/Поглед.инфо/ Позволявам си сравнение по факти: европейската обиколка на двамата американски президенти Доналд Тръмп тази година и турнето на Джордж Буш /младши/ през 2005г. И двете турнета завършват със среща с руския президент Владимир Путин - за политическия ход на Европа и света в тези 12 години, след войни, икономически и политически кризи, миграция. Путин е участник в срещи с президентите на САЩ – 18 години. Преди 12 години Путин се среща с Буш, след войната в Ирак. Европа е друга – срещу Русия няма санкции, а европейските лидери Ширак, Шрьодер, Берлускони, Сапатеро не са вражески настроени към Русия. Тук е разковничето. Русия днес е сама и отстоява, както на санкциите на САЩ, така и на тези на ЕС.

Тръмп в Европа

Доналд Тръмп с апломба на “господар на света” кацна в сърцето на Европа - в Брюксел, където го чакаха 29-те костюмирани съюзници с надежда за разбирателство по проблемите в ЕС и в НАТО. Американската совалка тръгва в Европа от Рузвелт, когато след Втората световна война той се среща със Сталин. От тогава президентът на САЩ провежда всяка година турне в Стария континент, което завършва с обичайната среща на двете конкуриращи се велики сили - за сверяване на часовника и съгласуване на политики, за изграждане на новия световен ред след войни, политически и икономически кризи.

На това европейско турне основната цел на президента Тръмп, след поредица от намеци в негов стил доста драски - че НАТО е остаряла организация и че ЕС се възползва от протекцията на САЩ, превръщайки я в „спестовна касичка“, бе да се структурира новият световен ред, в който отбраната и търговията се фокусират през една и съща призма, т.е. вноските по военните разходи да надхвърлят 2%. Американският президент дойде в Брюксел с идеята да обяви на старите си европейски съюзници, че гледа вече на тях не като партньори и съюзници, а като съперници и врагове. И го направи.

“Европейският съюз е може би толкова лош, колкото е Китай, само дето е по-малък. Това е ужасно как се отнасят европейците към нас америкаците”. Тези думи произнесе Тръмп преди седмица, жалвайки се от търговските отношения с Евросъза, поставяйки в една глобална геополитическа рамка Европа и Китай като съпоставими.

„Писмата на Тръмп“ до повечето държавни/правителствени лидери относно НАТО, в които изисква по-голяма инвестиция на страните-членки, както и относно търговските мита на стоките на ЕС и Канада, бяха поставени на масата на преговорите. Европа все още бе с вкуса от травмата от последната среща на G-7 в Канада, която бе дефинирана като”враждебна, унизителна, оскърбителна, драматичен момент след Втората световна война”, което донякъде предупреди европейските лидери, че мостовете с този традиционен съюзник са практически изгорени. Единствено по-търпелив се оказа президентът на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, който след тази висока среща, получи покана от Тръмп за среща в Белия дом и Юнкер пътува за Вашингтон на 24-27 юли.

На Срещата на върха на НАТО в Брюксел Тръмп притисна яко ръководителите на 29-те държави в НАТО по заплащане на вноските по разходите, извивайки ръцете им до болка с предложение за вноски от 4%, за да получи обещание, че ще направят усилия и ще увеличат спешно сумата за отбрана, предвидена до 2024г. Дори най-бедна България дава 1,56% вноска за отбраната си от бюджета. Испанският премиер от скоро Педро Санчес заяви, че Испания ще се постарае, но не е в състояние да отдели 2% от бюджета си. Имаше и други лидери, които не приеха този далеч не дипломатичен стил на сътрудничество „на равен между равни“.

Никой досега не е открил формулата, която да накара Тръмп да съблюдава международното разбирателство. Германската канцлер Ангела Меркел проба с нейния строг тон не постигна нищо. Френският президент Еманюел Макрон се опита да играе ролята на дипломатичен укротител. Нищо. Ако нещо е показал американецът през тези месеци е че, въпреки че вътрешно показва поведение на президент, неговата външна програма остава извън всякаква лична химия, а алхимия. Той загърби Договора за климатичните промени преди година, а тази пролет скъса и с ядрения договор с Иран, започна търговска война срещу Европа, Китай... Единственото, което се промени, откакто седна в Овалния кабинет е, че се заобиколи от повече ястреби: Майк Помпео за шеф на Дипломацията и Джон Болтън, съветник по сигурността, един от ерата Буш... А де факто Тръмп има нужда от друга кройка съветници.

