/Поглед.инфо/ Днес (24 юли) министър-председателят на Украйна, Арсений Яценюк, подаде оставка. Това, разбира се, означава и оставка на цялото правителство. На какво се дължи този ход на премиера и какво стои зад него? Тази статия ще се опита да даде отговор на тези въпроси, а може би и ще предизвика още такива у читателите си, за да се замислят над случващото се и да обхванат различните гледни точки, както и да изградят своя.
Няколко часа преди съобщението на Яценюк депутатите от две от проправителствените фракции излизат от управляващата коалиция (това са фракциите „УДАР” и „Свобода”), с което я лишават от необходимото мнозинство за приемането на решения. На Яценюк не му се харесва и това, че народните представители не подкрепят предложенията на правителството за изменения в бюджета и в Данъчния кодекс, които предполагат съкращения в социалните програми и сериозен натиск върху местния бизнес, който преживява тежки времена. Яценюк заявява:
„Разпадна се коалицията, не са приети законите и няма с какво да се плати на войника, на милиционера, на лекаря, на учителя. Няма с какво да се купи оръжие. Не са приети решенията за запълване на украинските газохранилища. Правителството и министър-председателят са длъжни да подадат оставка. Заявявам оставката! Във връзка с разпадането на коалицията и блокирането на правителствените инициативи. Слава на Украйна!”
В тази „прочувствена” реч прави впечатление, че акцентът е поставен на първо място върху липсата на пари за войниците и милиционерите, както и върху недостига им за закупуване на оръжие. Лекарите и учителите са някак си вмъкнати, колкото да не излезе, че се мисли само за войната и как да бъде спечелена. Нищо не се казва за орязването на социалните програми, в което се състоят предложенията на правителството на господин Яценюк (нарича ги „правителствените инициативи”), за чието неприемане той много съжалява. Разбира се, въпросът с газохранилищата също излиза на дневен ред, но именно правителството на господин Яценюк стана пречката за подновяване на договора с „Газпром” при условия, които дори според Европейския съюз бяха изгодни за Украйна. Това, което правителството успя да направи, беше да потопи страната в кървавите реки на гражданската война, да предизвика хуманитарна катастрофа, да заложи основите на енергийна криза, която евентуално ще се почувства през зимата, да създаде политическа нестабилност и да настрои срещу себе си голяма част от населението на Украйна. Както и да го погледнем, за краткото време на съществуване на това правителство, дошло по нелегитимен път на власт, всичко това си е голямо достижение – за много правителства се казва, че нищо не са сторили, макар че са изкарали целия си мандат, а господин Яценюк е направил толкова много за толкова кратко време!
Отвъд политическите декларации и показността на речите от трибуната в Радата, стои трезвият политически анализ на ситуацията в Украйна.
„За Яценюк това е великолепен случай да свали от себе си отговорността и да получи билет за бъдещето, защото пари няма, страната воюва, през есента не само че няма да има пари, но освен това страната и ще замръзва, и някой ще носи отговорност” – смята председателят на парламента на Новорусия Олег Царьов.
„Ако си спомним цялата биография на Яценюк, той е заемал постове в различни правителства. Например в последните дни на управлението на Кучма беше глава на националната банка, при Юшченко – председател на Върховната Рада и министър на външните работи. Всеки път си е тръгвал, когато в ръководената от него сфера са назрявали или конфликт, или криза. Това действително е политически изход в момент, когато назрява конфликтна ситуация и той просто не желае да се окаже между два гиганта – Порошенко и Тимошенко.” – казва украинският политолог Юрий Городненко.
„В тези условия, в които сега се намира Украйна – изключително тежка икономическа криза, нестабилност, на фона на това да се провеждат избори – това е и глупост, и безумие, и път към нищото. Тези хора, които сега са на власт, правят всичко възможно, за да я няма тази страна” – коментира директорът на института на украинския филиал на Института на страните от ОНД (Организацията на независимите държави) Д. Денисов.
„... Яценюк не желае да носи отговорност, това е широкомащабна криза и последствията са непредсказуеми. Мисля, че утре ще има примирие между играчите. Яценюк няма да отиде в манастир, а ще стане изпълняващ длъжността премиер и ще продължи работата си” – казва политологът Погребинский.
