/Поглед.инфо/ Мимоходом изтече информация, че Великобритания прави опити да привлече Полша, Украйна, балтийските страни и Турция евентуално в нещо като ново обединение в рамките на НАТО, по-скоро покрай ЕС. Но само под нейния британски чадър. Трудно се скриват намерения за натиск върху ЕС с цел започване на процедури за скорошно членство на Киев. Историческите препратки са налице. Става въпрос за стари съюзници и съмишленици, особено при геополитически сътресения като световни войни, например. Новата линия на външната политика на Лондон, особено след излизането от ЕС, е видна и с просто око. На Балканите се търси повече от влияние, в Украйна участието е едва ли не на терен, а съгласуването на позиции с Варшава става все по-открито. Подкрепата за малките балтийски страни от миналото днес е изведена на високо ниво в настоящата сложна международна обстановка. Предимно във военно отношение. Що се отнася до Турция, известни са топлите връзки на Анкара с МИ-6 и със страни от Източна Европа. На което, между другото, САЩ гледат под вежди, меко казано. Редица лидери от региона на Балканите и Източна Европа не си позволяват да отместват поглед от политиките на Ердоган. Пример в това отношение са Хърватия и Унгария, дори Сърбия.За Босна и Херцеговина даже не си струва да се споменава.Там отношенията са повече от приятелски. По отношение на Украйна няма съмнение, че там връзките са многопластови и пряко свърани с амбициите на Турция за неоспорима роля на международната сцена. Най-вече като посредник т.е. мост между Запада и Русия. И не само, защото търговско-икономическите отношения с Украйна от години се развиват възходящо, включително чрез съвместни производства и разработки във високотехнологичната сфера.. По износ на оръжия за Киев Анкара се нарежда на трето място след авглосаксонците и Полша.

В тази връзка някои считат, че всяка атака срещу Ердоган ще има реакция преди всичко от Изток. Именно затова не бива да се загърбват процесите, които съпътстват политическия живот в Анкара - вътре в страната и зад граница. На този етап Ердоган е особено активен в отстояване на собствените си виждания за постигане на придобивки в интерес на Турция, което е в унисон с последователната му политика въз основа на суверенитет и независимост при взимане на решения.

Кой друг освен Ердоган би си позволил да каже „вече няма такъв човек като Мицотакис за мен. Не приемам повече срещи с него” ? После допълва нещо като заплаха с „да мисли за себле си какво ще се случи след това”. Реакцията е по повод възраженията на гръцкия премиер при неотдавнашното му гостуване в Белия дом срещу доставки на нови F-16 на Турция. Независимо, че самият Мицотакис преговаря и уговаря доставки на американските самолети F-35 за Атина. Кога и как е въпрос без отговор на този етап. Отговорът на Мицотакис бе даден на форума в Давос преди дни с „Ако президентът Ердоган мисли, че няма да защитавам суверенитета и суверенните права на Гърция или че няма да определя поведението на Турция като ревизионистка власт на международната арена, той прави грешка”. Двете страни, Гърция и Турция, са членки на НАТО и от 1988г имат подписан мораториум за преустановяване на военната дейност през летните месеци, за да се защити туризма в Егейско море /”Морето на островите”/. Но през последните години въздушното пространство често се нарушава и всяка страна обвинява другата за нерегламентирани полети.

В тази ситуация държавният департамент на САЩ, убеден че проблемите между двете страни растат, казва „продължаваме да насърчаваме съюзниците си от НАТО да работят заедно за дипломатическите решения на различията”.Според Анкара Гърция „превръща цялата страна в база на САЩ и навлиза в безмозъчна надпревара във въоръжаването”. Факт е, че напоследък Вашингтон гледа с предимство към Гърция и създаде нови или разшири старите военни бази в страната, включително в Александрополис.. Гърция от своя страна сключи сделка с Франция за доставка на изтребители Рафал и фрегати клас Belharra, което не пречиза покупки на F-35 / 20-24 бройки за около 3.5 млрд дол/ от САЩ. Анкара следи, че делегация от САЩ заедно с представители на производителя Локхийд Мартин ще провежда инспекции през следващите дни във въздушните бази Лариса и Араксос, където Атина обмисля разгръщането на F-35. Същите самолети, които Вашингтон отказва да доставя на Анкара заради закупуването на руските системи С-400. Разбира се, че от датата на изпращавето на „писмо за намерение” до самите преговори ще мине доста време, но Атина се надяв първият F-35 да пристигне през 2028г. Едва ли това е единствената причина, но има гласове в Турция, които призовават правителството в страната да отмени меморандума от 1988г за „Морето на островите”, както там се нарича Турция всъщност не получава много средства от туризъм в тези острови, докато Гърция е посещавана годишно от 30-35 млн туристи и според Анкара 20 млн отиват на островите.Доходите на Гърция от туризъм по островите се изчислява на 8-10 млрд дол, а Анкара твърди, че те аотиват за въоръжаване.

