/Поглед.инфо/ Този въпрос възниква от само себе си заради работата на Специалната прокуратурата (СП) на Македония. Известно е, че тя бе създадена с Договора в Пържино от лятото на 2015 година, който начерта принципите и механизма за разрешаване на политическата криза в Македония, разразила се в началото на 2015 година.

Постигнатото с посредничеството на ЕС споразумение регламентираше предсрочни избори на 24 април 2016 година, промени в избирателния закон и медийната среда, гарантиращи равнопоставеност в предизборна кампания, съответно и честни избори. Споразумението предвиждаше и едно искане на опозиционния Социалдемократически съюз на Македония (СДСМ), оглавяван от Зоран Заев – създаване на нова прокурорска институция, която да разследвания предполагаемите престъпления на управляващата партия ВМРО-ДПМНЕ. Опозиционният лидер говореше за подслушвания на властта, кадруване в съдебната власт, участие в тежки корупционни схеми, контролиране на медиите и изборни фалшификации. На свой ред ВМРО-ДПМНЕ също имаше своите претенции към опозицията и лично към Заев – опит за сваляне на правителството, също незаконно подслушване, плюс отправяне на заплахи и обслужване на чужди служби.

Така взаимните обвинения доведоха до компромиса за сформирането на Специалната прокуратура, чийто мандат бе разследване на два случая: делото „Пуч“ (срещу Заев за опит за преврат) и делото „Подслушване“ (срещу ВМРО-ДПМНЕ и лидера й Никола Груевски, който бе и премиер от 2006 до януари 2016 година). За шефка на прокуратурата бе посочена до този момент малко известната Катица Янева.

Случаят с македонската Специална прокуратура е много специфичен. Ясно е, че тя трябва да подготвя обвинения въз основа на реални факти, но понеже се занимава с дела от висша обществена и държавна важност, а и защото става дума за взаимни подозрения на най-влиятелните политически сили, тя трябва да подготвя обвиненията безпристрастно и равнопоставено спрямо тези сили. Затова в името й е добавено прилагателното „Специална“.

Какво обаче се получава? Службата на Катица Янева е наела външни експерти и консултанти, които обаче са свързани само с едната страна в конфликта. Това са лица, които или са сред най-кресливите критици на ВМРО-ДПМНЕ, или са преки участници в пламналата Шарена "революция", или известни фигури от СДСМ и неправителствени организации, или пък опозиционни журналисти. Като следователи са предпочетени лица от Вътрешното министерство, които са били уволнени от системата заради незаконно изкачване по кариерната стълба. За вещо пък лице е предпочетен човек, който е близък на Зоран Заев. Такива ли лица трябва да съветват, предлагат и формулират обвинения, няма ли опасност те да дадат ход на манипулативни факти и скалъпени тълкувания?

Освен това самият Зоран Заев признава, че Специалната прокуратура работи по подадени от него 35 жалби, като той лично е избирал с кои случаи тя да се заеме. Има също данни, че инстанцията е получила от него 540 646 материали, макар тя да отрича това. Той служител ли е на СП, та да предопределя кои случаи тя да вземе на мушка?

В същото време липсват 539 596 единици снимков материал, които никой не знае къде са. Специалната прокуратурата търси ли ги? Дали те не са потулени от Зоран Заев, докато той лично е избирал кои материали трябва да бъдат попаднат в ръцете на обвинението? И разследва ли прокуратурата тази версия?

Специалната прокуратура създава впечатлението, че дава ухо само на претенциите на СДСМ. И загърбва оплакванията на ВМРО-ДПМНЕ. Зоран Заев и социалдемократите постоянно твърдяха, че правителството на ВМР0-ДПМНЕ е подслушвало гражданите и опозицията, че е фалшифицирало избори с помощта на фалшиви лични карти, че е имало фантоми избиратели на избирателните списъци. Те твърдят например, че властта е подслушвала 20 000 граждани, но СП още не започнало разследване дали тези твърдения са верни и фалшифицирани. СП си прави пас и това едва ли е случайно, след като още не е представено нито едно реално доказателство за подслушвания или списъчни фантоми? Защо обаче институцията не работи по предявяване на обвинения срещу опозицията за скалъпване или направо фалшифициране на факти?

Нещо повече - има факти точно за обратното. Лица от опозицията са злоупотребили със системата за подслушване и са избирали снимки, които да се дадат на Заев, а той на свой ред да манипулира СП. Пак опозиционни люде са подправяли лични карти и са регистрирали „мъртви души“ в избирателните списъци, за да докажат твърденията си. Има обвинения, че опозицията разполага с печатница за фалшиви документи за изборите. Някак неволно се питаш дали в институциите на Македония не съществува паралелна система, която е злоупотребявала с тях и очевидно е използвала престъпни мрежи (подправянето на личните карти), за да нагласи доказателствата в своя полза и за съдебно преследване на конкретни служители от правителството? Неволно се питаш и друго: започнала ли е Катица Янева и подчинените й да разследват всички тези данни, злепоставящи опозицията?

Всичко това води до извода, че СП явно извършва селективно преследване, че създава условия за избирателно правораздаване. А това е в пълен разрез не само с договореностите от Пържино и усилията за излизането на станата от кризата, но и с обществения, с националния интерес. Всичко това поражда и следния въпрос: заслужава ли службата на Катица Янева обществено доверие за воденето на разследванията?