Въпреки тази дистанцираност на Тръмп към Европа, Брюксел ще се възползва от тази среща, за да се опита да задържи опасното сриване на започналата митническа война за стоманата и алуминий. САЩ няма да се изтегли от НАТО, въпреки намек в речта на Тръмп на срещата. Но това не означава, че отношението Европа-САЩ е лишено от рискове. Западните лидери понесоха тази седмица мощта на трансатлантическеската връзка, знаейки, че американският президент ще опъне до краен предел кордата на некоректни обвинения и нападки към своите съюзници за проблемите свързани с бюджетния дефицит и вноските на европейските държави. Генералният секретар на НАТО вече бе оповестил, че от 29 съюзни държави само осъм са се издължили за 2% от военния им бюджет.

Бившият министър на външните работи на Германия Зигмар Габриел (ГСДП) призова Берлин за по-твърда линия срещу държавния глава на САЩ Доналд Тръмп, отбелязва “Der Spiegel”.
„Той даде гаранции на севернокорейския диктатор, а в същото време призова за смяна на режима в Германия. Трудно бихме преглътнали това… Не трябва да храним илюзии. Тръмп познава само силата. Следователно, трябва да му демонстрираме, че сме силни. Ако той иска от нас да харчим милиарди за армията, тогава, моля, нека ни върне милиардите, които дадохме за бежанците, напуснали страните си заради военните интервенции на САЩ, например в Ирак“, категоричен бе Габриел.

"Не можем повече да разчитаме напълно на Белия дом - каза германският външен министър Маас - за да запазим партньорството си със САЩ, трябва да го приспособим. Първата ясна последица може да е, че в Европа трябва допълнително да стегнем редиците си".

Еврокомисарят по външната политика и сигурността Федерика Могерини отговори на коментарите на американския президент Доналд Тръмп, че ”ЕС е враг на САЩ”.

"Ако бях журналистка, бих попитала президента Тръмп кои са приятелите му", каза Могерини. И добави: "За нас е много ясно кои са нашите приятели и САЩ със сигурност са сред тях...“

Декларацията, която лидерите подписаха обхваща 79 точки на 23 страници. Американският президент смята, че нивото на военни разходи трябва да е 4% в момента. „Сега имаме много могъща, много силна НАТО, много по-силна, отколкото преди два дни“, увери Доналд Тръмп. „Генералният секретар Столтенберг смята, че заслугата е изцяло наша, тоест моя, мисля си, в този случай, изцяло наша. Защото аз казах, че е несправедливо“. „Числата тръгнаха нагоре като космическа ракета... и ще продължат да се увеличават и в бъдеще“, зарадва се американският президент. „Всички в залата се присъединиха и се съгласиха да платят повече, по-бързо“.

Тръмп в Лондон

След стресиращите нападки към съюзниците през първия ден, през втория ден Тръмп заяви, че „от вчера днес НАТО е по-силна“, отмени всички двустранни срещи и заминава за Лондон.

От срещата на върха на НАТО европейците си тръгнаха наранени, а Тръмп затвори страницата Брюксел и отвори тази на Лондон, където пристигна точно в деня на 100-годишнината от първото официално пътуване на президента Удроу Уилсън през 1918г., веднага след Първата световна война. През периода до края на Втората световна война никой американски президент не бе пътувал до Лондон. Хари Труман след Конференцията в Постдам се среща с краля Джордж VI. Следващите президенти използвайки европейските си турнета, посещавали Великобритания - Айзенхауер, Кенеди, Никсън, Картър,Рейгън, Клинтън, Буш, Обама…

Англичаните го посрещнаха емоционално с „надуваемата кукла - Тръмп бебе в памперси“ и протести заради неговата исламофобска реторика още по пътя към имението на Чърчил, двореца Бленхайм от 18 в., предоставено му за резиденция през първите 2 дни официална визита от 4 -дневния му престой във Великобритания.

