Близо 300 хил. дка земи със селскостопанско предназначение отпадат годишно, като се прехвърлят за експлоатация в други сектори – в промишлени, защитени и курортни зони или се използват за инфраструктурно строителство.
Загуби за стотици милиони левове от нереализирана земеделска продукция търпи страната ни всяка година. Причина за това са изоставянето на земеделски земи или използването им с друго предназначение. Близо 300 хил. дка земи със селскостопанско предназначение отпадат годишно, като се прехвърлят за експлоатация в други сектори – в промишлени, защитени и курортни зони или се използват за инфраструктурно строителство. Това са част от основните изводи в изследователския проект на Икономическия институт на БАН на тема „Земеделски земи на Р България: заетост и доходи” с автори ст. н.с. д.ик.н. Никола Вълчев и проф.д.ик.н. Людмил Петков. Специалистите анализират състоянието и ползването на земите със селскостопанско предназначение, цените на земеделските земи, профила на заетите, както и доходите в сектора за периода след 1998 г.
Като отчитат негативните тенденции, авторите препоръчват безкомпромисна и устойчива политика за опазване на земите със селскостопанско предназначение. Масовият процес на отпадане на тези земи през последните години, и то на най-качествените земеделски земи, е открито посегателство върху националното стопанство, категорични са изследователите. Затова като належаща мярка те препоръчват временно спиране на процедурите по смяна на предназначението на земеделските земи. Според експертите в бъдеще само тези с много ниско качество може да подлежат на промяна в експлоатацията, и то само при положение, че досегашните такси, плащани за това, се увеличат неколкократно.
Анализът на икономистите сочи, че сега действащите тарифи не отговарят на настоящите проблеми в сектора. Те са определяни през 2002 година с идеята да допринесат за раздвижване на слабия пазар на земеделските земи в този период.
Натрупаните такси да се използват за рехабилитация на изоставени земеделски земи, за приспособяване на нови поземлени участъци за земеделски цели и за други земеустроителни дейности, препоръчват експертите.
Като друг съществен проблем, който спъва ефективността на селското стопанство у нас, се извежда липсата на мотивирани, инициативни и отворени към иновациите кадри. Това се дължи на постоянния процес на изтичане на младата, образована и квалифицирана работна ръка, способна да възприема технологичните иновации и да прилага добрите практики в земеделското производство. Изследването сочи, че в периода 2004-2005 г. средната възраст на управителите на земеделски стопанства е 59,5 години, като 41% от тях са над 65 г. Едва 4% от управителите са на възраст до 35 г.
През следващия двугодишен период – 2005-2007 г., тенденцията на застаряване на земеделските стопани се засилва. Средната възраст на управителите става 61 години, като само 3,11 % от тях са на възраст до 35 г. Делът на стопаните над 65 години нараства с 3 %, отчитат изследователите от Икономическия институт.
Наблюдава се и липса или недостатъчна професионална квалификация на управителите, показва изследването.
Привличането на млади хора и повишаването на професионалната квалификация на стопаните е продължителен процес, който тепърва предстои, посочват експертите. От неговото успешно приключване ще зависи ефективността и конкурентоспособността на самите земеделски стопанства и на произвежданата от тях продукция.