/Поглед.инфо/ Покрай членството на Полша в НАТО, заявяваните многократно позиции в подкрепа на санкциите срещу Русия и отявлената антируска реторика, човек би си помислил, че Полша е твърдо в агресивния лагер на киевската хунта, както и че политическият елит на страната е дотолкова заслепен от омраза към Русия, че е готов на всякакви необмислени постъпки, за да засвидетелства евроатлантическата си преданост. Да, Полша наложи санкции срещу Русия. Да, многократно я сочеше като агресор във връзка с конфликта в Украйна. Да, Полша се показа като предан американски сателит, който с готовност ще приюти американски военни бази на своя територия. И все пак дали всичко е така, както изглежда?
Не бива да забравяме, че всяка абсолютизация бива съпътствана от неизбежния риск от грешки. Така е и когато говорим за „Полша”. Полският народ със сигурност не е единен в омразата си към Русия, нито пък всички поляци подкрепят човеконенавистния режим на киевската хунта, който избиваше свои сънародници. Поляците са като всеки друг народ – със своите филии и фобии, своите пристрастия в една или друга насока, включително и в сферата на външната политика. Те са и мнителни не по-малко от останалите хора по света. Някои от тях осъзнават националните интереси на страната си достатъчно добре, а политическият елит на държавата, колкото и слаб да е, колкото и да обслужва външни интереси, все пак има едно наум и опитва да лавира, за да спаси поне част от националните интереси, за да не бъдат последните пожертвани в името на „евроатлантическата дружба”.
Полските власти отказват на всички молби за политическо убежище от граждани на Украйна, като за момента това са близо 2 500 души. Въпреки подкрепата на ЕС за киевската хунта и за уж „демократичното” развитие на Украйна, полското правителство не е съвсем склонно да отвори вратите си за бежанци. Европейската солидарност спира на полската граница. Алексей Фененко, доцент във факултета по световна политика в Московския държавен университет, дава разяснения по повод провежданата от Полша политика по отношение на Украйна.
„Има две причини (за отказите на молбите). Първата е икономическата ситуация. В Полша има проблеми с безработицата и поляците силно се опасяват от наплива на украински бежанци, които, тъй като трудът им е по-евтин, могат да конкурират местните жители. Вторият проблем има дълбоки корени. Въпреки привидната солидарност, полско-украинските отношения никога не са били прости. Напомням, че до края на Втората световна война враждата между поляците и украинците е много силна. Така че в Полша също се боят от определена подривна дейност на украинските националист, макар че поддържат Украйна на антируска основа” – заявява Фененко.
Украинският великодържавен шовинизъм не е заплаха, която поляците да пренебрегнат с леко сърце. Териториалните спорове между двете държави, както и много от нерешените до ден днешен проблеми с етническите малцинства в приграничните райони, са въпроси, които крият опасността от изостряне на отношенията между двете страни. А национализмът, и особено войнственият национализъм, е факторът, който има потенциала да катализира нерешените проблеми до нивото на конфликт. Затова украинските националисти биват разглеждани като сериозна заплаха за поляците и, макар че не се заявява като официална правителствена позиция, за да не бъдат подразнени „западните партньори”, се вземат съответни мерки, за да не проникнат крайните украински националисти в Полша под благовидния претекст, че търсят политическо убежище.
Антируската реторика е едно, но и в нея трябва мяра, защото никога не се знае откъде за Полша ще дойде най-голямата заплаха. Част от полския политически елит оценява заплахата на великодържавния украински шовинизъм като много по-голяма от „руската опасност”, а „гаранциите” на Запада като не особено надеждни. В Полша на 9-ти май ще се проведат президентски избори. Един от кандидатите е професор Гжегож Колодко, бивш вице-премиер и министър на финансите. Той нарича текущата политика на полските власти „абсурдно антируска” и призовава за нейната незабавна промяна. Той подкрепя „умерената финансова помощ” за Украйна, но при условията на строг контрол над нейното разходване, така че да не бъде използвана за продължаване на войната на киевската хунта срещу опълчението и мирните граждани. Какви са шансовете за победа на този претендент в президентските избори?
„Шансовете са много малки, но определени настроения в тази насока ще се усилват. Защото, както вече казах, поляците исторически са пострадали от украинския национализъм, опасяват се от него. Не бива да забравяме, че сега твърда подкрепа на украинския национализъм оказва Германия, а Полша винаги традиционно се е бояла от изолация от страна на Русия, Германия, а ако сега към това се добави и Украйна, то при условията на невисоката надеждност на американските гаранции, съвсем естествено, в Полша се наблюдава желание някак си да се маневрира” – отбелязва Алексей Фененко.
И все пак възможностите за такова маневриране са доста ограничени с оглед членството на Полша в Европейския съюз (ЕС) и в НАТО. Но, както вече посочих, полското обществено мнение не е единно по въпроса каква външна политика трябва да бъде следвана в защита на националните интереси.
„В Полша отдавна върви сериозна външнополитическа дискусия, която ще предопредели изхода от президентските избори. Има две основни позиции. Първата е, че Полша трябва да усилва евроинтеграцията, а това е и увеличаване на зависимостта на Полша от Германия. Има и друга гледна точка, която припомня историческата вражда между Полша и Германия, и гласи, че Полша трябва да се превърне в опонент на Германия в Европейския съюз. Тогава ще трябва да бъдат ограничени немските инвестиции в Полша… Такъв е общият фон на полските избори” – обобщава Фененко.
Всъщност като се замислим, в повечето страни, които са били жертва на фашизма в една или друга степен, или са били въвлечени в противопоставянето на двата големи блока по времето на студената война, върви дискусията „за” и „против” позицията в подкрепа на киевската хунта, НАТО и ЕС. Тези три въпроса, успяха да се слеят в един заради подкрепата на двете международни организации за фашисткия режим в Украйна. „Абсурдната антируска” политика още повече ги обедини в един комплексен възел на противопоставяне в различните страни, където се обсъжда външнополитическата ориентация на съответната държава. И изглежда, че както в Полша, така и у нас отговорът на въпроса: „С кого да сме и с кого можем да защитим националния си интерес?” ще бъде предопределящ за структурата на управляващия политически елит.
