/Поглед.инфо/ Днес Ердоган е в Брюксел. Веднага изпъква казаното от Сергей Лавров при неотдавнашна среща със своя финландски колега „Русия няма да изостави борбата с тероризма, докато Европа се занимава с мигранти”.

Да, срещата на турския президент с Путин донесе примирие, макар и по всеобщо мнение временно, но даде глътка въздух на Анкара след като самият Ердоган оповести за смъртта на 59 турски военни след операциите на турски въоръжени сили на сирийска територия. Терористите обаче остават там, съсредоточени в Идлиб и повечето не приемат постигнатото споразумение от Москва. Чувствителна част от тях са подкрепяни не от вчера от Анкара. А в Анкара натискът от всички посоки срещу политиките на управляващите относно Сирия и Либия е изненадващо оглушителен. Опозицията няма как да не използва случая да атакува външната политика на Ердоган, която отдавна е изоставила историческите принципи на Ататюрк за ненамеса във вътрешните дела на други страни. Турски наблюдатели пишат, че всъщност се усилва напрежението дори сред управляващата ПСР /партия на справедливостта и развитието/. Някои от тях подчертават, че турското общество е разединено и не споделя вече в голяма част с особен ентусиазъм познатите от десетилетия великонационалистически пориви. Наричани в повечето случаи неосманска политика. Никак не е случайно, че точно в момента бивши съратници на Ердоган като ексминистър Али Бабаджан предвиждат да обявят в сряда, 11 март, формирането на нова партия, ДЕВА, чието наименование на български е нещо като „Партия за демокрация и напредък”. В изработването на устава на това ново политическо формирование са участвали бивши министри от правителства на Ердоган като Садуллах Ергин, Нихат Ергюн , Бешир Аталай и др. От друга страна бе обявено, че „заради коронавируса” широко рекламирания в Турция дипломатически форум, наричан „Малкият Давос”, който трябваше да се състои на 27-29 март в Анталия е отложен. За съжаление може би на наши управленци. Едва ли точно на този етап ще има желаещи лидери на високо ниво и бизнесмени от цял свят да посетят Турция. Политическият покер на Ердоган създаде пореден хаос не само в Европа. За пореден път се потвърди мнението, че е непредсказуем лидер. Никак не се свени да „обръща палачинката”, ако това носи облекчение в неблагоприятна за него среда. В Москва, Кремъл, седна под миниатюра посветена на успешната за Цар Александър ІІ Руско-турска война от 1978г, а делегацията му във впечатляващ състав бе под огромен портрет на Екатерина ІІ, която е нанесла едни от най-болезнените удари над Османската империя в поредеца успешни за Русия войни. Включително за присъединяване на Крим към Руската империя. Сигналите в „дреболиите” при такива срещи понякота са по-важни от думите. Ердоган трябваше да преглътне споразумение, което бе вече определено като „точка за Асад”, по-точно за Кремъл и неговата геополитическа игра. Игра, която се проведе в присъствие на руския посланик в Анкара, заплашван дни наред от турски националисти със смърт.

