/Поглед.инфо/ Докато ние сме вперили погледи в недоволството на част от българите, изразено в протести, окупиране на кръстовища или просто гневни изблици в социалните мрежи, около нас, при нас и по света се роят едно върху друго толкова военни учения от всякакъв калибър и състав, че бройката им се губи. В България се провежда летателно учение „Тракийска пепелянка -2020” с участието на самолети F-16 от „изтребително крило на американските военно-въздушни сили в Европа”, в Черно море гъмжи от кораби на НАТО от САЩ, Канада, Англия, Турция и др., а министерството на отбраната на Турция съобщава, че в периода 14-25 септември в Румъния се провежда учение с участието на страната-домакин, Гърция, България, Албания Северна Македония и Турция. Забележете, Гърция и Турция са заедно в учението. Допълва се, че в Западна Тракия има военни учения на САЩ и Гърция, което се възприема от Анкара особено болезнено. Защото се счита, че изборът на тази територия за учение при съществуващото от месеци силно напрежение между Турция и Гърция относно противоречията в Източното Средиземноморие е „удар върху преговорите между Атина и Анкара с посредничеството на Берлин”. За Турция Западна Тракия е място, къдего живее голям брой турско население, макар и гръцки граждани, а външната политика на управляващите в Анкара, известна като „мека сила”, е пряко ориентирана към население с турски произход. Независимо къде се намира. Това военно учение се възприема като „игра с нервите на Турция”. А нервите на Турция са изострени, защото в Източното Средиземноморие напрежението между двете натовски съюзнички, Гърция и Турция, не само не стихва, но някои наблюдатели го определят като „състояние на война”. Откриването на големи количества въглеводороди в района около Кипър и Крит не само породи огромни апетити за проучване и разработване на находищата, но създаде условия да се възродят старите исторически вражди, които договори като Лозанския от 1923г по-скоро подклаждат огън, отколкото да омиротворяват обстановката. Анкара поставя този договор под съмнение, защото той определя собственост на поредица от острови между Гърция и Турция, някои от които са само на няколко км от турския бряг. А териториалните води и съответно икономическите зони около тях са основание за спорове кой къде има право да добива новооткрития газ. И къде ще мине онзи газопровод, който ще пренася този газ към Европа, големият потребител. Намесата на страни като Израел, Франция, Италия, Египет, да не говорим за САЩ, като съпричастни към ситуацията, съответно участнички в разработката и добива на газ, постави Анкара в обстановка на „изолация”. Защото като страна-членка на ЕС Гърция успя чрез активна дипломация на високо ниво да спечели на своя страна всички играчи на терен, да се договори заедно с Кипър и Израел за изграждане на газопровод, да сключи споразумение с Египет за линиите на морските граници и дори си позволи да използва в свои медии „оскърбителни нападки към Ердоган”. Е, посланикът й в Анкара бе привикан в МВнР за „обяснение”, но с това битката с думи между двете страни не спря. Което се допълни и с въвеждане в бойна готовнос на флотилиите им. А въздушното пространство е заредено с непрестанни провокации и често нарушаване на границите, за което всеки хвърля вината върху другия.. Факт е обаче, че Турция е страна с 83-милионно население и нейната армия е толкова голяма и мощна, че с нея се съобразяват в НАТО, а и по света. Дори Франция не успя да наложи в Алианса решение относно Турция, когато възникна конфликт около бреговете на Либия и френска фрегата бе потърпевша от действия на турски кораб, заподозрян в нарушаване на оръжейно ембарго наложено от ООН.Турските военновъздушни сили имат три пъти повече самолети от гръцките, броят на танковете им значително превъзхожда гръцките, тихомълком бяха разположени закупените от Русия противоракетни системи С-400, въпреки съпротивата на Вашингтон. Но в случая подкрепата на съюзници, включително ЕС, и използването на могъщи лобисти не би трябвало да се пренебрегва. Независимо, че в Анкара расте убежданието, че САЩ използват Гърция в свой интерес и като „средство за намаляване влиянието на Русия в региона, даже на Балканите”. Има съобщения, че ядрените оръжия от базата Инджерлик в Турция са били преместени в Дедеагач /Александрополис/ и това няма как да не влияе на настроенията в държавата на Ердоган. Така както изграждането на военна база на САЩ в Александрополис бе отчетено като „недоброжелателен акт към Турция”. Без значение, че Вашингтон внимателно прецизира словата си, когато коментира напрегнатата ситуация между Атина и Анкара. Държавният секретар Помпео бе на посещение в Кипър, САЩ отмениха оръжейното ембарго върху Никозия, но при условие там да не акостират „други кораби с неясни доставки за Сирия”, визирайки Русия, а Атина купува F-35 за милиарди. Тънък баланс с предимство за Гърция на този етап. Гръцкото лоби в САЩ явно знае как да действа. Милион гърци, американски граждани, са и избиратели в предстоящите в САЩ избори на 3 ноември за президент.
