Тия във властта дето ловят снежинките явно не са достатъчно, защото личната магистрална кауза на Бойко Борисов се оказа затрупана
Хубава работа, ама българска. Тази до болка позната фраза така и не загуби актуалността си през годините. Използвана като проява на национална самоирония, като самокритика или вид примирение с условията, в които протича животът в страната, едва ли някой вече помни откога по този начин оправдаваме всяко недомислие, всеки гаф или сериозна грешка.
В тази хубава и бяла зима обаче измиването на ръцете с някакви национални специфики, като че ли не звучи особено на място. Някак си трудно можем да привидим причината за блокираната от снега инфраструктура, за откъснатите населени места и бедстващите български граждани в народопсихологията и в традицията зимата всяка година да изненадва я кмет, я министър.
След повече от 2 години управление, ръководните в страната лица би трябвало вече да са наясно, че по традиия
от ноември нататък снегът има лошия навик да се появява изненадващо в България
Някъде в отминалите години се разпространи мита за създаването на толкова добра организация за снегопочистване, при която снежинките ще бъдат ловени във въздуха… Сега за пореден път се убедихме, че тия дето ловят снежинки явно не са достатъчно, защото магистралите се оказаха затрупани и останаха с респектираща снежна покривка за доста часове наред.
Момент! Нима говорим за магистралите?! За приоритет №1 на правителството на ГЕРБ, за личната кауза на министър-председателя Бойко Борисов и на целия кабинет?!
Един обилен снеговалеж стана причина да се свиква кризисен щаб – поредното доказателство за липсата на всякакво планиране отвъд краткосрочните задачи и невъзможността да се вземат адекватни превантивни мерки! За пореден път
проблемът с поредния провал беше решен скоропостижно
с уволнението на няколко случайни кадъра – на високопоставени длъжности, разбира се. И всичко мина и замина между изтрезняването от Йордановден и честването на Ивановден.
Само че ситуацията в страната в края на тази първа седмица на 2012 година спокойно може да бъде разпозната като проекция на управлението в цялост. Да оставим настрана въпросите за липсата на визия за развитие на страната в цялост, липсата на дългосрочно стратегическо планиране или политики, които да предлагат решения в перспектива, а не просто да адресират конкретни проблеми в настоящето.
За съжаление тук става за пореден път дума за ограничения фокус на интереси и на управленски капацитет. Дори и по отношение на ключовия приоритет за страната – магистралите – в името на който бяха пожертвани пенсионери, учени, социално-неравнопоставени хора.
Явно, когато приоритет е изграждането на магистрали,
тяхната поддръжка не влиза в сферата на интереси на управляващите
Нито пък тяхната безопасност, нито екологичният ефект от увеличаването на автомобилните превози в страната.
И докато доказателства за верността на първото твърдение едва ли са нужни на тези, които тези дни да се придвижвали по засипаните пътища в страната, констатациите по другите са направени още в средата на септември от CEE Bankwatch Network – организация, чиято мисия е да предотвратява възможното вредно въздействие върху околната среда и обществото от използването на отпусканите международни средства за развитие.
Според този доклад България вместо да насочи необходимите средства (инвестиции) към подобряване на ЖП-мрежата (която поема много под заложения минимум от 35% от товарните превози) и да подпомогне намаляването на въглеводородните емисии, продължава да насърчава автомобилните превози. Въпреки големите инвестиции в строежа на магистрали обаче, сигурността по пътищата не се подобрява, а България остава една от малкото страни в Европейския съюз (ЕС), които все още не са въвели в законодателството си Директива 2008/96/EC за управление на сигурността на инфраструктурата. Същевременно при нито един от настоящите строежи не са направени оценка и одит на безопасността.
И така, в заключение може да се каже, че подобно на стария виц за чукчата, който не можел да каже какво сам е написал, обяснявайки: “Чукча писатель, чукча не читатель”, в случая, май, сме свидетели на ситуация: “Приоритет на ГЕРБ са магистралите, но само и единствено строежът им” (дали свързаните с това комисионни имат нещо общо…?). Ето на това вече може спокойно да се каже: “Хубава работа, ама ГЕРБ-аджийска!”.