/Поглед.инфо/ Подкрепихме демокрацията да се използва за узурпиране на властта от самозван неолиберал
България се оказва сред страните, които застават на страната на социалното неравенство, експлоатацията, беднотията и крайния неолиберализъм. На демократичната узурпация на властта. Сред страните, които са марионетки на дискредитиралата се външна политика на САЩ, на реанимацията на обявената преди почти 200 години доктрина Монро, според която Латинска Америка е задният двор на Вашингтон. Абсурдът е, че България застава зад този геополитически скелет. Това са част от изводите за позицията на българската външна политика по конфликта във Венецуела. Която се оказва наистина външна, отколкото чисто българска позиция.
На неофициалната си среща в Букурещ външните министри на ЕС не успяха да излязат с обща подкрепа на самообявилия се във Венецуела за и.д. президент Хуан Гуайдо, който всъщност е най-редови депутат и ротационен председател на Националната асамблея (парламент), избрана през 2015 г. Срещу подкрепата за него се обяви Италия и при липса на консенсус обща позиция нямаше как да бъде приета.
Могерини обяви, че сега отделните страни членки ще трябва да изразят отношението си. Тя добави, че ЕС не признава избрания през май 2018 г. Николас Мадуро за легитимен президент, че всички страни от ЕС тясно координират своите действия със САЩ и "ще продължат да обсъждат по-нататъшните стъпки, които ще предприемат, включително с отчитане позицията на Европарламента". А той малко преди това призова ЕС да подкрепи Гуайдо.
Ето защо може да очакваме натиск от САЩ
в следващите една-две седмици, за да признаят поотделно страните членки узурпатора Гуайдо. Така накрая САЩ ще кажат, че ето, да, той е признат и от целия Евросъюз.
Спрямо България специален натиск едва ли ще има. В Букурещ Екатерина Захариева не се е присъединила към Италия. Ние нямаме посолство в Каракас и ако тя искаше да не бъде външна на България служителка, още преди Букурещ трябваше да покани на среща журналистката Къдринка Къдринова. В момента едва ли има някой от нашего брата, който по-добре да познава Венецуела и Латинска Америка. Плюс че колежката е била и международна наблюдателка на президентските избори от 2018 г., които сега ЕС смятал за нелегитимни. Но външната министърка не я е поканила и едва ли ще направи това занапред. Тя знае, че трябва да слушка посланика на САЩ.
Получава се обаче ето какво. Първо, страната ни нарушава един от основните принципи на ООН, макар да е неин член - ненамеса във вътрешните работи на други страни. Не зачита и нейната демократична конституция.
Второ, президентът Николас Мадуро продължава силната социална политика на покойния си предшественик Уго Чавес. Преди него 80% от 30-те млн. венецуелци са кретали на прага на бедността. Чавес изважда оттам значителна част от тях. 75% от нефтените приходи отиват за социални програми и борбата срещу нищетата. Само, например, последните 5 години при управлението на Мадуро са построени 5 млн. жилища за венецуелците с ниски доходи, като тези жилищата са изплащат със символични кредити.
Отделно е въвеждането на безплатно образование и здравеопазване в страната. Във Венецуела учениците от първи клас та до края на висшето си образование получат безплатни компютри на всеки етап от обучението си. Страната получава награда от ЮНЕСКО за бързо ликвидиране на неграмотността. Благодарение пак на тази политика жители на отделни райони във вътрешността на страна за пръв виждат лекари - в случая кубински, наети от Каракас за подобряване на здравеопазването в страната. Та, когато външната ни политика застава зад Гуайдо, тя застава
срещу социалната революция и ликвидирането на бедността
във Венецуела. И обратно - подкрепяйки Гуайдо, тя подкрепя онези сили, които ще хвърлят страната в беднотия, в крещяща експлоатация от местни и чужди бизнесмени. Венецуела неведнъж е минавала през такива периоди в последните 60-70 години, включително и през гладни бунтове. Днес в САЩ топ 0,1% от населението притежават почти толкова богатство, колкото останалите 90 на сто. Защо венецуелската олигархия да не последва Големия брат?
А що се отнася до уж празни рафтове по магазини, за недостиг на стоки и тоалетна хартия, те са спекулативно фабрикувани от икономическата война, която се води срещу социалната политика на Чавес-Мадуро.
Трето, Евросъюзът, съответно и София, смятат, че Мадуро не бил легитимен заради нарушения при избора му, а признава Гуайдо за и.д. президент. Тук вече логиката на ЕС става за вицове. Мадуро е избран със 67% от гласовете при 60% избирателна активност. Няма как гласовете за него като президент да не са в пъти повече от гласовете за Гуайдо като депутат в избирателния му район. Освен това гласуването във Венецуела е машинно и на хартия, затова изключва фалшификации. Не случайно фондацията на бившия US президент Джим Картър констатира, че изборите в тази страна са един от най-прозрачните. Обвиненията на ЕС и на самата Захариева към Мадуро за нередности при избора са точно като
четенето на евангелието от дявола
Обвиняват Мадуро в узурпация на властта, но какъв узурпатор е, след като опозицията може да участва във всички избори, а и той постоянно предлага диалог с нея за разрешаване на кризата, но тя го отхвърля. Напротив, узурпаторът е точно Гуайдо, който с два-три 10-хилядни митинга реши, че може да е легитимен и.д. президент. Въпреки че и Мадуро събира толкова, че и повече привърженици.
Така че подкрепяйки Гуайдо, ЕС и България подкрепят един узурпатор и опорочават демокрацията, която се използва за неконституционно вземане на властта.
Във Венецуела САЩ търсят реванш срещу Русия, Китай, срещу социални и антилиберални политики, изобщо срещу националния суверенитет. И да си имат региона като заден двор. Така те го връщат две столетия назад. Доктрината Монро от 1823 г., която носи името на тогавашния US президент, означава Европа да остави Латинска Америка на САЩ и да не се бърка в този регион. Това си е била сфера на влияние. С нея обаче САЩ забогатяват чрез неограничено и хищно ограбване на региона, който трябваше да мизерства близо два века. Геополитическият скелет Монро се връща на арената. И външната ни политика ще му помага да стряска останалите.