В играта в Източно Средиземноморие особено активна е Франция. Без значение, че няма морски граници в региона, но е средиземноморска държава и с претенции за участие в добива на газ между Кипър и Крит. Ердоган реагира остро, макар че явно не е сигурен дали Макрон се „заиграва или търси дивиденти да спечели”. Съответни договори с Кипър са сключени, съвместни военни учения се организираха, политиката на Ердоган в региона е заклеймена, заплахи за санкции към Анкара са отправени и дори са въведени към някои турски фирми и лица. В същото времеи президентът Макрон е наречен „продължител на колониалната политика на Париж”. Ердоган не подбира словата си, когато трябва да отстоява „Турция над всичко”. Както и за се нарече политиката му – неосманистка, ислямоконсервативна, диктаторска и т.н., не може да се отрече, че турският президент отстоява интересите на страната си със самочувствието на лидер на просперираща суверенна страна и не пропуска да говори за независимост и роля в едва ли не геополитическо измерение.
Но ето че и при такива амбиции и воля за отстояване „въпреки всичко” на собствени интереси, Анкара определо разчита на подкрепата на Берлин за изход от „състояние на почти война с Атина”. Германия в унисон с желанието си да преустанови военното напрежение между Гърция и Турция предупреди Атина за разполагането на въоръжение по малките егейски острови. Гръцкият в.”Естия” пише, че Берлин „упражнява натиск върху премиера Мицотакис да изтегли войските от островите”. Е, в Анкара малко се пише, че за компенсация от Анкара е поискано да изтегли егейската си армия. Онази армия, която е създадена през 1975г, независимо от НАТО, и има в състава си 130 хил души персонал.Тя е разположена в Нарлъкдере, до Измир, в условията на т.н.кипърска криза. Първите стъпки за омиротворяване са направени и те са успешни. Необходимо е да се даде време в определен срок на Атина, за да може да се предприемат действия за изпълнение на това условие. При неизпълнение Анкара заплашва да предприеме стъпки съгласно чл.51 от Хартата на ООН, което „дава право за придобиване на законова защита” Турция е убедена, че Германия няма да се обяви срещу турските позиции при кризата в Източното Средиземноморие. Следва се цел за привличане в своя полза на прагматичната германска дипломация, която да застане на нейна страна срещу т.н. френско-гръцки пакт.На пръв поглед изглежда, че Берлин като лидер в ЕС взима страната на Гърция и Кипър в конфронтационната ситуация в Източното Средиземноморие, но съвместната дипломатическа линия на Атина и Париж няма как да не безпокои Берлин. Независимо, че призивите Гърция да разоръжи островите, които са близо до турските брегове, създава негативни настроения към Германия в гръцкото общество. Анкара е избрала път на ласкаво отношение към Берлин, признавайки водещата му роля не само в ЕС, но и относно решаването на кризата в Либия. Ройтерс вече съобщи, че „в близко време в Истанбул ще има среща Гърция/Турция”. Очаква се това събитие да успокои пазарите, защото и курсът на турската лира, и растежът на инфлацията са удари върху турската икономика и инвестициите в страната. Още повече, че кредитният рейтинг бе намален от В1 на В 2, което е най-ниско ниво в исторически план. По-лошо е от кризата през 2001г. Затова усилията са насочени да не бъдат налагани санкции на Турция от страна на ЕС, защото това ще е нов удар върху пазарите. Засега след разговори Ердоган-Меркел- Мишел и последвалото отлагане на срещата на върха на ЕС, предвидена за 24-25 септември, е в полза на усилията на Анкара. Повод винаги може да се намери, а коронавирусът е достатъчно удобен. Подозрение за заболяване сред някой сътрудник на Мишел и среща няма.
Прави впечатление, че в речта пред 75-тата сесия на Общото събрание на ООН Ердоган акцентира върху организирането на регионална конференция, която да разгледа конфликтната ситуация в Източното Средиземноморие. Условието е в нея да участват кипърските турци т.е. те да са на равна нога с кипърските гърци, които са членове на ЕС. Това вече бе отхрълено от Кипър и Гърция, но темата за Анкара явно не е приключена. Кипърският въпрос е част от проблемите между Гърция и Турция.