Това е брънка от акнивната политика на Турция във външен план. Отншенията с Гърция са традиционно проблемни не от вчера, но на този етап наистина създават дискомфорт сред лидерите в Анкара. Защото Ердоган играе на повече шахматни дъски в международен аспект и проявява завидна гъвкавост в лавирането между противоположни интереси. През последното десетилетие е доказал, че е добър тактик и се провира между различни глобални проекти като комбинира взаимно изключващи се интереси в геополитиката. Може да е против, но се стреми да запази сътрудничество, ако това е в интерес на икономиката, преди всичко, на Турция. Така, както казват, осигурявал амбициите за водещо място не само в региона. Затова често си позволява несъгласие с позиции на англосаксонския свят, играе роля в Кавказ, Северна Африка, Ирак и Сирия. На всичкото отгоре разработва и собствени оръжия и дори говори за космически програми. Случаят с кандидатстването за членство в НАТО на Швеция и Финландия е поредния, в който Анкара има повод да покаже, че е „алтернативен център на авторитет в НАТО”. Турция заплашва с вето за членство на тези две скандинавски страни, известни доскоро с неутралната си политика, в НАТО и поставя сериозни аргументи за това свое решение. Според Ердоган „терористи говорят в парламентите на Швеция и Финландия”. Става въпрос за представители на кюрдския етнос, които са станали депутати в двете страни, а Анкара е определила кюрдските организации като ПКК/YPG /военна организация на сирийските кюрди/ за терористични. По съвет на Вашингтон делегации от Швеция и Финландия бяха на посещение в Анкара, за да постигнат разбирателство по темата за членството в НАТО. От турска страна на срещите са били дипломата и говорител на Ердагон Ибрахим Калън и Седат Йонал. Изявленията след разговорите са коренно противоположни и объркващи. Анкара не е променила решението за вето, информират турсксите медии, а скандинавците твърдят, че има надежда за промяна. Пред Ройтерс висш турски чиновник казва, че „това не е лесен процес. Те трябва да предприемат трудни и конкретни стъпки.Ще има още преговори, но нова дата не изглежда твърде близка”. Един вид няма напредък, че графикът за срещи не е определян, че Турция ще отстоява ветото и на срещата на върха на НАТО в Мадрид на 29-30 юни. Но и двете страни твърдят, че „5-часовите разговори са били искрени”. Външният министър на Финландия, Пека Хаависто, след среща с държавния секретар Блинкен е заявила, че „приема сериозно опасенията на всички членки на НАТО, включително на Турция и се опитва да изясни тези въпроси в открит, честен и конструктивен диалог с Турция”. Явно ще има нови разговори като се разчита на политиката на НАТО „за отворените врати”. Има намек и че проблемните въпроси на Анкара, свързани с ПКК и теторизма могат да бъдат решени. А това според Финландия ще стане на срещата в Мадрид. При такъв сценарий, Ердоган може да се похвали с резултат 1:0. Още повече, че Блинкен след среща с турския външен министър Чавушоолу в Ню Йорк вече заяви, че „и двете страни ще се присъединят към НАТО в края на процеса”. Поредната игра на Ердоган с вето, за да постигне целите, които интересуват Анкара. Процесът може да се проточи, а това устройва и Москва. Не е без значение и факта, че от НАТО изтече информация че при приемане на Швеция и Финландия в Алианса, там няма да бъдат настанявани натовски войски. Е, двете страни са достатъчно въоръжени и отдавна участват в учения на НАТО. Прави впечатление, че Москва на този етап запазва спокойствие, въпреки изразено несъгласие и съжаление за взетото решение от Осло и Хелзинки. А Анкара настоява за възобновяване на програмата за доставки на F-35, премахване на сакциите за С-400, депортиране на дейци на Фетуллах Гюлен и ПКК и това не е всичко. Както се казва, това може да се постигне и със задкулисни разговори. Значи има нужда от гласност. Доказва се роля и влияние.