В официалната част - по протокол вечеря в чест на президента Тръмп даде премиерът Тереза Мей, запазвайки добрия тон, въпреки критика към нея същия ден в интервю пред в. „Сън“ и мнението на Тръмп, че по-добрият премиер би бил бившият външен министър Джонсън. Тръмп се извини и заяви подкрепата си за Мей. Но англичанката не остана назад в атаката към Тръмп и призна в Парламента, че президентът Доналд Тръмп я съветвал да заведе дело срещу ЕС заради Брекзит...

Официалната визита в английската столица завърши със среща с кралица Елизабет Втора. /няма да коментирам грешките по етикет и протокол/.

Хелзинки: срещата Путин-Тръмп - химия или алхимия?

Последната спирка от европейското турне на американския президент Д.Тръмп бе в Хелзинки на 16 юли и историческа официална среща с руския президент Владимир Путин в Президентския дворец и по покана на президента на Финландия, за която във финландската столица бяха пристигнали 1400 журналисти.

С руския президент двамата са се срещали вече два пъти, но официално не. Тръмп го определя като негов конкурент, но не враг, защото е „президент на Русия, единствената Велика сила официална съперница или конкурентка на САЩ на световната политическа сцена“.

Президентският дворец в Хелзинки е разположен на Сенатския централен площад. Построен в края на ХIХ в. в неокласически стил, той е между Хелзинската лутеранска катедрала и Източно-православната катедрала “Успенски”. Тук се издига и паметникът на Александър II, император на Русия, цар на Полша и велик княз на Финландия (1855 – 1881 г.), Обликът символизира за един романтичен град на Балтика, насред пътя между Западна Европа и Русия и може би символична порта към Русия...

В тази гостоприемна реалност се потопиха двамата президенти Доналд Тръмп и Владимир Путин, един срещу друг в Готическата зала, бившата Тронна зала на руските императори, управлявали Финландия от началото на ХIХ век до 1917 г.

И Белият дом и Кремъл са приели, че Хелзинки е идеалното място за тази среща, на която двамата да се погледнат в очите, да застанат лице в лице и да сложат на масата различията, които през последните години тегнат над отношенията им, връщайки ги към ниво, присъщо на Студената война.

Финландия поддържа искрен диалог с Русия. Неутралитетът е мост на разбирателство за Хелзинки. “Традиционно финландското правителство е култивирало едни добри отношения с Москва” подчертава президентът Ниинистьо. В Хелзинки са се срещали Рузвелт и Сталин след Втората световна вонйна, в Хелзинки се заговори за мир, сигурност и сътрудничество на Конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа (CSCE),1975 г., в която участваха 57 държави.

Американският президент Доналд Тръмп, който първи пристигна в Хелзинки, се срещна с финландския си колега Саули Ниинистьо на закуска и благодари на домакина. "Ние много уважаваме позицията на Вашата страна... Финландия не е член на Пакта, но участва в учения по киберсигурност с други членки на НАТО.“

От тази среща - ще зависи и пътят, който би поела днешна Европа.

След пристигането на Путин в Хелзинки двамата президенти-гости бяха приети от финландския президент и се отделиха на срещата „tête à tête“.

Официалната среща между двамата президенти продължи повече от два часа и бе само с преводачи, без съветници, без светкавици и стенографи. Общо разговорите между двете делегации надмина 4 часовият лимит време преди пресконференцията.

Имаше явно напрежение в началото на този „саммит“. Тръмп бе смутен и приличаше на начинаещ артист, който сякаш пред огледало бе репетирал ролята си, но не Шекспирова, а на президент на САЩ. Путин, който 18 години е в световната политика, бе по-спокоен и съсредоточен.

Акценти:

Президентът Путин обяви, че „Студената война е свършила отдавна“. Президентът Тръмп изтъкна, че е решил да се срещне с Путин „по-добре да поеме политически риск в интерес на мира, отколкото да рискува мира и стабилността заради политиката.“ За Тръмп оценката е, че "продуктивен диалог с Русия е добър не само за САЩ, не само за Русия, а за целия свят".