Амбициите на Ердоган за регионално влияние са известни, но претенциите му за водещи позиции в Близкия изток например срещнаха съпротивата на други влиятелни страни като Саудитска Арабия и щиитски Иран, противници между другото. На практика единствено Катар отстоява позиции в подкрепа на турски политики. Докато опитите на САЩ за привличане към политиката на Вашингтон в Близкия изток не се реализират успешно. В тази връзка е нормално да се имат предвид позициите на Анкара в близките й региони. Разпиляването на много фронтове – Сирия, Либия, Ирак, както и вътрешни битки в Югоизточна Турция със сили на ПКК и то на фона на не особено благоприятна икономическа ситуация в страната, прави Турция уязвима в претенциите й за „велика”. Лирата се срути до 7.55 турски лири за долар и 8.95 за евро, което създава негативни настроения сред населението. Особено открояващи се при нестихващата схватка на Covid-19. Покупателната способност намалява, независимо от всекидневните съобщения за успехи в разработките на нови космически програми или например „летящи коли”. Политики с привкус на неосманизъм във външен план и намесата в държави, които са били част от Османската империя придава самочувствие и историческа гордост, но не носи дивиденти в напрегната международна обстановка като днешната. Правят се стъпки на необстъпчивост и доказване на права в регионите около Кипър, а следващите са на отстъпки след недопускащ възражения натиск на САЩ или ЕС. Онзи ЕС, чиито граници на търпение Ердоган често изпробва. Темата членство и съобразяване с политиките на Брюксел в международен план вече не са приоритет на Ердоган. Нелицеприятни думи в тази посока не са изключение в речника му. Но стъпките са една напред, две назад. Турция от месеци изпраща в региона на газовите находица около Кипър свои проучвателни кораби като „Оруч рейс”, придружавани от военни кораби за охрана, а после под натиск от Запад и телефонни разговори с Меркел Анкара прибира този кораб в Анталия, Това бе прието от Атина като сигнал за започване на преговори за омиротворяване на обстановката и намиране на компромисни решения, наречени „нови връзки между двете страни”. Междувременно Турция обяви нов НАФТЕКС т.е. от 18 септември до 18 октомври 3 проучвателни кораба – Барбарос Хайредин паша, Танукс и Аполо моон ще се движат около Кипър. А министерството на отбраната на Турция съобщава, че са приключили технически разговори между военни делегации на Гърция и Турция, които следващата седмица ще продължат „по технически въпроси”. Безспорно стъпки напред-назад. Докато в Анкара разчитат на благосклонно отношение на Берлин към турските позиции, посланикът на Германия в Турция, Ернст Райхл, казва, че „срещу нас имаме един труден съсед и това е проблем. Но не е само Турция, другият е Русия. Необходимо е да убеждаваме Турция, но въпросът е как. Начините са с моркова и тоягата. В най-близко бъдеще ЕС ще покаже тоягата”. Да, ама Макрон, онзи –„колонизаторът”, пише в туитър и то на турски език, че „изпратихме добронамерен сигнал на Турция, без да сме наивни, за да почнем отново отговорен диалог. Това е призив и на ЕС, да напредваме”. Онзи ЕС, който е известен с двойните си политики и трудно взимани решения. Ако изобщо се стигне до решение. Жозел Борел, т.н. външен министър на ЕС, казва, че „отношенията Турция/ЕС са на кръстопът”. За политиките на Берлин в тази насока вече бе казано. Ясно е, че се държи на щадяща политика към Анкара – исторически съюзници, 3-4 млн турци избиратели в Германия и на всичкото отгоре страната е голям пазар с милиарди германски инвестиции там. Мигрантите са друга тема, но не по-малко съществена.
Тук вече идва въпросът каква е позицията на София. Мълчанието относно конфликтите Гърция / Турция от гледна точна на външна политика е оглушително. Под носа са ни и двете страни - съседи. Съюзници сме в НАТО с Анкара, а с Атина и в ЕС. Страна няма как да се вземе. Да се стои на една ръка разстояние? Баланс в изявления и действия или просто присъствие, както винаги, на срещата на върха на ЕС? Да се примирим с изявления, че „Анкара използва София за мост към Брюксел” или да се доверим на известната вече статия на „Шпигел”? Безспорно деликатна ситуация, но имаме и интереси, нали? Избистрени ли са? Подбрани ли са внимателни стъпки за споделяне на наши приоритети във външен план? Или отново ще се оставим на течението, както оставихме чужди самолети тези дни да бранят небето ни, защото „тревожна е обстановката в Източното Средиземноморие при съседите” ? Думи на министър на отбраната, който обещава сигурност на държавата. Един вид с „чужда пита помен прави” и храни чужди военни с техни си интереси. Война между Атина и Анкара няма да се получи, защото никой няма сметка от горещ конфликт. Но напрежението ще тлее, а тези военни учения във всички посоки ще напрягат допълнително. Важното е, че война няма да има.