/Поглед.инфо/ Нормално е да се предположи, че събитията в Турция ще представляват интерес за мислещото българско общество. Не само защото това е най-големият ни съсед, не само защото у нас от векове има български граждани, които като етнос са от турски произход, но и защото Анкара е регионален играч, който по думи на бившия й премиер Давутоглу „винаги държи ръката си на пулса на българите“. Друг въпрос е ние дали си даваме сметка доколко защитата на турските интереси съвпада с опазването на нашата сигурност и нашите национални интереси.

Съобщенията, че Европейският съд по правата на човека е излязъл с решение да бъде освободен от затвор лидера на присъстващата в Меджлиса /парламента/ прокюрдска партия, ДПН, Селяхатин Демирташ, е сигнал, че и Европа следи ситуацията в страната. Може и да забавя становища и решения, но изразява позиции в определен момент. Разбира се, че това съобщение е посрещнато с ръкопляскания сред групата на ДПН в Меджлиса, но думи на президента Ердоган, че „ще видим тази работа“ са знак, че Турция не е свикнала някой отвън да налага по-различни становища от нейните. Според Ердоган „решенията се взимат от турската съдебна система.“ Позиция, която се отстоява не само по отношение на правни въпроси свързани с човешки права и европейски демократични правила. По-скоро при защита на позиции в Анкара се съобразяват с геополитическата ситуация в момента, както и с доказана сила на големите играчи на международната сцена. Например независимо от „обтегнатите отношения със САЩ“ и обявеното от Вашингтон излизане от ядреното споразумение с Иран, което автоматично въвежда санкции към Техеран, Анкара продължава практиката създадени работни групи между Турция и Иран да заседават по актуални въпроси на двустранното сътрудничество. Не се оставят настрана и регионалните конфликти, включително Сирия. Вече се провежда 3-тото заседание на тези групи с участие на зам.министрите на вътрешните работи като темите са обхващали въпроси за съвместни операции срещу терористични организации и размяна на разузнавателни данни между двете държави. На въпрос на журналисти към иранските представители дали тези съвместни операции включват и атаки срещу сили на ПКК, отговорът е премерен с „операции, където трябва, срещу всички терористични организации“. Без споменаване на имена. В същото време министърът на отбраната на Турция, Хулуси Акар и шефът на МИТ, Хакан Фидан, спешно са на визита в Москва за среща с руските колеги. Въпросите са свързани със ситуацията в Идлиб и изпълнението на споразумението от Сочи между Путин и Ердоган. Руският министър, Шойгу, е заявил по този повод, че е „необходимо да се подкрепят действията за реализиране на решенията за превръщане на Идлиб в зона за сигурност като се обезоръжат екстремистките групировки“. Подчертал е, че трябва да се действа бързо. Спекулациите дали това ще доведе до провеждане на атака в Идлиб, която бе отложена по искане на Турция, са в различни варианти. Не се изключва намеса и на Дамаск. Това не пречи външният министър Чавушоглу да разговаря с държавния секретар Помпео във Вашингтон веднага след полагане на последната „морска тръба“ на „Турски поток“ с участието на президентите Путин и Ердоган. Там, разбира се, е настоял САЩ да оттеглят подкрепата си за въоръжените сили на сирийските кюрди, както и да позволят екстрадирането на Фетуллах Гюлен в Турция, защото има обвинение като организатор на опита за преврат в Турция. В отговор Вашингтон е настоял за пореден път Анкара да се откаже от доставки на руските С-400 срещу бързи доставки на американските самолети F-35. Известно е, че на 9 ноември в конгреса е внесен доклад с предложение за преразглеждане на отношенията с Турция. Предлага се намиране на алтернативи, за да се принуди Анкара да се откаже от С-400. Ще издържи ли Турция или за пореден път ще се съобрази с Вашингтон? Тази игра се води от времената и преди Ердоган. Понякога има дивиденти, друг път заканите се оставят за по-добри времена. Но няма да е лесно на този етап да се преглътне изявлението на говорителя на т.н. сирийски въоръжени сили, които в Турция наричат „параван на ПКК“, който информира, че е „постигната договорка със САЩ за действия след периода Ислямска държава“. Известно е, че „под маската на борба с Ислямска държава“ САЩ всъщност са заели значителна територия в Сирия. Сега се казва от говорителя, Габриел Кино, че „има договорки за възстановяване на градовете и създаване на т.н. цивилни меджлиси“ т.е. местни власти. Това се предвиждало да стане „след времето на Ислямска държава“, но включвало и възстановяване в областта на образованието, здравеопазването и всички други услуги. Оказва се, че представител на тези сили на сирийските кюрди, Бессам Санд Исак, е бил във Вашингтон и там е заявил, че „при постигнатото споразумение са се разбрали САЩ да не ни оставят сами при управлението в Северна Сирия“. Има върху какво да размишляват в Анкара. Знае се, че 28% от територията на Сирия е под контрола на сирийските кюрди, УPG, а Ислямска държава държи все още 3 района т.е. общо 3.3% от територията на Сирия.

В същото време в Турция основна тема в медиите е икономическото състояние на държавата и започналата кампания за местните избори през март 2019г. Целта, която Ердоган постави пред Турция при откриването на сухопътната част от „Турски поток“ , а именно да се постигне 100 млрд дол търговски обмен с Русия е дълго коментиран въпрос в турското общество. Известно е, че Русия през 2017г има износ за Турция в размер на 18 млрд дол, докато Турция – за 3.4 млрд. Налице е дефицит за Турция в размер на 15 млрд дол. С Китай ситуацията е подобна. Китайският износ за Анкара е за 25.4 млрд дол,а износът от Турция за Пекин е за 2.3 млрд дол. От Индия са внесени стоки за 6.2 млрд, а износът е само за 750 мил. дол. По-различно е положението с ЕС, който е най-големият търговски партньор на Турция. Анкара има износ за Европа за 58 млрд дол, а е внесла за 71 млрд дол. За последните 16 години инвестициите на ЕС за Турция са възлезли на 112 млрд дол. Отчита се, че общият дисбаланс на Турция в областта на търговията е за 76.8 млрд дол, а само за трите големи, Русия, Китай и Индия, търговският дисбаланс е за 43 млрд дол. Изводът е, че турските бизнесмени трудно намират път към огромните пазари на тези страни. А дали влизането в Шанхайската организация е изход за промяна на тази ситуация е въпрос с повишена трудност. Независимо, че такива идеи се лансират често в желанието да се намери начин за преодоляване на стагнацията в икономиката. Все пак един кг лук в Турция вече струва 7 турски лири т.е. 2.5 лева, което принуждава властите да извършват проверки по борсите, за които има информация, че крият солидни количества лук в очакване на по-високи цени. Както се казва, бизнесът си върви, но на дребно.

А дали разговорите между лидера на основната опозиционна кемалистка партия, НРП, Калъчдароолу с Мерал Акшенер, лидер на „Добрата партия“ ще доведе до номиниране на Мухарем Индже, кандидат за президент на последните избори, е тема, която ще се нищи месеци наред. Кампанията за местните избори започва рано и ще изчерпва обществена енергия, което в крайна сметка ще е от полза за управляващите. Всяко загърбване на проблеми е ползотворно за всяка власт. За нас, както винаги, ще е полезно да сме в курса на политиките при съседите, за да си правим собствените сметки. Ако можем.