"Ние сме две велики ядрени сили. Притежаваме 90 на сто от световния ядрен арсенал и това не е добре, - заяви Тръмп. - Имаме да говорим за доста добри неща. Имаме дискусии за търговията, военните въпроси, ядрената политика, Китай, общия ни приятел Си Цзинпин." И допълни, че, за съжаление, през последните две години отношенията между Русия и САЩ не са били много добри. Но по думите му има възможност те да станат изключително добри.

Путин:"Като цяло съм доволен от нашата пълномащабна среща. Поговорихме добре с президента Тръмп и се надявам, че започнахме да се разбираме по-добре...Няма обективни причини за двустранното напрежение.“ "Студената война приключи, епохата на остро идеологическо противопоставяне между двете държави остана в миналото, обстановката в света кардинално се измени", заяви руският президент Владимир Путин.

От своя страна Тръмп нарече Путин "съперник в добрия смисъл на думата. И смятам, че думата "съперник" в случая е комплимент". Същевременно Путин призна, че между него и Тръмп има разногласия по редица въпроси. И изтъкна, че президентът на САЩ смята анексирането на Крим за незаконно. Докато за Москва този въпрос е закрит, тъй като там е организиран референдум по стандартите на ООН.

“Днес Русия и САЩ се сблъскват с нови предизвикателства, смята Путин. Сред тях е балансирането на механизмите на международната сигурност и разпространението на заплахите от тероризъм.” Според руския лидер двете страни могат да се справят с тези проблеми, като обединят усилията си.

"Като най-големите ядрени държави носим специално отговорност за ядрената сигурност. Важен е диалогът по стратегическата стабилност и неразпространението на оръжията за масово унищожаване. Предадохме на американските колеги списък с предложения по тази тема", каза Путин. И изтъкна, че там става дума и за противоракетния щит на САЩ, и за ликвидирането на ракетите със среден обсег, и за темата за разполагане на оръжие в Космоса.

За срещата:

„Никой не очакваше съществени пробиви от срещата между Доналд Тръмп и Владимир Путин в Хелзинки, но се налага впечатлението, че точно конкретните неща бяха много - очертани бяха практически стъпки на практика по всички остри въпроси", пише руския в. "Известия".

"Става дума и за Сирия, и за "Северен поток-2", и за съвместната дейност за борба срещу тероризма, за контрола върху ядрените и обикновените оръжия, киберсигурността, дори хуманитарното сътрудничество". Авторът нарича срещата поредното малко чудо, сътворено от Тръмп с оглед небивалата по размах кампания, целяща да я дискредитира, започнала още преди форума в западния печат и в американската държава.

"Постигнатото от двамата президенти вдъхва само предпазлив оптимизъм. Защото в осъществяването на всичко договорено Тръмп ще разчита на много малък брой сътрудници, споделящи възгледите му, затова пък има много врагове. Както е казал Сталин “кадрите решават всичко”, а кадрите, необходими на Тръмп, са единици, особено в Държавния департамент", пише авторът на "Известия".

Кръстоносният поход на САЩ към Европа след войната в Ирак, 2005г.

Предвестникът

За Америка Condoleezza не значи “нежност”, а името на държавния секретар на президента Буш по външната политика – Кондолиза Райс. Бившата съветничка на Буш по въпросите на националната сигурност, известна със своята твърдост сред “ястребите” от администрацията Буш, тя се отдаде за подобряване на връзките със съюзниците на САЩ, които пострадаха от войната в Ирак. Райс отправяше остра критика към Русия и сравни заплахата от радикалния ислямизъм с комунизма и фашизма през 20-и век.

Президентът Джордж Буш встъпи във втория си мандат на 20 януари 2005 г. с реч от 17 минути, преработвана 21 пъти от обкръжението му съветници, корифеи по вътрешна и външна политика, в която само думичката “свобода” се повтаря 17 пъти. Акцентът бе “оцеляването на свободата на наша земя все повече зависи от успеха на свободата на другите земи ”.

