БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК
Език свещен на моите деди
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди
за радост не – за ядове отровни.
Език прекрасен, кой те не руга
и кой те пощади от хули гадки?
Вслушал ли се е някой досега
в мелодьята на твойте звуци сладки?
Разбра ли някой колко хубост, мощ
се крий в речта ти гъвкава, звънлива –
от руйни тонове какъв разкош,
какъв размах и изразитост жива?
Не, ти падна под общия позор,
охулен, опетнен със думи кални:
и чуждите, и нашите, във хор,
отрекоха те, о, език страдални!
Не си можал да въплътиш във теб
създаньята на творческата мисъл!
И не за песен геният ти слеп –
за груб брътвеж те само бил орисал!
Тъй слушам сè, откак съм на света!
Сè туй ругателство ужасно, модно,
сè тоя отзив, низка клевета,
що слетя всичко мило нам и родно.
Ох, аз ще взема черния ти срам
и той ще стане мойто вдъхновенье,
и в светли звукове ще те предам
на бъдещото бодро поколенье;
ох, аз ще те обриша от калта
и в твоя чистий бляск ще те покажа,
и с удара на твойта красота
аз хулниците твои ще накажа.
Иван Вазов
РОДНА РЕЧ
Родна реч, омайна, сладка,
що звучи навред край мен;
реч на мама и на татка,
реч, що мълвим всеки ден.
Тя звънти, когато пея,
в радостни игри ехти;
вечер приказки на нея
баба тихо ми реди.
И над книгата унесен,
родна реч ми пак шепти...
Милва като нежна песен,
като утрен звън трепти!
Ран Босилек
КИРИЛ И МЕТОДИЙ
Днес слънцето по-ярко се издига
Събуждаш се със радост и копнеж.
Днес празник е на българската книга,
която тъй обичаш и четеш.
Създадоха я Кирил и Методий.
Светилник бе ни тя през векове.
Към свободата някога ни води,
сега към нови истини зове.
А слънцето възлезе сред простора.
Градът ликува. Люляци цъфтят.
Ти тичаш на училището в двора,
другарите ти дето се тълпят.
Напред потегляй с тях под знамената!
Издигай я! Приятел й бъди!
Със книгата днес твоя е земята,
дори небето с чудните звезди.
Никола Фурнаджиев
ОБИЧ КЪМ КНИГАТА
Най-напред от мама аз научих
да обичам българската книга,
родно слово като бистър ручей
до сърцето мъничко достига!
Седнала във майчините скути,
почвах във букварчето да сричам.
Песните за старите хайдути
оттогава най обичам!
Книжката притисках във ръцете си
и от радост тичах из градината:
беше слязло слънцето в сърцето ми
с обичта безмерна към родината!
Плискаше ме родна реч обилно,
щом надникнех в страниците чудни,
и обиквах книгата по-силно
в дни на радост и минути трудни!
И пораствах всеки ден със нея,
вслушвах се на правдата в езика
и така, дордето остарея,
обич в мен към книгата ще блика!
Веса Паспалеева
БЪЛГАРСКАТА КНИГА
Пъстреят твоите корици
като дъга над връх зелен,
с черешов цвят и глас на птици
изпълваш моя слънчев ден.
И ме зовеш с прозрачно леки
размахани за път крила
по самодивските пътеки
и през бунтовните села.
Където свети диря ясна
от стародавни времена,
където над земя прекрасна
синее Стара Планина.
Речта ти – дъхава и росна
с игликов шепот ме зове
и се повдигам да докосна
със устни твойте редове!
Атанас Цанков
РЪКАТА НА УЧИТЕЛЯ
На теб са ти останали длъжници
поетите на всички времена...
От огъня на твоите зеници
са пламвали сърца и знамена.
А ти гориш – безименен и скромен.
От теб животът става по-красив.
Не ти е нужен паметник огромен,
щом гледаш с погледа на всеки жив.
На теб са ти останали длъжници
поетите на всички времена...
Догаряли са твоите зеници –
на другите дарили светлина.
Затуй наместо паметник гранитен,
ти в спомените наши си изгрял.
И всеки помни по един учител –
из стръмното ръката му подал.
Харалампи Харалампиев
