/Поглед.инфо/ Това са думи на Али Бабаджан, лидер на турската партия „Дева” и бивш съпартиец и министър в правителство на Ердоган, който тези дни казва, че „толкова бързо направи обратен завой Ердоган, че не могат да го стигнат”. Съветът е да не бърза толкото много, че правилните журналисти, които вървят след него, купищата тролове и „различни ята пингвини” не могат да вземат завоя при такава рязка маневра. След него проф. Давутоолу, експремиер, я сега лидер на нова партия, също заяви, че „до преди 2 години Ердоган се обръщаше към Европа все едно обявява война”. Изводът му е, че не може да се има доверие в страна, където управляващи променят позиции всеки ден. Мерал Акшенер, „Добрата партия”, пък е по-остра с „новите цели на Ердоган сменят ножицата и така превръщат хората в будали”. Реакциите на тези турски опозиционни лидери, които години наред стояха до Ердоган, са предизвикани от оповестяването от страна на Ердоган на нов период в икономиката на страната и правото. И то като Анкара се обърне пряко и към ЕС.Желанието на турския президент е ЕС да изпълни обещанията си във връзка с бежанците и открои нов етап с желание за изграждане на общо бъдеще с Европа. Според него ЕС не бива да бъде „средство на противниците на Турция с негативните им изяви към Анкара”. Ердоган не виждал себе си извън Европа и той щял да строи бъдеще именно с Брюксел. Говори за изграждане на „близко и ползотворно сътрудничество”. Именно поставянето на ЕС като приоритет в политиката му е онзи завой, за който опозицията говори. Причината според опонентите му е, че най –после е започнал да разбира, че е „срутил икономиката” и е проумял, че „пантофите са скъпи”. Дали е смятал, че с пантофи ще се добере до Брюксел? Но се помни, че често по отношение на ЕС се изказваше с „Ей, Запад” и то докато затвори окончателно Турция.

Затова сега Бабаджан заявява, че щом ще реформира правото, най-лесно е да каже на съдиите „аз вече няма да ви нареждам”. Просто да изтрие телефоните им от собствения си телефон, за да няма „този задръж, онзи пусни”. Известно е, че продължителните следствия застрашават правовата държава. Това е въпрос, който често се поставя в Анкара във връзка с продължителното следствие на кюрдските лидери Селяхатин Демирташ и Осман Кавала, които от години са в затвор. В ТВ интервю Бюлент Арънч, екс зам.премиер, е поискал освобождаването на тези лидери на партия, която е представена в Меджлиса /парламента/. Реакцията в управляващата ПСР, партия на справедливостта и развитието, е, че „дори и да сме работили заедно в миналото, никой в лично качество няма право да иска освобождаването на лица, които са свързани с терора”. Проф.Давутоолу коментира предложението за освобождаване на Демирташ и Кавала с „аз съм против продължаващо разследване и задържане, което е нарушение на човешки права”.Ако има вина, „дайте присъда или задържане с обвинения”.

Всъщност след като освободи шефа на Централната банка, смени финансовия си министър /негов зет/ и назначи нови 4 министри и зам министре в правителството си, Ердоган даде основания за анализи, в които се твърди, че е върнал на власт експерти, които са работили по времето на президента Барак Обама т.е. с демократическата партия в САЩ и това не е само заради срива на турската лира и 13% инфлация в страната, а и заради предстоящата смяна на администрацията в Белия дом. Сигурен сигнал за остър завой. Принудата е налице. Но се представя като „рационализация в икономиката”.