В новото си амплоа Кондолиза Райс в първите дни на февруари тичешком посети Турция и се срещна с турския премиер Р. Ердоган, а с пристигналия специално в Истанбул руски външен министър Сергей Лавров – “разговаря на крак”.

Европа-САЩ.

Главната цел от първата европейска обиколка на новия държавен секретар Кондолиза Райс бе да спечели Европейския съюз за политиката на САЩ – една трудна, и донякъде непосилна задача след обтегнатите отношения през последните години. Обиколката и в Европа минава през Варшава, Берлин, Рим и Париж до Брюксел и Люксембург.

Акцентът от европейското турне на Кондолиза Райс ,наречена “стоманената магнолия” във френския печат, беше Париж. Та нима е възможно да покориш Европа, без да убедиш политическия ас на Европа президентът Жак Ширак, чийто авторитет е осъзнат от администрацията на Буш и е основният противник на САЩ за войната в Ирак.

“В тъмен костюм “републиканска кройка” и класическо колие от перли, “имперски стил”, със спокойно и усмихнато лице и мек кротък глас г-жа Райс, “стоманената магнолия” влезе в Елисейския дворец, опитвайки се, според в. “Le Monde” “да обедини идеалите за свобода на американската и френската революции и да каже, че трансатлантическото партньорство трябва да започне нова глава в отношенията: реформата и свободата на Юга...”

“Свобода” беше нейната дума, произнесена повече от десет пъти в нейната кратка лекция пред подбрани студенти от Института за политически науки в Париж, една натрапчива дума за администрацията на Буш.

Ширак, обръщайки се към г-жа Райс “скъпата Конди”, й напомни, че “алиансът между две държави не означава подчиняване на едната към другата, а жестове на взаимно уважение и близост. “ Желанието на новата администрация на Буш бе да възвърне климата в атлантическия алианс чрез помиряването си с Франция.

„Да, ние имахме различия, но те са само относно Ирак, нашите отношения с Франция са добри, по-добри на практика, отколкото на теория“, заяви Райс, преди да отпътува от Париж.

“Кръстоносен поход за свободата – така дипломатът Юбер Ведрин, френски външен министър в периода 1997-2002 г., окачестви европейската обиколка на Кондолиза Райс в навечерието на европейското турне на Джордж Буш “За помирение и нови отношения”, (21-25 февруари 2005 г.)

Наред с официалните заседания в Брюксел с лидерите на Евросъюза и на НАТО, три са възловите срещи на Д. Буш в Европа – с френския президент Жак Ширак, с германския канцлер Герхард Шрьодер в Майнц - Германия и с руския президент Владимир Путин в Братислава.

В този пробег на Буш “за свободата” американският гост бе приет и от белгийския крал Алберт ІІ и кралица Паола, разговаря с генералния секретар на НАТО Яп де Хоп Схефер и вечеря с френския президент Жак Ширак, едно вечерно помирение на двамата държавници Буш и Ширак на 21 февруари 2005г. в резиденцията на американския посланик в Брюксел, с цел да се постави началото на затопляне” в отношенията Европа – САЩ. След няколко минутно позиране пред телевизионните камери изненадващо темата за Ирак от френско-американските тревоги през последните три години бе изместена далече в списъка от въпроси на вечерята. Далеч след Ливан. На преден план бяха поставени общи инициативи, които носят разбирателство на двамата президенти. Ирак вече не е повод за боксов сблъсък.

За Америка е ясно - Франция остава на позицията си за войната в Ирак и политическия процес след изборите, в него трябва да участва и тези части от иракското население, което беше изключено от изборите. Това без съмнение ще доведе до “изтегляне на чуждите войски” от Ирак. Но Жак Ширак не сметна да напомни тази своя гледна точка на вечерята, за да не изнервя домакина.

Пред журналисти след вечерята Буш заяви: “Всеки път, когато се срещам с Жак Ширак, той ми дава добър съвет”. Ширак нарече срещата “съгласие по общите ценности и на общите възгледи”. Буш отвърна, че “първата си вечеря на европейска земя след неговото преизбиране е посветил на френския президент”, което показа какво значение отдава на тези отношения.

