/Поглед.инфо/ Ражда се нова партия – "ДВИЖЕНИЕ ДА БЪЛГАРИЯ”. Нейна основна цел е да пребори корупцията, за да сложи край на бедността.
Връзката между корупция и бедност тук е ясна. Има корупция – има бедност. Няма корупция – няма бедност.
Длъжни сме да отбележим напредък в дясното пространство. Причината за българските нещастия вече не е комунизмът и Държавна сигурност, а нещо друго. Ако превърнем обаче това друго в основно обяснение за бедността, ще видим поредния отказ да се видят движещите пружини за българската мизерия.
Никой не спори, че корупцията е обществена язва. Никой не спори, че срещу нея трябва да се води борба. Сигурно по вина на корупцията някои успяват да укрият данъци в особено големи размери. Други успяват да прокарат лобистки закони. Трети несправедливо печелят обществени поръчки, а четвърти си решават лични проблеми, пускайки в касичката на чиновника или политика.
Такива случаи обаче не могат да обяснят защото в почти всичко сме на опашката на Европейския съюз. Те не могат да обяснят, защо 10% от българите са хронично недохранени, а една трета – живеят в тежки материални условия. И още толкова са застрашени от бедност. Когато обявиш, че 300 лева ти е границата на бедност и че доход над 500 лева те вкарва в средната класа, едва ли корупцията тук обяснява абсурда. Голямото изоставане на България, големите присвоявания в България и голямата бедност на масовия българин са абсолютно законни и корупцията към тях няма отношение.
Нека допуснем за миг, че корупцията у нас е изчезнала. Това ще промени ли факта, че хърватинът произвежда 20% БВП повече от българина, а получава 200% по-висока минимална работна заплата? Ако няма корупция, но образованието ни е същото, производството ни е същото, износът ни е същият, данъците ни са същите, нямаме никакво основание да смятаме, че перспективите пред богатството на страната и неговото разпределение са се променили.
Да, корупцията провокира деформации, но не докосва същността на българските икономически проблеми. Какво отношение има корупцията към факта например, че ние разпределяме чрез бюджета много по-малък дял от БВП отколкото другите европейски страни? Ако разпределяме няколко милиарда повече, ще бъде друго, нали? Ама, за да бъдат разпределяни, те трябва да бъдат събрани. А за да бъдат събрани, трябва друга данъчна система. Какво отношение има корупцията към факта, че у нас, колкото си по-беден, си толкова по-изстискван финансово, защото данъците, които се прибират чрез хляба,са в ненормално отношение към преките данъци? Каква е връзката на корупцията с факта, че в България няма необлагаем минимум, с който държавата иска да вземе на босия цървулите?
Да твърдиш, че сборбата срещу корупцията ще победиш бедността е все едно да твърдиш, че с Коледната благотворителност ще възтържествува справедливостта.Няма да се случи.
Такъв подход обаче е присъщ задясното мислене в едно либерално до диващина общество. Това мислене не вижда проблема в несправедливите закони, а в неспазването на законите. То не вижда проблема в погрешната посока, а в дефектите на настилката.
И тук идвам до втория основен момент в посланието на новата партия. Авторите казват: нашата “цел е нито лява, нито дясна, тя е родолюбива.”
Все пак има прогрес. Специалистите по овчарски скок “над лявото и дясното” до вчера се обявяха за прагматици. Днес се обявяват за родолюбци. С едното и другото обаче лявото и дясното се обявяват за идеологии, а идеологиите – за вредни. Това е световна тенденция и е доста модерна. В такъв момент винаги се сещам за опитите да бъде отречена ценността на философията. За да се справят със задачата на това отрицание, неговите автори създават цяла школа за човешкото познание. И чрез това създават нова философска доктрина – позитивизма.
Този, който отрича идеологиите, всъщност служи на идеология. И обикновено тази идеология, волно или неволно, оправдава фундаментални обществени безобразия. Фактът, например, че за десетина години има значим ръст на БВП в България, но данък печалба не мърда, е страшно прагматичен за капитала. За системите обаче, които разчитат на бюджета, това би трябвало да е наглост, която чрез идеологически тарикатлъци може да бъде прикрита. По принцип тези тарикатлъци се разполагат важно и удобно във “фотьойла на прагматичността” или във “фотьойла на родолюбието”.
И въпреки че авторите отхвърлят своя десен характер, той е очевиден. Не просто от политическия произход на негови разпознаваеми членове. В едно общество, изцяло подчинено на правилата(или на безправието)на дивия либерализъм, партия, която не говори за промяна на главната посока, е дясна.
С това не омаловажавам факта на създаване на новата партия. Напротив. Борбата срещу корупцията е необходима и нейните носители са необходими. Пожелавам им успех!
