/Поглед.инфо/ Болсонаро е новият 38-и президент на Бразилия.

Политиките в Американския континент се завъртяха и смениха стратегията си на 180 градуса с избирането на президентите Тръмп /САЩ/, Лопес Обрадор /Мексико/ и Болсонаро /Бразилия/. Идеологическата близост на Бразилия и САЩ се сблъсква с недоверието на Мексико, но същевременно и с необходимостта да се разбират помежду си. Мексико, Бразилия и Съединените щати са трите американски гиганти, където живеят 660 милиона жители от един милиард, който живее на континента. От 1 януари 2019г. Трите държави ще бъдат управлявани от трима лидери, които прегърнаха национализма. Един необичаен триумвират, едно равновесие с Вашингтон, главният фар, на който Жаир Болсонаро се надява да бъде любимеца-съдружник. Но Болсонаро се опасява, че от непосредствената близост на Мексико до САЩ и от по-опитния политик Андрес Мануел Лопес Обрадор Бразилия може да остане изолирана от своя северен съсед. Болсонаро пропуска и един друг фактор - все по-голямото присъствие на Китай в региона, което може да завърши с поканата му като външен участник в края на играта с тримата лидери. Политическата шахматна дъска на Латинска Америка преподреди най-важните фигури тази година. В общи линии махалото се накланя все повече към крайно дясното. Все пак гигантът-Мексико прави изключение. Триумфално бившият кмет на Мексико Лопес Обрадор през юли 2018 бе избран за държавен глава и за първи път от много време лидер на левицата е президент, докато в Бразилия и в Колумбия се отиде още по-надясно в избора на президентите. Геополитиката на Американския континент се завъртва между Тръмп, Лопес Обрадор и Болсонаро, тримата лидери, за които външната политика се пречупва през призмата на вътрешната. Лопес Обрадор и Доналд Тръмп вече дадоха сигнали, че искат да имат добри съседски отношения. Президентът от Белия дом заяви, че ще направи „големи неща“ с новия си съсед, мексиканският президент, който встъпи в длъжност преди месец, на 1 декември 2018г. Мексиканецът бе по-обран в обещанието си, заявявайки, че няма намерение да се конфронтира със своя северен съсед. Формата им да правят политика, маниерите и жестовете, които толкова имат значение в това време, не се различават много, въпреки идеологическите им различия. И двамата са внимателни в изказа като съседи. Въпросът, обаче, с мигрантската криза заплашва да стопира бъдещата съвместна дейност на тази несигурна дружба Тръмп - Обрадор. Тръмп всеки ден се сблъсква с проблеми и е напрегнат за финансирането на граничната стена между Мексико и САЩ, негово изборно обещание, което досега не е изпълнил, за да пресече потока кервани латиноамериканци, които постоянно се опитват да влизат нелегално, въпреки ограниченията. Мексиканското правителство, убедено че атаките ще стигнат до „in crescendo“ през следващите месеци с наближаване кампанията за преизбирането на Тръмп, комбинира прагматизъм с равнодушие. Необходима е икономическата помощ от САЩ за развитие на тези амбициозни програми на южната граница, което да допринесе за решаване на мигрантската криза. Ето защо Обрадор внимава с атаките си към Тръмп, който идеологически е негов антипод. В идеологическото преподреждане на региона, ако има основание някой, който да се намеси и вдигне ръка, то това е новият бразилски ръководител. Успехът на крайнодесният Болсонаро го постави един до друг на една линия идеологически най-голямата страна на Латинска Америка до най-голямата световна сила от другия край на континента. Ако не беше Канада между тях, щеше на картата да има един изроден огромен сандвич на крайнодесен популизъм, който от друга страна без спирачки да залее и целия свят. Болсонаро идва решен да скъса със статуквото в Бразилия, от което е самият той и специално да се разграничи от политиката на бившия президент Лула да Силва през неговите два мандата. Лула, който от април 2018г. е в затвора е именно този, който създаде съюзите във външната търговия и индустрия със страните от южната част на континента, под петролния чадър на Венецуела при Уго Чавес и отдалечи до известна степен Бразилия от САЩ. Именно Болсонаро претендира да се превърне в главен съюзник на Тръмп в замяна на страните от южната част на континента., както в икономически, така и в идеологически план. Новият бразилски президент иска да се издигне като посредник на Белия дом в южноамериканските конфликти. За да покаже колко е активен, той стигна дотам, че се обяви за смяна на режимите в Куба и Венецуела. Тази тема е била централната именно по време на срещата на Болсонаро с Джон Болтън по време на визитата му в Бразилия, преди Болтън да напусне поста съветник по националната сигурност на Белия дом. Болсонаро, който сметна, че е на политическо ниво с Тръмп, претендира да намали икономическото влияние на Китай, главен търговски партньор в Бразилия, въпреки че заплахите за възможна репресия на Пекин са стигнали до южноамериканския гигант. Т.н. „търговски стар враг“ на САЩ е призван да играе важна роля в латиноамериканската геополитика. През последните години азиатският гигант успя да формира блок от страни, които изоставиха своите традиционни отношения с Тайван и отвориха широко вратите на региона с Китай, специално в Централна Америка, със слабо икономическо развитие, но от значение стратегически. Коста Рика, Доминиканската република, Панама и Ел Салвадор образуват новата група-съюзници на Пекин в Система за интеграция в Централна Америка (SICA). Все по-голямото китайско присъствие в центъра на континента не смущава тези страни, ако Мексико реши да отвори по-широко вратите си към азиатския гигант. Но ще бъде една от най-рисковите игри, ако Тръмп даде заден ход на обещанието за инвестиции на границата със съседната страна, защото този нов алианс ще удари и Тръмп, но също и Бразилия. Ричар Лапер, един от известните експерти по Южна Америка е на мнение: “В много посоки движението Болсонаро е доста подобно с това на Доналд Тръмп за Белия Дом. Считам, че Болсонаро ще се опита да бъде харесан и близък с американците. Проблемът, обаче, който има Бразилия е, че е зависима изключително от своите икономически отношения с Китай”.

