/Поглед.инфо/ Рамазан Байрам е и Турция излезе в 9-дневна ваканция. Това в период, когато предстоят повторни избори за кмет на Голямата община на Истанбул, събитие от значение за бъдещия политическия живот и на управляващите от Партия на свободата и развитието, ПСР, и на опозицията, водена от Народно-републиканската партия, НРП. Въпросът, който занимава турските наблюдатели е за кого ще бъде от полза тази продължителна ваканция, защото „ще се отиде на избори с празни джобове“. По празници се харчат много пари и за датата 23 юни, когато са изборите, работниците, служителите, пенсионерите, казват, ще обръщат празните си джобове.
В ПСР се чуват все повече гласове, че „дългата ваканция е тактическа грешка“, която може да има негативен ефект върху резултата от кметската битка в Истанбул за управлението на Ердоган. Оказва се обаче, че изборният език не се влияе от факта, че има празник- Рамазан. Турските наблюдатели се питат как ще се гледат в очите след самите избори политическите дейци от всички партии след като сега разменят „тежки обиди“ и използват всякакви средства за постигане на печеливш резултат. „Даже Йоджелан беше вкаран в манипулациите“ пишат в пресата. Да, намиращият се от години в затвор в Имралъ кюрдски лидер е получил облекчени условия за излежаване на присъда и право да се вижда с адвокатите си след 8-годишна забрана. В името на спечелване на повече гласове много неща се жертват, много се обещава, много неочаквани ходове се правят. Гласовете на 2 млн кюрди, които живеят в Истанбул, са важни за приобщаване, въпреки призивите на прокюрдската Демократична партия на народите, ДПН, да гласуват отново за кандидата на опозиционната НРП. Опозицията иска промяна на конституцията, а редица наблюдатели са убедени, че водената по тази начин кампания за спечелване на Истанбул не носи нищо драго освен опасност за бъдещето на Турция. Политическите лица представят желаното за действително, а в социалните мрежи се спори опасно и остро. Разговорите в кафенета и съседски срещи са със същата настървеност, а платените тролове се приемат за нормален бизнес. Ердоган оповести стратегия за реформи в съдебната система, включително в прокуратурата и още „пътна карта за коалиция за Турция“, но с това се и задоволи. Няма нито продължение, нито реални стъпки. Притесненията на редица коментатори, че „Турция преживява мозъчно задържане“ е симптом, че се наблюдава повсеместно объркване, и сред управляващи, и сред опозиция. Това във време, когато „около нас има огнен кръг – Северен Ирак, Сирия, Източното Средиземноморие, Кипър, Егейско море, а САЩ е обърнал мерник към Турция“. Даже решението на Вашингтон да откаже обучението на турските пилоти за американските F-35 след като Ердоган потвърждава купуването на руските системи С-400 се приема просто за поредната доза натиск с цел „опитомяване на Анкара“.Твърдението, че „Турция не може да си позволи лукса за такова объркване и е време всеки да си опича акъла“ не е нищо друго освен страх, че управляващите сами няма да успеят да се справят с наслагващите се проблеми вътре и извън страната в период на геополитически сътресения. Умората и объркването явно е тотално след като и самият кандидат на управляващите за кмет на Истанбул, Бинали Йълдъръм, бивш премиер на страната, бърка по митингите датата на изборите и се налага хората да го поправят. В такава ситуация пък валията на Орду не допуснал кандидата за кмет на Истанбул от опозиционната НРП, Имамоолу, да влезе във ВИП - салон при обиколката му из града и му е препоръчал „бързо да приключи с митинга, за да не се наложи да се намесват“. Фактът, че много турци по време на Рамазана са предпочели да отидат в Еминьоню /евтин пазар на Халиджа, Златния рог/ като се възползват от безплатния градски транспорт по време на празника, а не в Бодрум, Чешме или Анталия е знак, че бедността бележи забравени върхове. Именно икономическата криза е на І-во място в дневния ред на турското общество. Казват, че „всички са напрегнати и не виждат бъдеще пред себе си“, а „тези, които са скътали пари, изчакват“. Или търсят начин да ги изнесат навън като повечето милионери. Турските икономисти са убедени, че „застоят продължава“ и съобщават данни, че от началото на годината няма ръст на БВП. Турците са заети с „как да запазим положението си“ и повечето не успяват да изплащат кредитите си, защото и курсът на лирата вече е друг. Вече не се говори за „доларизация“, а за „безпътица“ и е сринато доверието в управлението на икономиката. Ердоган казва, че „най-лошото отмина“, но никой не вярва. Защото данните сочат нов ръст на инфлацията, частният сектор няма оборотен капитал, лихвите са високи и търсенето намалява.Обществените разходи бележат ръст от 7.2%, докато БВП е намалял с 2.6% от началото на годината. Предположенията са, че „до края на годината ще е по-зле“, но „още не сме достигнали дъното“. Международните финансови институции използват този удобен за тях момент, което налага извод, че „трябва да се излезе от разбирането да се спаси деня“, защото става въпрос „да се спаси Турция“. Увеличават се призивите, че „отговорностите трябва да са споделени“, което включва и съставяне на „национално коалиционно правителство“. Дали има надежда за изход, ако се обяви сформирането на новата партия на експремиера Давутоолу и експрезидента Гюл? Никой не се наема да твърди това убедено. Те са останали със спомена за „доброто старо време“, но знае ли човек дали не са заредени с нова енергия след години „зад кадър“? На този етап преобладават мисли в посока „колкото и да се намалят загубите, все ще е печалба“, но дали те ще решат икономическите затруднения? Някак между другото са съобщенията, че влакът от Пловдив до Одрин за „шопинг-тур“ се предвижда да тръгва от София. Икономически приьоми и стара турска тактика, но дали ще помогне за цялостно преодоляване на кризата и ще донесе точки в битката за Истанбул? „Все ще е печалба“, твърдят в турската преса.
До 23 юни остават дни.
