/Поглед.инфо/ Владимир Путин изкомандва САЩ да озаптят Украйна, която залитна към тактика крайна – до тероризъм в Крим.
Общо взето, така може да се разчетат някои събитията от първата десетдневка на месеца, засягащи триъгълника Русия-САЩ-Украйна.
Русия разби три диверсионни групи, пратени в Крим от разузнавателната служба на украинската армия. Те трябвало да извършат диверсии, атентати и да създадат агентурна мрежа. Планирали са терористични удари по жизнено важни за Крим обекти, за мишени са избрали инфраструктурни и туристически обекти. Освен признанията на арестуваните диверсанти доказателства за това са и иззетите от тях материали и предмети. Между другото, при разбиването на групите загинаха двама руски военнослужещи.
Възниква логичният въпрос защо Киев прибягна до крайни действия? В търсенето на отговор може да попаднем на екзотични и гротескови обяснения. Един от заловените казал, че просто искал да навреди на москалите, както изпадналите в умопомрачение украинци наричат руснаците. В интернет се мерна също обяснението, че планираният тероризъм е нещо като държавна злоба заради развиващия се туризъм в Крим, където на почивка отиват немалка част от украинците и дори след това споделят хубавите си впечатления от „окупираната територия“.
В тези обяснения има нещо вярно, но главното е друго. Последните месеци (у)Крайна ескалира конфликта в Донбас с ежедневните обстрели на провъзгласените Донецка и Луганска народни републики. Това е крещящо и нагло нарушение и на последното примирие (6-поред), и на Минските споразумения. Това също е държавен тероризъм, защото при тези обстрели загиват или са ранени мирни жители, защото се рушат домове на местното население, както и важни стопански и социални обекти. Киев смята, че постига нещо, защото иска да погребе Минските споразумения, от които скришом негодува. Но той постигна и обратен резултат – на Запад все повече се говори, че отговорност за нарушенията на споразуменията трябва да се търсят и от украинската, а не само от руската страна.
И на този фон (у)Крайна посяга на Крим. Не е трудно да допуснем, че идеята за вредителството щъка и из главата на президента Потрошенко (не е грешка), но все пак най-вероятно той гони друга „стратегическа“ цел – примерно да отвори втори фронт в украинския конфликт. Нищо чудно той да се надява, че два украински, плюс сирийският фронт ще му дойдат множко на Путин. Нищо чудно украинският президент да залага и на ефекта на „самовъзпроизвеждащия се конфликт“ – да провокира Русия към спирала от ответни действия, за да паднат накрая обвиненията отново върху нея. Както бе в началото на украинския конфликт. (у)Крайна много се нуждае от такъв ефект днес, когато се засилват гласовете срещу нея, когато френска парламентарна делегация повторно посети Крим и призова света да признае полуострова за част от Русия. Впрочем същата гледна точка споделя и част от френския политически елит, включително и десният му сектор.
Какво обаче се получи? Освен че неутрализира украинските диверсанти и терористи, Москва обяви че не вижда смисъл да се преговаря по т.нар. нормандски формат, който е международният механизъм по регулирането на украинския конфликт. Москва предупреди също, че обмисля да скъса дипломатическите отношения с Киев.
По-важното обаче бе изявлението на Владимир Путин, в което той призова САЩ да въздейства върху протежето си: „Най-главното е, че онези, които подкрепят властта в Киев, трябва все пак да определят какво искат: дали искат техните клиенти и занапред да се занимават с провокации от подобен род, или все пак те искат реално мирно регулиране. Ако наистина искат това, на което аз много се надявам, те в края на краищата трябва да предприемат някакви реални стъпки, за да окажат съответния натиск на властта в Киев“.
Това Путин каза на 11 август. И още на следващия ден САЩ показаха, че са се вслушали в посланието му. След телефонен разговор между вицепрезидента Джо Байдън с Потрошенко, прес-службата на Белия дом излезе със следното съобщение: „Вицепрезидентът призова Порошенко да предприеме усилия, за да се избегне ескалацията на напрежението, отбелязвайки, че ние призовахме руската страна към същото. Двамата лидери подчертаха твърдата подкрепа за политическите и дипломатическите пътища за възстановяване на суверенитета и териториалната цялост на Украйна, по-специално чрез пълната реализация на Минските споразумения“.
На следващия ден дойде и реакцията от украинското президентство. В разговора с Байдън държавният глава заяви, че Киев иска да избегне нарастването на напрежението в отношенията с Москва, да се спазват Минските договорености и да продължи диалога в рамките на нормандския формат – това гласеше съобщението на сайта му. Тук май украинският президент заслужава „т“-то да отпадне от името му.
Като теглим калема, какво се получава в крайна светка? Путин изкомандва САЩ да строят (у)Крайна и Америка изкозирува, че го е направила. Киев пък бе бит през ръцете да не прави повече така. На простичък език ето това означават политическите сигнали между ъглите на триъгълника.
Разбира се, Потрошенко продължава с обстрелите в Донбас, следователно и с нарушенията на споразуменията. Затова и „т“-то пак изскочи в името му. Но на Крим той едва ли повече ще посегне.
По-значима обаче е реакцита на Америка. Дори преди година, едва ли можехме да очакваме такава реакция от нея. Ако тогава бяха станали сегашните събития, най-вероятно Вашингтон щеше да демонстрира 100-процентна антируска солидаронст и да каже, че за възстановяване на териториалната си цялост Украйна има най-малкото морално право да бъде и крайна. Година по-късно това вече не е така. Америка показа, че не е готова да застава зад всяко действие на Киев. Кога ли обаче ще го строи да спре с обстрелите в Донбас или да признае автономията им?