На фона на упорството на Анкара да постигне дивиденти в разгорелите се дебати по разширението на НАТО по северните граници на Русия прави впечатление, че турският печат отделя специално внимание на изказване на Евгени Пригожин, известен като „готвачът на Путин”, а всъщност явно близък на руския президент, участник в заседания на Съвета за национална сигурност. Според негово изявление в Москва вече няма представителство на кюрдските организации ПКК/YPG, които за Турция са терористични, но не и за Русия. Но самият Пригожин използва термина „терористични” за тези организации. В същото изявление той подчертава, че „Ердоган се опитва да гарантира сигурността на страната си като поставя под контрол дейността на различни терористични организации, включително „Ислямска държава” и военните организации на кюрдите в Турция, Ирак и Сирия”.Според него това са „черупкови структури”, подкрепяни от западни сили. Ако кюрдите са „щастливи в Турция” това непременно дразни Запада. Не е много сигурно дали тази констатация е вярна, но на този етап определено Москва няма интерес да усложнява още повече ситуацията в отношенията с Анкара. И без това Турция и Русия играят противоположно и в Сирия, независимо от процеса Астана, и в Либия, и в Украйна /не само заради Крим, непризнаван от Анкара като руски/. Процесите в момента налагат първо да се решат проблемите на терен в Украйна, а другото ще си дойде с времето. А сирийските кюрди са под егидата на САЩ и досега не са дали съгласие за разбирателство с президента Асад в Дамаск, което създава условия за продългжаване на военните действия в Сирия. Всъщност САЩ са в Сирия без разрешение на държавата и войниците им са съсредоточени около петролните кладенци и житните полета на страната. При тях са сирийските кюрди, а Турция открито говори, че ще предприеме нова операция, 5-а поред, в Северна Сирия. Това е третата посока, която Ердоган отстоява днес във външен план, за да получи страната му съответни ползи. По този начин той също разтърсва съществуващата система или както казват наблюдатели „вкарва НАТО в репутационна улица без изход”.Анкара си иска онзи санитарен коридор от 30 км по границата със Сирия, за да си гарантира стабилност и сигурност. Това е достатъчно, според военните в Анкара, за да се блокират и държат на разстояние сирийските кюрди. Спрямо ПКК и организации на кюрдите в Ирак, неотдавна Турция предприе бомбардировки в Иракски Кюрдистан нт.е. в Северен Ирак. Сега готви операция в Северна Сирия, защото счита, че политическият момент е подходящ. Във вътрешен план Ердоган има проблеми не само в търговско икономическата сфера и потреблението на населението, но с гнева на турското общество като цяло спрямо сирийските бежанци. Те са около 4 млн на брой. Решението е поне 1 млн от тях да се върнат принудително в Сирия. Защото антибежанската реторика на опозиционните сили в страната, която е в унисон с гнева на гражданрите, расте. Медиите пишат, че отцепила се от „Добрата” опозиционна партия на Мерал Акшенер група партийци печели привърженици именно с антибежански изказвания и социологически проучвания й дават 4% присъствие в турската политика. САЩ не одобряват връщането на сирийските бежанци, както и се изразяват негативно за организирането и провеждането на нова военна операция в Северна Сирия на турски войски. В същото време Русия изтегля част от своите военни сили от Сирия и това не е само заради войната в Украйна. Това е сигнал, че Анкара може да предприеме своите военни действия в Сирия и по този начин да застане направо срещу американските сили в Северна Сирия. Нещо като капан за Едоган. Но той винаги се е стремял да не влиза в открито противопоставяне нито с Русия, нито със САЩ. Няма нужда от ескалация на напрежение с тези големи сили. Правило! Само се подават знаци като изказване на коалиционни партньори на управляващите като лидера на националистическата дяста ПНД, партия на националистическото движение, Бахчели, който каза, че „Турция може да излезе от НАТО, ако не се зачитат интересите й”. Е, това си е само сигнал. Турция е член на НАТО от 1952г и там се чувства комфортно. В Турция е популярна фразата „Турската държава е възникнала преди НАТО и ще съществува и след НАТО”, но се знае, че инфраструктурата на Алианса е толкова голяма в Турция и така втъкана в турските въоръжени сили, че няма начин това да бъде нарушено. Пък и едва ли се иска наистина. Просто се използва като мотив за отстъпки. Точно това Ердоган го може.

На него му предстоят избори през 2023г. Дали ще са предсрочни? Както казват от опозицията „Ако Ердоган реши, че е в печеливша позиция, ще насрочи и предсрочни идбори” т.е. от него зависи кога ще има избори. Засега отиграва топките в Украйна, Сирия, членството на Швеция и Финландия в НАТО и преговаря със САЩ за нормализиране на отношенията. От събитията в Украйна и начина на спиране на военните действия там зависи и каква позиция ще заеме Анкара спрямо Москва. Засега държи да запази сътрудничеството Ако може и да посредничи за разрешението да се изнесе украинското жито, което е вносен продукт и за Турция. Но и Москва има претенции към това жито, защото Киев дължи доста средства на Русия. То може и да е въпрос на компромиси с авглосаксонците, което Москва няма да прпусне да използва.

Видно е, че Анкара си прави сметки и има претенции, но други ще преговарят на високо ниво. Звучат все пак ласкаво слова на Лавров, че „Турция няма как да остава безразлична” и това дава основание за предлоложения, че някои претенции ще получат положителен отговор. Въпрос на добра дилломациа, опит с балансираща политика и много разум, когато светъте разтърсен. По-добре и вълкът сит, и агнето цяло, отколкото жалки погледи за милостиня.

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, защото има опасност да ни блокират във Фейсбук заради позициите ни:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели