие ще тласнат диктатора да се завърне отново на полето на световния тероризъм. Такава беше епохата на либийската външна политика през 80-те години на миналия век. Тогава Триполи осъществи грандиозните атентати над Локърби, дискотеката в Западен Берлин и взривяването на френския граждански самолет „Юта” в небето на Нигер. Това коства приблизително 20 години ембарго над държавата от почти 41-годишното управление на полковника.
Нещо повече, ако Западът и по-специално САЩ оставят Кадафи да надделее, има вероятност да се възпроизведе ситуацията от 1991 г. в Ирак. През януари на въпросната година многонационалните сили, оглавени от САЩ, изтласкаха бившия диктатор Садам Хюсеин от Кувейт. Вдъхновени от победата над редовната армия, кюрдите на север и шиитите на юг, обявиха бунтове срещу режима. Тогава обаче Вашингтон се въздържа да се намеси и десетки хиляди бунтовници и мирни жители бяха убити от режима. След това бяха въведени зоните, забранени за полети с цел протекция на мирното население. Дълго време обаче САЩ бяха обвинявани за тези жертви от местната опозиция. Двете конфликтни ситуации са много сходни. Има вероятност сега Вашингтон да е направил изводите и да е оценил отговорността, която носи в тази ситуация.
Обратът в позицията на САЩ е настъпил вчера вечерта. Усетил се е във встъплението на представителя на Вашингтон в СС на ООН Сюзан Райс. Тя е отбелязала, че САЩ са готови да отидат „отвъд, налагането на зони, забранени за полети”. В проекторезолюцията вече фигурират такива текстове. В свое изказване пред фондация „Карнеги” сенатор Джон Кери, един от основните съюзници на президента Омаба заяви, че ако САЩ не се намесят в Либия, ще бъде пропуснат „златен шанс” и техния авторитет в региона ще пострада за години наред.
Очевидно е, че режимът в Триполи също усеща, че времето не е в негова полза. Кадафи иска да ликвидира съпротивата, за да няма причина за налагането на резолюцията на СС на ООН. За подобна възможност отбеляза бившия външен министър на Франция Бернар Кушнер. В тази светлина осведомени източници отбелязват, че три колони от танкове и тежка артилерия, част от бригадите на синовете на кадафи - Саади и Хамис, се насочват към Бенгази, за да ликвидират Преходния национален съвет като политически представител на опозицията. От запад по море Бенгази е блокиран от лоялни на режима военни кораби. Някои експерти предполагат, че някои от военните в Бенгази, заловени от бунтовниците, всъщност не са преминали на тяхна страна. Те са в изчаквателна позиция, за да се присъединят по-късно към основните сили на режима.
В същото време обаче информациите са, че бунтовниците имат сили да отблъснат поне за още достатъчно време настъпващите „бригади на Кадафи”, какъв е изразът в повечето арабски медии за правителствените части. Някои от пилотите на Кадафи са преминали на страната на бунтовниците. По непотвърдена информация, дори са подложили на обстрел летището на Сирт, родния град на диктатора и политическата столица на режима. Бунтовническият град Мисурата също успешно отблъсква нападенията на Кадафи. Средите на опозицията отбелязват, че след присъединяването на полковник Халифа Хафтар, един от героите на либийската армия от времето на либийско-чадската война през 80-те години на миналия век и опонент на Кадафи, бунтовниците имат смислени стратегически обосновани ходове. Западни експерти считат, че каквото и да стане, най-много гражданската война ще се превърне в партизанска. Едва ли Кадафи никога ще си върне тоталния контрол върху Източна Либия. Във всички градове на изток, в които Кадафи наложи своята власт, се оформят анклави на съпротивата.
Военни специалисти преценяват, че и САЩ вече са заели позиция, готова за атака. Изводите се правят въз основа на приближаването до либийския бряг на американската ядрена подводница „Провидънс”. Обикновено, този военноморски съд е бил поставян в ситуация на подкрепа, когато по противника са били нанасяни удари с ракетите „Томахоук”. Така стана през 2003 г. в Ирак. Понастоящем САЩ са съсредоточили в близост до либийския бряг огромна военна флотилия. Тя съдържа самолетоносачът „Кийрсадж” с хеликоптери на своя борд. Освен това там са военните кораби „Бари”, „Понсе”, „Мейсън” и други. Може да бъде включен в операцията и самолетоносачът „Интърпрайз”, който в момента е в Червено море.
Дали и кога ще бъде впусната в действия въпросната армада, зависи от резолюцията на СС на ООН и респективно от заповедта, дадена от президента Обама. Редица анализатори прогнозират, че ако това се случи, тя ще е много трудна за един президент - демократ, в основата на чиято външна политика винаги е стояла дипломацията, преговорите и в краен случай - политическия натиск.