Сред коментираните теми - Иран без ядрено оръжие, Ливан–свободен и демократичен, бе засегнат и един труден за САЩ въпрос. Ширак настоява да бъде вдигнато ембаргото за продажба на оръжия на Китай, от което Европа е заинтересована. На края двамата президенти говорили за Русия, без да повишават тон.

“С Русия, както и с Китай, Европа развива стратегическо партньорство. Светът, в който ние живеем, е общ. Никой не може да реши проблемите си сам. Европа има нужда от САЩ, така както САЩ имат нужда от Европа”, заявил французинът.

Буш споделил, че смята да каже на Путин при срещата им в Братислава, че западните страни, споделят едни и същи демократични ценности. Путин трябва да си ги припомни, ако е заинтересован от Запада. С президента Путин имам добри отношения и имам намерението да ги поддържам и занапред”, заключи Буш.

На 22 февруари Буш разговаря с Блеър, с украинския президент Виктор Юшченко и с италианския премиер Берлускони. По-късно бе първата среща на Буш с 25-имата лидери на Европейския съюз. Предвидено бе тя да продължи само 90 минути, затова люксембургският премиер Юнкер раздели по важност дебатираните теми между европейските ръководители.

На президента Жак Ширак бе оказано доверието да говори първи на срещата на върха ЕС-САЩ и да изложи Европейската визия пред американския президент. Блеър бе ангажиран с темата за мирния процес в Близкия Изток, канцлерът Шрьодер - с Иран, словакът М. Дзуринда - с Ирак, испанският премиер Сапатеро - с евросредиземноморската политика, австрийският канцлер В. Шусел - с Балканите, ирландският премиер Б. Ахерн - с Русия, унгарският премиер Ф. Гюресани - с Украйна, а холандският премиер Ян Петер Балкененд – с борбата против тероризма.

Политическият тон на обиколката на Буш пролича най-вече от речта, която той произнесе на срещата на върха на ЕС за отношенията между САЩ и Европа, както и между страните – членки на НАТО. Буш изтъкна намерението да започне “нова ера на съюз между Европа и САЩ”...

“Когато САЩ и Европа са заедно, нищо не може да им се опре. Необходимо е единството ни да бъде над пререканията и споровете” изтъкна американецът. Тази реч бе от особена важност за Белия дом, който иска да загърби различията с най-големите и влиятелни европейски държави по войната в Ирак.

Буш изрази позицията на своето правителство: “На САЩ им подхожда една наистина силна Европа и ние желаем това – Европа да бъде силна”.

Стратегически диалог Буш – Шрьодер:

В Германия Буш престоя само 7 часа. На 23 февруари в Майнц той посети американските и германски войници, служили в Афганистан, обядва с канцлера Шрьодер, разгледа музея на Гутенберг и се срещна с американските военни в базата във Висбаден.

При засилена охрана заради протесните манифестации срещу Буш, е протекла срещата с канцлера Шрьодер и обядът им в стария замък на Майнц, където са били преповторени някои по-важни теми, засегнати в Брюксел, включително тази за Иран. За ролята на НАТО в перспектива канцлерът Шрьодер бе изразил мнение на Конференцията по сигурността в Мюнхен, /12.02.2005г./което хвърли в смут и безпокойство САЩ.

Шрьодер поиска в прав текст да се реформира НАТО и предложи създаване на комисия от авторитетни независими личности, които да подготвят доклад за реформата на НАТО. Канцлерът заявил, че трансатлантическата връзка, създадена по време на студената война, вече не отговаря на действителността и че НАТО “вече не е привилегированото място за трансатлантически диалог, където атлантическите съюзници се консултират и където изграждат своите стратегии”.

Шрьодер не пропусна да изтъкне и растящата роля на Европа в сигурността и отбраната. Ето защо американският президент предложи създаване на “политически елемент” в НАТО за стратегическия диалог. В заключителното комюнике залегна, че партньорите разчитат “да се засили ролята на НАТО като място за консултации и координация на действията на съюзниците по стратегически и по политически въпроси”.

