/Поглед.инфо/ В започналата предизборна борба партиите, които демонстрират проевропейска ориентация, си приличат главно по две неща. Първо, обещават сериозно вдигане на доходите, и второ, не дават дума да се обели за повишаване на данъците. С второто те стоят на ясни антиевропейски позиции.
Противоречието между първото и второто е шизофренно, но съответните партии замитат проблема под килима, като се опитват да внушат, че да си европеец, е достатъчно да припяваш на казионната пропаганда за Крим.
В хора на европейските народи България симулира участие в общите песни, но в много моменти от представлението държи антиевропейски партитури и тихичко си пее някакви свои лични мелодии. Ето малка част от тези родни партитури – отношението “преки – косвени данъци”, липсата на необлагаем минимум, отношението между доходите на най-богатите и най-бедните – коефициента Джини, минимален и среден доход, образованост и прочие.
Ярка такава партитура е ниският и плосък данък печалба. При нея налаганите с години митове, вместо да се разпадат под ударите на фактите, като че ли укрепват още повече. Първокурсник по икономика с право би казал, че увеличението на този данък би дало ресурс за сериозни социални мероприятия. В Европа нормално данъкът печалба е от порядъка на 20%. Някъде е и 28, 29, 30, 33! Ние в какъв смисъл сме европейци? Кое ни е европейското, би попитал непредубеденият студент.
Политиката обаче не е за студенти. Нашата политика е за проевропейци, които обясняват, че ниският плосък данък печалба привлича инвестиции и изсветлява икономиката. С други думи, по свой начин увеличава бюджетните приходи.
Чуждите инвестиции
Всеки, който следи динамиката на чуждите инвестиции, знае, че у нас те не зависят от ниския данък печалба. Тези дни например стана ясно, че през 2016 г. чуждите инвестиции в България са намалели с над 1 млрд. евро, или с близо с 60% в сравнение с предходната година. И още нещо интересно – свиването е най-голямо при дяловия капитал, тоест при това, което осигурява дългосрочен растеж. Лека разходка по предходните години ще покаже още нагледни примери.
Изсветляване на икономиката
Това понятие от областта на перилните препарати иде да ни каже, че ниският данък печалба стимулира бизнеса да плаща данък. Да видим.
Плоският данък върху печалбата от 10% беше въведен на 1 януари 2007 г. През същата година бюджетните постъпления от този данък са били 1676,6 млн. лева, а през 2014 г. са 1679,3 млн. лева. Голямо изсветляване, няма що! (вж. Иван Ангелов, „Истината за ниските плоски данъци“, „Дума“, 30.11.2016).
Сега съветвам читателя, който се интересува от макроикономика, да се хване здраво за седлото! За тези седем години БВП отчита ръст от 48%! През 2007 г. той е 56,5 млрд. лева, а през 2014 г. – 83,6 млрд. лева. Излиза, че обществото грубо казано е произвело 48% повече, а българският бизнес не е, след като данъкът печалба си е почти същият! Значи бизнесът едва-едва мърда, а БВП хвърчи нагоре! Как се получава това? Или бизнесът укрива печалби?
Да вземем за сравнение други две години. През 2008 година данък печалба е бил 2 млрд. (при БВП 66,7 млрд. лева), а през 2015 г. – 1,8 млрд. (при БВП 86,373 млрд. лева). Инфлацията не нанася особени корекции в числата. Кога икономиката е произвела повече? През 2015 г. И защо печалбите на бизнеса са по-малки?
Общите инвестиции
След намаляването на данък печалба в бизнеса остават по 4-5 млрд. лева допълнителни пари годишно. И какво? Инвестициите увеличават ли се? През 2007 г. инвестициите са били 22 млрд., през 2014 г. – 16 млрд., а през 2015 – 18 млрд.
И как така БВП расте толкова забележимо, а инвестициите намаляват също толкова забележимо?
Ниските данъци у нас не водят до увеличаване нито на масата на данъците, нито на инвестициите, нито новите работни места. Тогава до какво водят?
В България явно се случва това, което се случва в целия свят, когато въпросът опре до отрицателни примери. В отрицателните примери сме абсолютно в крак с напредналите държави. Тук не пеем фалшиво. Като казвам „отрицателни“, имам предвид интересите на мнозинството от народа.
Държавите прилагат какви ли не облекчения за бизнеса. Тези облекчения обаче водят просто до разпределяне на повече дивиденти, набъбване на банкови сметки на богатите и луксозно харчене. „Предприятия, преливащи от пари (повече от 800 милиарда финансови средства в САЩ)… които не инвестират.“ И евтините кредити водят не до увеличаване на инвестиционната активност, а до обогатяване на акционерите (вж. http://bg.mondediplo.com/article1522.html).
Нашата данъчна система е антиевропейска
Като толкова се гордеем, че сме членове на Европейския съюз, като обявяваме последния за свръхценност, като гледаме подозрително всеки, който каже нещо критично по това членство, всъщност към кои стандарти на ЕС се придържаме? Към основните не се придържаме. А, да, с гей парадите се справяме... Не е ли по-логично да сме нетърпими към това, което ни отдалечава от европейските стандарти? Или Европа е територия, а Брюксел е за нашите политици и чиновници нещо като Мека за мюсюлманите – място за поклонение?
* * *
В края на миналата година „Галъп“ оповести данни, които мнозина окачествиха като парадоксални – 71% от българите са убедени, че се движим в погрешна посока, а мнозинството остава проевропейски настроено. Как така? Че ние сме в ЕС! Значи посоката е правилна!
При това изследване народът се е оказал по-мъдър, отколкото го смятат политиците. Да, ние сме в ЕС, но посоката ни е грешна... Защото се движим в посока, обратна на ЕС!
