/Поглед.инфо/ Темата за Симеон Сакскобургготски и мястото му в българския политически живот периодично се изважда и това не е случайно. Обикновено е последвана от събития с историческа значимост.
Свeтият Синод официално обяви Симеон Сакскобургготски за цар на българите на своето заседание на 29 април т.г. При извършване на обществени и частни богослужения във всички църкви и манастири в диоцеза БПЦ да се споменава името на Симеон Сакскобургготски като цар преди българския народ.
Решението на Светия Синод идва на фона на продължаващите спорове между историци и монархисти за това дали изобщо Българската православна църква (БПЦ) има основание да нарича Сакскобургготски цар. Историците се аргументират, че няма информация Симеон Сакскобургготски да е бил миропомазан за цар, а освен това в началото на мандата си като министър-председател той се закле в републиканската конституцията на България, което логично означава отказ от монархически претенции.
След това решение на БПЦ президентът Р. Плевнелиев се противопостави на решението на Синода Симеон Сакскобургготски да бъде споменаван в храмовете преди българския народ в качеството му на "цар на българите": "Като смирен мирянин и християнин, ще се надявам и ще се моля Светият синод да преосмисли своето решение, което има символичен смисъл и може да доведе до риска християните в България да се разделят на монархисти и републиканци. Като държавен глава заставам твърдо зад конституционния ред в държавата."
В предаването "Денят започва" по БНТ Симеон Сакскобургготски също коментира решението на Св. Синод при молебени да се споменава името му като цар на българите преди това на българския народ. „ Всеки има право да тълкува. Но пак казвам, че трябва да имаме, да е ясна историята каквато е била. Дали носи човек една титла или изпълнява дадената длъжност, това са съвсем различни работи. Нито застрашава републиката по никой начин, пък мисля, че съм си доказал и аз моята лоялност към републиката, служейки ѝ като премиер, нито пък трябва някой да се почувства обиден. А за президентите, навсякъде в чужбина, аз винаги препоръчвам да се пооглеждаме”, заяви Сакскобургготски. По думите му, няма нищо, което да е толкова застрашаващо. „Трябва да се върнем много по-назад, 1946г. и от там вече всеки да разбере за какво става реч. Не виждам защо това се превръща в такава, как да кажа, дискусионна материя за нещо, което е изцяло дори не светско, в смисъл такъв, да засяга или да превъзбужда толкова хора, пък и в много случаи изкуствено”, коментира още той.
През 70-те години на миналия век България издига дипломатическите си отношения от „легация“ в „посолство“ и с много от страните се налагат преговори за уеднаквяване на това най-високо равнище на дипломатически отношения.
С Испания, предвид дълбокото различие на режимите, възстановяването на дипломатическите отношения с Източна Европа на практика се извърши след смъртта на Франко през 1975г., когато кралят Хуан Карлос Първи бе категоричен - “Европа е една и ние ще живеем заедно”. Испания взе политическо решение - посланиците на Източна Европа ще влязат заедно в Мадрид в двореца „Ориенте“.
С деликатната мисия по възстановяване на прекъснатите 40 години дипломатически отношения с Испания, от българска страна бе натоварен опитният дипломат посланик Борис Цветков, тогава заместник министър на външните работи, който преговаря през януари 1977 г. в Мадрид. Преговорите се водят хладно и дистанцирано... чисто външнополитически и всяка една от страните изтъква, че е суверенна и самостоятелна. Когато се стига до подписване на документ за възстановяване на дипломатически отношения, акцентът бил една малка “бележка”, отнасяща се до живия син на българския цар Борис ІІІ, който от 1954 г. живеел в Мадрид. След референдум през 1946 г., проведен веднага след Втората световна война, царското семейство с малолетния цар напуска България. Франко поканва вдовицата на българския цар, царица Йоанна и семейството й, да живеят в Испания, предоставяйки им закрилата си и резиденция в аристократичен квартал в Мадрид. Малолетният цар Симеон ІІ не абдикира.
Папката с документите: преписки и преговори по този въпрос датират от 2-4 юни 1970 г., водени в Париж. Делегациите, ръководени от тогавашния български посланик проф. Владимир Топенчаров и от испанския посланик във френската столица Педро Кортина и Маури, подписват на 4 юни 1970 г. Споразумение от името на министрите на външните работи на България - Иван Башев и на Испания - Грегорио Лопес Браво, за откриване на консулско-търговски представителства, съответно в София и Мадрид през 1971 г. В преписката Топенчаров известява на своя испански колега, че “българското правителство моли испанското да даде съгласието си Симеон, син на покойния цар Борис ІІІ, живеещ в Испания, да бъде третиран като частно лице, без право на представителни функции, както и да не упражнява в Испания политическа дейност против България, предвид нейния статут на суверенна и независима държава.” Същият ден, 4 юни 1970 г., испанският посланик в Париж Педро Кортина отговаря на конфиденциалното писмо на посланик Владимир Топенчаров, добавяйки: “В съгласие с гореизложеното, аз мога да Ви информирам, че испанските компетентни власти не са признали на Симеон, син на покойния цар Борис ІІІ, никакви представителни функции, произтичащи от публичното право и следователно ще продължават да вземат всички необходими мерки за прилагането на формулираните искания във Вашето писмо...”
След размяна на конфиденциална кореспонденция с деликатност и такт, тази забрана остава в отношенията между двете държави. Франковият министър тогава Лопес Браво приема клаузата, отнасяща се за цар Симеон ІІ, без възражения. Дипломацията е измислила и тук свой тънък ход - с гъвкавост се решава на официални приеми и срещи: официалният представител на България се приема преди “царя в изгнание”, ако е наложително да участват в една и съща церемония. Облекчаващо е, обаче, разграничението, което се прави от протоколите в стария континент Европа за ”короновани особи” и “президенти”. “Коронованите особи”, към които спада и българският цар, участват в отделна група, последвани от президенти и други държавни представители на сватби, погребения, встъпване в длъжност на държавни глави и т.н. И преди “клаузата”, и след нея, поведението на цар Симеон не е затруднявало българските държавници. България е над всичко!
Позволих си да изложа тези дипломатически анали, с оглед на това, че решението на БПЦ съвсем не е изпразнено от съдържание и ще има продължение на политическата ни сцена.
Цитирам мнението на президента Плевнелиев и това на Сакскобургготски. Дипломатическата ми ремарка /пояснение/ към бившия премиер е, че България е парламентарна република и „ Vox Populi Vox Dei!“. /“Глас Народен - глас Божи!“/
Не е задължително позицията на автора да съвпада напълно с тази на редакцията.
