/Поглед.инфо/ Или по-скоро да въздъхнат с удовлетворение онези дежурни специалисти по всичко, които зад „метафората турско робство“ привиждат само „привърженици на проруски настроени и подкрепящи сегашната власт в Москва“ българи? Кому и защо точно в този момент се налага да реши и да започне поредния скандал, който рови издълбоко във всяка българска душа? Някои са се притеснили за съдбата на „евроатлантическата ни ориентация“ и нагнетяват нови дози русофобски внушения, толкова близки до неосманските постулати, че чак нагарча от скудоумието на сценаристите? Или така се потушават онези скандали, които тресат обществото ни и вещаят, поне на думи, промени? Нима пожарът в Нотр Дам, т.н. „страшна поличба“, не е достатъчен сигнал, че светът се тресе, че гражданите на Европа все по-открито недоволстват от реда, налаган десетилетия от самозабравил се и облагодетелстващ само себе си политически елит, че на практика единение на народ и общества може да се получи само при национална трагедия? Сега да се говори за „метафора турски робство“, което го е нямало, но имало желание за независимост е най-малкото толкова неуместно, колкото да се привижда „дългата ръка на Москва“ зад всяка западна неудача. А геополитическата сцена напоследък предлага доста примери в това отношение. Достатъчно е само споменаването на терористичните акции из добрата стара Европа и онзи наплив на мигранти, който разтърси цели държави и предизвика проблеми като онзи с „Брекзита“. И не само. Да не напомняме за Близкия изток и Северна Африка. Защо според нашенските идеолози на новата ни ориентация „строителите на съвременна България“, заедно с класиците ни, са се придържали към тази т.н. “метафора“, но са допуснали не само Търновската конституция с равните права на всички етноси и религии на територията българска, осакатена от точно тези настоящи наши приятели, но и участието в Народното събрание на представители на всички живеещи в орязаното отвсякъде княжество? Защо гърците на всеки изкопани 3 камъка казват, че са древно елинско наследство и дори събират по 2-3 евро, за да обясняват историческо минало, което никак не е сигурно, че е точно такова, както го представят? Поне по отношение на нашата история това е сигурно. Ами под дърво и камък наследниците на византийците търсят онези нишки, които да държат народ и нация заедно, зад една идея, зад една кауза, зад една държава, която на този етап се разтърсва по други причини? Но и те свързани с история и внушавана векове гордост от величаво минало. Някои у нас пък търсят под вола теле, за да докажат, че в Османската империя, където сме били цели 5 века, нещата са били толкова лицеприятни, че чак Достоевски, по време на освободителната Руско-турска война, завидял за вида на някои български къщи, че написал нещо за сравнение със състоянието на крепостните в Руската империя. Да, за него и сподвижници е било важно да посочат недъзите на крепостничеството и са намерили начин да използват за пример българското селячество. Но не и да го попитат то какво мисли по въпроса. По въпроса са мислили онези българи, за които липсата на суверенитет и подтисничеството са били пречка за развитие и приобщаване към модерните европейски общества. Затова са воювали, жертвали са живот и съдби и не става дума само за Ботев и Левски. Но са съзнавали, че без „матушка Русия“ това няма как да се получи. Османската империя си е имала, има и до днес, своите вечни приятели и те винаги ще стоят зад гърба й, каквото и друго да се говори. И каквито и събития да се наблюдават под лупа в днешна Турция. Просто интереси. И противостоене историческо на Русия. Тя пък напоследък често се сеща за словата на император Александър ІІІ, че „В целия свят имаме само два верни съюзника-нашата армия и нашият флот. Всички останали, при първа възможност, ще се обърнат срещу нас“. Неблагодарност? Интереси? Нищо лично? Но има и други слова, на Бисмарк, който /от опит/ е казал, „не дразнете руската мечка, ако се събуди, помита всичко“. Това е мобилизацията на онези, които държат на чест и достойнство, на своята вяра, в Христа и Отечеството, пазят традициите и семейните ценности, въпреки превратите и грешките в историята на лидерите. Русофилство? Не, просто факти.

Какво общо има тук лансираната неуморно напоследък „метафора“? Ами тя е толкова удобна за сили извън България, че чак е неуместно да се опровергава. И теорията на неосманизма се позовава на написано от Достоевски, когато обяснява ролята на османлиите в християнските земи, които Империята е владеела векове. А Берлин е само една от европейските столици, които винаги са имали общ език с владетелите на тази Османска империя. И до днес. Да се разединяваме отново, този път за „метафори“, е най-неподходящото деяние на този етап. Предците ни са го казали и нищо не налага нов прочит. Дори и при новите съюзници. Това са корени и доказано обединителни. Другото би довело до страхове, че само ако изгори „Св.Александър Невски“ ще имаме начин да мислим в една посока и да решим на дело „Съединението прави силата“.