На събития на управляващата негова ПСР в няколко града в Турия и на форума „Халифакс”, on-line, Ердоган прави изявления, с които дава гласност на новата си политика. Вътре в страната казва, че „през вековете поставихме нашия печат върху различни цивилизации и култури”. Убедено говори, че за „нас няма разделяне, заедно сме, всички сме братя и всички сме Турция”. Счита, че не е нужно да се питат народите, нали? По-важно е да се подчертае, че „само Османската империя е имала 600 години минало в Европа и днес виждаме себе си като неделима част от Европа”. Ердоган отново е убеден, че „без да търсим другаде, винаги сме имали нашите предпочитания към Запада”. Сигурно е така, но зависи какво мисли по въпроса Европа. Защото на международния форум „Халифакс” заявява, че „ние не затворихме вратите за дипломацията и диалога и ще продължим със същата решителност нашата дейност”. Да обявиш президента Макрон за „психично болен” някак не се вписва в правилата на дипломацията, но това е при старата политика. Сега се казва, че „Турция винаги е демонстрирала конструктивен диалог за преодоляване проблемите в Източното Средиземномория и Егейско море”. Като наруши правилата с атака срещу френска фрегата в Средиземно море, защото турски кораб нарушаваше оръжейното ембарго срещуЛибия? Днес Ердоган твърди, че Турция е допринесла за омиротворяване на ситуацията в Либия, въпреки че се намеси пряко на терен с войска, оръжейни доставки и логистика на страната на една от воюващите страни там – правителдството на Сарадж в Триполи. Турция не можело да бъде затворена в тесни рамки, защото тя е африкано-азиатска страна и не може „да обърне гръб нито на Изтока, нито на Запада”.Развивайки отношения с Европа, Анкара не подценявала Африка и Азия. И продължавала да стои до братята от Сирия и Либия, от Източното Средиземноморие та до Кавказ. Но именно за Кавказ е любипитно какво мисли по въпроса Иран, например. Защото Москва вече показа висщ пилотаж в дипломацията и спря на този етап войната в Нагорни Карабах без да демонстрира взимането на страна в конфликта между Армения и Азербайджан. В Баку и Ереван тези дни се „изсипа”, както пишат руските медии, необичайно голяма руска делегация начело с Лавров и Шойгу, тежката артилерия на Кремъл, за да бетонира изпълнението на постигнатото на 9 ноември споразумение за спиране на огъня. Както и настаняваненто на руски миротворчески сили в Нагорни Карабах и Лачинския коридор. Недопускането на турски сили в Нагорни Карабах може да се приеме за успех, както и липсата на Анкара на масата на преговорите между Армения, Азербайджан и Русия.Липсата обаче на руски знамена в Ереван и Баку при тази офиицална визита, както и присъствието на турски в столицата на Азербайджан, явно ще бъде поле за изяви на руската дипломация в бъдеще. Защото, както пишат в Иран, Москва показа ловкост и сръчност относно Нагорни Карабах, наложи свои правила в играта, но допусна много отстъпки на Анкара. Целта несъмнено, смята Техеран, е била желанието за откъсване на Турция от НАТО и включването й в орбитата на Кремъл, но това е рисковано по отношение на Кавказ и възможността там да се настани не само Анкара, но и бойци от „Ислямска държава”. Със своя неосманизъм и пантюркизъм Турция се намества в региона и турските знамена там никсак не са случайни. Иран е на мнение, че „тази табла на Москва с Турция трябва да спре”, защото Анкара само използва Русия и Иран като „разменна монета при договорки със Запада”. Има логика и тя несъмнено е известна в Москва. Техеран също си има интереси и то в същия регион на Кавказ. Но за Русия Кавказ е жизнено важен за сигурността и ролята й не само сред Армения и Азербайджан. Тук са Каспийско море със залежите на ен.източници, транзитните пътища на Азия от Китай до Европа, тук са бившите страни от СССР с техните ресурси и западни домогвания. Както се казва, човек да не е на мястото на Путин. Особено с приятели като Ердоган, с когото хем си партнираш, хем се пазиш, хем трябва да разгадаваш завоите му, защото схемата с „обръщането на палачинката” е като удар с нож в гърба. Случвало се е в историята, няма гаранция за бъдещето. А настоящето не е само Covid-19. Ако Ердоган си гарантира приемливо бъдеще с новата администрация в САЩ чрез резки завои в политиките си и се надява Джо Байдън да е забравил свои изказвания от миналото за арменския геноцид, кюрдите, Кипър и турската офанзива през 1974г там, ако е променил мнението си за превръщането на „Св.София” отново в джамия, то Путин също ще гради политики при новите условия. В Москва не очакват подобряване на отношенията с Вашингтон, напротив. Конфронтацията ще преобладава. Въпросът в случая е дали и как ще се сблъскат непоправимо интересите на Русия и Турция. Защото е известно, че „Москва не вярва на сълзи”, а онова с „разменната монета” никак не подхожда на империя като Руската. За нас остава да не забравяме, че „когато атовете се ритат, страдат магаретата”. Онези магарета, които ги канят на сватба, за да носят товарите.

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели