/Поглед.инфо/ В края на септември ще се състои среща на върха на ЕС, на която една от темите за обсъждане ще бъде „проблемите с Турция”. Казва го след завръщането си от посещение в Анкара Хайко Маас, външен министър на Германия. Той е „доста убеден”, че дотогава ще се намери решение на конфликта между Гърция и Турция относно проучванията и добива на природен газ в Източното Средиземноморие. Факт е, че именно това е регионът, за който през последните години ЕС определено се затруднява да определи обща външна политика. В период на растящо напрежение между Гърция и Турция, което се определя от редица наблюдатели по света като „почти война”, расте и броя на играчите, които под маската на посредници се стараят да запазят водещи позиции не само в Средиземноморието, но и на геополитическата сцена. Не всички имат морски граници в Източното Средиземноморие, но това не пречи да имат своите амбиции за роля и придобивки в разработката и усвояването на петролните и газови залежи в региона. В допълнение към ожесточения конфликт между Атина и Анкара, които са мобилизирали своя флот в очакване на „горещи спорове”, към суматохата от средиземноморски проблеми се включват играчи като САЩ, Русия, Китай и ЕС. Той пък в лицето на своите водещи лидери Макрон и Меркел се стреми за позиции на „главни актьори”. Поне така пишат в турските медии, които от дни се занимават именно със ситуацията в Източното Средиземноморие. Независимо, че това е само един от проблемните въпроси във външен план за Анкара, която с намесата си в Сирия, Либия, Ирак, битки с кюрдите по всички фронтове, където и да се намират, тя по всеобщо мнение на този етап не постигна много повече от изолация в международен план. Известни са напреженията в дипломатическите отношения с Египет, не само заради Либия, с Израел, не само заради Палестина, с ОАЕ и Саудитска Арабия и заради Либия. Да не говорим за враждата с Гърция, която заедно с Кипърския проблем, свързан с признатата само от Турция Република Северен Кипър, напоследък се изражда в битки за морски граници в Егейско, Йонийско и Средиземно море. Защото това има пряка връзка с право за проучване и добив на новооткритите въглеводородни запаси в този регион. Гърция и Кипър, членки на ЕС, играят в тандем в ожесточеното противоборство и успяха да консолидират подкрепа и солидарност не само от страна на Брюксел, но и на страните с морски граници в Източното Средиземноморие. И не само. Въпреки че в Анкара, според повечето медии, не се очаква скоро да има споразумение по този взривоопасен конфликт, някои наблюдатели продължават да анализират възможните формули за решаването му. Предвид сложните, дори замразени отношения с Франция, надеждите приоритетно са насочени към Берлин. А ролята на канцлера Меркел в това отношение се приема за водеща. Защото, пишат в Анкара, проблемите на Макрон във вътрешен план, започнали веднага след стъпването му в длъжност президент с протестите на „жълтите жилатки”, са го „принудили да води по-активна външна политика”, която се съчетава и „с желанието му да отнеме от Германия лидерството в ЕС”. Затова и непрекъснато призовавал за обща външна политика на ЕС и за обща европейска армия. Идеи на лидер от най-високо ниво. Но в случая с пренос на газ до Европа от Средиземно море по газопровод, съгласуван на 2 януари за осъществяване между Израел, Гърция и Кипър, Франция заедно с Италия определено цели да задоволи растящите си нужди от енергоизточници при облекчени условия. Нормално е да се предположи, че за Германия този източник на газ не е от жизнено значение, защото тя задоволява нуждите си чрез „Северен поток 1” и разчита на „Северен поток 2”. Някои даже смятат, че забавянето на строителството на тръбата в Средиземно море е в интерес на Берлин. Все пак може да се приеме за конкурентна тръба на руския газ.

В такава ситуация Париж действа не само с регионалните актьори като Гърция,Кипър, Египет, но и с Русия, ОАЕ и Саудитска Арабия като се опитва да „създаде фронт срещу Турция”, казват в Анкара. Отчита се обаче, че Германия, която от 1 юни е председател в ЕС, не е толкова агресивно настроена като Франция по отношение на Източното Средиземноморие. Берлин наистина се опитва да играе посредническа роля между Атина и Анкара. Посещението преди дни на Хайко Маас, външен министър, в един ден в двете настъхнали една срещу друга столици е поредното доказателство в това отношение.Турция е на мнение, че Меркел няма да влиза в „толкова твърд натиск, както Франция”. Причините, казват, са ясни – проблемът с бежанците, което във вътрешен план е особено притеснително за Меркел, както и нуждата, която има Берлин от Анкара. Съществуващите търговско-икономически отношения са първостепенни и вътре в страната, и навън. Меркел поддържа роля за намаление на напрежението между Турция и Гърция и проведе срещи и с двете страни поотделно. На проведената неотдавна среща на върха на ЕС тя заяви, че „поддържаме своите опасения за ситуацията в Източното Средеземноморие, трябва да положим усилия, защото положението е опасно. Потвърждаваме нашата солидарност с Гърция и Кипър”, което всъщност е било потвърдено и от Хайко Маас при посещението му в Анкара и Атина.