Целият проблем обаче трябва да се разглежда и през друга призма – на евроинтеграцията на Македония и доколкото работата на СП отговаря на евроценностите. Знае ли Еврокомисията за селективното разследване на специалната служба и ще мълчи ли, ако тази практика продължи и занапред? Да, ЕС може да каже, че последната дума в цялата тази сага има не прокуратурата, а съдът. И това наистина е точно така, такава позиция ще бъде напълно в духа на евроценностите. Само че такава стандартна за демокрацията реакция би била зубрачески отговор на сложен въпрос, зададен от самата реалност. Дали Темида ще бъде справедлива и дали ще възстанови истината, ако трябва да вземе решение въз основа на манипулативни и подправени доказателства? Правораздаването на нашата цивилизация е пълно със съдебни грешки. Затова по-редно и по-европейски би било отсега да се коригира СП, за да не се поддава тя на политически манипулации, скроявани от Зоран Заев. Редно е от Брюксел да очакваме позицията, която засега да прозвучи като жълт картон към Катица Янева, а ако тя продължи по същия начин, да дойде и сигнал за червен картон.

В разглеждания аспект има и една показателна и любопитна подробност. Зоран Заев се похвали, че всичко, което е поискала опозицията, се е случило - амнистията на президента Георги Иванов от 12 май е била премахната напълно, пренасрочените за 5-ти юни изори бяха отново отложени (неизвестно за кога), а разпуснатият парламентът отново бe свикан да работи.

Кой обаче е Зоран Заев? От официалната му биография става ясно, че е бизнесмен, администратор, кмет, депутат, а от 2013 е и лидер на СДСМ. Най-важното обаче е друго - той е амнистиран за извършено престъпление. У нас сякаш се забравя, че той е бил е осъден миналото десетилетие заради аферата „Глобул“, по която беше обвинен за измама в размер на 8 млн. евро. Но през 2008 година бе помилван от тогавашния президент Бранко Цървенковски, който също е социалдемократ, съпартиец с една дума. И макар съдбата да се бе смилила над Зоран Заев с помилването, сега той плю на облагодетелствалата го някога благина и се обяви срещу амнистията на следващия президент Георге Иванов. Това също е тежка ръжда върху нравствения профил на този политически екземпляр. Както и да е, важното е, че ЕС допуска да бъде въртян на малкия си пръст ето от такъв образец.

България впрочем също бе оплетена в комбинациите на това облагодетелствано лице. През май 2015 година Зоран Заев бе в София за подкрепа и бе приет колективно на доста високо равнище – имаше негова снимка с премиера ни, външния министър и виден представител на БСП (Янаки Стоилов).

Редно е политическата криза в Македония да се разглежда и през още една призма – защо Зоран Заев отхвърля насрочените парламентарни избори, защо продължава със скалъпените обвинения за подслушвания, неизчистени избирателни списъци и нездравата медийна среда. Проблемът на това лице и на партията му са две цифри: Първата е рейтингът на политическия съперник ВМРО-ДПМНЕ, а втората на СДСМ. Всички досегашни допитванията показват солидна преднина на ВМРО-ДПМНЕ, като през последните месеци разликата достигна два и дори повече пъти. Ако изборите са сега, СДСМ ще ги загуби – с гръм и трясък. Затова и Зоран Заев отказа да участва в тях на 25 април и на 5 май. Доколкото обаче СДСМ е втората политическа сила, останалите партии и ЕС трябваше да се примирят с политическите му сметки. В потвърждение на тези цифри е изявлението на американския експерт Даниел Сървър, който само преди 15 дни каза следното: Проблемът в Македония е фактът, че опозицията не иска избори. Но, няма нищо страшно, ако загубиш изборите.

Затова Зоран Заев се стреми да намали, а по възможност и да стопи разликата. И възможност за това вижда върху тепиха на правораздаването. На тази злокобна идея служи Специалната прокуратура и тактиката му да повтаря изопачените обвинения за прочистването на списъците. Надеждата му е да скалъпи съдебен процес, който да донесе на следващите избори (когато и да са те) повече бюлетини за СДСМ и по-малко за ВМРО-ДПМНЕ. Затова той най-вероятно ще протака насрочването на дата за нови избори до есента, а защо не и след нея. Въпросът е дали е редно ЕС да му позволи това?

Естествено, че Никола Груевски направи грешки като премиер. Той обаче вече обяви, че няма да се кандидатира за този пост, ако партията му спечели следващите избори – тоест властта за него не е самоцел и това окончателно разпиля подозренията към него в диктаторство.

Зоран Заев обаче не направи същото, макар мнозинството македонци да очакваха тъкмо това от него. Тоест той ни кара да мислим, че властта е самоцел за него. Че може да се окаже потенциален диктатор, който при това е алчен, бил е осъден и е склонен на мръсни ходове и нечистоплътни машинации.

От досегашната работа на СП може да се направят и други сравнения - с тази на Народния съд от 1945г. Период, който сложи началото на кърваво разединение, изтребление и партизиране на институциите. А, това са най-опасните удари срещу държавността.

Редно ли е ЕС да позволи подобно нещо?

--------------------------------------

Юри Михалков, ръководител на Международния отдел в Агенция БГНЕС

Скопие / Македония