Можем да обобщим, че преобладаващото мнение сред политолозите е, че оставката е ход на Яценюк, който да го спаси от носенето на отговорност за кризата, в която той и приближените му тласнаха Украйна. Освен това провеждането на предсрочни избори може да се окаже извънредно печеливш ход именно за проправителствените сили в парламента. Това е така, защото жителите на Донецката народна република (ДНР) и Луганската народна република (ЛНР) едва ли ще гласуват на тези избори. За тях гласуването би означавало признание, че не са самостоятелни, а са част от Украйна – нещо, което не отговаря нито на желанието им, нито на фактически създалата се ситуация. Негласуването е добре дошло за Киев, защото гласовете за опозицията биха били значително по-малко. А и киевската хунта реши да не рискува с опозиция.
Днес опозицията беше смазана, за да се подсигури пълната победа на хунтата на предстоящите избори. Ликвидираха фракцията на Комунистическата партия и едновременно с това в обкръжения съд на Киев започна скандалният процес на министерството на правосъдието срещу Комунистическата партия.
Комунистите биват обвинени в противоконституционна дейност и поддръжка на опълченците в Източна Украйна. В началото на месец май (когато в Одеса привържениците на Десния сектор изгориха живи десетки мирни граждани) лидерът на комунистите Пьотър Симоненко заяви, че ако той беше държавен глава, незабавно би изтеглил всички войски от източните части на страната, наричайки „спецоперацията” с използване на армията „война срещу народа”. Политолозите наричат случващото си „политическа разправа с опозицията”. Самите комунисти виждат в процеса срещу тях и опит да бъде отвлечено вниманието на обществото от реалните проблеми в страната.
И така, позицията на сваленото правителство е: към избори, но без опозиция (комунистите са забранени, а Изтока няма да гласува). Яценюк се отърва от носенето на отговорност за всеобхватната криза, в която оставя страната. За киевската хунта оставането на власт изглежда сигурно, макар че сигурно ще се наложат някои козметични промени – нови лица, но същата политика. А и новото правителство ще е дошло на власт с избори (за демократичността им вече стана ясно доколко я има), а следователно няма да бъде обвинявано, че е нелегитимно (чисто формално поне, макар че важи забележката от първото изречение на този абзац).
Руската компартия обещава организирането на мащабни международни протести на левите сили в подкрепа на колегите си от Украйна.
„Забраната нищо не решава. Не можеш да забраниш идеята на справедливостта, хуманизма и дружбата между народите. Зад нея стои цялото комунистическо движение. Опитват се да запушат устата и да забранят, но нищо не се получава. Тази глутница /киевската хунта/ е обречена.” – смята Генадий Зюганов.
„Това нанася сериозен удар върху демократичния образ на страната. Някой се опитва в своята изборна кошница да събере електоралния урожай от поляната на комунистите” – казва Чечетов.
Разпускането на Комунистическата партия на Украйна е подготвено с документ, подписан снощи от президента на страната Петро Порошенко, а приемането на този документ е последното решение, което приема мнозинството от депутатите днес. Да забраниш най-силно опозиционно настроената партия, да пречиш всячески на нейните представители да изразяват мнението си само защото е различно от твоето, защото те критикуват за това, че избиваш собствения си народ... и въпреки това да твърдиш, че си демократ и споделяш т.нар. „европейски ценности”... Това си е чиста доза лицемерие.
Макар че малко ли лицемерие показва самият ЕС в последните месеци, стоейки безучастен и безизразен наблюдател пред трагедията на хилядите бежанци и убити в ДНР и ЛНР?! Хунтата избива мирни граждани, а ЕС налага санкции на Русия. Ако това, което демонстрира ЕС през тези месеци по отношение на кризата в Украйна представляват „европейските ценности”, то киевската хунта наистина се вписва идеално в Съюза! Можем дори да кажем, че Киев олицетворява тези ценности. Славянск, Краматорск, Одеса, Красный Лиман, Донецк, Красноармейск и много други свидетелства само чакат да бъдат добавени към кандидатурата на Украйна за членство в ЕС, за да бъде незабавно одобрена. И всичко това е заслуга на напускащото властта правителство и неговите приближени. Изглежда, че това правителство най-много допринесе за евроинтеграцията на Украйна – поне на ценностно равнище!