Вариантите за намиране на формула за излизане от неразбирателството, меко казано, не са много. Ако преговори се водят с участието на Гърция, Турция и Кипър, който се подкрепя от Атина, няма да има решение, убедени са в Анкара. Преговори само между Атина и Анкара би елиминирало ЕС и едва ли ще бъде предпочетена този формула, смятат редица турски наблюдатели. Но Хайко Маас преди срещата на външните министри на ЕС вече направи изявление, че е необходимо създаване на условия Гърция и Турция да разрешат проблемите си директно, за да се избегне „военна конфронтация”. Ако не намерят решение, тогава „отношенията ЕС/Турция ще станат изключително проблематични”. Значи и да не бъде на масата на преговорите, сянката на Брюксел е достатъчна, за да се чувства натиск за намиране на изход на всяка цена. Още повече, че и президентът Тръмп, според в.Катимерини”, е „изразил загриженост от напрежението между Гърция и Турция” и призовал за диалог относно проблемите в Източното Средиземноморие. Един вид подкрепя европейската практика да се решават недоразуменията и противоречията на масата на преговорите. Но за Анкара най-приемлива е формулата за преговори с участието на Гърция, Р Кипър /гръцки Кипър, както му казват, член на ЕС/, Турция, Р Северен Кипър /турски Кипър, непризнат от никого/ и Германия. Разбира се, че това ще е удобен за Анкара формат, разчитайки на поддръжката на Берлин и поставяйки на едно ниво двете части на разделен от 1974г Кипър, но едва ли тази идея ще бъде приета от другите играчи. Както се казва, размечталис. Е, и в ЕС има задкулисни планове като този за „нов план Шуман”, който предвижда за 1-2 години да се приложи мораториум върху проучвателните действия в Източното Средиземноморие, за да се уталожат страстите. Може в този период да се насочат към алтернативни източници на енергия, за да стихне напрежението при търсене на природен газ. В това отношение Берлин е най-подходящ да убеди и двете страни към подобен компромис. Но ще съумее ли ЕС да запази безпристрастност в такава ситуация? В Анкара си задават въпроси, на които няма отговор. Двойствената политика е добре спазвано правило в Брюксел, макар и непризнавано официално. Друг въпрос е и че лидерите на Гърция и Турция няма как да се откажат от тези източници на енергия, защото ще изглеждат слаби в очите на електоратите си. Изводът е, че скоро няма да има стихване на напрежението в Източното Средиземноморие. Меренето на силите ще продължи, но Гърция има спечелени точки, защото повече играчи изразяват солидарност с нея. Изолацията на Турция е факт, поне на този етап, и на дипломацията й предстоят тежки битки.

Сигурно затова усилия са се насочили и към друг регион – Северна Африка. Онова за Макрон, че вътрешни проблеми го принуждавали да обръща поглед към международните дела и външната политика не е приоритет само на Париж. В случая с Турция става въпрос за държави, които в миналото са били владение на Османската империя. Въпрос на стратегия, която се следва неуморно през последните години. Дали чрез религия, етноси или с позоваване на ислямско наследство, няма значение. Въпрос на подробности от пейзажа. През либийските пазари се смята, че ще е по-лесно да се „открие Африка”, пишат в Анкара. Целта е износът на Турция за страни като Египет, Тунис, Мароко, Алжир да нарасне от 1.9 млрд дол на 10 млрд дол. Предвижда се изграждане на логистични центрове, ж.п., въздушен и сухопътен транспорт, което ще осигури бърз растеж на търговско-икономически отношения с африканските страни. А Либия е само базата за такава дейност, защото там ще се изгради първият логистичен център. По този начин „Турция ще играе стратегическа роля в световната търговия”. Мечти? Може, ама самолетното гориво в Либия било по-евтино от това в Турция и турските самолетии компании се възползват от тази възможност. Летят! Другото е реакция на геополитическите играчи. Играта на котка и мишки продължава. Пита се коя е котката, защото стана много объркано в сферата на международните дела. Като у нас.