Сега Брюксел е на ход, а там Ердоган има реален шанс да постигне повече. Просто ЕС не може да измисли нищо друго освен да плати, на този етап поне 500 млн, за да спре онзи нечовешки натиск от мигранти по границата Турция/Гърция. Може да се окаже, че и „Фолксваген” ще открие дълго отлаганото решение за завод край Измир или нещо друго от този род. Спекулациите в такива случаи са нещо обичайно. Ердоган се нуждае неистово от „споделена отговорност на Европа” не само за мигрантите, наричани кой знае защо бежанци. Брюксел в лицето на някои от своите лидери най-после провидя, че човешките потоци са от млади мъже предимно от Афганистан, Пакистан, Ирак или Африка, което опровергава твърдения за „още 1 млн бежанци от Идлиб следствие нападения над цивилни от армията на Асад, подкрепяна от Русия”. Плановете на Ердоган да се отърве от мигранти, пребиваващи дълго време на турска територия са прозрачни.Известно е, че те създават трудно вече прикривано неодобрение на турското общество, защото имат и нелицеприятни действия, а и отнемат работни места. В ситуация на растяща безработица в Турция и незавидно състояние на турската икономика през последните години. Плановете на Анкара мигрантите да бъдат върнати в Северна Сирия, вече прочистена от местното кюрдско население и там да им бъдат изградени селища със съответна инфраструктура под пряк контрол на Турция, изискват инвестиции в милиарди, които Европа не е склонна да даде. Светът, по всеобщо мнение на експерти, е в навечерието на световна икономическа криза, а и Брекзит-ът не е в полза на нови разходи в огромни размери. Въпреки страх и опасения от миграционни потоци, носещи нищо повече от терор и проблеми сред собствено население. „Гардиън” пише „Ердоган ще жъне това, което е посял”, но едва ли ЕС ще остави нещата да се решат от само себе си. Ще има някакво ново споразумение, което е новата цел на Анкара, за да се даде „глътка въздух” по примера на споразумението от Москва. Но изразено във финикийски знаци. Въпросът е колко и за какво. Защото онези от първото споразумение в размер на 6 млрд беше тълкувано по различен начин. Турските власти не приемат пари да се дават по програми и да отиват, поне част от тях, пряко при бежанците по турско-сирийската граница, чийто брой никой не знае. Брюксел пък не намира за необходимо да контролира начина на разпределение на преведени милиардни средства, защото си има и други проблеми. Да не говорим за разногласията по темата между европейските лидери. А и по другите горещи теми от геополитиката. Принципът е „пито-платено”, но това вече не устройва Ердоган. Войната в Сирия и връщащите се ковчези на „нашите чеда”, както казва турската опозиция, изискват крути мерки и натиск във външен план, за да се намери отдушник. А и пари. Гърция е потърпевша от такава политика, но Ердоган, който не желае да се срещне с премиера Мицотакис, казва „ами пусни ги тези бежанци към Европа, те не искат да стоят в страната ти”. Не пропуска турският президент и в последния момент на срещата в Брюксел да „опъва ластика”, както се казва в София. Напрежението е видно, но никой не може да прогнозира с точност какво решение ще произлезе от срещата Ердоган/ЕС. Ласкателно е, че разговаря с лидери от висок ранг, но това не носи дивиденти в конкретика. Никой не може да гарантира и че ново финансово споразумение ще уталожи страховете от потоците мигранти към големите от ЕС. В регионален план се взимат мерки, например Вишеградската четворка + Австрия, ама по всичко личи, че не се наблюдава отрезвяване от стари практики. И то в момент, когато турски анализатори пишат, че „Турция контролира някои групировки в Идлиб като „Фронт за освобождание” и „Сирийска национална армия”, произведени за умерени и дори „родолюбиви” /по думи на Джеймс Джефри, специален пратеник на Вашингтон за Сирия/, но много джихадисти не могат да бъдат контролирани. Като най-изявената „Хайет Тахрир ал Шам”, която пък контролира част от Идлиб, но била активна и на територията в самата Турция.Извършвала дейност в 20 вилаета, включително Истанбул, Анкара, Измир, Бурса, Кайсери и др. Разбира се,че турските власти са арестували преди време 100 бойци от тази групировка и над хиляда от „Ислямска държава”, но явно някой няма интерес да ги унищожи окончателно. Все ще вършат работа в дадени ситуации. Така, както сирийските кюрди се използват, за да няма възможност за изход от войната в Сирия. Самата Сирия се нуждае от милиарди за възстановяване, за да съществува като суверенна държава. САЩ налагат нови и нови санкции над Дамаск, изолират го търговско-икономически, но стоят с военни при нефтените кладенци на страната и дори има сведения, че не само „пазят нефта на Сирия”, както се изразява Тръмп. Ситуация, при която решенията са временни, а мирът все е в зоната на миражите. Политическият процес за Сирия на практика не е стартирал и спорът „Женева” или „Астана” набира скорост при всеки опит за изход т.е. геополитическата игра продължава.Преговорите също, което е надежда, че все пак ще се намери компромис за Дамаск. За терористите едва ли, колкото и да се подкрепят от някои. Защото сред тях са уйгури от Китай, ислямисти от Кавказ, граждани на Франция и Саудитска Арабия и др, но никой не ги иска обратно. Ако са сред мигрантите , това е заплаха за Европа и няма как днес Брюксел да не отчете този факт. Ще видим след срещата с Ердоган.