Германският канцлер, който поиска неотдавна повече диалог между американци и европейци, получи в Брюксел и подкрепата на френския президент Ширак на вечерята му с Буш. Ширак се обяви за “тясна, лоялна и уравновесена между партньорите трансатлантическа вързка”. “Канцлерът Шрьодер направи напълно законни и основателни предложения” изтъкна Ширак, обявявайки, че той е на същата „дължина на вълната”.

Срещата Буш-Путин, разочарование и прагматизъм.

Нека припомня първата среща от наниза на 12-те срещи на четири очи между президентите на САЩ и Русия Буш и Путин - “Взаимно очарование”, Любляна, Словения юни 2001 г. Тогава Буш предложи на Путин да “правят заедно Историята”. А Путин заяви на американския си колега, че “един ден петролът на Сибир може да захранва обилно американските петролопроводи.”

Четири години по-късно отношенията между двамата са се влошили Русия гласува в ООН против войната на САЩ в Ирак и застана на страната на Франция, Германия, Китай и ООН. Путин не приема обвинението, че неговият режим е авторитарен и не смята да коментира своето сътрудничество със Сирия и Иран в ядрената или военна област.

Буш не приема критиката на Русия за политиката си на износ на “демокрация и свобода а ла американа” и войната в Ирак.

Буш през втория си мандат дойде под знака на “свободата и демокрацията”на братиславската среща с Путин. Но трудно би казал днес на Путин, че в погледа прозира душата му и би предложил да правят заедно Историята... Старото доверие, примесено от веселост и наивни надежди за растящо съвпадение на интересите, бе отстъпило място на предпазливост и разочрование и от двете страни.

Като “напрегната” определя агенция „Ройтерс” срещата Буш-Путин в Словакия.

След тричасов разговор в средновековния замък в Братилава с изглед към синия Дунав Буш и Путин изтъкнаха “постигната договореност за борба против ядреното замърсяване, за регламентирано използване на преносими противовъздушни ракети, без да скриват различията, които ги разделят в политиката.”

Пред журналисти Буш заявил, че е засегнал темата за демокрацията, за да напомни “загрижеността” на Вашингтон за Русия и за “универсалните принципи” на политическата система, “Демокрациите винаги отразяват обичаите и културата на една страна. Но има някои общи неща – законност, закрила на малцинствата, свободен печат и наличие на жизнеспособна политическа опозиция... Много е важно всички нации да разберат големите ценности, присъщи на демокрацията.”

Путин, известен със своята сдържаност, реагира ядосан: “Ние говорихме по тези проблеми днес с президента на четири очи. Само двамата. Уважавам някои от идеите на президента на САЩ и ще ги имам предвид. Други не. Не трябва да се създават нови проблеми, които могат да наранят нашите отношения, които искаме да развиваме. Да използваш тази проблематика като инструмент за превръщане на Русия в нещо аморфно или за да манипулираш по един или друг начин страните с претенции за развита демокрация, е некоректно... Не е коректно също така да говориш тук има, а тук няма, или има малко или има повече демокрация. Демокрацията не е анархия. Изграждането на демокрацията не оначава да кажеш премахваме държавата, кражбите и обедняването на населението. Русия направи своя избор в полза на демокрацията преди 14 години. Направи го самостоятелно, без каквото и да е давление отвън в свой собствен интерес, за себе си, за своя народ и за своите граждани. Този неин избор е окончателен и връщане назад няма и не може да има. Гаранция за това е изборът на самия руски народ. Други гаранции извън този процес никой не може да дава. В Русия днес не е възможен никакъв поврат към тоталитарна система. Тук няма да умуваме каква е руската демокрация. Ние сме привърженици на основните принципи на демокрацията, утвърдени в света въобще”, продължава Путин.

“Съвременните демократични институции са адекватни с днешното развитие на руското общество, с нашата история и нашите традиции. Във всяка страна тези принципи намират съответно уместно въплащение. Що се отнася до избирателната ни система, достатъчно е да я сравним с тази на САЩ и с тези на някои европейски държави...”

На края двамата държавници заявяват, че четири години отношенията им са били приятелски и ще бъдат такива още четири години.

/от книгата ”Под лупата на дипломата”, автор Ж.Пехливанова, 2005г./