Френският ежедневник“Монд” в уводна статия е по-краен: “С избора на Жаир Болсонаро, носталгик по военната диктатура в Бразилия, 1964-1985, Бразилия се присъединява към вече дългата листа от страни, които са в национал-популизма. Бразилия избра президент расист, привърженик на сексизма и мизогинията, на мъченията и изтезанията, хомофоб. Бившият парашутист, който никой не предполагаше, че може да стигне до властта. Болсонаро е първият военен, който става президент след Гаспар Дутра през 1946г. Военният Дутра се прочува с командването на репресиите срещу комунистическото въстание през 1935г и 1937 става министър на войната, маршал и създава добри отношения със страните от Оста. А като президент от 1946г. той прокарва декрета, с който изважда Бразилската комунистическа партия извън закона и скъсва отношенията с Източна Европа и Съветския съюз...”

С Болсонаро се затвори едина парантеза в бразилската история от 13 години на левите правителства на Партията на работниците с президентите Лула да Силва и Дилма Русефф. Преди Болсонаро в Южна Америка дясната вълна заля Чили със Себастиан Пинера, Маурисио Макри в Аржентина и Иван Дуке в Колумбия. Но левицата, въпреки опитите да бъде изтласкана от Американския континент, проби в Мексико с избора на Лопес Обрадор и не позволи крайната десница да завладее третия гигант.

Отстраняването на левите президенти в региона се превърна в една много перфидна война-ляво-дясно под независимата съдебна тога, която се замеси в политическите игри. Такъв е случаят в Бразилия – този, който вкара в затвора през април 2018 кандидат-президента Лула в навечерието на президентските избори с обвинение за корупция без доказателства, но за да се даде въздух на ултрадесния кандидат Болсонаро, който по рейтинг бе на двадестина проценти зад Лула, днес е в правителството на Болсонаро като министър на правосъдието на Бразилия - политически тъмни и нечисти ходове.

Болсонаро не се стеснява от своя екстремизъм, въпреки избирането му за президент на една държава, където има от всички раси граждани. Извън вербалната му реторика, 63-годишният Болсонаро не подбира речника си, нито расизма към индианските общности, коренното население главно в резерватите в Амазония, обижда жени-политици и е убеден, че жената е да услугва на съпруга си и децата. Болсонаро има култ към оръжието и с декрет е обещал да позволи на бразлицтие свободно да имат оръжие. Самият той се определя като “химически чист екстремно десен”, обявявайки се против “престъпниците” и “червените”, слагайки равенство между тях. Ако Болсонаро не успее да има мнозинство в Парламента, той е обречен да управлява само с декрети.

Пред Коледа Болсонаро заяви:“ В рамките на законността и демокрацията ще направя всичко възможно срещу Куба и Венецуела. Бразилия не може да продължи да кокетира със социализъм, комунизъм и крайната левица...“ А в туитър написа: „Една от целите ми е да извадя Бразилия от този марксистки боклук, който се е загнездил в нашите учебни институции...“ Във встъпителната си реч за международните съюзи, в които Бразилия е главен фактор Болсонаро заяви, че е резервиран към съюзите като Меркосур и смята да освободи Бразилия от „идеологическите свръзки и съюзи“, в които е вкарана страната по времето на Лула и Дилма.

При изключително строги мерки за сигурност, в отсъствие на конгресмените от левите партии и движения , които бойкотират избора му, Болсонаро положи клетвата си за президент. Пред няколко президенти от съседните страни, но с ярко присъствие на държавния секретар М. Помпео, десните премиери Натаняху и Орбан на Израел и Унгария, Болсонаро стана 38-ия президент на държавата-гигант с 209 милиона жители и влезе в президентския дворец Планалто.

Новият бразилски президент направи показно шоу-встъпване във власт на краен националист, развявайки бразилското знаме по време на речта си, обещавайки да ликвидира корупцията и идеологическото иго в Бразилия. Той смеси Господ с национализма. Господът на Болсонаро не вижда, че в Бразилия е имало диктатура, че са измъчвани, изтезавани и убити хиляди бразилци. Неговият Господ смята левицата, комунизмът и марксизмът за изчадия на дявола. Опиянените бразилци мислят, че Господ е бразилец. Дано опиянението им не стигне дотам, че Господ им е изпратил Болсонаро за президент и изтрезнеят скоро.

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели